РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Ловеч , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от СВ. ЛЮБ. П., с пост. Адрес: ****, чрез
адв. А.С., АК – Благоевград, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул.“Бяла черква“№ 24,
вх.А, ет.11, ап.53 против ИВ. АС. М., с пост.адрес: ****.
Заявената искова претенция е с посочено правно основание: чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.2 вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД и цена на
иска: 500.00лв. – главница и 35,41 лв.- мораторна лихва.
Ищцата излага в ИМ, че на 13.05.2019г. изявила желание да си закупи облицовъчни плочи
от естествен камък и позвъниля на г-н ИВ. АС. М. с това намерение. Разговорът имм бил
много кратък, защото М. й казал, че в момента е изключително зает и ако иска да си купи
някакви камъни трябва да му изпрати пари до края на деня, а той ще й се обади, когато
разполага с повече свободно време, за да му каже какво точно желае да си закупи и да
сключат договора за покупко-продажба, като уточнят и другите параметри по него.
Твърди, че в този момент подходила към него с доверие, понеже й бил препоръчан от
познат. За нейна беда се оказала доста наивна. Изтъква, че съгласно разписка
№.0100009030625107, изпратила на ответника сумата от 500лв, както самият той пожелал,
като заплатила и такса от 6.85лв за превода. След като не получила обаждане до края на
деня, започнала да се притеснява и на другият ден решила да потърси отново М.. Звъняла му
неколкократно, но той не си вдигал телефона. Тогава усетила, че нещо не е наред.Посочва,
че в следващите дни продължила да му звъни и да му пиша смс-и, с надеждата, че наистина
1
е зает и все пак ще сключат сделката за необходимите й камъни. Ищцата твърди, че на един
от тези смс-и М. й отговорил, като й написал, че е в болница и не може да говори, затова ще
се обади когато оздравее. Такова обаждане, обаче така и не получила. Месеци след това
продължавала периодично да му звъни и да му пише поне да й върне парите, които
изпратила. В едно от позвъняванията й от друг телефонен номер, а не от нейния, ответникът
М. й вдигнал и с изненада от факта, че била тя я уверил, че ще й върне парите. Това отново
не се случило, което я принудило да потърси адвокат, който да защити правата й. Посочва,
че адвокатът я посъветвал, преди да прибегне към съдебен иск, да направи последен отпит за
извънсъдебно разрешаване на спора и писмено да покани г-н М. да изпълни доброволно
задължението си към мен. Твърди, че на 29.05.2020г. изготвила писмена ,Покана за
доброволно изпълнение", която адресирала до ответника ИВ. АС. М. и изпратила, чрез
„Еконт Експрес" ООД. Направила и искане да й бъде върната „обратна разписка" след
предаването на документите на М.. Изтъква, че от тази обратна разписка, както и от
„служебният бон" към нея разбрала, че М. е получил поканата на 01.06.2020г., което лично
удостоверил с подписа си, но е отказал да подпише другия екземпляр от поканата, който
желаела да й бъде върнат, след като М. се запознае с нея. Въпреки този нейн последен,
извънсъдебен опит да получи парите си, които М. държал и с които по смисъла на чл.55 ал.1
предл.2 ЗЗД неоснователно се е обогатил с оглед на неосъществено основание, а именно
неосъществен договор за покупко-продажба на стоки и въпреки даденият му в „Поканата за
доброволно изпълнение" 14 (четиринадесет) дневен срок, считано от получаването на
поканата и изтичащ на 14.06.2020г. ищцата твърди, че и към този момент не е получила
парите си.
Ищцата излага, че изложеното по-горе я принудило и да входира Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.дело №1845/2020г. по
описа на РС-Ловеч, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с №260214 от 03.11.2020г. В посочения в чл.414 ал.2 ГПК срок, длъжникът М. е
подал възражение срещу заповедта, поради което с Разпореждане №261038 от 08.12.2020г.,
РС-Ловеч й дал указания, според които съгласно чл.415 ал.1 ГПК, може да предявя иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Смятам, че за да бъде изпълнен състава на чл.55 алЛ предл.2 ЗЗД трябва да са на лице две
предпоставки: От една страна, за да е налице хипотезата на неоснователното обогатяване е
необходимо длъжникът да е получил нещо, в конкретния казус това е паричната сума от
500лв, която на 13.05.2019г. изпратила на ответника М.. За това свидетелства „Разписка
№0100009030625107/13.05.2019г." от EasyPay. От друга страна, длъжникът трябва да е
получил въпросното благо с оглед на неосъществено основание. Счита, че този елемент от
фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД, също е изпълнен по безспорен начин. Сочи,
че желанието им да сключат договор за покупко-продажба на стоки, или поне нейното
такова, не довело до сключването на реален такъв. И макар ответникът М. формално,
съгласно чл.414 ал.1 ГПК да възразява срещу издадената Заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл.410 ГПК, с №260214 от 03.11.2020г., той все пак потвърждава, че не е
сключвал никакъв договор. Отбелязва, че според чл.414 ал.1 изр.2 ГПК не е необходимо
обосноваване на възражението, въпреки това длъжникът М. собственоръчно свидетелства за
това, че няма сключен договор между нас.
Ищцата смята, че вземането й спрямо длъжникът ИВ. АС. М. е безспорно установено
и същият неоснователно се е обогатил, за нейна сметка със сумата от 500лв.
Освен това, твърди, че според чл.86 ал.1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Посочва, че от приложените от нея документи става
ясно, че на 01.06.2020г. ответникът М. е получил поканата й за доброволно изпълнение.
Позовава се на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД- когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Твърди, че законната лихва за периода от 01.06.2020г. до
05.02.2021г. е в размер на 35,41лв, които смята, че също й се следват, по
смисъла на закона.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което на
основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД да
признае за установено вземането в размер на 500.00 лв. на СВ. ЛЮБ. П. спрямо ИВ. АС. М.,
ведно със сумата от 35,41 лв., представляваща мораторна лихва по задължението, дължима
по смисъла на чл.86, ал.1, изр.1 вр. Чл.84, ал.2 от ЗЗД от момента на поканата за изпълнение
на паричното задължение / 01.06.2020 г./ до момента на подаването на исковата молба, както
и законна лихва от момента на входиране на ИМ до окончателното изплащане на
задължението.
Претендирани са и направените деловодни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответницата не е депозирала писмен отговор.
С определение, постановено в закрито заседание на 17.03.2021 г., съдът е допуснал
писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно
заседание.
С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито
с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
3
В проведеното на 06.07.2021 г.открито съдебно заседание ответникът е бил редовно
призован, но не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на
делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. Тъй като от страна на ответника не е
депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, съдът е приел, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника каквото искане е отправено от
процесуалния представител на ищцата – адв. С..
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните
изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца
и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като
решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, то последното не следва да се мотивира по същество
След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото
писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че
предявеният иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.
чл.86 ,ал.1 от ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД следва да бъде уважен.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК, както следва: 25.00лв.-платена държавна такса, 300.00 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021 г.
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. и 300.00 лв.– адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.05.2020 г.
В частта, с която се претендира заплащането на пътни разходи в общ размер на
160.00лв. претенцията за разноски ще следва да се отхвърли. При уговаряне на адвокатското
възнаграждение довереникът и доверителят е следвало да предвидят неговия размер и с
оглед предстоящите пътни разходи. Съгласно съдебната практика, отговорността за
разноски е уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по
производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е
ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото (вкл. пътните разноски за явяването на страните пред съда). Сумите за пътни разходи
не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на основание
чл.78 от ГПК (в този см.Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о., ГК).
4
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 вр.
чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД по отношение на ИВ. АС. М., с ЕГН **********, с пост.адрес:
****, че по Заповед № 260214 от 03.11.2020 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 1845/2020 г. по описа на ЛРС, дължи на СВ. ЛЮБ. П., с ЕГН **********, с адрес:
**** и наст.адрес: ***** сумата от 500.00 лв. /петстотин/лева, с която неоснователно се е
обогатил с оглед неосъществено основание, ведно със сумата от 35,41 лв./тридесет и пет
лева и 41ст/, представляваща мораторна лихва по задължението, дължима по смисъла на
чл.86, ал.1, изр.1 вр. Чл.84, ал.2 от ЗЗД от момента на поканата за изпълнение на паричното
задължение / 01.06.2020 г./ до момента на подаването на исковата молба / 08.02.2021 г.,
както и законна лихва от момента на входиране на ИМ / 08.02.2021г./ до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. АС. М., с ЕГН **********, с
пост.адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на СВ. ЛЮБ. П., с ЕГН **********, с адрес: **** и
наст.адрес: ***** направените по настоящото производство разноски в общ размер на
325.00 лв. / триста двадесет и пет лева/, както и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер на 325,00 лв. / триста двадесет и пет лева/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата СВ. ЛЮБ. П., с ЕГН **********, с адрес: ****
и наст.адрес: ***** за заплащане на пътни разходи в общ размер на 160.00лв. / сто и
шестдесет/лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело
1845/2020 г. на Ловешки РС, V състав за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5