О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 202
28.05.2019г.
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова
Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело № 160 по описа за 2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на К. И. Б. от гр. С. против определение № 299 от 25.03.3019 г. по гр.дело № 271/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната исковата му молба и делото е прекратено.
Иска се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският Апелативен съд, предвид доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Б. против С. П. Ц. от гр. С. за сумата от 146 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 1 000 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на издаден изпълнителен лист от съдия К. , председател на осемдесети състав на СРС.
С определение № 323/06.06.2018 г. по образуваното гр.дело № 271/2018 г. на Сливенския окръжен съд, исковата молба е оставена без движение с указания да бъде представен документ за внесена държавна такса в размер на 40 005, 84 лв., като ищецът уточни в какво се състои неправомерното поведение на ответника, от което са произлезли претендираните вреди.
С молба от 06.07.2018 г. ищецът е отправил искане да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК.точнил е, че ответникът е юрисконсулт в отдел „С„Топлофикация София“ ЕАД и същият е склонил съдия К. да издаде изпълнителния лист четири години след приключване на заповедното производство при липса на редовно призоваване и изтекъл давностен срок. Решаващият съд е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски по делото и е допуснал предоставяне на поисканата от Б. правна помощ.
След назначаване на служебен процесуален представител, с определение №525/25.10.2018 г. исковата молба е оставена отново без движение и на ищеца е указано да уточни дали предявява претенциите си към ответника като физическо лице или като длъжностно лице и да уточни пряката причинно – следствена връзка между увреждащите действия на ответника и настъпилите вреди.
С молба от 05.12.2018 г. и втора такава от 19.12.2018 г. К. Б. е уточнил, че искът е насочен против С. П. Ц. като физическо лице. Като подчинен на М. Д. Д. – Л. , е убедил съдията да издаде изпълнителен лист. Ищецът е осъден за набеждаване по повод свое твърдение, че Л. е упражнила натиск върху друг съдия от СРС за издаване на изпълнителен лист при идентични обстоятелства.
С влязло в сила определение № 225/19.02.2019 г. по делото съдът е прекратил предоставената на ищеца правна помощ.
С обжалваното в настоящото производство определение №299/25.03.2019г. е констатирано, че нередовностите на исковата молба, изразяващи се в липса на посочени конкретни действия на ответника, с които са нанесени на ищеца претендираните имуществени и неимуществени вреди и причинната връзка между действията и вредите, не са отстранени, поради което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната.
Като основание за предявяване на иска в исковата молба и в последващите уточнения във връзка с оставянето ѝ без движение, ищецът е посочил вероятен корупционен натиск от ищеца, упражнен за издаване на изпълнителен лист от 29.06.2017 г. Така направеното уточнение не покрива изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно посочения тест, исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Това означава, че ищецът следва да изложи в исковата си молба точни, ясни и логически свързани фактически твърдения, индивидуализиращи предмета на спора по фактите, които съдът ще следва да подведе под фактическия състав на съответния материален закон, в случая - разпоредбата на чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане. Заявеното от Б. за осъществен от ответника С. вероятен корупционен натиск сочи на предполагаем възможен извод за корупционни действия, без да са описани фактите по конкретно извършено от ответника деяние, като основание за предявения иск за непозволено увреждане. След като ищецът не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на констатираната по чл. 127, ал.1, т.4 ГПК нередовност на исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК същата подлежи на връщане. Постановеното в този смисъл определение на първоинстанционния съд, предмет на настоящото обжалване, е правилно, като обосновано и законосъобразно.
При горните съображения, настоящата инстанция намира разглежданата частна жалба за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. И. Б. от гр. С. против определение № 299 от 25.03.3019 г., постановено по гр.дело № 271/2018 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: