Решение по дело №493/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №358

 

гр. ВРАЦА, 22.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  14.11.2018 г.    в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора             секретар  Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

        в. гр.  дело N` 493  по описа за 2018   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Г.Ц.Н. срещу решение на районен съд гр. Враца № 553/10.07.18 г. постановено по гр. дело № 1443/18 г. по описа на същия съд, с което съдът е признал за установено по отношение на жалбоподателя Г.Ц.Н., че дължи на И.В.М. *** сумата 322.90 лв. представляваща претърпени имуществени вреди причинени от жалбоподателя Г.Н. в качеството му на ЧСИ по негово изп. дело № 236/16 г., за което вземане е издадена и заповед на изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5237/17 г. по описа на районен съд гр. Враца. С атакуваното решение жалбоподателят Н. е осъден да заплати на И.В. съд. разноски направени в заповедното и исковото производство. В жалбата подробно се мотивира становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение поради нарушение на материални и процесуални правни норми, както и за необоснованост на решението. Жалбоподателят моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество с отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на съдебни разноски.

По делото е постъпил отговор от И.В., чрез адв. Р.Р., с който тя оспорва жалбата, моли решението на районен съд за бъде потвърдено. Също претендира съдебни разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Обжалваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, при съобразяване правомощията си по чл. 269, пр. последно от ГПК, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

По заявление на И.М. *** пред районен съд гр. Враца се е развило заповедно производство срещу длъжника Г. Ц. Н., образувано ч. гр. дело № 5237/17 г. По заявлението на г-жа М., районен съд гр. Враца е издал на основане чл.410 от ГПК заповед изпълнение на парично задължение № 3608/07.11.17 г., с която е разпоредил длъжникът Г. Ц. Н. да заплати на кредитора И.М. сумата 322.90 лв. представляваща причинени имуществени вреди от длъжника в резултат на незаконосъобразни негови действия в качеството му на ЧСИ с рег. № 923 и р-н на действие СГС във вр. с издаване на постановление от 10.01.17 г. по негово изп. дело № 236/16 г., което постановление е било отменено от СГС с окончателен съдебен акт от 27.03.17 г. постановен по гр. дело № 3079/17 г. по описа на СГС, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 13.09.17 г. до окончателното й изплащане, както и длъжникът следва да заплати сумата разноски в заповедното производство общо в размер на 325 лв. - д. т. и адв. хонорар. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Г.Н., след което пред районен съд гр. Враца, по предявен от кредитора И.М. установоителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК се е развила исково производство, образувано е процесното гр. дело № 1443/18 г. По същото е постановен съдебен акт по същество, атакуваното в настоящото производство, с което исковата претенция на кредитора М. е уважена изцяло.

В развилото се пред районен съд исково производство е установена фактическа обстановка, която е правилно възприета от районен съд и която страните не оспорват. Същата се изразява в следното: Ищцата И.М. е длъжник на ЕАД"Топлофикация София" за сумата 434.56 лв., заедно със законната лихва върху сумата считано от 26.08.11 г., както за сумата 90.85 лв. мораторна лихва, за които суми в полза на дружеството кредитор е издаден изп. лист и е образувано изп. дело № 236/16 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.Н., рег. № 923 и р-н на действие СГС. По възражение на длъжника И.М. с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ЧСИ Г.Ц.Н. е държал постановление от 10.01.17 г., с което е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение за взискателя  ЕАД "Топлофикация София" възложено в тежест на длъжника и е определил, че такова се дължи в размер на сумата 350 лв. Постановлението на ЧСИ от 10.01.17 г. е обжалвано от длъжника М. пред СГС в частта, с която органът по изпълнението е отказал за да намали размера на възложеното в тежест на жалбоподателката-длъжник М. юрисконсултско възнаграждение, по жалбата е образувано ч. гр. дело № 3079/17 г. по описа на СГС. По това дело, СГС се е произнесъл с окончателно решение от 27.03.17 г., с което е отменил действията на ЧСИ Г.Н. по изп. дело № 236/16 г. във вр. с постановление от 10.01.17 г., в частта с която в тежест на жалбоподателката М. е възложено юрисконсултско възнаграждение над размера на сумата 30 лв. За да постанови този си акт, СГС се е позовал на редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК и във вр. с ЗПП и Наредбата към него, която е била действащо законодателство към 27.03.17 г. В решението на СГС изрично е посочено, че чл. 78, ал. 8 от ГПК е бил в различна редакция при образуване на процесното изп. дело.

Доколкото жалбата на ищцата М. срещу постановление на ЧСИ Г.Н. от 10.01.17 г. е частично уважена от СГС, тя намира, че с незаконосъобразните си действия ЧСИ Г.Н. й е причинил материални вреди изразяващи се в направените от нея съдебни разноски по ч. гр. дело на СГС № 3079/17 г. в размер общо на 322.90 лв. - 200 лв. адв. възнаграждение, 25 лв. д. т. и 97.90  лв. за администриране на жалбата.

При така изложените фактически обстоятелства по спора, от ПРАВНА страна окръжен съд намира следното:

С оглед изложеното в исковата молба, според окръжен съд ищцата М. е предявила срещу ответника Г.Н. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане срещу ответника Г. Н. за сумата 322.90 лв. за репариране на причинените й от  него имуществени вреди при незаконосъобразно изпълняваната от него дейност на ЧСИ по изп. дело № 236/16 г. по издаване на постановление от 10.01.17 г., за които той следва да отговаря на основание чл. 74 от ЗЧСИ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

От правна страна, за да приеме  дължимост или не на исковата сума, съдът следва да прецени дали по делото са доказани кумулативните зададените предпоставки за реализиране деликтната отговорност на ответника Г. Н. при осъществяване на дейността му като ЧСИ, конкретно при издаване на постановлението от 10.01.17 г. по изп. дело № 236/17 г., а именно: налице ли е извършено от него виновно противоправно действие, което да е причинило вреда на ищцата в искова размер.

Следва да се посочи, че със свои решения постановени по чл. 290 от ГПК ВКС приема, че съдът по деликтния иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ и във вр. д чл. 45 от ЗЗД преценява процесуалната законосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ, без да е обвързан от това дали същите действия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата - реш. 139/31.05.11 г. по гр. д. № 1445/09 г. на ІV г. о. и реш. № 184/21.09.11 г. по гр. д. № 1124/10 г. на ІІІ г. о.

В конкретния случай, съставът на окръжен съд намира, че при издаване на постановлението от 10.01.17 г. ЧСИ Г. Н. не е действал противоправно, тоест в нарушение на действащите към датата на издаване на акта процесуалноправни норми - чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ответникът Г. Н. не е възприел възражението на И.М. с правна основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и е отказал да намали на юрисконсултското възнаграждение, като се позовал на нормата на чл. 78, ал. 8  и във вр. с ал.5 от ГПК и чл. 36 от ЗА. Редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към 10.01.17 г. предвижда, че на защитаваните от юрисконсулти юридически лица се присъжда възнаграждение в размер на адвокатското такова. Ето защо, дори ответникът в качеството си на ЧСИ да беше приел за основателно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той не би могъл да определи възнаграждение за юрисконсулта по-ниско от това дължимо на адвоката съобразно чл. 36 от ЗА и във вр. с Наредбата за минималните адв. възнаграждения. Законодателят разпорежда размерът на присъденото  възнаграждение за юрисконсултите да се определя  от чл. 37 на Закон за правната помощ и наредбата към него с новата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК в ДВ бр. 8/24.01.17 г. Този текст не е бил действащо законодателство към момента на издаване от ЧСИ Н. на постановлението от 10.01.17 г., при което не може да се изисква от ответника Г. Н. да съобрази законов текст, който все още на е обнародван, както се посочи това е станало в ДВ бр.8/24.01.17 г. При това положение, окръжен съд намира, че действията на ответника Г. Н. не са противоправни, а презумпцията за вина е оборена. И тъй като за да е налице деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, следва посочените по-горе предпоставки да са налични в съотношение на кумулативност, то липсата на която и да е от тях осуетява отговорността.

С оглед на изложеното, окръжен съд намира, че предявеният иск за установяване съществуване на вземане за сумата 322.90 лв. представляваща причинени на ищцата И.М.  неимуществени вреди от ответника на осн. чл. 74 от ЗЧСИ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД в резултат на неправомерни негови действия при осъществяване на дейността му на ЧСИ по изп. дело № 236/16 г., конкретно издаване на постановление от 10.01.17 г., е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

При несъвпадение правните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който исковата претенция се отхвърли.

При изхода от спора, на ответника Г.Н. се дължат съдебни разноски, както за първостепенния съд, така и за настоящата инстанция, но такива не следва да му се присъждат, тъй като няма заявено искане от негова страна.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение на районен съд гр. Враца № 553/10.07.18 г. постановено по гр. дело № 1443/18 г. и вместо това

П С Т А Н О В Я В А:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.М. с ЕГН ********** *** срещу Г.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, офис 9 иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването за вземане в размер на 322.90 лв. представляващо причинени на ищцата М. имуществени вреди от ответника на основание чл. 74 от ЗЧСИ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД при осъществяване дейността му на ЧСИ с рег. № 923 и р-н на действие СГС, материализирана в постановление от 10.01.17 г. издадено по негово изп. дело № 236/16 г., като неоснователен и недоказан. За вземането е издадена заповед на изпълнение на парично задължение с правно основание чл. 410 от ГПК № 3608/07.11.17 г. по ч. гр. дело № 5237/17 г. по описа на районен съд гр. Враца.   

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател .....   Членове 1.......   2........