№ 505
гр. В., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110205028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Интеграл Груп 1" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
013417/ 03.02.2021г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - В., с
което на „ Интеграл Груп 1" ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл.416 ал.5, вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че неправилно
е бил приложен материалния закон. Поради това се иска отмяна на
наказателното постановление. В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление. Прави се искане да бъде присъдено
и юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: На 03.12.2020 г. около 13,40ч. , служители на ДИТ - В., един от
1
които св. П., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на строителен обект - жилищна сграда, намиращ се в гр.В.,УПИ XXIV-696,
ПИ10135.2575.812, кв.10, по плана на кв. „В.", ул."Ц.Б. III. Установило се, че
строежът се изпълнява от „Интеграл Груп 1" ЕООД. Служителите на Д"ИТ"-
В. описали всички установени на обекта работници, които изпълнявали
служебните си задължения, в констативен протокол. Един от тях бил С.А.С.,
който заедно с колегите си извършвал трудова дейност. Той посочил
единният си граждански номер, заявил , че работи като общ работник от
02.12.2020г., с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с уговорено трудово
възнаграждение от 700лв. и че има трудов договор. Работникът положил
подпис в констативния протокол. В хода на извършената документална
проверка бил представен трудов договор № 216/04.12.2020г. След справка в
ТД на НАП се установило, че той бил регистриран на 04.12.2020г. в 09: 57ч.
Всичко установено при проверката било описано в Протокол № ПР
2035686/18.12.2020г., с който били дадени и съответните предписания.
Поради това против „ Интеграл Груп 1" ЕООД бил съставен акт за
установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа С. на длъжност „ общ работник", преди да
е сключен трудов договор в писмена форма с него. Било прието, че
нарушението е извършено на 05.12.2020г. и квалифицирано като такова по
чл.62 ал.1 от КТ. Актът бил предявен на управителя на дружеството, като
тогава възражения не били направени. В последствие били депозирани
писмени възражения. Възражението било разгледано и с мотивирано
становище прието за неоснователно.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 от КТ и наложил на „
Интеграл Груп 1" ЕООД наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000
лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. П.
присъствала при проверката, чийто показания съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че към
момента на проверката в обекта лицето е полагало труд, а трудовият договор е
2
бил регистриран в НАП след това.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. и в шестмесечния
преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване.
Наказанието за него е индивидуализирано. Направените след връчване на
акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни.По никакъв
начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е
реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради
изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията
на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. Безспорен факт е, че между „ Интеграл Груп 1" ЕООД и С. на
04.12.2020г. е бил сключен трудов договор № 217, който е бил регистриран в
ТД на НАП на 04.12.2020г. в 09.57 часа, като предния ден, в 13,40ч. той се е
намирал на строителния обект и е изпълнявал трудови функции като общ
работник. Тези обстоятелства не се и оспорват в хода на съдебното заседание.
С оглед на това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
3
Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена
форма трудов договор между въззивника и С. не е бил налице не е спорен
между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил
работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова полза.
Съдът намира, че обстоятелството, че С. е изпълнявала трудова функция в
полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от
посочените по-горе доказателства.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая
АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и работника, като
трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без
сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил
разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и спрямо него
следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор
се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал.
2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са
трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както
и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя
всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само
като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.61, ал.1 КТ определя
момента, когато между работника или служителя и работодателя следва да се
4
сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.
Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че
между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява
реализиране на отговорност за няколко нарушения.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал
спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с
предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо
работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните
разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират
неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Обаче в хода на адм. производство е било допуснато съществено
процесуално нарушение с което са били ограничени правата на
въз.дружество, като датата на нарушението не е била определена правилно. В
процесното НП е посочена, че нарушението е извършено на дата -
05.12.2020г., когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното
дружество. В АУАН е посочена дата на извършване на нарушението на
03.12.2020г., издадения констативен протокол е също от тази дата. В
Протокола от извършената проверка също е посочена дата на проверката и
констатиране на нарушението 03.12.2020г.. Безспорно и това е
действителната дата на осъществяване на нарушението. Неясно защо в
процесното НП АНО изрично е посочил, че нарушението е осъществено на
05.12.202г., когато лицето вече е имало сключен трудов договор, който също
така е бил надлежно регистриран в НАП. На посоченатат дата в процесното
НП служители на дИТ В. не са извършвали проверка на въз.дружество и не са
констатирали работника С. да полага труд. Датата на извършване е
съставомерен признак на всяко административно нарушение, относно който
следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва
не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно
определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на
датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на
АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което
5
неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред.
Съобразно Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020
г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г.,
което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт има обвързваща
настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното решение е прието, че в
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва да се
приеме, че в производството по обжалване на наказателното постановление,
наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на
районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност
за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение. Това би могло да се
осъществи само без съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението. Изменението на датата на осъществяване на процесното
нарушение би се явило съществено изменение на обстоятелствата и поради
това съда не разполага с правомощие да измени НП по отношение на датата
на нарушението, тъй като тя се явява негов съставомерен признак.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма
на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба
за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно
лице - глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Интеграл Груп 1" ЕООД .По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатена в брой сумата от
6
580лв. за процесуално представителство по настоящото дело.Тази сума е в
минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство,
визиран в Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
действала към момента на заплащане на сумата. Поради това съдът намира,
че следва на „Интеграл Груп 1" ЕООД да се присъдят направени по делото
разноски в размер на 580лв., съразмерно на отменената част на наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ал.2 т.4 и ал.7 т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03- 013417/ 03.02.2021г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - В., с което на „ Интеграл
груп 1" ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от
КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" В. да заплати на „Интеграл
Груп 1" ЕООД, БУЛСТАТ ********* сумата от 580лв. за направени по делото
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7