РЕШЕНИЕ
№ 260054 / 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 09.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 536/2020г. по описа на съда, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
303а ТЗ от ***, ЕИК ***, гр. ***, чрез процесуален представител адв. К.К.
от ВАК , срещу ***ЕИК ***, ***, за
осъждане на ответника да заплати сумата 16 033,88 лева представляваща дължима и незаплатена цена на самостоятелно
фактурирани възмездни услуги –жътва на пшеница, ечемик, слънчоглед и нахут,
засети в обработвани от ответника земеделски земи по фактури
№№253/17.09.2018г., 272/15.07.2019г., 275/30.07.2019г., 277/26.08.2019г. и
307/10.07.2020г. и сумата от 1322,46 лева обещетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от изтичане на 14 – дневен срок от
фактуриране на всяка една от неплатените фактури до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението. Претендират се
и разноските в настоящето производство.
В
исковата молба се твърди, че страните са в търговски взаимоотношения, като
ищецът, действайки като едноличен търговец, извършил със своя техника, гориво и
работна ръка самостоятелно фактурирани възмездни услуги - жътва на пшеница, ечемик, слънчоглед и
нахут, засети в обработваните от ответника земеделски земи в периода
17.09.2018г – 10.07.2020г , за което били издадени 5 броя данъчни фактури, от
които само по първата било направено частично плащане, а сумите по останалите
фактури не били заплатени в срока по чл.303а ТЗ.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорват предявените искове. Признава, че описаните в исковата молба услуги са
били извършени, но същите били с
недостатъци- неголеми участъци от съотв.
земеделска територия били неожънати, а хедерът на комбайните на ищеца бил
настроен високо и по-късно поникналите растения от земеделските култури
останали неожънати, поради което бил поискан отбив от цената на услугата, за
което ищецът бил уведомен. Между страните бил уговорен друг срок за плащане и
такова обичайно било извършвано след реализацията на реколтата, за чиято жътва
били ползвани услугите на ищеца. Обичайно за извършване на услугите между
страните бил съставян приемо –предавателен протокол за приемане извършеното по
количество, качество и срок, освен при констатирани недостатъци на резултата от
извършените услуги.
В
хода на делото ответникът чрез проц. представител с молба от 12.10.2020г. признава
основателността на предявените искове, с молби представя доказателства за
заплатени суми за главница в общ размер на 16 033,20 лв на 30.09.2020г. и
лихви по претенциите на ищеца в общ размер на 1599,57 лв. на 30.11.2020г. и на
08.12.2020г. Изрично в представените преводни нареждания е посочено основанието
за плащане, а именно главница по ф.307/10.07.20г., ж-ва еч-к, и жътва пшеница, главница
ф-ри 253/17.0918г. ж-ва сл-, главница ф.272/15.07.19г. ж-ва есен, главница
ф.275/30.07.19г. ж-ва наху, главница ф.277/26.08.19г. ж- ва сл- д, лихви по
ф.ф.253,272,275,277,307 за период до 01.10.20г. вкл. - дело536, доплащане лихви
за с/ка на ***–ГД 536/20 –РС Девня
С
оглед на извършеното плащане в хода на процеса на сумата от 16 033 лв за
главница, като страните не спорят относно датата и размера, съдът намира
предявените искове за главници за погасени поради плащането им. Ищецът не е
направил оттегляне на исковата молба, а е поддържал произнасяне по исковете с
решение. Исковете следва да бъдат отхвърлени съгласно чл.235, ал.3 ГПК, без да
се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Относно
претенциите с основание чл.86 ЗЗД факт е наличието на закъсняло парично
задължение както и изрично искане за произнасяне на съда с присъждане на
законните лихви след завеждане на иска. Това обуславя основателността на
претенциите за мораторни лихви за времето на забавеното плащане, т.е. до
момента на фактическото погасяване на задължението за главница по отделните
фактури. Видно от представените доказателства последното е сторено на 30.09.2020г.
Поради това претенцията по чл.86 от ЗЗД е основателна до тази дата и
неоснователна за периода след това поради извършеното плащане е претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата. След използване на изчислителна
система, съдът намира, че на ищеца се дължи законна лихва
върху главницата от 16033,20 лева, считано от датата на исковата молба
-31.07.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 276,13 лева. Ответникът е представил
доказателства за заплатена общо лихва до 01.10.2020г. в общ размер на 1599,57 лв, от които съгласно разясненията,
дадени в о.с.з. на 09.12.2020г. 1322,46
лв са претендирана от ищеца лихва до датата на предявяване на исковата молба –
31.07.2020г. и 276,12 лв изтекла лихва след датата на исковата молба до датата
на плащане на главниците. Тъй като ответникът ***е причина за завеждане на
делото, съдът съобразявайки и че претендираните суми за главници и
лихви са погасени чрез плащане едва в хода на исковия процес, съдът формира
извод за отхвърляне на исковете за главници и лихви не като неоснователни, а за
отхвърлянето им като погасени чрез плащане.
Съдът
намира, че в производството по делото сторените разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало
основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки
нейната основателност, е погасил задълженията си. В случая не е налице и
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от
задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на задълженията
е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът
е дал повод за завеждане на делото. В исковото производство ищецът е доказал
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение от 1800 лв. и държавна
такса от 913,97 лв. Съдът намира направеното възражение на ответната страна за
намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото протече и
завърши с разглеждането му в едно съдебно заседание. Поради това размерът на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна следва да бъде намалено до
размера от 1050,67 лева съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
303а ТЗ от ***, ЕИК ***, гр. ***, срещу ***ЕИК ***, ***, за осъждане на ответника да заплати сумата 16
033,20 лева / шестнадесет хиляди тридесет и три лева и 20 стотинки/,
представляваща дължима и незаплатена
цена на самостоятелно фактурирани възмездни услуги –жътва на пшеница, ечемик,
слънчоглед и нахут, засети в обработвани от ответника земеделски земи по
фактури №№253/17.09.2018г., №272/15.07.2019г., №275/30.07.2019г., №277/26.08.2019г.
и №307/10.07.2020г. и сумата от 1322,46 лева / хиляда триста двадесет и два
лева и 46 стотинки/ обещетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от изтичане на 14 – дневен срок от фактуриране на всяка
една от неплатените фактури до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда –
31.07.2020г. до окончателно изплащане на задължението, поради погасяване на
вземанията, чрез плащане, извършено след завеждане на делото.
ОСЪЖДА
***ЕИК ***, ***, да заплати на ***, ЕИК ***,
гр. ***, сумата от 1964,64 лева / хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и
64 стотинки /, представялащи разноски по производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................