О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273
град Шумен, 18.06.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.а
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от
младши съдия Стефанова в. ч. гр. дело № 80 по описа за 2020 год. на Шуменски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение с вх.
№ 1090/ 20.01.2020 год. (изпратено по куриер на 17.01.2020 год.), депозирано по
реда на чл. 423 от ГПК от Г.С.И. чрез процесуалния му представител адв. В.В.,***
срещу заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена на 02.03.2016 год. по
ч.гр.д. № 441/2016 год. по описа на Шуменски районен съд.
Във възражението се поддържа, че
длъжникът не е уведомен надлежно за издадената срещу него заповед за изпълнение
като се сочи
наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Навежда се твърдение, че
процедурата по връчване на заповедта чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК не е била надлежно извършена на постоянния и настоящ адрес на длъжника (преди
залепване на уведомление връчителят не е положил усилия да потърси лицето на
посочения по делото адрес като го посети най-малко 3 пъти в продължение на един
месец, с интервал от поне една седмица между всяко едно от посещенията, като
най-малко едно от тях е в неприсъствен ден). Поддържа, че
за заповедта е узнал на 19.12.2019 год., когато е получил съобщение изх. №
32550/ 13.12.2019 год. за образувано изпълнително дело № 20199210401392 по
описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на действие СГС. Моли съда да приеме
възражението срещу издадената заповед за изпълнение и на осн. чл. 423, ал. 3 от ГПК служебно да обезсили издадената заповед за изпълнение.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща представител.
По делото е постъпило становище
от насрещната страна, заявител в производството по чл. 410 от ГПК – "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: ...,
представлявано от Р. И.а М. - Т. – управител, действащо чрез процесуалния си
представител адв. Ж.Д.Д.,***, в което взема становище по недопустимостта,
евентуално неоснователността на възражението. Твърди, че за издадената заповед
за изпълнение длъжникът е узнал преди твърдяната във възражението дата, тъй като
процесуалният му представител е представил пълномощно, изготвено на 23.08.2019
год., с което е бил изрично упълномощен да го представлява по ИД № 697/2016
год. на ЧСИ С.Я., прехвърлено впоследствие по компетентност на ЧСИ С.П. и образувано
като ИД 1392/2019 год. В условие на евентуалност, ако съдът намери, че
възражението е допустимо, сочи, че същото е неоснователно, тъй като
изискванията на чл. 47 от ГПК са спазени. Моли съда да изиска копие от ИД
1392/2019 год. по описа на ЧСИ С.П., с район на действие СГС, ведно с
приложеното към него изп. д. № 697/2016 год. на ЧСИ С.Я..
В съдебно заседание въззиваемата
страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Софийски районен съд е бил
сезиран на 21.12.2015 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.С.И. за сумата от 1324,73
лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.04.2007 год.,
прехвърлен с цесия на 04.03.2013 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2015 год. до окончателното изплащане, както и
сумата от 26,49 лева – разноски за държавна такса. В заявлението е посочен
адрес на длъжника, находящ се в гр. С.... След служебно извършена от съда справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че постоянният
и настоящ адрес на длъжника се намират в гр. С.... С Определение от 05.01.2016
год., постановено по ч. гр.д. № 79819 по описа за 2015 год. на СРС
производството по делото е прекратено и на осн. чл. 411, ал. 1 от ГПК е
изпратено по компетентност на Районен съд – Ш. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Образувано е ч.гр.д. № 441/ 2016
год. по описа на ШРС и въз основа на заявлението на 02.03.2016 г. е издадена
заповед за изпълнение № 215 на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Процесната заповед била изпратена на длъжника
на постоянния му адрес, находящ се в гр. С.... В съобщението до Г.С.И. е отбелязано,
че лицето е напуснало посочения адрес, било е на квартира там. Новият адрес е
неизвестен. Информацията е получена по данни на лицето Ж.К.М., хазяин на
длъжника. На 11.04.2016 год. е залепено уведомление на входната врата на ап. №
1, както и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия на ап. 1, с указание, че в
двуседмичен срок лицето следва да се яви в канцеларията на ШРС, за получаване
на съдебни книжа по ч. гр. д. № 441/2016 г., заедно с приложенията; указани са
и последиците от неявяването. С разпореждане от 26.04.2016 г. заповедният съд е
приел уведомлението за редовно връчено и е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист в полза на заявителя, какъвто е бил издаден с № 1241/ 11.05.2016 год.
С определение № 129/
04.03.2020 год., постановено по настоящото в.ч.гр. д. № 80 по описа на ШОС за
2020 год., въззивният състав, с оглед твърденията на взискателя в депозираното
становище, е изискал копие от изпълнително дело № 20199210401392 по описа на
ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на действие СГС, ведно с приложеното към него
изп. д. № 697/2016 год. на ЧСИ С.Я..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящото дело е образувано по възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от узнаване на заповедта за изпълнение
длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение,
може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някоя
от следните алтернативни предпоставки: заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно (т. е. нарушени са правилата за връчване на съобщения);
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично (а чрез друго лице) и в деня
на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България(т. е. третото лице не е могло да му я предаде) и длъжникът не е могъл
да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства (например внезапно отпътуване или
заболяване и др.) и длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Възражението по чл.
423 ГПК е постъпило в деловодството на съда на 20.01.2020 г. (подадено чрез
куриер на 17.01.2020 год.). Длъжникът твърди, че е узнал за издадената срещу
него заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 441 по описа за 2016 год. на ШРС едва
на 19.12.2019 год., когато е получил съобщение изх. № 32550/ 13.12.2019 год. за
образуваното срещу него изпълнително дело № 20199210401392 на ЧСИ С.П., рег. №
921, поради което счита, че така депозираното възражение е подадено в
законоустановения 1-месечен срок.
Наведените във
възражението доводи сочат на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК -
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.
Връчването следва да
бъде осъществено според общите правила на ГПК за връчване на съобщения и
съдебни книжа. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47 от ГПК в периода 1.03.2008 г. (ДВ, бр. 59/2007
г.) - октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.), която е приложима в
настоящия случай, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато
има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
До изменението на
разпоредбата със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) в практиката на ВКС са утвърдени
практическите критерии, на които следва да отговаря търсенето на адресата, за
да се прецени, че той всъщност е престанал да живее на адреса, който е посочил
пред администрацията за свой постоянен или настоящ, след което съдът вече има
право да приложи нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Връчителят трябва да потърси сведения от
съседи дали лицето не е напуснало адреса за по-продължителен период. Ако такива данни липсват, длъжностното лице е длъжно да посети адреса не
по-малко от три пъти в различно време на денонощието, включително и в
обичайното време на пребиваване на адреса /привечер или в почивни дни/, като
опитите за търсене на лицето следва да продължат повече от месец. Връчителят е
длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването,
включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства, в това число по сведения
от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че
лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се
намира лице, което е съгласно да получи съобщението (Решение № 298 от
10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о., ГК; решение № 55 от
4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2017 г., III г. о., ГК, решение № 24 от
10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4670/2017 г., I г. о., ГК, решение № 233 от
03.07.2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 14 от
20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 231 от
15.10.2014 г. по гр. д. № 4270/2014 г. на ВКС, 1 г. о. и др.). С последното
изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК посочените изисквания бяха въведени
изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба.
Анализът на предприетите
действия по изпращане на съобщението до длъжника за издадената заповед за
изпълнение сочи, че изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК (в редакцията към 2016- 2017 г. преди
измененията - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) са спазени. Видно от приложената по
делото призовка още
при първото посещение на установения по делото адрес на длъжника връчителят
не е намерил адресата или друго лице,
което е съгласно да приеме съобщението, но за сметка на това е успял да получи
сведение, че лицето вече не живее на адреса, като надлежно е удостоверил това
обстоятелство в разписката към съобщението, залепил е уведомление на входната
врата на ап. № 1, както и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия на ап.
1. В уведомлението изрично е указано, че в двуседмичен срок лицето следва да се
яви в канцеларията на ШРС, за получаване на съдебни книжа по ч. гр. д. №
441/2016 г., заедно с приложенията. Указани са и последиците от неявяването,
посочени в чл. 47, ал. 3 от ГПК. При така получените сведения, че длъжникът не
живее на адреса, за връчителя не е съществувало задължение да го посещава
повече. Преди изменението на чл. 47, ал. 1 от ГПК с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017
г. последващи посещения на адреса е следвало да се извършват единствено ако се установи,
че ответникът по принцип пребивава на адреса, но при посещението не е бил
открит там, какъвто настоящият случай не е.
Гореизложеното
обосновава извод, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е редовно връчено
на длъжника в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК (в редакцията към 2016- 2017 г. преди
измененията - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) на 26.04.2016 год.
Тъй
като по делото не се установява наличието на посоченото от подалия възражението
обстоятелство по смисъла на чл. 423. ал. 1. т. 1 ГПК, възражението следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Шуменски
окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА
възражението по чл. 423 ГПК на Г.С.И., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***8
- длъжник в заповедно производство, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 215 от 02.03.2016 г., издадена по ч. гр. д. №
441/2016 г. на Шуменски районен съд.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.