Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 16/24.01.2019 г.,
постановена по НОХД № 715/2017 г. по описа на РС – С., IV-ти състав,
подсъдимият Н.К.Б. е признат за виновен в това, че на 09.05.2015 г. около 19.00
часа, в град Б., на ул. „Е.”, пред № ., в съучастие, като извършител с И. Б. Й.извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно: крещял: „Слизайте!“, „Ще ви пребием!“, „Ще ви
заколим!, „Ще ви лежим!“, размахвайки мотика в ръце, поради което на основание
чл. 325 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 ал. 1 от НК, му е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което следва да се изтърпи при
първоначален общ режим на основание чл.
57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, както и кумулативно предвиденото в закона
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на
обявление ведно с присъдата на видно място в общината в гр. Б..
На основание чл. 59 ал. 1 от НК
от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан с наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“, за времето от момента на задържането му до 17.12.2018 г.
включително.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Н.К.Б. е осъден да заплати на държавата по сметка на РУ МВР С.,
направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 25
лева, както и на НБПП, направените разноски за предоставена правна помощ.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК
от служебния защитник на подсъдимия – адв. И.А., е депозирана въззивна жалба, с
която се иска отмяна на присъдата, като неправилна, незаконосъобразна, а
наложеното наказание явно несправедливо.
В съдебно заседание прокурорът
намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Повереникът на частния
обвинител М.В. – адв. А.Д., излага, че присъдата е правилна и законосъобразна,
а определеното наказание за справедливо, поради което моли същата да бъде
потвърдена.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. А., поддържа въззивната жалба. Излага доводи, че районният
съд не е посочил доказателствата, въз основа на които е изградил фактическата
обстановка по делото. Направени са неправилни изводи относно обществената
опасност на деянието и дееца от изразеното в неговата последна дума.
Определеното наказание е явно несправедливо, тъй като е в средния размер за
престъплението хулиганство.
Подсъдимият Н.К.Б. поддържа
изложеното от защитника му и пледира, че е невинен. В последната си дума моли съдът
да бъде справедлив и обективен.
Софийският окръжен съд, след
като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че същите са основателни и
присъдата следва да бъде отменена.
Първоинстанционният съд е
установил правилно фактическата обстановка, но е допуснал неправилно приложение
материалния закон като е приел, че е осъществен състава на престъплението по
чл. 325, ал. 1 НК. Това е така доколкото по делото се установява,
че поведението на подсъдимия е било мотивирано от личен
мотив – реплика на частния обвинител спрямо свид. И. и последващите действия му
били изцяло насочени спрямо частния обвинител В., като те не са довели до грубо
нарушаване на обществения ред и не са изразили явно неуважение към обществото.
Чрез тях е целено единствено разрешаването на изцяло битов конфликт, но не и
пряко или косвено засягане на обществените отношения обезпечаващи обществения
ред и спокойствие.
Предвид разпоредбата на чл. 336,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд разполага с
правомощието да отстрани допуснатото неправилно приложение на материалния закон
и реши делото по същество като отмени обжалваната присъда и постанови нова, с
която да оправдае подсъдимия Н.Б..
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.К.Б. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
На 09.05.2015 г. частният обвинител М.В., съпруг на
братовчедка на свид. Г., гостувал в дома на свидетелите В. Г. и Б. А., находящ
се гр. Б., ул. „Е.“ №.
Около 19.00 часа същият ден подсъдимият Б. се намирал в
дома на И.Й.(спрямо когото наказателното производство е приключило с влязло в
сила споразумение) в гр. Б., ул. „Е.“ № – срещу къщата на свид. Г. и А., където Й.живеел
на семейни начала със свид. М. И.. По същото време тя се прибирала от магазина.
След като влязла в двора на къщата започнала да се кара на кучетата си. В този
момент частният обвинител М.В., когото тя до този момент не познавала, от
терасата на къщата на свид. Г. и А., се обърнал към свидетелката И. с думите
„По-тихо, ма!“. Обръщението било възприето от подсъдимия Б.. Свид. И. не
обърнала внимание на казаното и влязла в къщата. Малко след нея в къщата влязъл
и подс. Б. и казал на намиращия се вътре И.Й.– „А, бе тоя отсреща какво
псува?“. И.Й.се поинтересувал кого е псувал частния обвинител М.В. и
подсъдимият отговорил, че е напсувал свид. М. И.. Последната отговорила, че
това не е вярно и че частния обвинител ѝ е казал „По-тихо, ма!“.
Подсъдимият Б. отрекъл съобщеното от свид. И. и отговорил, че най-вероятно тя
не е разбрала и че частният обвинител В. е псувал подсъдимия, свид. И. и И.Й.. И.Й.се
ядосал от съобщената му информация и заедно с подсъдимия се отправили към дома
на свид. Г. и А., като взели мотика и лопата.
По същото време – около 19.00 часа, на терасата в дома си
се намирали свид. Г., А. и частния обвинител М.В.. Докато те вечеряли на
терасата, пред къщата се появили подс. Б. и И.Й., които размахвали съответно
мотика и лопата и викали „Ще ви пребием!“,
„Ще ви заколим!“, „Ще Ви лежим!“, като репликите и демонстрираната агресия били
насочени към частния обвинител М.В.. Това им поведение продължило няколко
минути. Свид. Г. чрез телефонно обаждане повикала полиция, а подсъдимият и И.Й.се
отправили към центъра на гр. Б..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
като в нейната основа са показанията на свидетелите М. И., В. Г. (частично), Б.
А. (частично), С. П. (частично), М.В. (частично), справка за съдимост и
разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК.
Съдът кредитира в цялост показанията на свид. М. И.. Те
са логични, последователни, непротиворечиви и необорени от други доказателства.
От тях се установяват събитията, случили се преди подсъдимият и И.Й.да се
отправят със земеделски сечива към дома на свид. Г. и А.. Свидетелката
добросъвестно излага, че не е била обидена от частния обвинител, а той само
ѝ е отправил репликата „По-тихо, ма!“. Разкрива как е казала това изрично
на И.Й., както и несъгласието на подсъдимия с нейната версия за случилото се.
За наличието комуникация между частния обвинител М.В. и свидетелката в подобен
смисъл говори и обстоятелството, че свид. Г. (показанията дадени при разпит
пред съдия - л. 134-135 ДП) и А., разбрали, че поведението на подсъдимия Б. и
на И.Й.било провокирано от обида, която отправил частния обвинител спрямо свид.
И., както и обстоятелството, че свид. Г. излага, че обект на всички реплики бил
частния обвинител и тя в нито един момент не се е почувствала заплашена или
застрашена.
Съдът намира за обяснимо обстоятелството, че частният
обвинител не съобщава да е отправял реплика по отношение на свид. И., тъй като
е заинтересован от изхода на делото и съобщаването на подобно обстоятелство,
което е фактическата причина за възникване на конфликта, би го дискредитирало.
Същевременно той не отрича изрично отправянето на такава реплика. Именно тя е
логична причина за случилите се впоследствие събития.
От показанията на свидетелите Г., А. и на частния обвинител
В. се установя поведението на подсъдимия, когато се намирал пред дома им – а
именно това, че е размахвал лопата, както и че заедно с И.Й.крещели „Ще ви
пребием!“, „Ще ви заколим!“, „Ще ви лежим!“.
Съдът кредитира показанията на свид. Г. дадени в съдебно
заседание и приобщените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК на л.
134-135 от ДП, в частите в които твърди, че репликите и вербалната агресия на
подсъдимия е била насочена към частния обвинител В.. Това е така, защото
свидетелката при разпитите си пред съдия и пред първоинстанционния съд е
напълно последователна кой е бил обектът на проявената вербална агресия. Това
твърдение намира опора в обяснението на свид. А. и П. за възникване на
ситуацията, които разбрали, че поведението на подсъдимия и И.Й.е провокирано от
обида, отправена от частния обвинител М.В. по адрес на свид. М. И. и до някъде
се подкрепя от показанията на свид. И., която излага, че е била репликирана.
Нелогично е, ако се приеме, че отправена реплика или обида от М.В. е причината
за поведението на подсъдимия и И.Й.те да проявят вербална агресия спрямо свид. И.
и А., които не са имали отношение към случилото се и с които не са имали
предхождащи конфликти или влошени отношения. Поради това и последователните и
логични показания на свидетелката Г. съдът не кредитира твърденията на свид. А.,
Г. (л. 13-14 ДП, приобщените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК и
на частния обвинител В. (приобщените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.
2 НПК л. 23-24 ДП), че отправените заплахи и обиди били насочени към всички,
намиращи се на балкона. В тази част те са нелогични и вътрешно противоречиви,
като прави впечатление, че никой от тези свидетели не съобщава при разпита си
пред съдебен състав, за подобно обстоятелство. Напротив при двата си разпита –
пред съдия и в съдебно заседание, свид. Г. е напълно последователна, че обект
на вербалната агресия – обиди и закани е бил частният обвинител В., като
изтъква логичната причина за това – убеждението на И.Й., че частният обвинител
е обидил приятелката му – свид. И..
Съдът не констатира други съществени противоречия в
гласните доказателства, които да налагат техният подробен анализ.
Останалите доказателства са неотносими към предмета на
доказване в производството и установяват факти и обстоятелства относно
събитията развили се след инкриминираните действия, които са били предмет на
влязлото в сила споразумение между РП – С. и И.Й.. По отношение на показанията на свид. А. Т.,
дадени в съдебно заседание и приобщените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК следва да се
отбележи, че същите не способстват за разкриване на обективната истина
доколкото от една страна той не е очевидец на случилото се, от друга страна не
знае никаква конкретика за възникналия конфликт пред дома на племенницата му –
свид. В. Г..
От правна страна:
При така приетата фактическа
обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна поведението на подсъдимия
Н.Б. не осъществява състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Според правната доктрина и
съдебната практика, престъплението хулиганство е съставомерно, когато от
обективна страна деецът извършва непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От субективна
страна деецът следва да съзнава общественоопасния характер на това деяние, т.
е. действията му трябва да са насочени срещу реда, установен в страната и
общественото спокойствие, и той да иска или да допуска настъпването на именно
тези общественоопасни последици.
В конкретния случай, за да
бъдат окачествени като непристойни действията на подсъдимия Б. по време на
инкриминирания инцидент е следвало те да са неприлични, безсрамни, изразяващи
се в буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т. е.
чрез тях да е изразена брутална демонстрация против установения ред и по този
начин да са засегнати важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено
да е засегнал нормите на нравствеността /вж. този смисъл ПП № 2/1974 г. ВС/. По
настоящото дело това не е налице. В случая подсъдимият е размахвал лопата и заедно
с И.Й.крещели „Ще ви пребием!“, „Ще ви заколим!“, „Ще Ви лежим!“, като заплахите
били насочени към частния обвинител В., който по-рано отправил реплика към
свид. И. – приятелка на И.Й.. Именно тези реплика – „По-тихо, ма!“, станала
конкретен повод за възникналия конфликт, развил се пред дома на свид. Г. и А.. С
оглед на тези обстоятелства, въззивният съд счита, че в случая от обективна и
субективна страна извършеното от подсъдимия Б. по своето съдържание не е било
насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото. То е продиктувано от изцяло от личен мотив, а
последващите действия като начин според представите на подсъдимия за отговор на
поведението на частния обвинител. Това сочи, че деянието разкрива признаците на
обикновен битов конфликт. С факта на извършването му публично – пред дома на
свид. Г. и А. и в тяхно присъствие, както и на частния обвинител В.,
поведението на подсъдимия не излиза от границите на битовия /личен/ конфликт,
тъй като същото от обективна страна не е предизвикало грубо нарушаване на
обществения ред и при този интензитет не е и в състояние да го предизвика, дори
участниците в събитието да са били скандализирани.
Не може да се приеме, че
действията подсъдимия са били насочени и към изразяване на явно неуважение към
обществото. Същите ще изразяват такова неуважение, когато чрез тях се
манифестира открито висока степен на неуважение към обществения ред. Въззивната
инстанция намира, че тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде
отнесена към действията на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Цялата деятелност на последния е била движена от личен мотив и била е насочена
единствено спрямо към частния обвинител В., породила се е инцидентно, протекла
е бързо и е преустановена от страна на подсъдимия, веднага след телефонно
обаждане до органите на МВР. Безспорно е, че в случая е налице непристойна
проява от страна на подсъдимия, но тя е по повод съществуващ личен конфликт
между него и пострадалия. Подсъдимият несъмнено е проявил непристойно поведение,
но целта му е била разрешаване на възникналия конфликт по повод отправена
реплика от частния обвинител спрямо свид. И., по начин по който той разбира за
правилен, но не и да изрази явно неуважение към обществото.
Действително съгласно съдебната
практика личният мотив на дееца да осъществи противоправно действие спрямо
пострадалия не изключва съставомерността на хулиганството и позволява
последното да бъде квалифицирано като извършено при евентуален умисъл. Това е
така обаче само при условие, че същото действие на дееца е съпроводено с грубо
нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. В
случая тези два съставомерни признака на хулиганството не намират своето
обективно и субективно проявление в деянието на подсъдимия Б.. Действията на
последния са били насочени изцяло към разрешаване на конфликта с частния
обвинител В. и при извършването им същия не е имал съзнанието да скандализира
обществото, като изрази явно неуважение спрямо установения порядък в него и
неговите граждани.
По изложените съображения на
основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена и подсъдимият следва да бъде оправдан.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото следва да останат в тежест на
държавата.
При така изложените мотиви
Софийският окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.