Решение по дело №200/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 176

 

гр. Силистра,  02.07.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 200 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила Рµ жалба чрез процесуалния представител РЅР° „Н. …“ ЕООД СЃ ЕИК …, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ. РЎ., СѓР». „П. Р‘.“ в„– …, представлявано РѕС‚ управителя РЎ.Р“.Рџ. против Наказателно постановление в„– 19-001106, издадено РЅР° 06.03.2020 Рі. РѕС‚ Р”. Р”. Р”. – директор РЅР° Дирекция “Инспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° жалбоподателя РІ качеството РјСѓ РЅР° работодател РЅР° основание чл. 416, ал. 5 РѕС‚ Кодекса РЅР° труда (РљРў) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 414, ал. 1 РѕС‚ РљРў Рµ наложена имуществена санкция РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РїРѕ чл. 303, ал. 3 РѕС‚ РљРў.

В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че НП е издадено при нарушаване на процесуалния и материалния закон. Оспорват се посочените в НП факти. Навеждат се доводи, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли се за отмяна на процесното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване за жалбоподателя не се явява представител. Изпратено е становище, в което се сочи, че не се противопоставят да се даде ход при отсъствието на представляващия дружеството и процесуалния им представител. Поддържат жалбата. Твърди се, че не е доказано дружеството да е извършило нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. Посочено е, че към датата и часа на проверката С. В. не е полагала труд по трудово правоотношение.

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Посочва, че С. Г. В. е полагала труд в подконтролния обект при отсъствието на предварително дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С. разрешение за приемането ѝ на работа. Навежда доводи, че не са налице съществени нарушения на процесуалния закон, а нарушението е детайлно и изчерпателно описано със съставомерните му признаци. Посочена е датата и мястото на извършването му, противоправното поведение на работодателя, с което е осъществен състава на самата административна простъпка. Навежда доводи, че правилно е определена личността на отговорното лице - „Н. …“ ЕООД в качеството на работодател на наетото лице по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителната разпоредба на КТ. Счита, че  събраните и приобщените по административно наказателната преписка доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие, обосновават по непротиворечив и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, доколкото безспорно е установено, че на 17.02.2020 г. С. Г. В., която е непълнолетно лице към момента на проверката, е извършвала трудова дейност в предприятието на търговското дружеството, сортирайки отпадъци в подконтролния обект. Посочва, че в хода на проверката е представен трудов договор с дата 17.02.2020 г. При направената служебна проверка относно искането респективно получаването на предварително разрешение, е установено, че работодателят не е изискал и не е получил предварително разрешение, което да предшества сключването на трудовия договор, респективно приемането на лицето на работа. Изтъква, че административно наказващият орган се е съобразил с визираните в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН критерии и е наложил административно наказание, което гравитира към минимално установения в нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ. Основният мотив е, че търговското дружество до този момент не е проверявано и не са констатирани други съществени и тежки нарушения на трудовото законодателство в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. По тази причина е наложена санкция в минималния размер. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед процесуалното представителство на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С. по съдебното производство.

При редовно призоваване Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

Около 14:00 ч. на 17.02.2020 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – С. в лицето на актосъставителя Р.Ж. и свид. Д.Т. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство, както и спазването на здравословни и безопасни условия на труд, на пункт за изкупуване на ОЧЦМ, стопанисван от дружеството-жалбоподател. На място инспекторите установили непълнолетно лице, което извършва трудова дейност в подконтролирания обект. Непълнолетното лице сортирало отпадъци. Инспекторите изискали писмени обяснения от управителя на дружеството, който присъствал по време на провеката. В писмените обяснения управителят посочил, че заварените на пункта лица нямат сключен трудов договор и такива ще бъдат сключени до края на работния ден. Заварената на пункта да сортира отпадъци С. Г. В. декларирала, че изпълнява възложената ѝ работа от сутринта за възнаграждение от 25 лева на ден. 

От представената в хода на проверката документация се установило, че между жалбоподателя като работодател и С. Г. В. с ЕГН-********** е сключен Трудов договор № 66 от 17.02.2020 г., по силата на който В. е постъпила на работа на 17.02.2020 г. на длъжността „общ работиник“ в подконтролирания обект при пълно работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. при договорено месечно възнаграждание 610,00 лева.

След извършена справка в електронния регистър на ДИТ се установило, че работодателят е приел непълнолетната С. Г. В. на работа без да е изискано и получено предварително разрешение от дирекцията в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

На 26.02.2020 г. актосъставителят Ж. съставила АУАН срещу жалбоподателя в качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. Към акта като доказателства са приложени Трудов договор № 66 от 17.02.2020 г., декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, подписана от С. В. и обяснения на управителя на „Н. …“ ЕООД. Актът е предявен на управителя на „Н. …“ ЕООД в присъствието на свидетелите Т. и Г.. Не са посочени възражения.

На същата дата - 26.02.2020 г. жалбоподателят получил разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С. да приеме на работа С. Г. В. на длъжността „общ работник“. Разрешението е получено след подадено искане, постъпило на 20.02.2020 г.

С Наказателно постановление № 19-001106, издадено на 06.03.2020 г. наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Отразена е датата на извършване на нарушението. Според актосъставителя е извършено нарушение на 17.02.2020 г., когато непълнолетната С. Г. В. е изпълнявала трудови задължения на длъжността „общ работник“ в подконтролирания обект без изискано и получено предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С.. Отразено е мястото на нарушението – пункт за изкупуване на ОЧЦМ, находящ се в с. К., обект на „Н. …“ ЕООД. ЕИК е погрешно посочен, но отразеното в акта безспорно дава възможност за идентифициране на жалбоподателя. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са доказателствата, от съдържанието на които са направени констатациите при описанието на нарушението. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения по чл. 43 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало,  данните  относно актосъставителя и жалбоподателя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От съдържанието на НП се установява кога е извършено нарушението и къде. Важи посоченото и за АУАН по-горе, доколкото фактите са идентични. ЕИК на жалбоподателя е погрешно посочен, но отразеното в НП безспорно дава възможност за идентифициране на жалбоподателя. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното административно наказание.

Съдът намира, че образуваното и водено  административно наказателно производство е протекло законосъобразно и при спазване изискванията на ЗАНН. Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление -  в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Приложените заповеди доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган (л. 18 – 22).

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Според чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Текстът на чл. 303, ал. 1 от КТ предвижда забрана да се приемат на работа лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Според чл. 303, ал. 3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. От събраните доказателства се установява, че работодателят е приел непълнолетната С. Г. В. на работа без да е изискано и получено предварително разрешение от инспекцията по труда в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. Такова разрешение за приемане на работа на С. Г. В. е дадено от инспекцията по труда на 26.02.2020 г. Освен това друго съществено по делото е, че между на „Н. …“ ЕООД и С. Г. В. е уговорено престиране на работна сила, а не постигане на определен конкретен резултат, поради което правилно възникналото правоотношение между тях е определено като трудово. В попълнената декларация от лицето е посочено, че сортира отпадъци с работно време от 08:00 до 17:00 ч. Приложеният трудов договор също доказва факта, че работодателят е съгласен с такъв извод. В този смисъл съдът е съгласен, че е налице административно нарушение, доколкото на 17.02.2020 г. непълнолетната С. Г. В. е изпълнявала трудовите си задължения на длъжността „общ работник“ в подконтролирания обект на жалбоподателя без изискано и получено предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С.. Правилно извършеното е квалифицирано като нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ.

В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г. е посочено, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

В хода на съдебното следствие съдът установи, че жалбоподателят е взел незабавно мерки за отстраняване на нарушението. Жалбоподателят е депозирал искане на основание чл. 303, ал. 3 от КТ  на 20.02.2020 г. и е получил разрешение по чл. 303, ал. 3 от КТ в деня на предявяване на акта за същото нарушение. Според съда в случая е възможно приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като описаното във НП представлява формално нарушение и работодателят е депозирал още на 20.02.2020 г. искане на основание чл. 303, ал. 3 от КТ. Доколкото са взети мерки за отстраняването на описаното в НП нарушение преди издаването му, а наказващият орган, включително процесуалният му представител в с.з., не сочат от нарушението да са произтекли вредни последици за работника, е налице извод за приложение на текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Предвид горното, съдът прецени, че в случая няма процесуални пречки за прилагане на привилегирования текст от съда. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.

Съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на имуществена санкция в размер от 300 лева.

По отношение на разноските: 

РџРѕ делото присъждане РЅР° разноски Рµ поискал единствено административно наказващият орган, като съгласно чл. 63, ал. 5 РѕС‚ Р—РђРќРќ РІ полза РЅР° юридически лица СЃРµ присъжда Рё възнаграждение РІ размер, определен РѕС‚ СЃСЉРґР°, ако те СЃР° били защитавани РѕС‚ юрисконсулт. Размерът РЅР° присъденото възнаграждение РЅРµ може РґР° надхвърля максималния размер Р·Р° съответния РІРёРґ дело, определен РїРѕ реда РЅР° чл. 37 РѕС‚ Закона Р·Р° правната РїРѕРјРѕС‰. Последната разпоредба РїСЂРё определянето РЅР° максималния размер РЅР° възнаграждението препраща РєСЉРј Наредбата Р·Р° заплащането РЅР° правната РїРѕРјРѕС‰. Съгласно чл. 27Рµ РѕС‚ наредбата възнаграждението Р·Р° защита РІ производства РїРѕ Р—РђРќРќ Рµ РѕС‚ 80 РґРѕ 120 лева. Р’СЉРІ въззивното производство наказващият орган Рµ защитаван РѕС‚ юрисконсулт, който РІР·Рµ участие РІ проведеното съдебно заседание. РЎСЉРґСЉС‚ намира, че справедливия размер РЅР° възнаграждението Р·Р° защита РїРѕ настоящото производство Рµ 100 лева, който съответства РЅР° средния размер, предвиден РІ чл. 27Рµ РѕС‚ Наредбата Р·Р° заплащането РЅР° правната РїРѕРјРѕС‰. Доколкото обаче СЃСЉРґСЉС‚ намери претенцията РЅР° жалбоподателя Р·Р° частично основателна, преквалифицирайки деянието като маловажно Рё намали размера РЅР° наложената имуществена санкция, то съгласно препращащата РЅРѕСЂРјР° РЅР° чл. 144 РѕС‚ РђРџРљ приложение намират общите правила РЅР° чл. 78 РѕС‚ ГПК, според който страните имат право РЅР° разноски СЃСЉСЂР°Р·РјРµСЂРЅРѕ СЃ уважената, респективно отхвърлената част РѕС‚ искането. Следователно РїРѕ съразмерност Рё РЅР° основание чл. 63, ал. 5 РѕС‚ Р—РђРќРќ РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 144 РђРџРљ РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 3 ГПК РЅР° въззиваемата страна следва РґР° СЃРµ РїСЂРёСЃСЉРґРё възнаграждение РІ размер РЅР° 20,00 (двадесет) лева. Р—Р° заплащане РЅР° същото следва РґР° Р±СЉРґРµ осъден жалбоподателят вЂћРќ. …“ ЕООД. Разноските РїРѕ аргумент Рё РѕС‚ С‚. 6 РѕС‚ допълнителните разпоредби РЅР° РђРџРљ следва РґР° бъдат присъдени РІ полза РЅР° това юридическо лице, РѕС‚ което Рµ част административно наказващият орган, РІ случая това Рµ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ РџРћ ТРУДА“ – РіСЂ. РЎ..

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001106, издадено на 06.03.2020 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „Н. …“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Б.“ № …, представлявана от управителя С.Г.П., в качеството му на работодател, е наложена на основание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труд, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като маловажно и намалява имуществена санкция на 300 (триста) лева. 

ОСЪЖДА „Н. …“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Б.“ № …, представлявана от управителя С.Г.П., да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

    Силвина Йовчева