Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260149
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20215140200325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

09.07.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

24 юни

                                               Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Диана Георгиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

325

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-000331/11.03.2021г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на М. ***, с ЕГН **********.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не бил извършил посочените в него нарушения при описаната фактическа обстановка. При издаване на НП АНО бил допуснал съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното постановление. Сочи, че описаната фактическа обстановка не кореспондирала със сочената като нарушена правна норма на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2021г. срещу жалбодателя М. бил съставен АУАН № 331 затова, че на 27.02.2021г. в около 19:10ч. в община Кърджали, на път KRZ1285, в просока на движение към гр. Кърджали, като водач на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № К 2245 АК, собственост на Х.М.М., движейки се с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и наклона на пътя, на десен завой губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска последователно два леки автомобила, като настъпва ПТП с материални щети и по трите автомобила. След възникналото ПТП водачът М. не остава на място, не уведомява органите на МВР и напуска местопроизшествието.

Актът бил съставен на следващия ден, в присъствието на водача М., който го подписал без възражения. На 11.03.2021г. ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали издал обжалваното НП, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на М. ***, с ЕГН **********.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според състава на съда е безспорно установено, че жалбоподателят М. е управлявал МПС, като вследствие на несъобразена скорост спрямо релефа на местността и с наклона на пътя, на десен завой губи контрол над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение и с предната част на автомобила удря правилно движещите се два други автомобила, в следствие на което настъпва ПТП с материални щети. Самият факт, че е блъснал с автомобила си другите два, правилно движещи се автомобила, е достатъчен за изграждането на обоснован извод, че водачът е нарушил императивно въведеното нормативно изискване да съобрази скоростта на движение на превозното средство с интензивността на движението.

От изложеното по-горе се налага категоричния и несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДП. На водача е предоставена възможност, при управлението на автомобила да избере такава величина на скоростта, която е длъжен да съобрази с конкретната пътна обстановка, по начин, който му позволява при появата на предвидими опасности на пътя, да предприеме съответните действия по намаляване на скоростта, включително и спиране, за да предотврати настъпването на съставомерните последици.  Скоростта на движение се явява несъобразена в конкретния случай, когато водачът не може да контролира ППС, въпреки всички признаци за възможност от загуба на контрол върху автомобила- наклон на пътя, остър завой.

Съдът намира, че в случая административнонаказващия орган се е съобразил с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил административни наказания „глоба” в единствено възможния, предвиден в  закона размер.

По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Настоящият състав обаче намира, че НП се явява незаконосъобразно в частта му, с която на М.М. за нарушение на  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. За да достигне до този извод, настоящата инстанция съобрази обстоятелството, че актосъставителят, а впоследствие и АНО са допуснали противоречие при описанието на визираното в пункт 2 нарушение. За нарушена разпоредба контролните органи са възприели  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която вменява задължение за водача на превозно средство, участващо в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Словесното описание на поведението на водача, дадено в т. 2 от НП, се свежда до неоставане на място за установяване на последиците от произшествието и напускането му, а не до неспиране. Задължение за оставане на мястото на инцидента за водача е въведено с чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от закона. От тази гледна точка, съдът приема, че неспирането и неоставането на мястото на инцидента в този контекст са нарушения, които не са тъждествени. Всеки водач, участник в ПТП, е длъжен да спре и да установи настъпилите щети. Законът възлага допълнителни отговорности за водач, участник в ПТП с пострадали хора, като изпълнението им е възможно единствено при спирането на превозното средство. В контекста на изложеното и с оглед наличните доказателства се установя, че жалбодателят не е продължил движението с управляваното от него превозно средство по чисто обективни причини, доколкото същото е било в канавката. Поради това не би могло да се възприеме, че той е нарушил изискването на т. 1 от цитираната норма. С поведението си той е нарушил изискването на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а, б ,в" от ЗДвП, доколкото не е останал на място и не е изчакал пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, но вместо да отнесат поведението му към относимата законова норма, актосъставителят и АНО неправилно са приели, че М. е нарушил правилото на  чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушението на посочената норма е подведено под състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая безспорно се установи, че при произшествието не е имало пострадали хора, а само материални щети, при което посочената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е неприложима. Впрочем, с действията си по напускане на местопроизшествието, водачът М. е нарушил друга норма - тази по чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща задължение към водачите за оказване съдействие по установяване на вредите от произшествието, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди. Такова обвинение на жалбоподателя обаче не е било повдигнато. Като не са дали правилна квалификация на извършеното деяние, актосъставителят и наказващият орган не са спазили императивното изискване на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според които в АУАН и наказателното постановление следва да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени виновно. Предвид изложеното,  атакуваното постановление в тази част следва да бъде отменено. 

Така мотивиран, Съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-000331/11.03.2021г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на М. ***, с ЕГН **********, като го ОТМЕНЯ в частта по т.2- за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1300-000331/11.03.2021г. в частта по т.1- за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                            Районен съдия: