РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 24 юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и
с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 162 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Русе, против разпоредбата на чл.10, т.2.4 от Наредба №10 за изплащане на еднократна помощ при
раждане на дете, подпомагане на социално-слаби жители и пострадали при
пътно-транспортни произшествия, производствени аварии, пожари, природни
бедствия и други от бюджета на община
Две могили, област Русе, приета на
основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация и чл. 4, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския
съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация с
Решение № 108 по Протокол № 10/28.03.2008 г., изм и доп. с Решение № 333 по
Протокол № 26/23.01.2009 г., изм. и доп. с Решение № 562 по Протокол №
43/20.11.2009 г., изм. и доп. с Решение № 700 по Протокол № 50/02.07.2010 г.,
доп. с Решение № 1051 по Протокол № 63/26.08.2011 г., изм. и доп. С Решение №
28 по Протокол № 04/23.12.2011 г., изм. и доп. с Решение № 613 по Протокол №
30/29.09.2017 г. на Общински съвет – Две могили.
Твърди се противоречие на текста с нормативни актове
от по-висока степен – Конституцията на Република България, Закона за защита от
дискриминация. Иска се
отмяна на разпоредбата като незаконосъобразна, като се претендират и
направените разноски по производството.
Ответникът Общински съвет Две могили взема становище
за неоснователност на протеста.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл.
196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 7, ал. 2 и
чл. 8 от ЗНА, и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен административен
акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда,
като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 АПК), който може да подаде
протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните
административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов
нормативен акт от по - висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1
и ал. 2 АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8
ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения,
уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт,
който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения,
които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или
няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите
отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети като
органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно
значение.
Оспореният частично подзаконов нормативен акт е приет в
предвидената от закона форма съгласно чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, от компетентен за това орган – Общински
съвет-Две могили. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА,
общинските съвети приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации
и обръщения. Предвид изложеното съдът приема, че оспорените разпоредби са
издадени от компетентен орган – Общински съвет Две могили, при спазване на
изискуемата от закона форма, без допускане на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемане на наредбата, като такива
нарушения не се твърдят и в подадения протест.
При направената преценка за съответствие с материалния
закон, съдът намира, че протестираната разпоредба е незаконосъобразна.
Разпоредбата на чл.10, т.2.4 от Наредба №10 за изплащане на
еднократна помощ при раждане на дете, подпомагане на социално-слаби жители и
пострадали при пътно-транспортни произшествия, производствени аварии, пожари,
природни бедствия и други от бюджета на
община Две могили, област Русе гласи, че за отпускане на еднократна помощ при раждане
на дете следва „двамата родители да имат средно образование /минимум I-ви гимназиален етап – 10 клас/, а когато произходът на
бащата не е установен – само майката.“
Съгласно чл.2 от Наредбата, средствата се
предоставят за подпомагане майката и нейното семейство по създаването на условия за отглеждане на детето. Т.е. целта,
която е поставена от местния законодател с приемането на Наредба №10 е подобряване
на положението на новороденото дете чрез подпомагане на семейството/майка му.
Видно е, че водещ е интересът на детето да бъдат по-добре задоволени неговите
нужди. Този интерес, обаче, не е предпоставен от образователния ценз на
родителите му. Съгласно чл. 6, ал.1 от Конституцията на Р България, „Всички хора се раждат свободни и равни по
достойнство и права.“ Разбирането, че едно
дете е родено с право на помощ поради завършен образователен етап на родителите
му, а друго – няма право на помощ поради липса на такова образование на
родителите му, безспорно противоречи на прогласеното в Конституцията основно
начало за равенство. Така дете, чиито родители са с образование под въведеното
изискване в оспорената разпоредба, е
лишено от право да получи на помощ в нарушение на чл.6, ал.2, изр.второ, пр.
първо от Конституцията, а дете, чиито родители имат такова образование, получава
привилегия в нарушение на същия член. Изложеното сочи на противоречие на
оспорената разпоредба с чл.6 от КРБ.
Разпоредбата
на чл.10, т.2.4 от Наредба №10 противоречи и на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация – „Забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.“,
тъй като води до
неблагоприятно третиране на едни лица спрямо други на основата на признака
"образование", въведен като забрана в цитираната разпоредба. Именно Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на
всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в
чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен
резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно
положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според
нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
При
тази нормативна уредба, въведеното изискване в разпоредбата на чл.10,
т.2.4 от Наредба №10 за изплащане на еднократна помощ при раждане на дете,
подпомагане на социално-слаби жители и пострадали при пътно-транспортни
произшествия, производствени аварии, пожари, природни бедствия и други от бюджета на община Две могили, област Русе, на което следва отговарят
родителите/майката за отпускане на еднократна
помощ при раждане на дете - „двамата
родители да имат средно образование /минимум I-ви гимназиален етап – 10 клас/, а
когато произходът на бащата не е установен – само майката.“, противоречи на Конституцията
на Република България и Закона за защита от дискриминация. Според разпоредбата
на чл.15, ал.1 от ЗНА, „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията
и на другите нормативни актове от по-висока степен.“ Установеното
несъответствие съставлява материална незаконосъобразност на оспорената
разпоредба, поради което тя следва да бъде отменена, а протестът – изцяло
уважен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на
чл. 196 от АПК, ответникът следва да заплати направените деловодни разноски в
размер на 20.00 лева - платена такса за обнародване на оспорването в Държавен
вестник.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.10, т.2.4 от Наредба №10 за
изплащане на еднократна помощ при раждане на дете, подпомагане на
социално-слаби жители и пострадали при пътно-транспортни произшествия,
производствени аварии, пожари, природни бедствия и други от бюджета на община Две могили, област Русе.
ОСЪЖДА Общински съвет – Две могили да
заплати на Окръжна прокуратура - Русе сумата от 20.00 лева - дължими деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.