№ 1398
гр. Пазарджик, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220102506 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от адв.В. С. С. от АК-Пазарджик, ул.“*****,
като пълномощник на М. Ю. К., с ЕГН ********** от с.****** в момента в
Затвора в Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“***** за адв.В. С.
против Районен съд-Пловдив, ул.“Шести септември“ №167, представляван от
председателя на същия И. К., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди,
че по НОХД №5014/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив е осъден да
заплати на ответника 18 лв., върху които към дата 03.12.2021г. са насъбрани
лихви в размер на 17.97 лв.
Ищецът твърди, че по НОХД №1632/2011г. по описа на РС - Пловдив е
осъден да заплати 81.90 лв., върху които са насъбрани 80.95 лв. лихви към
дата 03.12.2021г. По същото НОХД №1632/2011г. по описа на РС - Пловдив
ищецът е осъден да заплати 81.90 лв., върху които са насъбрани 80.95 лв.
лихви към дата 03.12.2021г.
По НОХД №3520/2009 г. ищецът е осъден да заплати на ответника 10
лв., върху които са насъбрани лихви в размер на 19.88 лв.
Твърди, че в продължение на повече от 5 години не са вършени
1
действия на принудително изпълнение. С разпореждане на ТД на НАП изх.
№С210016-035-0302890/03.12.2021г. е прекратено принудителното
изпълнение на публични вземания по изпълнително дело
№160900008949/2009г. по посочените изпълнителни основания. Твърди, че е
образувано изпълнително дело при ДСИ при Районен съд - Пловдив
№20215330404222 и той изпратил призовки на 06.12.2021г. и 13.06.2022г. и
предприел действия на принудително изпълнение.
Моли съда да признае за установено, на основание на чл.439 от ГПК в
отношенията между страните, че М. Ю. К., с ЕГН ********** не дължи
сумите по изпълнителни листове по НОХД №5014/2011г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с които ищецът е осъден да заплати 18 лв., върху които към
дата 03.12.2021г. са насъбрани лихви в размер на 17.97 лв. по НОХД
№1632/2011г. по описа на PC-Пловдив, ищецът е осъден да заплати 81.90 лв.,
върху които са насъбрани 80.95 лв. лихви към дата 03.12.2021г. по същото
НОХД №1632/2011г. по описа на РС – Пловдив, ищецът е осъден да заплати
81.90 лв., върху които са насъбрани 80.95 лв. лихви към дата 03.12.2021г. по
НОХД №3520/2009г., ищецът е осъден да заплати на ответника 10 лв., върху
които са насъбрани лихви в размер на 19.88 лв., защото са погасени по
давност.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати хонорар при условията на
чл.38 ал.1, т.2, защото ищецът е материално затруднен.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който е взето становище, че искът е
процесуално допустим, но разгледан по същество се явява изцяло
неоснователен.
Сочи се, че ищецът с предявил отрицателен установителен иск за
недължимост на суми по изпълнителен лист, с твърдения за изтекла
погасителна давност спрямо вземането, обективирано в листа.
Твърди се, че по НОХД №3520/2009г. по описа на XXI гр. с-в на
Районен съд - Пловдив, срещу ищеца са издадени изпълнителни листи, с
които същият е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС
разноски по делото.
Сочи се, че в изпълнение на изискванията на чл.93 от Правилника за
2
съдебната администрация в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища (обн. ДВ, бр.95 от 26.10.2004г.) /отм./,
издаденият изпълнителен лист е бил изпратен за събиране на дължимите по
него суми в съответното териториално поделение на Агенцията за събиране
на държавни вземания, като същият е бил получен в ТД на НАП-Пловдив.
Твърди се, че доколкото изпълнителният лист инкорпорира в себе си само
публични задължения, редът за събирането им се извършва по ДОПК, а
органът на принудителното изпълнение в случая е единствено публичният
изпълнител. Именно той е осъществявал необходимите действия по
обезпечаване и принудително изпълнение на съответните публични вземания.
От гореизложеното следвало, че добросъвестно и в съответствие с
нормативните изисквания съдът е изпратил издадения изпълнителен лист с
присъдените в полза на Държавата суми, за събиране от овластената за това
институция - съответната структура на АДВ, или вече НАП. Оттук - изцяло в
правомощията на публичния изпълнител, а не на титуляря на вземането по
листа, който освен това не е конкретният съд, а Държавата чрез ВСС, както
изрично е посочено в листа, е да прецени дали, как и какви действия да
предприема по събиране на вземанията, посредством предвидените в ДОПК
способи. В тази връзка, от една страна, не е налице хипотезата на бездействие
на ответника като взискател, защото първо не съдът, а Държавата е кредитор
по изпълнителния лист и второ, което е по-важното - взискателят няма
правомощия да влияе на публичния изпълнител като орган на
принудителното изпълнение. Кредиторът не може да определя способа за
събиране на дълга, нито пък начините на погасяване на публичното вземане,
поради което не може да се приеме, че точно взискателят се е дезинтересирал
от вземането си, след като законодателят е възложил единствено на
публичния изпълнител задължението да организира събирането на
държавните дългове, част от които са и съдебните, присъждани по делата.
Твърди се, че в конкретния случай от страна на служителите на АДВ РД
- Пловдив, а в последствие и тези на ТД на НАП - Пловдив, са били
предприемани и извършени необходимите изпълнителни действия в течение
на времето по съответното изпълнително дело, насочени към събиране на
публичното вземане по листа. Районният съд не е уведомяван за хода и
развитието на съответното изпълнително дело, защото нормативната уредба
не изисква подобно нещо, поради което обективно съдът нито е имал
3
възможността да проследява делото, нито по какъвто и да е начин да участва
в него. Държавата е възложила в тази връзка правомощия само на публичния
изпълнител, който в изпълнение на тях е предприемал съответните действия
по отношение на длъжника за събиране на вземанията. Именно поради това
давността за сумите по листа не е изтекла, защото с всяко едно от
извършваните изпълнителни действия от публичния изпълнител тя е била
надлежно прекъсвана и след това е започвала да тече нова давност. Нещо
повече, в случая не са приложими разпоредбите на давността по ЗЗД, защото
се касае за публични вземания, за които има специална уредба - по ДОПК,
като според нормата на чл.171 ал.2, от който в случая още не е изтекъл
общият 10-годишен давностен срок за погасяване на дълга. Това е така,
защото въпросният изпълнителен лист е издаден през месец април 2011г., а
началният момент на давността за публичното вземане е считано от
началното на следващата година - 01.01.2012г., докато настоящото дело е
образувано през 2022г.
Отделно от горното следвало да се има предвид, че ответникът не е
станал и причина за завеждане на делото. В изпълнение на закона
(цитираните Правилник и ДОПК), съдът е изпратил на АДВ за събиране на
публичното вземане по изпълнителния лист. Впоследствие е предоставена
възможността за събиране на тези съдебни вземания и от ДСИ. Така
въпросният изпълнителен лист е изискан обратно и след връщането му той е
бил изпратен за събиране на ДСИ, след като до длъжника е изпратено и
получено от него уведомление за доброволно изпълнение и такова е
липсвало. От изложеното следвало, че районният съд е спазил съответните
нормативни изисквания и дадените му институционални предписания, за да
осигури възможността за събиране на присъдените на Държавата публични
вземания, използвайки съответните законови способи. Оттук - нито е налице
бездействие от страна на съда или каквато и да е дезинтересираност по
отношение на присъдени бюджетни средства, нито пък причината за
завеждане на настоящото дело от ищеца са действията на съда, свързани с
опита за събиране на тези средства, посредством ДСИ. В този смисъл, моли
при постановяване на решението, в случай на евентуално уважаване на иска,
да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника, по аргумент от
нормата на чл.78 ал.2 от ГПК, визираща добросъвестното поведение на тази
страна.
4
Моли съда да постанови решение по съществото на спора, с което да
отхвърли изцяло като неоснователен иска, предявен срещу Районен съд -
Пловдив, ведно с произтичащите от това законни последици.
Моли на основание чл.219 от ГПК да бъде привлечено по делото като
трето лице-помагач на страната на ответника Националната агенция по
приходите, със седалище: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №52,
представлявана от изпълнителния си директор.
Приложени са писмени доказателства. Направени са искания по
доказателствата.
С определение №1967/20.09.2022г., постановено в производството по
делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето
лице помагач по делото на страната на ответника Национална агенция по
приходите, със седалище: гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ №52,
представлявана от изпълнителния си директор и е конституирана Национална
агенция по приходите, със седалище: гр.София, бул.„Княз Александър
Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния си директор като трето
лице помагач по делото на страната на ответника.
От третото лице помагач по делото, чрез процесуалния му
представител, е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който е
изразено становище, че е извършена справка в ДОС /данъчна осигурителна
сметка/ на ищеца, от която е установено, че задълженията му предмет на
настоящото дело са със статут погасени по давност. Това се е случило с
нарочно Разпореждане за прекратяване на ИД, издадено на 03.12.2021г. от ПИ
И. Ш.. Сочи, че спрямо ищеца е било образувано ИД за събиране на негови
задължения към PC- Пловдив, като това е сторено на 05.02.2013г. /тогава е
издадено СДИ по чл.221 от ДОПК, което е първото изпълнително действие,
полагащо началото на изпълнителния процес. Към делото са присъединявани
и други задължения на г-н К., с оглед разпоредбата на чл.217 от ДОПК. През
2017г. взискателят PC - Пловдив е изискал връщането на изпълнителните
титули, а в последствие през 2018г. ги е заявил за събиране чрез ЧСИ.
Посочва, че се касае за вземания, които са станали изискуеми през
2012г. По аргумент на чл.171 от ДОПК давността за тяхното събиране
започва да тече от 01.01.2013г. Сочи, че не се открива по изпълнителното
дело да са извършвани изпълнителни действия, които да спират, или
5
прекъсват давността по реда на чл.172 от ДОПК. Оказва се, че длъжникът не е
разполагал с имущество спрямо което да се насочи принудителното
изпълнение и по тази причина налагани запори, или възбрани на имущество
няма. Вероятно по тази причина, в своето разпореждане за прекратяване на
принудително изпълнение ПИ е посочил, че давността за вземанията с падеж
2012г. започва да тече от 01.01.2013г. и изтича на 31.12.2017г. В рамките на
този период изпълнителният титул е върнат на взискателя по негово изрично
искане.
С оглед на горното счита, че НАП изобщо не е страна по спорното
правоотношение и евентуалното съдебно решение няма пряко отношение към
държавната структура. По тази причина и счита, че няма основание за
тяхното участие в съдебното производство.
Сочи, че от друга страна следва да съобразим, че защитата на длъжника
срещу действията на ЧСИ следва да се осъществи посредством възражение за
давност. Реално вземането остава дължимо, но не подлежи на принудително
събиране, като това е констатирано, но едва през 2021г. Сочи, че давността не
се прилага служебно, освен ако е по чл.171 ал.2 от ДОПК. Към момента на
предаването за събиране на ИЛ към ЧСИ възражение за давност от длъжника
не е имало, което предполага, че е мотивирало взискателя да търси
принудителното му събиране.
Прилага и моли да се приеме справка в ДОС /данъчна осигурителна
сметка/ на ищеца.
Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца в
проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да уважи иска като
доказан и основателен и да присъди разноски по чл.38 от ЗА.
Ответникът и третото лице помагач не изпращат свои представители в
съдебно заседание.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба,
възраженията на ответника в писмения отговор и становището на третото
лице помагач, и като прецени събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
6
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от
ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът се
позовава на факти, настъпили след приключване на производствата, по които
са издадени изпълнителните основания, а именно на настъпила погасителна
давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може
да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа
на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи.
Искът правилно е насочен срещу взискателя по изпълнителното дело. Така, че
ответникът е надлежна страна по предявения иск.
По съществото на иска, съдът приема следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че по НОХД №5041/2011г. по
описа на РС – Пловдив, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 18,00 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 09.02.2012г. По
НОХД №1632/2011г. по описа на РС – Пловдив, ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата в размер на 81.90 лв., за която е издаден изпълнителен
лист от 16.03.2012г. По същото НОХД №1632/2011г. по описа на РС –
Пловдив, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 81.90
лв., за която е издаден изпълнителен лист от 16.03.2012г. По НОХД
№3520/2009г., ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 10
лв., за която е издаден изпълнителен лист от 16.03.2012г.
Не е спорно между страните, че горепосочените задължения са за
публични вземания, както и че за събирането им е било образувано
изпълнително дело №160900008949/2009г. по описа на ТД на НАП.
С разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив изх.
№С210016-035-0302890/03.12.2021г. е прекратено производството по
принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело
№160900008949/2009г. по посочените изпълнителни основания. В мотивите
на разпореждането е прието, че срокът на погасителната давност започва да
тече от 01.01.2013г. и от 01.01.2014г., т.е. годината, следваща тази, през която
7
е следвало да се плати публичното задължение и изтича на 01.01.2018г. и
01.01.2019г. Прието е, че за публичното задължение такси и разноски по
горецитираните изпълнителни листи е изтекла предвидената в чл.171 ал.1 от
ДОПК давност, поради което същото се явява погасено на основание чл.168
ал.3 от ДОПК.
Въпреки това срещу ищеца е водено изпълнително дело при ДСИ при
Районен съд - Пловдив №20215330404222. По това изпълнително дело е
изпратена покана за доброволно изпълнение на 06.12.2021г. На 13.06.2022г.
са предприети действия на принудително изпълнение, като е насрочен опис
на движими вещи на адреса на длъжника на датата 27.07.2022г. Описът не се
е състоял, видно от приложения протокол от същата дата, като е разпореден
доклад на делото на 15.01.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания
/каквито безспорно са вземанията на ответника/ се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В конкретния случай петгодишният давностен срок е започнал да тече
от 01.01.2013г. и от 01.01.2014г. и съответно е изтекъл на 01.01.2018г. и на
01.01.2019г. По делото няма данни и/или възражения срокът да е спиран или
прекъсван.
В отговора на третото лице помагач е посочено, че по изпълнителното
дело не са открити да са извършвани изпълнителни действия, които да
спират, или прекъсват давността по реда на чл.172 от ДОПК.
На основание чл.168, т.3 от ДОПК изтичането на давностен срок е
основание за погасяване на публичното вземане.
При тези данни се налага извода, че вземанията по процесните
изпълнителни листове са погасени по давност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът се явява доказан и
основателен и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на
ответника за прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, съгласно която
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай
8
посочените предпоставки не са налице. Въз основа на изложеното от
ответника в писмения отговор на исковата молба не може да се приеме, че
ответникът признава иска. Освен това с поведението си – с образуването на
процесното изпълнително дело пред ДСИ и непредприемането на каквито й
да е действия за прекратяването му, ответникът е дал повод и е станал
причина за завеждането на настоящето дело от страна на ищеца.
В случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА,
във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на
ищеца - адв.В. С. на адвокатско възнаграждение по смисъла на
горепосочената разпоредба, в размер на 300 лева, определен на основание
чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането на
същото следва да се възложи в тежест на ответника по делото.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на адв.В. С. С. от АК-Пазарджик, ул.“*****, като пълномощник
на М. Ю. К., с ЕГН ********** от с.****** в момента в Затвора в Пазарджик,
със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“***** за адв.В. С. против Районен съд-
Пловдив, ул.“Шести септември“ №167, представляван от председателя И. К.,
с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М. Ю. К., с ЕГН ********** не дължи
сумите по следните изпълнителни листове: по изпълнителен лист от
09.02.2012г., издаден по НОХД №5041/2011г. по описа на Районен съд -
Пловдив, с който ищецът е осъден да заплати сумата в размер на 18 лв., с
натрупани лихви в размер на 17.97 лв.; по изпълнителен лист от 16.03.2012г.,
издаден по НОХД №1632/2011г. по описа на PC-Пловдив, с който ищецът е
осъден да заплати сумата в размер на 81.90 лв., с натрупани лихви в размер на
80.95 лв.; по изпълнителен лист от 16.03.2012г., издаден по НОХД
№1632/2011г. по описа на РС - Пловдив, с който ищецът е осъден да заплати
сумата в размер на 81.90 лв., с натрупани лихви в размер на 80.95 лв.; по
изпълнителен лист от 16.03.2012г., издаден по НОХД №3520/2009г. по описа
9
на РС - Пловдив, с който ищецът е осъден да заплати сумата в размер на 10.00
лв., с натрупани лихви в размер на 9.88 лв., поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА Районен съд-Пловдив, ул.“Шести септември“ №167,
представляван от председателя И. К. да заплати на пълномощника на ищеца -
адв.В. С. С. от АК-Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“***** на основание
чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Производството по делото е с участието на трето лице помагач на
страната на ответника - Национална агенция по приходите, със седалище:
гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ №52, представлявана от
изпълнителния си директор.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10