О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 71
гр. П.,
17.01.2024 г.
Поповският
районен съд, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави за разглеждане гр.д. № 931 по описа на ПпРС за 2020 г., установи
следното:
Производството
е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н.С.С. ***, действаща чрез
пълномощник: адв. Я.Д. от САК, против Застрахователно дружество „***“ АД – гр. С.,
с посочено в исковата молба правно основание на предявения иск: по чл. 432, ал.
1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на сумата 12 000.00 лв. –
обезщетение причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
душевни страдания вследствие ПТП, настъпило на 19.12.2019 г. между л.а. „Мазда
626“, рег. № ***** и микробус „Фолксваген Крафтер“, рег. № *****. Претендират
се и разноски.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания
за допускане на гласни доказателствени средства, както и на съдебномедицинска и
съдебна автотехническа експертизи със задачи, подробно описани в исковата
молба, както и за задължаване на ответника да представи намиращата се у него
застрахователна полица по „гражданска отговорност“ със срок на действие от
05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.
Направено
е искане за изискванена документи, намиращи се в досъдебно производство №
471/2019 г. по описа на РУ-П., пр.пр. № ********* г. на Окръжна прокуратура – Т.,
а при условията на евентуалност – на ищцата чрез пълномощника й да бъде
издадено съдебно удостоверение за снабдяване
с посочените документи.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответното
дружество, действащо чрез пълномощник – юрисконсулт, в който е изразено
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По
доказателствата не възразява да бъдат
уважени доказателствените искания на ищцата досежно допускане на гласни
доказателствени средства, досежно изискване на прокурорската преписка, както и
досежно СМЕ и САТЕ (като поставя допълнителни задачи за експертизите).
Възразява по
искането по чл. 190 ГПК, тъй като не оспорва застрахователното правоотношение.
Съдът, след
извършена служебна проверка намира, че предявеният иск е допустим, родово
подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд –П..
Съдът счита,
че представените с исковата молба писмени доказателства, както и поисканите от
ищеца гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъдат
допуснати съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертиза със задачи,
подробно описани в исковата молба и в отговора на ответника.
За вещо лице по
СМЕ следва да бъде определен д-р В. Г.от гр. Т., а за вещо лице по САТЕ следва
да бъде определен инж. Д. П.от гр. П., включени в списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район
на Окръжния и Административния съд – Т., при първоначално възнаграждение на вещите
лица – в размер по 320.00 лв. за всяко от тях, вносими от страните поравно в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото намиращата се у него застрахователна полица по „гражданска
отговорност“ със срок на действие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.
Следва да бъде
изискано от РУ-П. досъдебно производство
№ 471/2019 г.
Следва да бъде
изискан от Окръжен съд – Т. заверен препис от присъда по НОХД № 88/2021 г.
Следва да бъде
насрочено делото за разглеждане в открито заседание, да бъде съобщен на страните
проектът за доклад по делото, както и страните да бъдат напътени към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИСКОВАТА
МОЛБА е редовна, предявеният иск е
допустим.
ПРИЕМА
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР от ответната страна, подаден в
едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или към
друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА
съдебно заседание на 06.03.2024 г. – 13.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните чрез пълномощниците им.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства,
подробно описани в нея.
ДА СЕ ИЗИСКА
от РУ – П. досъдебно производство № 471/2019г.
ДА СЕ ИЗИСКА
от Окръжен съд – Т. заверен препис от присъда по НОХД № 88/2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в 1-седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да
представи намиращата
се при него застрахователна полица по „гражданска отговорност“ за МПС рег. № *****,
със срок на действие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.
ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза, която да бъде
изготвена от вещото лице д-р В. Ц. Г.от гр. Т.,
включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията
по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Окръжния и Административния съд –
Т., със задача: след като се запознае с материалите по делото и с медицинската
документация, касаеща случая, да отговори на следните въпроси:
1. какви увреждания е претърпяла ищцата
и вследствие процесното ПТП, настъпило на 19.12.2019 г.;
2.
какви са характерът и степента на получените увреждания;
3. дали и за какъв период травмите са
причинили болки и страдания на пострадалата и какъв е техният интензитет;
4. била ли е ищцата с правилно поставен предпазен колан
към момента на произшествието;
5.
какво е било движението на тялото на ищцата в купето на микробуса;
6. конкретните наранявания били ли са
предотвратими, ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначално възнаграждение на вещото лице – в размер 320.00 лв., вносими
поравно от страните в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза, която да
бъде изготвена от в.л. инж. Д. П.П. от гр. П., включен в списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за
съдебния район на Окръжния и Административния съд – Т., със задача: след като
се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси:
1. какъв е
механизмът на настъпилото на 19.12.2019 г. ПТП и какви са причините за
настъпването му;
2. от какъв
характер са причините, довели до ПТП – технически или субективен, с оглед
видимостта на участниците един към друг, скоростта им на движение и
предотвратимостта на удара;
3. на кое
място в микробуса е пътувала ищцата;
4. мястото, на
което е пътувала ищцата, било ли е снабдено с изправен предпазен колан.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначално възнаграждение на вещото лице – в размер 320.00 лв., вносими
поравно от страните в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
След
представяне на доказателства за заплатени възнаграждения на вещите лица по
депозитната сметка на Районен съд – П., ВЕЩИТЕ ЛИЦА ДА СЕ ПРИЗОВАТ за датата на
насроченото съдебно заседание с поставените им задачи!
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права
и възражения на страните:
Ищцата чрез
пълномощник твърди в исковата си молба, че на
19.12.2019 г., около 19:00 ч., по път III 2002 (гр. П. - с. Зараево) се движил
лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с peг. № *****, управляван от М. М. М.. В района на км 32+708,
на стеснен участък от пътя станал причина и реализирал ПТП, отнемайки
предимството на правомерно движещия се микробус марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“ с peг. № *****, управляван от С. А. Р..
При инцидента била пострадала ищцата, в качеството
си на пътник в микробус „Фолксваген
Крафтер“ с peг. № *****.
Местопроизшествието било посетено от служител
на РУ – П., който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
13/19.12.19 г., в който били описани обстоятелствата около инцидента. По случая
било образувано и водено ДП № 471/2019г. по описа на РУ- П., пр.пр. № 1831/19г.
по описа на Окръжна прокуратура Т..
Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло
поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка
„Мазда“, модел „626“ с peг. № *****, който не бил съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП
(чл. 37).
След ПТП пострадалото лице било прегледано от
пристигналите на място медицински екипи, констатирали натъртвания, охлузвания и
контузии по тялото. След това ищцата потърсила помощ в болнично заведение в П. и при извършените прегледи била поставена диагноза: Контузия и открита
рана на дясното коляно; Контузия на десен лакът; Контузия на гръдния кош.
Предвид характера на телесните увреди, били
изписани обезболяващи и й бил препоръчан режим на покой, а откритата рана била обработена и й била поставена превръзка.
Получените от ПТП травматични увреди
причинили болки и страдания на пострадалата, които били със значителен
интензитет първите 3 седмици след ПТП, като общият възстановителен период
продължил около 1,5-2 месеца. С оглед характера на нараняванията, ищцата следвало
да спазва щадящ режим на покой, без да се натоварва, което я изправило пред
затруднение при посрещане обикновени битови потребности – хранене, обличане,
тоалет, за задоволяване на които получавала помощ от своите близки. Изпитвала
силни болки, усилващи се до остри и нетърпими и при най-леко движение като
помръдване, дишане, кихане/кашляне.
Твърди, че ищцата била водила активен за
годините си начин на живот и се справяла самостоятелно без чужда помощ до
настъпването на ПТП, а последиците от ПТП довели до промяна в нормалното
протичане ежедневието й. Възвръщането към обичайните делнични занимания
коствало дълъг период от време, болки и търпение.
Вследствие на инцидента емоционалното
състояние на ищцата силно се влошило - станала
неспокойна, тревожна и лесно раздразнима. Започнала да изпитва страх от силни
шумове и автомобили. Психологическите последици от инцидента – изживян стрес и
душевни страдания щели да съпътстват ищцата до края на живота й.
Твърди, че за лек автомобил марка „Мазда“,
модел „626“ с peг. № *****, била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество със срок на действие: от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.
По повод пътния инцидент ищцата сезирала ЗД „***“
АД с претенция за изплащане на обезщетение peг. № РК-014-22252/09.07.20 г., на основание
чл.429, ал.1 КЗ, като била образувана щета № **********.
С писмо № РК-014-22252/3/09.10.20 г. застрахователят
уведомил ищцата, че след разглеждане на случая отказва да изплати обезщетение.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания,
ведно със законната лихва, считано от 09.10.20 г. – датата на постановения
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, до окончателно изпълнение на
задължението. Претендира разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез пълномощник,
в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявения
иск.
Не оспорва, че е налице полица №
07119002563464 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Мазда“, ДКН *****, със срок на покритие от 05.09.2019 г. до
04.09.2020 г.
Не оспорва настъпилото ПТП.
Не оспорвам, че във връзка със събитието, на
09.07.2020 г., пред застрахователя е била предявена извънсъдебна претенция по
реда на чл. 380 КЗ, за застрахователно обезщетение, както и че е била
образувана щета № **********, по която ответното дружество е отказало да
изплати такова с уведомление от 09.10.2020 г.
Оспорва всички останали твърдения, на които
се основават исковете.
Оспорва механизма
на ПТП. Твърди, че е налице влязла в сила присъда по НОХД 88/21
г. на Окръжен съд – Т., с която водачът на микробус марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“, ДКН *****, бил признат за виновен за катастрофата. Последният бил
длъжен и можел да възприеме лекия автомобил като опасност и да изпълни
задължението си по чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, като намали скоростта и в
случай на необходимост – да спре. Вместо това, той бил продължил движението си
без да променя скоростта. Освен това, водачът на микробуса бил нарушил и
правилото, указано с пътен знак „Б6“, като предприел преминаване по моста,
въпреки че пътят нямало да бъде свободен. С поведението си лекият автомобил
ясно бил демонстрирал намерението си да премине първи по моста. Освен това
пътният участък, където била станала катастрофата, бил в ремонт. Временната организация не е предвиждала
задължение за лекия автомобил да спре или да пропусне насрещно движещите се.
Водачът на лекия автомобил не е допуснал, сочените в исковата молба нарушения
на чл. 37, ал. 1 и 2 ЗДвП, които освен това нямали и връзка с ПТП.
Твърди, че е налице
съпричиняване. В случай, че по делото се установи, че ищцата
е пострадала при ПТП, твърди, че е била без поставен предпазен колан, в
резултат на което тялото й се е движило свободно в купето на микробуса при
удара и така е получила конкретните травми. Същите са били предотвратими при
спазване на правилата за движение и безопасност. Затова приносът й трябвало да
се определи на не по-малко от 50% и с него да се намали обезщетението при
евентуално уважаване на главния иск.
Оспорва твърдените
травматични увреждания и връзката им с инцидента. Видно от протокола за ПТП с пострадали лица, ищцата не фигурирала в него
като такова. От представения с исковата молба
амбулаторен лист от 23.12.2019г., било видно, че прегледът бил извършен
три дни след катастрофата. На 27.12.2019 г. ищцата отново била посетила лекар с
оплаквания от болки в гръдния кош. Такива, обаче не са били налице при прегледа
на 23.12.2019 г. Нямало представени доказателства за резултат от назначеното
рентгеново изследване на гръден кош и бял дроб. Диагнозата не била потвърдена.
Тя била поставена единствено на базата
на субективни оплаквания.
Оспорва
твърдението, че ищцата е била пътник в микробуса към момента на ПТП.
Оспорва неимуществените вреди и размера на претенцията.
Счита, че дори да се установят нараняванията,
описани в исковата молба и връзката им с ПТП, те са леки и не обосновават
обезщетение в търсения размер. Счита същия за прекомерно завишен и неотговарящ
на критерия за справедливост. Твърдените телесни увреждания не предполагали
продължителен възстановителен период, болезнено лечение, необходимост от чужда
помощ, трайни негативни последици за здравословното състояние, промяна в начина
на живот, нито психична или емоционална травма. Пълното възстановяване било
отнело много по-малко от два месеца. Не отговаряли на истината и твърденията за
болки със значителен интензитет в продължение на един месец. Нямало
доказателства за промяна в поведението на ищцата и негативни психологически
последици. Оспорва всички твърдения
относно неимуществените вреди.
Предвид горното, моли съдът да отхвърли
изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни. В случай, че същите
бъдат уважени, моли да се определи приносът на ищцата и с него, на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се намали обезщетението.
Претендира разноски.
2. Правната
квалификация на правата на ищеца е по чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 386 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
3. Права
и обстоятелства, които се признават: че е налице полица № 07119002563464 за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Мазда“,
ДКН *****, със срок на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.; че е
настъпило процесното ПТП; че във връзка със застрахователното събитие, на
09.07.2020 г., пред застрахователя е била предявена извънсъдебна претенция по
реда на чл. 380 КЗ, за застрахователно обезщетение, както и че е била
образувана щета № **********, по която ответното дружество е отказало да
изплати такова с уведомление от 09.10.2020 г.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване: горните.
5. Разпределение
на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици.
В иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ ищецът носи тежестта да докаже, че към момента на претендираното от него увреждане е съществувало
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя;
че е настъпило застрахователното събитие; че вследствие застрахователното събитие
са настъпили претендираните неимуществени вреди в претендирания размер.
Ответникът
следва да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и др.
възражения срещу правата на ищеца, в т.ч. и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото съдебно заседание, като на ищцата
чрез пълномощника й да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: