№ 13493
гр. С, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110156710 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано Производството е образувано въз основа на искова молба на
Т. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С................, срещу Г. Ф., със седалище
и адрес на управление: гр. С........ за осъждане на ответника, за заплащане на
сумата от 3000 лева представляващи неимуществени вреди претърпени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.09.2022г. в град С..........,
причинено от водач, който напуснал местопроизшествието, който не е бил
установен.
Ищцата твърди, че на 05.09.2022г., около 08:00 часа, в гр. С, по ул.
„.......“, неустановен водач, управлявал неустановен автомобил, с неустановени
марка, модел и регистрационни номера. По същото време, по ул. „.......“, с
посока на движение от ул. „Околовръстен път“, към кв. „Панчарево“, И. Ц. И.
управлявал автобус на СГТ, с per. NQ ********, по автобусна линия № 3.
Пътното платно на ул. „.......“ се състои от две ленти за движение, разделени с
единична непрекъсната линия, като е предназначен за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента за движение. В
управлявания от И. И. автобус на СГТ, пътувала и ищцата Т. Г. Н., като
същата пътувала права и се държала за обезопасителна тръба, предназначена
за по-устойчИ. пътуване на правостоящите пътници в автобуса. В района на
№ 16 водач управляващ неустановен автомобил внезапно навлязъл в лентата
за движение на автобуса, като отнел предимството на същия. За да избегне
удара, водачът на автобус на СГТ, с peг. No ********, предприел аварийно
спиране. Вследствие на силните инерционни сили, ищцата загубила
устойчИ.ст и паднала назад в салона на автобуса. След настъпване на
1
пътнотранспортното произшествие, неустановения водач напуснал
местопроизшествието. Виновният водач напуснал местопроизшествието.
Твърди, че вследствие на ПТП ищцата получила контузия на гръдния кош,
повърхностна травма на друга и неуточнена част на гръдния кош, и коремна
травма. Сочи че била откарана от екип на ЦС МП в УМБАА „С. А.“ АД. След
извършени изследвания и проведени консултативни прегледи с лекари -
специалисти били поставени следните диагнози: Контузия на гръдния кош и
Повърхностна травма на друга неуточнена част на гръдния кош. На
07.09.2022г., поради силна болезненост в областта на корема, гръдния кош и
ребрата в дясно, ищцата потърсила спешна медицинска помощ и същата е
откарана от екип на ЦСМП в УМБАА „С. А.“ АД, където след направени
изследвания и извършени прегледи от лекари специалисти е поставена
основна диагноза: Colica abdominalis. Била освободена от болничното
заведение с назначена медикаментозна терапия. Сочи, че била в тежко
физическо състояние, като причинените й наранявания водят до силни и
продължителни болки в областта на гръдния кош и корема. Болките и
страданията били свързани с претърпяното продължително лечение и
претърпените болки вследствие причинените травматични увреждания в
горепосочените области. Процесът на възстановяване е съпроводен от
непрестанни болки в травмираните области. Нараняванията довели до
продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания -
слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна
раздразнителност, безпокойство и притеснение. Твърди се още, че
Претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните
затруднения в бита, които понася от 05.09.2022г., и негативното отражение,
което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване водят до
срив на самочувствието й и тежък психически шок. Сочи че изключително
трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП, Страхувала се да излиза
навън, не спяла спокойно след инцидента, станала много чувствителна,
изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост - симптоми, които не са се
наблюдавали преди това при нея. Оздравителният процес при нея бил дълъг и
възстановяването настъпвало много бавно. Поради травматичните
увреждания, които ищцата е получила вследствие на пътнотранспортното
произшествие, на същата са издадени болнични листа за временна
нетрудоспособност. Ответникът бил сезиран за изплащане на обезщетение, но
такова не било изплатено. Ето защо намира, че за нея е налице правен интерес
от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че по
отношение на ищцата не е налице фактическият състав на риска „Гражданска
отговорност", без който не може да се търси отговорността на Г. Ф. на
основание чл. 557, ал.1, т.2, б.„а" от Кодекса за застраховането относно
механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Не е
установено твърдяното извършване на деянието в причинна връзка с
конкретните увреждания, посочени в исковата молба. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП. Сочи че пред Г. Ф. има образувана претенция, но ищцата
не е представила всички документи. Оспорва твърденията досежно
2
протИ.правността и виновността на напусналия водач. Счита, че за настъпване
на ПТП има вина единствено водача на автобуса. Прави възражение за
съпричиняване като Т. Н., която не е предприела необходимите действия за
осигуряване на собствената си безопасност, като пътник в обществения
транспорт. При движението на автобуса върху телата на пътниците действат
инерционни сили, което води до тяхното залитане, с оглед интензивността и
динамиката на автомобилното движение, водачите на пътни превозни
средства могат да предприемат във всеки един момент резки действия, което
съответно води до залитане на пътниците в тях, особено в случай че същите не
се държат достатъчно здраво за предназначените за това места. Оспорва, че
ищцата е търпяла твърдените неимуществени вреди. Оспорва иска по размер .
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 558, ал.5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ предвижда, че увреденото лице може
да предяви претенцията си пред съда, ако Г. Ф. не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Съобразно изложеното в горецитираната разпоредба условие за
допустимост на предявения иск е да се отправи претенция до Г. Ф..
По делото е представена молба от ищцата с която предявила
претенцията си във връзка с твърдяното увреждане до ответника но с писмо от
28.02.2023г. ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ в случай на настъпили
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, Г. Ф. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани
МПС обезщетения за тези вреди, ако МПС е напуснало местопроизшествието
и не е било установено.
За да се приеме, че предявеният иск е основателен, в тежест на ищеца е
да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следните правопораждащи факти: настъпилото
ПТП и неговия механизъм; протИ.правното поведение на соченото като
делинквент лице при управляването на моторно превозно средство;
твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди и техният
действителен вид и размер; наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото пътнотранспортно произшествие; обстоятелството, че
неимуществените вреди са причинени на територията на Република България
от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Вината се
3
предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
Първият спорен въпрос е свързан с това дали е налице протИ.правно
поведение на неустановения водач.
От представените по делото писмени доказателства – докладна записка
и сведения от свидетелските показания на свидетелите И. Ц. И. и Д. С. Д., и от
заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се
установява, че на 05.09.2022г. ищцата била пътник на автобус с peг. No
********, на Столичен градски транспорт по линия №3, управляван от И. Ц.
И.. При движение по бул. „.......“ в посока към гр. С. В района на бул. „.......“,
№ 13 от пресечна улица от дясната страна на пътното неустановен водач,
управлявал неустановен автомобил, с неустановени марка, модел и
регистрационни номера предприел маневра ляв завой за включване в на бул.
„.......“. За да предотврати настъпване на ПТП водачът на автобус с peг. No
******** И. Ц. И., намалил рязко скоростта. В този момент ищцата Т. Г. Н.
стояла права в средата на автобуса без да се държи като при рязкото
намаляване на скоростта вследствие на действащите инерционни сили същата
загубила равновесие и паднала. Водачът на лекия автомобил напуснал
мястото.
При това положение съдът намира, че е налице първата предпоставка а
именно протИ.правното поведение на водача, чиято самоличност не е била
установена, който нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДВП, съгласно която Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Същият е следвало да пропусне движещия се по бул. „.......“ автобус
преди да предприеме маневрата ляв завой за включване в движението.
Във връзка с оспорванията в отговора на исковата молба и твърденията,
че процесното събитие е настъпило вследствие на нарушение на правилата за
движението по пътищата от водача на автобуса, съдът намира, че не се
установява виновно поведение на И. Ц. И.. Не се установява, от
доказателствата по делото да е управлявал автобуса с превишена за отсечката
скорост. Не са събрани доказателства които да установяват различен
механизъм от посочения и приет по-горе. Ето защо съдът намира
оспорванията на ответника досежно вината за ПТП за неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства в това число
амбулаторни листове, рентгенографски изследвания, и заключението по
4
допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че са установени
данни за контузия на гръден кош, двустранно и повече в дясно. По повод
продължаващи оплаквания е проведен ново образно изследване, при което на
07.09.22 г. са установени и образни данни за счупване на 6-то дясно ребро по
задна мишнична линия, както и данни за абдоминална колика. Същата
получавала анагетични лекарства и лекарства свързани с нейните хронични
заболявания. Вещото лице е посочило, че при благоприятно протичане на
възстановителен процес функционално възстановяване настъпва за до 20 - 25
дни след инцидента. Приблизително за такъв период от време отшумяват
болките свързани с травмата. Като за ищцата няма данни да от влошаване на
състоянието и същата се е възстановила напълно.
Вещите лица са посочили, че настъпилите увреждания могат да бъдат
причинени по описания от ищцата механизъм, а именно при падане в автобуса
при рязко намаляване на скоростта.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника, че не
се установява причинна връзка между поведението на водача на застрахования
автомобил и претърпените вреди, тъй като съгласно заключението по
съдебно-медицинската и психологичната експертиза претърпените телесни
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на жИ.т в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
5
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на
пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна - вида и тежестта
увреждането, /касае се за лека телесна повреда/ възрастта на пострадалата,
които към момента на увреждането са била на 65 години; обстоятелството, че
се касае за лице което, предвид възрастта си и съпътстващите си хронични
заболявания се е възстановило по-трудно от лица в по-млада възраст;
интензивността на търпените болки и страдания от ищцата /касае се за лека
телесна повреда, но със засилен интензитет предвид наличието на фрактура на
ребро/, както и тяхната продължителност, в т.ч. продължителността на
възстановителния период. Съдът съобрази и икономическите условия в
страната към датата на настъпване на увреждането. От друга страна съдът
съобрази наличието на пълно възстановяване на ищцата и липсата на
допълнителни и трайни увреждания на здравето и следствие на инцидента.
При това положение съдът намира че справедлИ.то обезщетение би
възлизало на 3000 лева.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява основателно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В частност по
делото са ангажирани доказателства, а именно свидетелските показания на
разпитания свидетел И. Ц. И., който заявява, че ищцата е била правостояща
без да осигури личната си безопасност като се държи на наличните
приспособления в салона на автобуса, за да гарантира стабилна устойчИ.ст със
собственото си поведение е допринесла за настъпване на неблагоприятния
правен резултат. От свидетелските показания се установява, че в автобуса е
имало празни седалки и същият не е бил препълнен от където следва, че за
ищцата е било възможно да осигури собствената си безопасност.
Съдът кредитира показанията на И. Ц. И., тъй като същите са пълни,
подробни и житейски издържани. Не са представени и други доказателства
които да им протИ.речат.
Съдът като съобрази горепосочените обстоятелства включително, че
автобусът само намалил скоростта без да спира до пълен покой на превозното
средство то следва да се определи съпричиняване в размер на 70%.
При това положение дължимото обезщетение следва да бъде намалено
до сумата от 900 лева.
Ето защо исковете следва да се уважат за тази сума.
По отношение на разноските.
6
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни.
На ищцата се следват разноски в размер на 219 лева съразмерно на
уважената част от исковете.
Следва да бъдат присъдени разноски в размер на 132 лева на адвокат О.
за оказаната безплатна адвокатска помощ по чл. 32, ал.2 ЗАдв.
На ответника се следват разноски в размер на 350 лева за депозити за
вещи лица.
Във връзка с искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение
съдът намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определен на 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на него
му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С........ ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С................ на
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 52 ЗЗД. сумата от 900
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, претърпени, вледствие на протИ.правното поведение на
водач, нарушил правилата на чл. 25 от ЗДвП на 05.09.2022г. в град С..........,
който напуснал местопроизшествието, и не е бил установен КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С................ СРЕЩУ Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С........ иск с
правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 52 ЗЗД за
разликата над присъдения размер от 900 лева до пълния претендиран размер
от 3000 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С........ ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С................ на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. сумата от 219 лева, представляваща сторени
разноски в производството.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С........ ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. О. от САК с Булстат ********* на основание чл.
78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 132 лева, представляващо
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата в производството.
ОСЪЖДА Т. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С................ ДА
ЗАПЛАТИ Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С........ на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 350 лева разноски в производството и 70 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8