Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 913 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на З. „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А.чрез адв.
А.Б. от САК, със съдебен адрес ***, с която е предявен осъдителен иск срещу З. „Б.И.”
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
заедно от С.С.П.и К.Д.К., с правна квалификация чл.
411 от КЗ.
Ищецът моли да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 26 535,00 лева, представляваща изплатеното
от ищеца по застраховка „Каско”, полица № 15-0300/332/5001796
застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи за обработка на щетата в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано датата
на предявяване на исковата молба – 11.05.2018 година до окончателното
заплащане.
Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 12.10.2016 година в
гр. София от виновно противоправно поведение на лек автомобил Нисан Съни с рег. № *******,
който е навлязъл в лентата за насрещно движение, е настъпило ПТП, при което е
увредено насрещно движещият се в своята пътна лента лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №******* – собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“
ЕООД. Към момента на настъпване на процесното ПТП
лекият автомобил Фолксваген Пасат има сключена валидна застраховка „Каско” в З. „А.Б.” по полица №15-0300/339/5001756, а
гражданската отговорност на МПС марка „Нисан“ е била
застрахована от ответното дружество с полица №BG/02/116001839417.
Ищецът сочи, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на МПС „Нисан Съни“
с рег. *******, застраховано при ответника със задължителна застраховка
„Гражданската отговорност”. Твърди, че след подадено уведомление в З. „А.Б.” е
образувана щета с №0300/16/708/500293, изготвени са опис на щети и доклад въз
основа на които на собственика на увредения лек автомобил („ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“
ЕООД) е определено и заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 26 520,00
лева с преводно нареждане за кредитен превод от 01.02.2017г.
Изпратена е до З. „Б.И.“ регресна покана за заплащане на сумата в общ размер на 26 535,00
лева, представляващи изплатеното застрахователно обезщетение с включени 15 лева
ликвидационни разходи за обработка на щетата, като към покана са приложени в
оригинал всички необходими доказателства за установяване на посочената щета.
Твърди, че ответното дружество не е заплатило посочената сума, което е
обусловило интересът му от предявяване на настоящия иск.
Ищецът представя писмени доказателства и
прави доказателствени искания за допускане събиране
на гласни доказателства, за назначаване на САТЕ, ССчЕ,
и за представяне на документи по чл. 190 от ГПК. Направено е искане за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред СРП относно хода на
образуваното досъдебно производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на ИМ.
Сочи, че оспорва иска по основание и размер. В условията на евентуалност, ако
искът бъде уважен, прави искане за присъждане на действителния размер на
вредите като се отчете съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на застрахования по застраховка „Каско“
водач. Оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на процесното
ПТП, като твърди, че вината не е на водача И.П.. Поддържа, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил се е движил със скорост по-висока от
нормативно установената като описаните щети могат да бъдат получени само при
движение със скорост над 100 км. в час. В условията на евентуалност поддържа да
е налице съпричиняване на вредоносните последици от
ПТП от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Оспорва размера на
вредите като силно завишени. Поддържа, че липсват доказателства за валидна
застраховка „Каско“.
Направени са доказателствени
искания за допускане на САТЕ, за допускане на гласни доказателства чрез разпит
на свидетел.
По реда на чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, с
която поддържа исковата молба и представените с нея доказателства и доказателствени искания. Във връзка с оспорването от страна
на ответника представя застрахователна полица за застраховка Автокаско. Направено е доказателствено
искане за допускане на ССче в условията на
евентуалност при оспорване на представената застрахователна полица.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира отговор на ДИМ, в който поддържа изложеното в отговора на ИМ. Моли да
не бъде приета като доказателство представената с ДИМ полица, поради преклузия.
В първото ОСЗ по
делото, проведено на 06.11.2018г. процесуалният представител на ищеца прави
уточнение на ИМ, а именно, че описаното в ИМ ПТП е настъпило на 12.10.2016 г., в
района на с. Казичене и улица „Серафим Стоев“ и „Околовръстен път“, на самия
разклон, като счита, че виновният водач е навлязъл в насрещната лента за
движение и е станал причина за реализиране на ПТП-то.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приети са основна и допълнителна САТЕ, допълнителна САТЕ, ССчЕ и са разпитани двама свидетели.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ,
застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За
възникване на регресното вземане е необходимо да се
установи, че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
По делото на основание чл. 146 ГПК е
приет за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факта, че процесното ПТП е настъпило на 12.10.2016 г. в гр. София, в
района на с. Казичене и улица „Серафим Стоев“ и на около 25 метра от „Околовръстен
път“, на самия разклон между МПС марка „Нисан“ модел
„Съни“ с рег. № ******* и л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №******* – собственост на „Порше лизинг“ България ЕООД, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на МПС марка „Нисан“ модел „Съни“ с рег. № *******.
От приобщените по делото писмени
доказателства/л.7, л.38 и л.22/, се установява, че при ответника е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на марка „Нисан“
модел „Съни“ с рег. № ******* с полица № BG/02/116001839417,
валидна към датата на процесното ПТП, а л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. №******* е застрахован с имуществена застраховка „Каско“ на МПС при ищеца с полица №15-0300/332/5001796. Наличието
на валидна застраховка „Каско“ се потвърждава и от неоспореното
и прието по делото заключението на ССчЕ, съгласно
което дължимата сума по застрахователна полица № 15-0300/332/5001796 за
застраховка „Пълно Каско“ на л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. №*******, собственост на „Порше
лизинг“ България ЕООД е заплатена с банков превод, нареден от „Порше лизинг“ България ЕООД по сметката на застрахователя З.
„А.Б.”.
Механизмът на настъпване на ПТП-то се
установява от отразеното в констативен протокол № К902/12.10.2016 г., съставен
от дежурен ПТП, при СДВР, отдел „ПП“/л.7-8/. Описаният в протокола механизъм се
потвърждава от постановление
от 03.04.2017 г. на СРП /л.72 / и от приетата в о.с.з. на 28.03.2019 г., и неоспорена
от страните допълнителна АТЕ, изпълнена от ВЛ инж. Й.Й.,
която съдът приема като обективна и компетентно изготвена. Видно от
допълнителната експертиза при настъпване на ПТП лек автомобил „Нисан“ е навлязъл 18 см в лентата за движение на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, а скоростта на автомобилите в момента на
първоначалното съприкосновение е била 58, 6 км/ч за лек автомобил „Нисан“ и 28, 46 км в час за лек автомобил „Фолксваген
Пасат“.
Съгласно постановление от 03.04.2017 г.
на СРП /л.72 / на 12.10.2016 г. на процесното място
водачът И.П.П. нарушил правилата за движение по
пътищата, като завил на дясно от бул. „Околовръстен път“ към с. Казичене,
навлязъл в насрещната лента от пътното платно на движещия се по нея с посока на
движение от с. Казичене към бул. „Околовръстен път“ л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №******* и реализирал ПТП, в резултат, на което
по непредпазливост причинил на водача В.К.Г. травматични увреждания,
съответстващи на средна телесна повреда по смисъла на НК.
В подкрепата на изложеното са и
събраните гласни доказателства.
Видно от представеното по делото
преводно нареждане от 01.02.2017 г. и от неоспореното заключение по ССчЕ, ищцовото дружество е заплатило на собственика на
пострадалия лек автомобил – „Порше лизинг“ България
ЕООД застрахователно обезщетение по щета №300/16/708/500293 в размер на 26 520,00
лева. Банковата сметка на „Порше лизинг“ България
ЕООД е била заверена с посочената сума като преводът е надлежно осчетоводен и в
двете дружества.
Съгласно неоспореното от страните и
прието по делото заключение по основната съдебна автотехническа
експертиза, всички увреждания на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП, а стойността, необходима
за възстановяване на щетите по увредения л.а. Фолксваген Пасат, изчислена на
база цени на официалния представител към датата на ПТП е 35 039,98 лева. Стойност на уврежданията на процесния л.а., определена по средни пазарни цени възлиза
на 32 476,02 лева.
Съгласно неоспореното от страните и
прието по делото заключение по допълнителната автотехническа
експертиза, при настъпване на ПТП л.а. Нисан е
навлязъл 18 см. в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Пасат“.
От изложеното съдът намира, че водачът
на застрахованото при ответника МПС е осъществил деликт,
като от причиненото ПТП са настъпили вреди за собственика на увредения л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. №*******, който е застрахован от ищцовото дружество.
Съгласно чл. 477 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Обемът и съдържанието на суброгацията,
респ. на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, са изрично
определени в закона - чл. 411 от КЗ, съгласно който застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до
размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му. Встъпването в права по чл. 411 от КЗ предпоставя
съществуването на две самостоятелни правоотношения - правоотношение между
застраховател и застраховано лице, породено от договор за имуществена
застраховка и правоотношение между застраховател и застраховано лице,
възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Правото на
застрахователя по имуществената застраховка да встъпи в правата на
застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител или срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” възниква по силата на
закона при осъществяване на определен юридически факт - изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено
застраховане.
Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите
на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 от КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното
дружество дължи на ищцовото действителната стойност
на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до
размера на изплатеното обезщетение.
В производството по делото се установи,
че размерът на разходите за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на
произшествието, върху л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №******* по
средни пазарни цени към 12.10.2016 г. възлиза на 32 476,02 лв., т.е. са по-големи
от изплатеното обезщетение.
Доколкото ищецът не е заявил изменение в
размера на иска, съдът с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се
произнесе по предявения размер на иска по чл. 411 КЗ.
Съдът намира възраженията на ответното
дружество за съпричиняване на вредата от водача на
лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество,
с оглед събраните писмени и гласни доказателства за неоснователни. Няма спор по
делото, че ответникът не е заплатил на ищеца претендираната
сума, поради което съдът приема че главният иск е основателен и доказан изцяло
в пълния предявен размер -26 535 лева.
Следва да се присъди и законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът претендира присъждане на разноски
и представя списък за разноски в общ размер на 3007,24 лева, от които 1061,40
лева-държавна такса, 300,00 лева депозит за САТЕ; 250,00 лева за допълнителна САТЕ;
300,00 лева – ССчЕ; 30,00 лева – за призоваване на
свидетел; 5,00 лева за съдебно удостоверение и 1060,84 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът също претендира разноски,
съгласно
представен списък, в размер на 1 800,00 лева - адвокатско възнаграждение./стр.42/
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски общо в размер на 3007,24 лева.
На ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по
предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ, да заплати на З. „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 26 535,00 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №0300/16/708/500293 за
имуществени вреди по застраховка „Каско“ и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от
датата на исковата молба – 11.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на
З. „А.Б.”, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 3007,24 лева за държавна такса, съдебни
експертизи, депозит за свидетел, съдебно удостоверение и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред САС, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: