Решение по дело №1453/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 34
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20211630201453
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. ххх, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
в присъствието на прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20211630201453 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Д. ПЛ. С. – роден на хххг. в град ххх,
българин, български гражданин, с ххх, работи, неженен, неосъждан, с
постоянен адрес в град ххх, бул.“ххх“ № ххх, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че през периода от пролетта на 2019г. до месец март 2021г.
в гр.ххх системно следил КР. Т. Ж. от гр.ххх - имал поведение със
заплашителен характер срещу нея, което се изразявало в преследването й,
показване, че е наблюдавана, включително пред дома й в гр.ххх, пред
работното място и при придвижването в пределите на гр.ххх, навлизане в
нежелана комуникация с нея, чрез всички възможни средства за комуникация
и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето и или
за живота и здравето на нейни ближни - синът й ххх П. ххх и майка й ххх П.а
ххх, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление
по чл.144а, ал.1 във вр. с ал.2 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият Д. ПЛ. С. – роден на хххг. в град ххх,
ххх, бул.“ххх“ № ххх, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1
1
от НК от наказателна отговорност за така извършеното престъпление по
чл.144а, ал.1 във вр. с ал.2 от НК, като му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в полза на Държавата.
ОСЪЖДА обвиняемият Д. ПЛ. С. със снета по-горе самоличност и ЕГН
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-ххх
сумата от 526.50 лева разноски от досъдебното производство, както и по
сметка на РС-ххх сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-ххх.
Съдия при Районен съд – ххх: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към решение № 34/ 07.03.2022г. по
АНД № 1453/ 2021г. по описа на РС - ххх

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град ххх Постановление от
21.12.2021г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия Д. ПЛ. С. от
град ххх за престъпление по чл.144а ал.1 във връзка с ал.2 от НК.
Районна прокуратура град ххх чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемият за
виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание.
Обвиняемият дава обяснения в хода на съдебното производство и
навежда доводи, че не е извършил деянието, за което е обвинен. Не отрича
факта, че със свидетелката Ж. са имали приятелски отношения, които с
последствие са преустановени. Моли съда да го оправдае.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на обвиняемият и становището на прокурора, намира за установено следното:
Свидетелката КР. Т. Ж. работи, като фармацевт в аптека „з.“ в град ххх.
През пролетта на 2019г. свидетелката Ж. забелязала, че аптеката често е
посещавана от обвиняемия Д.С.. Последният работил в „С.к.“ в гр.ххх, където
свидетелката Ж. преди време се лекувала. Там се запознали, като
обвиняемият й оказал съдействие при оформянето на документите за
лечението. Свидетелката К.Ж. нямала намерение да има други контакти със
обвиняемия С., освен тези, между продавач и клиент в аптеката. Свидетелката
Ж. в показанията си определя поведението си като вежливо, но без да му дава
поводи, че ще има развитие в отношенията им. Малко по-късно С. променил
поведението си и започнал да следи свидетелката Ж.. Идвал всеки ден в
аптеката, търсел я, носил подаръци /включително донесъл подарък-икона за
рождения й ден/, които тя отказвала да приема, пресрещал я по пътя, когато
си тръгвала за вкъщи. Многократно я питал, дали не иска да я изпрати до
вкъщи, като винаги получавал отрицателни отговмори. Освен това,
обвиняемият намерил номера на телефона на свидетелката и започнал да
звъни, да пише съобщения във „Вайбър“. На изявленията на Ж., че няма
никакви намерения, към него, нито иска да има такива, обвиняемия отговарял
със следните съобщения: „Днес те видях с някакъв гащник. Същият, като оня
с дългата коса. Следващият път, когато те видя с друг, ще ви нашамаря и
двамата. Явно аз съм най-големият балък-обичам те и ; ти правя подаръци, а
ти излизаш с други. С колкото и мъже да ходиш, нито един от тях няма да те
обича. Поне не колкото мен. С болка съм слушал от Ч., че ходиш с различни
мъже и си много палава. С него съм влизал в конфликти, за да го накарам да
спре да се интересува от личния ти живот. Боли ме, че това е истината. А
1
следващият скъп подарък, който ще ти направя, е да ти нарежа гумите на
колата. Ще ти хареса. Ще ти вгорча живота, както ти направи с мен.“; „Защо
се занимаваш с боклуци??? Миличка, стига си ми причинявала мъка... Оня
вече ще го пречукам, да знаеш. Дължи пари на целия град. И на мен.“; и т.н.
Междувременно, поведението на обвиняемия С. продължило да
ескалира в ежедневно проследяване на свидетелката Ж., по време и след
работата и, като ходел на отсрещните тротоари и я наблюдавал, пресрещал я,
уж случайно, влизал без повод десетки пъти в аптеката, показвал неприлични
жестове, носел подаръци, които свидетелката продължавала да отхвърля,
въртял се пред дома и автомобила й, притеснявал я, дори когато била в
компании с приятели.
На 07.04.2021г. обвиняемият С. срещнал сина на свидетелката Ж. на
общинския пазар и го попитал къде е майка му. Детето го познавало,
уплашило се и избягало.
Притеснена и изплашена от поведението на обвиняемия Д.С.,
свидетелката К.Ж. подала жалба в РУ-ххх, като известно време след това,
следенето закратко спряло. Не след дълго обаче нещата продължили, като
дори обвиняемият С. заявявал, че полицията нищо не може да му направи.
Свидетелката К.Ж. намирала заплашителни бележки, под чистачките на
автомобила си. Обвиняемият С. ставал все по-агресивен, влизал в аптеката,
отправял обидни реплики и показвал неприлични жестове. Пресрещал
свидетелката Ж. и се приближавал много близо до нея, когато ходила да
пазарува в различни хипермаркети в ххх, причаквал я когато заключвала
аптеката вечер, за да си тръгне за вкъщи и т.н. През август 2020г.
свидетелката блокирала мобилния му номер, но обвиняемият С. намерил
номера на майка й, като започнал да пише на нея във „Вайбър“. Това
принудило свидетелката Ж. да си купи спрей за самоотбрана, защото тя
сериозно се притеснила и уплашила както за своето з. и живот, така и за з.то и
живота на сина си и майка си.
През март 2021г, при поредния случай на пресрещане, от страна на
обвиняемия, свидетелката дори използвала спрея против него, като го
напръскала. Два дни след това, обвиняемият С. отново се появил в близост до
автомобила на свидетелката Ж., тя извадила спрея и го насочила към него, без
да пръска, а той само се усмихнал. От притеснение за сигурността си,
свидетелката Ж. се принудила да помоли приятеля си П.К. да я придружава
вечер, когато се прибира след работа.
В хода на досъдебното производство е назначена и изпълнена съдебно-
психолого-психиатрична експертиза, от заключенето на която е видно, че
свидетелката КР. Т. Ж. „...Изпитва естествена тревожност при срещите си с г-
н Д.С.. Това е начина, по който тялото и реагира на стреса, при неговата
поява, без да е болестно състояние. Той предизвиква в нея усещане за страх и
дискомфорт, но също така се установява разстройство по типа на реакция на
тежък стрес и разстройство на адаптацията. Ж. е подложена на психически
2
тормоз. Неговите последици могат да бъдат много сериозни, макар и често да
са подценявани. Сред тях са чувство за страх, безсилие, притеснение, нервно
напрежение, тъга и др. Ж. е подложена на психическо насилие, което е почти
невидима, и все пак широко разпространена форма на насилие. То не оставя
следи по тялото и, но оставя дълбоки и трайни белези, които много трудно
зарастват. То е умишлено, сериозно засягане на психологическата и
неприкосновеност. Установяват се признаци /симптоми/ на разстройство,
които покриват критериите на МКБ-10 за реакция на тежък стрес и
разстройство на адаптацията, за което се провежда лечение“. В заключението,
също така е отразено, че при изследването свидетелката Ж. е била
емоционално страхово - тревожно заредена, вегетативна реакция на
изпотяване и треперене.
Съдът изцяло възпримеа експертното заключение по назначената
експертиза, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не
оспорено в хода на производството.
Гореизложената и приета за установена фактическа обстановка се
подкрепя и от свидетелските показания на свидетелите ххх ххх, В.Т. Ц. ххх,
Г.И., П.К. и разпитаната в хода на съдебното производство К.Ж.. Техните
показания са последователни, непротиворечиви и подкрепящи обвинението.
Установената фактическа обстантовка се подкрепя и от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психолого-
психиатрична експертиза.
От обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението като в инкриминирания период и на инкриминираното
място системно /три и повече пъти/ е следил свидетелката Ж. и това е могло
да възбуди основателен страх за з.то й /психическо и физическо/.
„Следене“ по смисъла на чл. 144а, ал. 1 от НК съгласно дадената
легална дефиниция в ал. 2 на същата разпоредба е всяко поведение със
заплашителен характер, което може да се изразява в преследване, показване
на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана комуникация с него
чрез всички възможни средства за комуникация.
Горната установеност на фактите обуславя извода, че през
инкриминирания период, обвиняемият Д.С. е следял свидетелката К.Ж., като
действията му са били системни, а не се касае до изолиран, инцидентен акт и
с поведението си е възбудил у нея основателен страх за живота и з.то й. За
пострадалата са настъпили вредни последици, каквито са: претърпения
психически тормоз, уязвеното й чувство за сигурност и защитеност,
разколебаните и уверености за контрол над себе си и над ситуации,
формираните у нея убеждения, че обвиняемият я следи и може да й навреди.
Претърпеният от пострадалата психически тормоз не е функция единствено
от отделни инциденти и не се ограничава само от тях, а е поведение,
вариращо от словесен тормоз и нагрубяване, заплахи, нежелани сексуални
предложения, водещи до насаждане на чувство на страх за безопасността на
3
пострадалата. Безспорно е, че описаната в Постановлението на РП-ххх и
възприета от съда фактическа обстановка обхваща период, надхвърлящ
процесния такъв /през лятото на 2021г. свидетелката го напръскала със
спрей/, но това по никакъв начин не вменява вина и не ангажира
отговорността на обвиняемия за действия, които не са били инкриминирани
към момента на извършването им. Описанието им допринася за по-цялостно и
всеобхватно разбиране на характеровите особености на обвиняемия С..
Последните са от значение с оглед установяване степента на сериозност и
основателността на страха у пострадалата. В настоящия случай цялостното
поведение на обвиняемия разкрива склонността му настойчиво да преследва
намеренията си, като за това е склонен да прояви и агресия във висока степен.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че обвиняемият Д.
ПЛ. С. е осъществил състава на чл. 144а ал. 1 от НК, както от обективна, така
и от субективна страна.
От обективна страна: през периода от пролетта на 2019г. до месец март
2021г. в гр.ххх системно следил КР. Т. Ж. от гр.ххх и това събудило
основателен страх за живота или з.то и или за живота и з.то на нейни ближни.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
форма на вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
За така извършеното от страна на обвиняемия Д. ПЛ. С. по чл. 144а ал. 1
от НК престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация.
От деянието не са причинени имуществени щети.
Обвиняемият Д. ПЛ. С. не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел
ІV от НК към момента на деянието. Ето защо съдът счита, че са налице
всички законови предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, поради
което обвиняемия Д.С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и му бъде наложено административно наказание – глоба.
При определяне размера на административната санкция, която следва
да бъде наложена на обвиняемияД.С. съдът съобрази разпоредбата на чл. 78а,
ал. 1 от НК, както и наличието на отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващи такива съдът възприе: сравнително високата
степен на обществена опасност на деянието, обусловена от проявените от
дееца настойчивост, дързост, агресивност и бруталност, а така също и
последиците от осъщественото деяние, които съдът намира за изключително
неблагоприятни поради упражненото психическо насилие спрямо
пострадалата в продължителен период от време, а именно от пролетта на
2019г. до месец март 2021г.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намери чистото съдебно
минало, трудовата му ангажираност и слабите му емоционални задръжки,
които са го поддикнали към това поведение. Ето защо съдът счита, че на
4
обвиняемия С. следва да бъде наложено административно наказание – глоба в
минимален размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно 1 000.00 лева.
Предвид изхода на делото съдът осъди Д. ПЛ. С. да заплати на основание
чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-ххх сумата от 526.50 лева
разноски от досъдебното производство, както и по сметка на РС-ххх сумата
от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:





5