№ 448
гр. Благоевград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500608 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба
от „ЕФФЕДЖИ“, ЕООД и насрещна въззивна жалба от ВЛ. ИЛ. П. против
решение № 501611/5.4.2021 г., постановено по гр.д. № 353 по описа за 2020 г.
на РС-Разлог.
„ЕФФЕДЖИ“, ЕООД сочи, че решението е незаконосъобразно,
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила.
Налице е увреждане на ищеца, причинено му при трудовата злополука, но
вида, интензитета и характера на увреждането се различават от приетото
такова от съда. От конкретно посочени в жалбата доказателства, според
жалбоподателя следва извода за несъвместимост между установените
фактически обстоятелства за физическото състояние на ищеца,
непосредствено след инцидента и приетото от съда увреждане. Физическото
му състояние след инцидента изключва да е настъпило скъсване на
менискуса. В тази връзка се сочи становището на вещото лице, според което
при получаване на такава травма – настъпва много бързо обездвижване и
нетърпима болка, веднага след нараняването в близките минути като до час,
болката става непоносима, движенията се ограничават и в това състояние не
1
може да се извършва тежка физическа работа. При скъсан менискус
пострадалото лице не може да извърша никакви движения, а по делото сочи,
работодателят се установява, че ищецът е продължил работата си до края на
работното време, прибрал се е в къщи, където е престоял още 2 дни преди да
отиде на преглед. Според жалбоподателя при тези доказателства, следва
извода, че тежкото увреждане е настъпило след прибирането му от работа.
Затова счита, че тежкото физическо състояние на ищеца след злополуката,
изключва при настъпването й да е скъсан менискус, за което съдът е
присъдил обезщетение, като скъсването е установено три дни след това.
Затова счита, че липсва причинна връзка между злополуката и телесното
увреждане, констатирано от съда . Не е съобразено от съда и проявената
груба небрежност от ищеца, изразяваща се в употребената прекомерна сила
на дърпане на последния лист МДФ към себе си без да извърши
необходимото приплъзване, за да може да се отдели от останалите листове в
пакета, като съпричиняването е 75%. Оспорен е и размера на обезщетението
като несъобразен с изискването чл. 52 ЗЗД за определянето му по
справедливост.
С отговора въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че от неоспорените медицински документи – епикризи, болнични
листове и експертиза се установява, че нараняванията на П., са резултат от
трудова злополука, а не от неоснователните твърдения за самонаранявания,
както и сам да е усложнил здарословното си състояние с оставянето на
работа и с престоя у дома от два дни – събота и неделя.
В подадената насрещна жалба Вл. П. оспорва размера. Сочи, че
съдът е посочил в решението си само част от уврежданията му. Отчел е
интензитета и срока на болките, причинени от разтежението и скъсването на
колянните връзки, но не отчел, че тези страдания макар и с по-слаб
интензитет ще бъдат за цял живот. Младата възраст, също е основание за по-
висок размер обезщетение, а не както е преценена от РС - за по-малък.
Съдът е следвало да съобрази и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Обезщетението е несъответно на
икономическите условия предвид възлизането му на около 10 средни заплати
за страната към датата на увреждането.
БлОС счита жалбите за допустими, тъй като са подадени от
2
лица с правен интерес срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения в
закона.
За преценка на доводите в същите БлОС съобрази
следното:
РС е постановил решение по предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 от КТ.
Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по своята
правна характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна.
Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или
служители при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали
тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които
са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
По делото не се спори, че ищецът В.П. към датата на трудовата
злополука 21.2.2020 г. е изпълнявал длъжността „дърводелец-мебелист“ въз
основа на сключен трудов договор с ответника „ЕФФЕДЖИ“, ЕООД. От
НОИ, ТД-Благоевград е издадено разпореждане № 5104-01-18/9.3.2020 г., с
което декларираната от работодателя злополука е приета за трудова по чл.
55, ал. 1 от КСО. Според мотивите в разпореждането „злополуката е станала
през време и във връзка с извършваната работа – при преместване на МДФ
листове една част от тях падат върху пострадалия и го изхвърлят настрани и
той пада, при което получава наранявания по главата, гърба и левия крак с
диагноза травма на няколко структури на коляното, довела до временна
неработоспособност.“ Следователно доказва се наличието на трудова
злополука
Довода в жалбата на работодателя, че работникът е
допринесъл за настъпването й, проявявайки груба небрежност изразяваща се
в употребената от него прекомерна сила на дърпане на последния лист МДФ
3
към себе си без да извърши необходимото приплъзване, за да може да се
отдели от останалите листове в пакета, БлОС счита за несъстоятелен.
Видно, че посочения за нарушен начин за отделяне на лист
МДФ от останалите, чрез приплъзване настрани е посочен в инструкция по
правилата за безопасност и здраве при ръчна работа с тежести, с която
инстукция чрез провеждания периодично инструктаж - на всеки 6 месеца,
ищецът е бил запознат. За проведения му инструктаж на 31.1.2020 г. той се е
разписал.
Св. Т., присъствала по време на инцидента сочи, че в момента,
в който Вл. П., заедно с бригадира, с който са пренасяли МДФ листовете - са
дръпнали поредния лист напред и са тръгнали, останалите листове от
купчината, от която са ги взимали са се “повлякли“, „сровили са се и са
паднали“. Бригадирът се е опитал да ги спре с ръка, но не е успял.
От показанията на св. Г. П., заемаща длъжност технически
сътрудник, която не е очевидец на случилото се – предполага, че до
инцидента се е стигнало поради дърпане на листа по-силно отколкото е било
необходимо вследствие на което се е получил вакуум ефект.
БлОС счита, че дори да се приеме, че е имало по силно дърпане
на листа от ищеца, то това в никакъв случай, не може да се счете за проява на
груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Трайно практиката на ВКС приема, че груба небрежност е
налице при неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при
проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Ако работник извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност е налице
съпричиняване, но за да доведе съпричиняването до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя, то следва да е резултат от
допусната груба небрежност т.е. от непроявено елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
Поведението на П. не може да се приеме, като неположена от
него грижа и от най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
4
подобни условия.
От свидетелските показания категорично се установява, че при
инцидента, падналите плоскости, които са с размери /според техническия
сътрудник Г. П./ 2.70 м. на 2.10 м. и 4 мм дебели - са ударили П. по главата,
по гърба и по крака, като болката по крака до края на работния ден, тъй като
той е останал на работа - се е усилвала. Св. Г. Т. /първа братовчедка на ищеца/
сочи, че когато В. паднал на земята е казал, че кракът го боли, започнал е да
се свива, останал е на работа до края на работния ден до 17:00 ч.; като през
остатъка на работния ден тя 1-2 пъти го е питала дали го боли като й е
отговарял, че го боли; сочи свидетелката, че В. се е придвижвал като е влачел
крака и е куцал. Разпитана е и майката на В. – Б. П.а, която също сочи, че в
деня на инцидента синът е работил до края на деня, но като се е прибрал е
казал, че много го боли. Пояснява, че са били веднага при личната лекарка,
която им е казала да слагат лед на мястото и да сложат шина за обездвижване,
която шина след закупуването е поставена от личната лекарка. Сочи, че
когато си е дошъл от работа го е видяла при слизането от колата на братовчед
си, който го е докарал, че накуцва, кракът е бил подут, но не е имало кръв,
коляното било само подуто, без кръвонасядания и не е било синьо; синът й
не е могъл да свива крака, държал го е прав и го е влачел. Имало е оток на
коляното от вътрешната страна на коляното и отзад към свивката; оплаквал
се е от силни болки; давала му е болкоуспокояващи. Следващите дни били
събота и неделя като в понеделник са го закарали в София. При извършения
преглед от д-р М. се установило, че операцията е неизбежна. На 27.2 са го
оперирали, като постоянно е бил на болкоуспокояващи и на инжекции. След 7
дни болнично лечение са го изписали за 30 дни, след изтичането на които са
се върнали в клиниката за рехабилитация. Ползвал е патерици, като тя го е
обгрижвала; когато времето е влажно или студено кракът го боли, както и
когато се пренатовари в т.ч. и когато стои много време прав. След
рехабилитацията е започнал да излиза навън, като е накуцвал.
На 24.2.2020 г. според издадения амбулаторен лист № 1256 на
Вл. П. му е поставена диагноза: изкълчване, навяхване и разтягане на други и
неуточнени елементи на коленната става като според анамнезата пациентът е
бил с оплаквания от болки в ляво коляно, като обективното състояние на
крайника е оток, болезненост при движения и палпация на лявото коляно,
силно страничен обем на движения на същото.
5
Според епикриза на ИЗ № 2554, издадена от МБАЛ „СВ.
София“, отделение по ортопедия и травматология П. е постъпил в болницата
на 25.2.2020 г. Отразено е в епикризата, че се оплаква от силна болка, ходи с
патерици; че е изследвана лява колянна става; че е извършена операция:
възстановяване на коляно „пет–в-едно“; за оперативна диагноза в епикризата
е посочено: изкълчане, навяхване и разтягане на /външна/ /вътрешна/
колатерална ставна връзка на коляното; както и че според извадка от
оперативния протокол – след щателно почистване и стерилно покриване на
оперативното поле, по остър начин се досигнало до дясна колянна става.
Отразеното е още и установеното от огледа, а именно: паракапсуларна лезия
на медиален мениск /увреждане до ставната капсула на вътрешен менискус/,
авулзия /изтръгване/ на медиален колатерален лигамент /сухожилва връзка от
вътрешната страна на коленната става/ от тибиалното залавно място, както и
че е извършено повдигане на вастус медиалис, рефиксация на медиален
колатерален лигамент със лигаментарна скора и анкър; шев на медиален
мениск; послоен шев; стерилна превръзка. Посочено е, че няма настъпили
усложнения и че П. е изписан на 2.3.2020 г. с подобрение и препоръки за
ХДР и назначено медикаментозно лечение, както и за сваляне на
оперативните конци на 12 следоперативен ден. Според епикризата основната
диагноза е травма на няколко структури на коляното.
При извършения на П. преглед на 30.4.2020 г. е визирано за
установено, че колянната става е спокойна, като все още е с ограничен обем
движения и болки в медиалната част на колянната става.
Издадени са му 2 бонични листа за временна
нетрудоспособност от 25.2.2020 г. до 1.4.2020 г. и от 2.5.2020 г. до 31.5.2020
г., в които е посочена като диагноза: травма на няколко структури на
коляното.
П. е прослeдяван редовно след изписването му от МБАЛ София
с прегледи на 30.3, 2.4., 30.4.2020 г.
Въз основа на обстоятелствата от упоменатите медицински
документи вещото лице от изслушаната експертиза заявява, че травмата може
да се получи по механизма посочен в исковата молба.
Сочи, че с оглед проведеното лечение и възрастта на
пострадалия при благоприятно протичане на оздравителния процес средно-
6
статическия срок на възстановяване след подобна травма е 3 до 4 месеца.
Благоприятно протеклия оздравителен процес след функционално
възстановяване обема на движенията е налице период през който пострадалия
изпитва слабост и несигурност при моноподален стоеж в засегнатия крайник,
затруднения при клякане. Възможно е месеци по-късно при натоварването му
и/или резки промени на времето да се изявяват дискомфорт и слаби болки.
Вещото лице категорично заявява в с.з, че скъсването на
менискуса е съпроводено с много силна болка, като след получаването на
такова увреждане е налице не просто усилваща се във времето болка, а и
прогресиращо функционално затруднение т.е. невъзможност за движение на
колянната става; че това е свързано задължително със затруднени силно
ограничени движения, които при движение се усилват, като настъпва много
бързо обездвижване и нетърпима болка. До час след нараняването тази болка
е нетърпима, като настъпва и ограничение в движенията; както и че в такова
състояние не може да се извършва тежка физическа работа, а ако такава се
извършва увреждането се усложнява.
От събраните доказателства категорично се установява, че
приетите за доказани от РС увреждания, съдържащи се в медицинските
документи, удостоверяващи провежданото лечение на ищеца, са в пряка
причинно следствена връзка с трудовата злополука. Няма никакви
доказателства освен голословните твърдения на работодателя, че
уврежданията не са от злополуката. По повод посочването на места в
медицинската документация вместо лява колянна става, дясна, вещото лице е
изяснило пред РС, че става въпрос за техническа или лекарска грешка, тъй
като рентгенографията е на ляв крайник, на който е и провеждано лечението.
По делото няма позоваване от работодателя на факти и обстоятелства,
въведени по съответния предвиден в ГПК ред в чл. 147 по отношение на
здравословното състояние на ищеца, по повод на което работодателят се
домогва да докаже, че П. е лекувал, използвайки за предтекст злополуката
като нейно следствие, без действително да е предизвикано от нея.
Изявленията на вещото лице в с.з. според съда не изключват възможността
П. да е останал на работното си място до края на работния ден, тъй като
експертът обяснява, че след такова нараняване не може да се извършва тежка
физическа работа, тъй като освен болката, настъпва ограничително движение
на крайника, като съдът съобрази, че няма ангажирани от работодателя
7
доказателства на П. да е възлагал и той да е извършвал тежка физическа
работа, като показанията на св. Т. са категорични, че П. на 1 – 2 пъти през
остатъка от деня е споделял, че го боли, както и че видяла да влачи крака,
което според съда е заради настъпилото ограничение на движението, за което
като последица от инцидента говори експерта.
Ето защо неоснователно се твърди в жалбата, че РС е
обезщетил вреди, който не са причинени от злополуката.
При определяне на размера на обезщетение видно е, че РС е
оценил адекватно всички установени обстоятелства имащи, отношение към
справедливото му определяне, според изискването на чл. 52 ЗЗД. Съобразил
е обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, причинените на П. силни
болки и страдания по време на инцидента и след това от причинената му
травма изразяваща се в изтръгване на сухожилна връзка от вътрешната страна
на коляното , в съчетание с увреждане на вътрешен менискук; отчел е
претърпяната интервенция и всичко наложило се във вр. с лечението на
травмата /операция и болничен престой от 7 дни, впоследствие временна
нетрудоспособност за 3 месеца до края на м. май, 20 г./, което лечение е
минало без усложнения; създадения му дискомфорт от невъзможността да
спортува /да играе футбол/, да се събира с приятели, от засягане на основните
функции на крайника – опорна и ходилна през 3-4 месечния период, през
който вещото лице сочи, че с оглед проведеното лечение и възрастта на
пострадалия настъпва възстановяване. РС се е съобразил още с прогнозите на
вещото лице, според които след функционално възстановяване обема на
движенията на крайника е възможно да има период, през който П. ще изпитва
слабост, затруднения при клякане, както и че месеци по-късно при
натоварването му и/или резки промени на времето е възможно да се изявяват
слаби болки. Никъде обаче вещото лице не сочи, че това ще продължи
пожизнено, поради което и доводите в насрещната въззивна жалба на ищецът
по повод размера на обезщетението в тази насока са несъстоятелни. Ето защо
определения размер от 15 000 лв. според БлОС е адекватен и справедлив,
като икономическите условия на страната към момента на увреждането не
налагат определяне на по-висок размер. Младата възраст на пострадалия
следва да се прецени като благоприятен фактор за оздравителния процес,
както е посочил вещото лице и в каквато насока е отчетен от РС, а не, че
последствията от инцидента ще продължат пожизнено и че ще се отразят
8
неблагоприятно върху по-нататъшното му качество на живот, за каквито
последствия няма доказателства и вещото лице не посочва.
Няма доводи срещу фактите спрямо размера на уважения иск
за имуществени вреди.
Несъстоятелно се сочи, че в ИМ са описани различни телесни
увреди на коляното, тъй като в същата недвусмислено и ясно е заявено, че се
претендира обезщетение за всички вреди по отношение на гърба, лява ръка и
ляв долен крайник от настъпилата на 21.2.2020 г. трудова злополука, като е
посочено всичко предприето от ищеца във връзка с наложилото се лечение.
Поради несъстоятелност на доводите в жалбата и липса на
доводи, които да имат самостоятелно значение към уважения иск за
имуществени вреди, БлОС потвърждава изцяло атакувания акт.
С оглед неоснователността на жалбите, подадени от всяка една
страна разноските за пред настоящата инстанция остават така както са
направени от тях.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 501611/5.4.2021 г., постановено по
гр.д. № 353 по описа за 2020 г. на РС-Разлог.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9