№ 997
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209047 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. П. чрез адв. Ив. И. от САК, срещу
наказателно постановление № 20-4332-012254 от 20.07.2020 г., издадено от
началник група към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят,
която обжалва същото чрез адв. И., като твърди, че е незаконосъобразно –
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения на административно-производствените
правила. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И., който
поддържа жалбата и уточнението към нея. По същество иска отмяна на НП,
тъй като в АУАН е посочен един вид автомобил, а в НП – друг, като
включително е налице разминаване и по отношение на рег. номера.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с
приложен списък.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР в съдебно заседание представител
не изпраща и не е изразено становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
1
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.06.2019 г. в 11.12 ч. жалбоподателят П. управлявала лек
автомобил „Форд Куга”, с рег. № СА **** ХМ, собственост на фирма
/фирма/, в гр. София по бул. „Пейо К. Яворов”, с посока на движение от бул.
Драган Цанков към бул. „Черни връх”, като до № 28 била измерена скорост
на движение на автомобила 108 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3%, е
приета скорост от 105 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за
населено място, която била засечена с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на ЗДвП тип TFR1-M № 653, заснемаща и записваща скорост,
дата, точен час, рег. номер на МПС и място на позициониране. За конкретния
случай клипът бил с № 12405 по преписка № ПК-9-0070/19 г. След
установяване на собственика на автомобила – /фирма/, бил призован
управителят й Ивайло Цанев, и му била предоставена писмена декларация по
чл. 188 от ЗДвП, в която той заявил, че на 21.06.2019 г. автомобилът на
фирмата е бил управляван от служител на фирмата, който ще посочи.
Впоследствие на 24.06.2020 г. в ОПП – СДВР се явила жалб. П. и подписала
декларация по чл. 188 от ЗДвП, че тя е управлявала процесният автомобил на
посочената дата и място. При това положение свидетелят Б. – младши
автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил АУАН серия АА бл. № 665828 от
24.06.2020 г. срещу жалбоподателя, за това че на 21.06.2019 г. около 11:12 ч. в
гр. София, по бул. „Яворов” управлява лек автомобил „Форд Куга”, с рег. №
СА **** ХМ, собственост на фирма „Клиник Дизайн“, и до № 28-30 се движи
с превишена скорост 105 км/ч (след приспаднат толеранс 3% в полза на
водача от 108 км/ч) при максимално разрешена скорост за населено място -
50 км/ч. Посочено е още, че нарушението е било установено с техническо
средство видеосистема TFR1-M № 653, заснемаща и записваща скорост, дата,
точен час, рег. номер на МПС, като снимковият материал е видян от М. П.,
както и че актът е съставен по преписка № ПК-9-0070/19 г., видеоклип с №
12405 и попълнена декларация от водача. Описаното в АУАН било
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Актът бил връчване на нарушителя на същата дата,
при което не вписала възражения в него. Следва да се отбележи, че в АУАН е
посочено, че е съставен на 24.05.2020 г., като съдът прие, че това не е
реалната дата на съставянето му, тъй като от една страна същият няма как да
е съставен преди подписване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП от жалб. П.
(изрично е упомената в акта), което се е случило на 24.06.2020 г., и от друга
страна, на самия АУАН е посочено, че е подписан от нарушителя на
24.06.2020 г. и на тази дата е връчен екземпляр на нарушителя. Доколкото в
самия АУАН, а и от материалите по преписката няма данни АУАН да е
съставен в отсъствие на нарушителя, то очевидно същият е съставен на
24.06.2020 г. В тази насока е и житейската логика, че когато се е явила жалб.
2
П. в ОПП – СДВР и е подписала декларацията по чл. 188 от ЗДвП, че именно
тя е управлявала автомобила, който е заснет с превишена скорост, то в
същият ден, при същото ѝ посещение, ѝ е бил съставен и АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не било подадено писмено
възражение, поради което въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното НП № 20-4332-012254 от 20.07.2020 г., издадено от началник
група към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалб. П. са й наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, обвързвайки нарушението с
посочената санкционна норма. Словесното описание на нарушенията и
възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци, с изключение на това, че в НП се
твърди, че управлявания от П. автомобил е „Форд Фиеста“ с рег. № СА ****
ХМ, а не „Форд Куга“ с рег. № СА **** ХМ. Наказателното постановление е
било връчено на нарушителя на 15.06.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка и показанията на свидетеля Б.,
които настоящия състав на съда кредитира изцяло като добросъвестно
депозирани, под страх от наказателна отговорност и съответни на останалите
събрани по делото доказателства.
От представеното заверено копие от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване е видно, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата на ЗДвП тип TFR1-M № 653 е одобрен тип
средство за измерване към датата на твърдяното нарушение, а от
представения протокол за проверка № 2-39/26.10.2018 г., извършена в
лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в
дъха, е видно, че е извършена последваща проверка на измервателното
средство и същото е технически изправно, а направените с него измервания
към дата 21.06.2019 г. са в съответствие със закона за измерванията. В
протокола е посочено, че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е до 3 %, поради което и измерената скорост е редуцирана в полза
на нарушителя с 3 % (3 км/ч). Техническото средство е било надлежно
тествано, в годност, със срок на валидност 12 месеца от датата на извършване
на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство.
От приложената по делото справка за съставени актове на
жалбоподателя изготвена от ОПП при СДВР, се установява, че М. П. няма
други съставени АУАН за нарушения на правилата за движение по пътищата,
за които да са издадени съответни НП.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Видно от заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи началника на група АНД в ОПП при СДВР е
оправомощен да издава наказателни постановления, а видно от представената
заповед и акт за встъпване в длъжност издателят на НП Г.Б. е била назначена
именно на тази длъжност. Със същата заповед полицейските органи от ОПП –
СДВР са оправомощени да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира, че е опорочена
процедурата при съставяне на АУАН. В акта е посочена неправилна дата като
датата на съставянето му, а реалната дата – 24.06.2020 г. показва, че АУАН е
съставен след изтичане на преклузивния едногодишен срок от открИ.е на
нарушението по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, тъй като се твърди, че
нарушението, вменено във вина на П., е извършено на 21.06.2019 г. и
едногодишния срок е изтекъл на 21.06.2020 г. Именно това е и причината
според съда да е направен опит за антидатиране на АУАН. Съставянето на
АУАН извън едногодишния преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН е абсолютно
основание за отмяна на НП.
От материална страна съдът намери, че е било осъществено от
обективна и субективна страна нарушението, вменено във вина на П.. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочената
дата и място е управлявала лек автомобил „Форд Куга“ с рег. № СА **** ХМ
се със скорост, превишаваща максимално допустимата с поне 55 км/ч.
Максимално допустимата скорост на описаното в АУАН и НП място е била
50 км/ч, валидна за населено място. Същевременно обаче остана абсолютно
недоказано П. да е управлявала на посоченото място и време лек автомобил е
„Форд Фиеста“ с рег. № СА **** ХМ, както се твърди в НП. Освен че не е
извършила нарушение с посочения автомобил, това противоречие между
модела и рег. номера на автомобила в АУАН и НП ограничава правото на
санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение му се
ангажира отговорността, съответно се ограничава и правото му на защита,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Освен изложеното, и в
АУАН и в НП липсва посоката на движение на управлявания от П.
автомобил, което води до невъзможност да се установи конкретното място на
нарушението и дали обективно е било възможно да бъде установено с
описаното техническо средство. Същото се явява нарушение на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Поради констатираните процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно.
С оглед изхода на делото – отмяна на НП, то върху СДВР следва да
бъдат възложени сторените от жалбоподателя разноски в размер на 600.00
лева, заплатено от него адвокатско възнаграждение. Не е направено
4
възражение за прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-012254 от 20.07.2020
г., издадено от началник група към отдел „ПП” при СДВР, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
М. С. П. са й наложени административни наказания „глоба” в размер на 700
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА СДВР - МВР да заплати на М. С. П., сумата в размер на 600
(шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокат по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5