№ 30
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600309 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Г..
Подсъдимата жалбоподателка К. Л. Т., се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. С. З. от АК-С..
Явява се и адв. К. Я., назначен за резервен защитник от първата
инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се гледа делото днес.
Съдът намира че няма законова пречка за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, няма да соча
доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
АДВ. З.: Нямам искания по доказателствата, няма да соча
доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, макар и допустима,
считам въззивната жалба на подсъдимата К. Л. Т. и нейният защитник, макар
и допустима, като неоснователна.
Не поддържам и въззивния протест на Окръжна прокуратура-Бургас,
макар и допустим, също като неоснователен.
На първо място, считам доводите изложени в жалбата на защитата на
подс. Т. за неоснователни относно неправилното приложение на материалния
закон, както и допуснатите твърдяни процесуални нарушения,
неиндивидуализирани като такива.
Липсват процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт,
както и липсват процесуални нарушения както на ДП, така и в ход на
2
съдебното следствие. Липсата на подобни пороци в доказателствената дейност
на Окръжен съд-Бургас при формиране на вътрешното му убеждение, което е
обективирано ясно, сочат на липса на съмнение по отношение на възприетата
фактическа обстановка, индивидуализирана и в обвинителния акт на Окръжна
прокуратура-Бургас, която поддържам и в този смисъл считам, че и
материалният закон е приложен правилно.
Конкретно по фактическата обстановка, която е отразена по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура-Бургас и споделена от Окръжен
съд-Бургас.
На първо място считам, че качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК на подсъдимата Т. е несъмнено аргументирано от
приложената по делото длъжностна характеристика и трудов договор,
предвид на това, че е била назначена и е изпълнявала функциите на „***“ в
*** и й е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо
имущество – в случая паричните средства на касата в банковия клон в гр. ***.
Налице е следователно изискуемото отношение на субекта към предмета на
престъплението - чуждите пари, които са били предоставени на подсъдимата
да ги пази в длъжностното й качество.
От доказателствата по делото, а именно от кореспондиращите
показанията на свидетелите А.М., М.М. и С.И., от чиито сметки са били
осъществени неправомерните тегления на финансови средства в различни
видове валута, от показанията на служителите при цитираната банка – А.Б.,
М.С. и Я.Б., но и кореспондиращите с тези показания заключения на
назначените по делото съдебносчетоводна експертиза относно размера на
присвоената сума, от съдебно-графологическата експертиза на разписките, за
които е бил придаден вид, че произхождат от свид. С.И. по т.6 от ДП, от
тройната съдебно-графологическа експертиза на вносните бележки, за които е
бил придаден вид, че произхождат от свид. А.М. към свид. И. по т.6 от ДП, от
заключението на съдебно-графологическата експертиза на 63 бр. разписки, за
които е бил придаден вид, че произхождат от свид. А.М. и свид. М.М. по т.7 от
ДП, от съдебно-графологическата експертиза на 3 бр. платежни нареждания
на *** от името на свид. И. и 4 бр. платежни нареждания и вносни бележки на
името на свид. А.М., според която подписите в графата „получил
сумата/вносител“ са изготвени от подсъдимата, както и че подписите в графа
3
„вносител“ се доказва, че същите не са положени от свид. И., а от
подсъдимата. Същото е заключението на експерта и по отношение на
Декларациите по чл. 4 и сл. от Закона за мерките против изпирането на пари.
Тези заключения са изготвени от компетентни вещи лица и не са били
оспорени от страните по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.
В тази насока са и заключенията на назначените по делото и
неоспорени от страните заключения на техническите експертизи на
разпечатките от файловете, съдържащи 18 бр. извлечения от банковите сметки
на свидетелите М. и свидетеля И., 11 файла, съдържащи контролни листи,
дневен контролен лист и касов дневник с подписи в графата „***“ на
подсъдимата.
Горното доказано аргументира осъществяването на изпълнителното
деяние „присвояване“ от подс. Т.. В случая, въз основа на кореспондиращите
доказателства по делото, следва обоснованият извод, че подсъдимата се е
разпоредила с чуждо имущество - пари, собственост на банката в свой
интерес. Това тя е сторила, като е вземала парични суми от сметките на
свидетелите М. и И. чрез касата на банката без основание, като общата
присвоена сума от продължаваното престъпление е 357 491,77лв. Тази сума
надхвърля обективния признак „големи размери“ по смисъла на Т.Р.№ 1/1998
г. на ОСНК по н.д.№ 1/1998 г. Това, че подсъдимата се е разпоредила с
чуждите пари в свой интерес се обосновава от обстоятелството на
необходимостта й да изплаща заеми и кредити за закупуване на имоти и
движими вещи.
За да прикрие взетите суми от касата, подс.Т. в качеството й на
длъжностно лице в кръга на службата си, е съставила и потвърдила като
операция нареждания-разписки и платежни нареждания, вносни бележки,
които е отразила в съставени съответни за деня касови книги и в електронната
счетоводна система на банката. Предвид на реалната липса на посочените в
документите плащания, в тях подсъдимата е отразила неверни обстоятелства,
с цел да бъдат използвани тези документи – по същество неистински частни
документи като доказателство за тези обстоятелства.
Осъществяването на присвоителната дейност във формата на
продължавано престъпление, подсъдимата е реализирала като фактически е
вземала суми от касата на банката, до която тя е имала реален достъп.
4
Деянията подсъдимата е извършила по посочената схема, като съставяните
платежни документи са били на стойност, съответна на фактически взетата от
подсъдимата от касата в инкриминирания период от над четири години и
половина, като за коректност само по трите сметки на свид. А.М. се доказват
63 тегления на каса и 3 вътрешнобанкови превода към сметката на свид. И.,
които платежни нареждания не са били оторизирани от свид. А.М.. Това се
установява от кореспондиращата справка от МВР за това, че в
инкриминирания период последната не е била в страната. Същото се отнася и
за нейния съпруг – свид. М.М. и за свид. И.. В тази насока са и показанията на
свидетелите.
В отговор на възраженията във въззивната жалба по приложението на
материалния закон, базиращи се на твърдяна недоказаност на обвинението,
респективно претендирано оправдаване по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1 НПК
следва да се посочи, че тази фактология, е изведена при спазване на
процесуалните изисквания за събиране на доказателства по делото в хода на
досъдебното и в хода на съдебното следствие. Тя се аргументира от комплекса
от преки и косвени доказателства, включващи обстоятелствата: за това, че
подсъдимата Т. е била единствен *** в инкриминирания период в банковия
клон, не е била замествана, че като ***, работещ с модул „***“ на
счетоводната програма е можела да потвърди извършването на касова
операция, отразена в съставените платежни, че отразеното в писмените
документи, подробно описани в обвинителния акт и приобщени на ДП са били
изготвени от нея, като подписите на свидетелите М. и И. върху тях са били
имитирани, не техни, за големи суми, които съвпадат с тези по тегленията на
каса, че се е възползвала от това, че е имала лична информация, за това, че
свидетелите често и за големи периоди отсъстват от страната.
Доводът в жалбата, че подсъдимата е била награждавана от
административното ръководство на банката, не е от характер да променят
направените фактически и правни изводи.
Предвид на изложеното, моля да приемете, че материалният закон е
приложен правилно и не може да бъде удовлетворена претенцията за
оправдаване на подсъдимата при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК в
рамките на установените и доказани фактически положения.
По оплакванията във въззивната жалба по чл. 337, ал.1, т.1 от НПК,
5
моля за приемете, че претендираното намаляване на размера на наложеното на
подс. Т. наказание в размер на 8 години лишаване от свобода при
първоначален „общ“ и „лишаване от право да заема“ длъжност *** или *** в
държавно или обществено учреждение за срок от 8 години с прилагане на
условно наказание по смисъла на чл. 66 от НК, като се изтъква недооценка на
обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата, както и надценяване на
тези, свързани с деянията. Тази претенция моля да възприемете като
неоснователна. Законосъобразно и правилно наказателната отговорност на
подсъдимата е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК при протеклото
съдебно следствие по общия ред, доколкото не са констатирани обстоятелства,
които в своята съвкупност да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко за така извършеното
престъпление и съответно, не са налице основания да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Окръжен съд-Бургас изчерпателно е извел
смекчаващите отговорността обстоятелства, които са свързани с личността на
подсъдимата, а посочените в жалбата, свързани с възрастта й и със затворен
начин на живот не са от характер да смекчат отговорността й. Не се
констатират неотчетени обстоятелства, които да изискват допълнително
смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимата. Не е
надценена относителната тежест на преценката за висока степен на
обществена опасност на деянието, както и обстоятелството, че причиненият
резултат покрива признака „особено големи размери“, който е извън
квалификацията на деянието. Следователно единният логически процес на
определяне на наказанието за така извършеното престъпление е довел до
правилен извод при отмерване на наказанието на подсъдимата Т.. Така
определените като вид и размер наказания са в унисон с целите по чл. 36 от
НК, понеже са адекватни за постигане на целите за поправяне и
превъзпитание на подсъдимата, както и изразяват негативната обществена
оценка за престъпните й деяния, които приблизително еднотипно и упорито са
продължили почти четири години и половина. Поради това, искането за
намаляване на размера на наложеното наказание на подсъдимата за
обсъжданото престъпление считам, че не следва да бъде удовлетворено.
Предвид изложеното и като се съобрази фактът, че размерът на
присвоената сума надхвърля приблизително 5 пъти, моля да приемете, че в
хода на установената фактическа обстановка по делото не се доказва второто
6
изискуемо по Т.Р.№ 1/1998 г. на ОСНК ВКС изискване случаят да е особено
тежък. И това е така, тъй като както и Окръжен съд-Бургас правилно е
отбелязал, подс. Т. не е осъждана, до този момент е имала добри
характеристични данни, не е била дисциплинарно наказвана, в напреднала
възраст е и има редица заболявания. Тези обстоятелства, без да бъдат
преувеличавани, считам че не дават основание, случаят да притежава
характеристиката на особено тежък. В тази насока е и константната съдебна
практика, като в случая ще цитирам само Решение № 428/1968 г. по н.д. №
322/1968 г. на Първо н.о. на ВС. В този смисъл мисля, че давам отговор на
въпроса, защо не поддържам въззивния протест на Окръжна прокуратура-
Бургас.
Моля, да потвърдите присъдата и по отношение на разноските в
частта на направените такива на досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд, като присъдите в тежест на подсъдимата и тези пред
настоящата инстанция.
Моля да потвърдите мярката за неотклонение на подсъдимата,
включително и забраната за напускане пределите на страната.
В заключение, моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд-Бургас
като обоснована, справедлива и законосъобразна.
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата и
допълнението към нея, като оспорвам протеста. Считам, че Бургаски окръжен
съд правилно и законосъобразно призна подзащитната ми за невиновна по
смисъла на чл. 203 НК.
Споделям твърдяното от представителя на Апелативна прокуратура-
Бургас, че не е налице „особено тежък случай“ и не е налице „особено големи
размери“ относно инкриминираното деяние.
Считам че подзащитната ми е човек с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни, която оказва пълно съдействие за разкриване на
обективната истина и наложената й присъда е особено тежка.
Относно инкриминираното деяние, пак искам да кажа, че както твърди
и прокуратурата – няма намерени пари. Уважаеми апелативни съдии, как са
изнесени тези пари? Нито един от свидетелите не каза как са изнесени тези
7
пари. От видео-техническата експертиза, която е негодна, но дори и записът,
който се вижда е в гръб и не може да се каже, кое е лицето, което се намира на
записа. Камерата е била над подзащитната ми К. Т.. Няма как тези пари да
бъдат изнесени особено такива големи суми. Въпросните скенери, които
сканират личните карти нямат никаква памет – и това доказателство липсва.
Липсват безспорни и категорични доказателства ,които да докажат, че
наистина Т. е изнесла тези пари. Това е голяма сума пари, няма как да бъдат
изнесени. Камерата е над нея. Нито един от свидетелите не доказа и не показа
как може да бъдат изнесени тези пари. Всички споделиха, че личната чанта и
личните вещи стоят извън обсега на касата, където се намират всички
документи и най-вече всички пари.
Оспорвам казаното от прокуратурата, че К. Т. е била единствен ***. В
банката има и други ***и, които изпълняват тези длъжности и всяка една
операция е трябвало д бъде потвърдена от нейна колежка. Дори и големите
суми К. изисква друга колежка да потвърди въпросната трансакция. Не
оспорваме, че въпросните подписи за „***“ са на К.. Голяма част от
документите тя ги е писала, т.к. хората са неграмотни и са я молили тя да
пише тези документи, но никъде не се доказа, че имитираните подписи са
имитирани от К. и нито един от подписите не е доказателство, че тя го е
направила.
Относно лоялността на К. към банката и това, че тя не е наказана
дисциплинарно е и фактът, че през 2016 г. е имало обир в банката и К. е
спасила 1 чувал с пари, като скача върху самия чувал с риск за живота си. Тя е
коректна и ако е искала да участва в обири и кражби, няма да рискува живота
си. По този начин е била наградена от председателя на банката с 1000 лева
награда.
Относно характеристичните данни на К. Т. – тя е в напреднала възраст
с множество заболявания. И пак казвам, ако тя беше взела тези пари, тя
нямаше да бъде затънала с кредити, нямаше да живее на един етаж от къща,
който е с две стаи заедно със сина си, не е пътувала никъде извън страната,
няма някакви луксозни коли, имоти, жилища, както твърди прокуратурата,
няма нищо. Вижда се, че всички ЧСИ са запорирали този въпросен етаж, както
и банката също го е запорирала. Един човек, ако има тези пари и то в период
от 2012 г. до 2017 г., то той би живял цветущо. Искам да изтъкна на съда, че
8
един от свидетелите и то точно последният свидетел, който живеел в Ш., той в
залата не позна К. Т.. Тя толкова се е променила, толкова се е съкрушила от
това дело, че той каза „това не е К., това не е човекът, който аз познавам“. Ако
наистина тя не е стресирана и ако беше извършила това инкриминирано
деяние, то тя нямаше да се чувства така, а щеше да си живее живота.
Ние доброволно сме дали на ДП достъп до банковата тайна на цялото
семейство на К. Т. – на нейните синове и мъж, за да се види, че всичко което са
купували е на кредит. Те не, че са купували големи неща, т.к. по-малкият й
син живее с майка си, а другият със жена си.
Относно наложеното й наказание от 8 години считам същото за
несъразмерно високо, т.к липсват безспорни и категорични доказателства за
нейната вина, но дори и да приемем, че са налице такива доказателства,
считам това наказание за изключително тежко. К. не е извършила убийство, не
е направила престъпление, което е извършвала многократно и е била
осъждана. Тя е с чисто съдебно минало. Това е първият случай, за който й е
било повдигнато обвинение.
С оглед на всичко гореизложено, моля да вземете всичко това предвид,
всичко от кориците на делото и да постановите решение, с което я признаете
за невиновна.
Ако все пак прецените, че са налице някакви доказателства, моля да
приложите чл. 66 НК.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимата.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА: Аз не съм извършила
никакво престъпление.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимата.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА: Моля да бъда оправдана.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
9
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10