Решение по дело №47/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 95 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Производството е образувано по жалба от С. П. И. от [населено място] против отказ, обективиран в писмо изх. № МД – Т23009910ВН на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по заявление № **********/ 13.11.2023 г..

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа, до колкото административния орган не разполага с право за преценка за издаване на исканото удостоверение и извършване на заверка на молбата-декларация за обстоятелствена проверка. Отправя се искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на адм. орган за произнасяне по депозираното заявление в определен от съда разумен срок. Претендират се и разноски, съставляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощник, поддържа жалбата.

Ответникът – директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. На първо място, намира същата за недопустима, като преждевременно подадена, и в тази връзка отправя искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на преписката по компетентност за ново произнасяне. Независимо от последното, излага и аргументи в подкрепа на становище за неоснователност на предприетото оспорване, поради което и претендира отхвърляне на жалбата. Отправя и искане за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление № **********/ 13.11.2023 г. от С. П. И. до кмета на община Варна, с искане за издаване на удостоверение за декларирани данни (уникален идентификатор на административната услуга – 2071), необходимо за във връзка с придобиване на имот по давност – [ПИ], находящ се в [жк], *** к. м.

Заявлението е прието в Община Варна, като при завеждането му е отбелязана дата на изпълнение 20.11.2023 год.

Към заявлението е приложена молба-декларация от С. П. А. до нотариус, с район на действие Варненски районен съд за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, а именно имот [идентификатор].

Видно от писмените доказателства, част от административната преписка, одобрените със заповед № РД-18-92/ 14.10.2008 г. на ИД на АГКК КККР, имотът [идентификатор] е записан на неидентифициран собственик.

В определения срок до 20.11.2023 г. молбата-декларация не е заверена от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и не е издадено поисканото със заявлението удостоверение.

От директора на дирекция „Местни данъци“ С. И. е издадено писмо с рег. № МД-Т23009910ВН/ 17.11.2023 г., обективиращо уведомление до С. П. И., че за [ПИ] са установени други лица, които се индивидуализират с документ за собственост. Недължимо платените от И. суми за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци подлежат на възстановяване, което може да бъде извършено по писмено искане на основание чл. 129, ал.1 от ДОПК.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване неблагоприятен за лицето индивидуален административен акт - отказ за издаване на удостоверение, което по смисъла на чл. 88, ал.1 от ДОПК, е от значение за признаване на нейно право, съгласно приложената към заявлението молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка.

В случая, при преценката относно допустимостта на жалбата следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ДОПК, предвиждаща възможност за подаване на жалба до съда и след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред.

Съгласно чл.92, ал.1 от ДОПК, срокът за обжалване пред териториалния директор ,т.е. по адм. ред е 14- дневен, като в случа същият започва да тече на 21.11.2023 год. и изтича на 4.12.2023 г. , но въпреки че съдебната жалба е подадена на 1.12.2023 г., съдът не споделя възражението на ответника за нейното преждевременно подаване.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.5, пр. ІІ от З-на за местните данъци и такси /ЗМДТ/, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на НАП, т.е. именно той е органът пред който се осъществява обжалването по административния ред регламентиран в разпоредбата на чл.92, ал.1 от ДОПК. В случая обаче, същият този орган е автор на обжалваното писмо, поради което с произнасянето от 17.11.2023 г. на практика е преклудирана възможността за жалбоподателя да предприеме обжалване по административен ред. В този смисъл тази процесуална възможност следва да се приеме за изчерпана по смисъла на чл. 95, ал.3 от ДОПК, респ. налице е процесуалната възможност за обжалване по съдебен ред.

Съгласно чл.95, ал.1 от ДОПК, срокът за обжалване по съдебен ред е 7-дневен. В настоящата хипотеза, до колкото в обжалваното писмо не е посочено изрично срок за обжалване и пред кой орган същото подлежи на обжалване, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, е приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване се удължава на 2 месеца. Ето защо, приложим в случа е двумесечния срок за съдебно обжалване. Този срок е спазен – отказът е съобщен на адресата на 21.11.2023 г., т. е. изтича на 21.01.2024 г., жалбата е подадена на 05.12.2023 год.

По изложените съображения, възражението на ответника за недопустимост на производството е неоснователно. Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК, приложим на основание § 2 ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 146, т. 1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган - по материя, по място и по степен. Съобразно разясненията, дадени с ТР № 2/ 1991 г. на ВС, всяка некомпетентност води до нищожност. Компетентността е властта, която законодателят предоставя на органа да издаде конкретен административен акт и чрез него да се породят или да признаят права, респ. да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Съгласно чл. 88, ал. 4 от ДОПК, компетентността за издаване на документа по чл. 88, ал. 1 принадлежи на органа по приходите, а съгласно чл.4, ал.3, изр. І от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.

В настоящата хипотеза, видно от представените с административната преписка писмени доказателства, органите по приходите са определени със Заповед № 2888/ 15.07.2019 г., издадена от кмета на Община Варна (т. ІІ), като сред тях не попада длъжността директор на дирекция „Местни данъци“. В тази връзка, авторът на оспорения отказ, заемащ по високо място в служебната йерархия, с произнасянето си неправомерно е иззел компетентността на определените по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ за органи по приходите служители на общинската администрация.

Оспореният отказ писмо изх. № МД – Т23009910ВН на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е издаден от некомпетентен орган и представлява нищожен адм. акт.

С оглед горното, на основание § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган, който при произнасянето си следва да се съобрази със следното тълкуване и прилагане на материалния закон, а именно: за законосъобразното издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е достатъчно същият да бъде от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Извън компетентността на органа по приходите остава въпроса за действителната принадлежност на правото на собственост, за решаване на който е компетентен нотариуса пред който, след получаване на исканото удостоверение, ще бъде подадена молба-декларация.

С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с § 2 ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия извършените по делото разноски.

В предвид релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, след преценка на фактическата и правна сложност на делото, предприетите от пълномощника процесуални действия, както и минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/ 9.07.2004 г., се налага извода, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим по арг. от § 2 ДОПК, за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата [рег. номер]., от които 10 лв. – държавна такса [рег. номер]. – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА нищожността на отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо МД – Т23009910ВН/ 17.11.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по заявление № **********/ 13.11.2023 г. от С. П. И. и ИЗПРАЩА преписката на компетентния съгласно чл.4, ал.3, изр. І от З-на за местните данъци и такси орган по приходите за произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. П. И., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. *, ап. ** сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване – арг. чл. 97 от ДОПК.