О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
09.06.2020г. гр.****
****ският окръжен
съд, І-ви Граждански състав
На 09.06.2020 година
В закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.И.
Като разгледа докладваното от съдия Н.И.
търг. дело №32 по описа за 2011г.
За да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила е молба
вх.№2887/08.06.2020г. от В. И.П. с ЕГН ********** и адрес *** и П.Д.П. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощник адвокат Н. Р. К., от Адвокатска колегия - гр. *****, с адрес на упражняване на дейността
гр. *****, ул. „Шейново", № 9, вх. А, ет. 3, с която се претендира съдът
да ОТМЕНИ наложената с Определение от 07.11.2011 г., Решение № 87/14.11.2011 г.
и Решение № 221/24.09.2012 г., всички по т.д. № 32 по описа на ****ски окръжен
съд за
Молителите твърдят, че с Решение № 44/12.06.2012 г.,
постановено по т.д. № 1/2012 г. по описа на ****ски окръжен съд, влязло в сила
на 05.12.2012 г. и вписано в имотния регистър, воден от Службата по вписванията
- гр. **** на 14.08.2012 г.. е развален сключеният между тях и „*****" АД
с нотариален акт .№ 32, том VII. per. № 11862, дело №
912/2007 г. на нотариус Д. *** действие Районен съд - гр. **** договор за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда
поради неизпълнението му от страна на приобретателя на правото на строеж.
Развалянето на договора имало обратно действие, поради което и целият
поземлен имот, ведно с подобренията върху него (доколкото строителството не е
завършено в груб строеж), се е върнал в патримониума им, а правото на строеж в
полза на „*****" АД е погасено. Поради развалянето на договора за
учредяване на суперфиция, правото на строеж на „*****" АД, учредено с
нотариален акт № 32, том VII, per. № 11862, дело .№912/2007 г. на нотариус Д. *** действие
Районен съд - гр. ****, никога не е било част от масата на несъстоятелността.
Същевременно, в хода на производството по несъстоятелност по търговско дело №
32/2011 г. по описа на ЯОС, с Определение от 07.11.2011 г., Решение №
87/14.11.2011 г. (постановени преди вписване на исковата молба за разваляне на
договора) и Решение № 221/24.09.2012 г. (постановено след вписване на исковата
молба и решението по т.д. 1/20102 г. на ЯОС за разваляне на договора), е
постановено налагането на общ запор и възбрана върху имуществото на „*****"
АД, като наложените обезпечителни мерки са вписани в Служба по вписванията -
гр. ****.
Сочи се, че молителите са засегнати от вписаната
обща възбрана поради наличието на предходни отношения със заличеното
понастоящем дружество „*****" АД, и за тях е налице правен интерес от
вдигане на така наложената обща възбрана с оглед манифестирането пред трети
лица, че имотът им не е обременен с и е чист от вещни тежести. Същите имали
качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 402, ал. 1 от ГПК
Съдът, след като се
запозна с молбата и доказателствата по делото, намира същата за недопустима по
следните съображения:
Молителите не спорят, а видно и от
делото с Решение № 151/23.04.2019 г. производството по несъстоятелност
е прекратено и "*****"АД е заличено от търговския регистър.
Съгласно практиката на ВКС / Определение №607/04.08.2014 по дело №3745/2014 на ВКС, ГК,
III г.о./, прекратяването на действието на общата възбрана,
наложена в производството по несъстоятелност, е последица от прекратяване на
производството по несъстоятелност с решение по чл.735, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.735, ал.2 ТЗ с решението за прекратяване на производството по
несъстоятелност по ал.1, съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако
са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. Именно по тези
въпроси съдът по несъстоятелност е задължен да се произнесе с решението си
по чл.735 ТЗ, но
не и относно прекратяване действието на наложената обща възбрана, което
прекратяване настъпва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.738, ал.1 ТЗ. Поради
това, че прекратяването на действието на общата възбрана настъпва по силата на
закона, дали съдът по несъстоятелност ще го посочи или не в решението си като
последица от прекратяването на производството по несъстоятелност, е без правно
значение за настъпването на тази последица. Съгласно чл.738, ал.2 ТЗ общата възбрана се заличава служебно от момента на вписване
на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Служебното
заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за
техническото му оформяне като не се налага изричен акт съгласно чл.31, ал.2 от
Правилника за вписванията.
Т.е. в случая за молителите липсва правен интерес от предявяване на настоящата молба.
Ето защо и на
основание, ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№2887/08.06.2020г.
от В. И.П. с ЕГН ********** и
адрес *** и П.Д.П. с ЕГН ********** и
адрес ***, чрез пълномощник адвокат Н. Р. К, от Адвокатска колегия - гр. *****, с адрес на упражняване на дейността
гр. *****, ул. „Шейново", № 9, вх. А, ет. 3, с която се претендира съдът
да ОТМЕНИ наложената с Определение от 07.11.2011 г., Решение № 87/14.11.2011 г.
и Решение № 221/24.09.2012 г., всички по т.д. № 32 по описа на ****ски окръжен
съд за
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.*****, в едноседмичен срок
от връчването му на молителката.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: