№ 84133
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110108591 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Е, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу М. Ж. К. за вземане в размер на 485,79 лева - главница по Договор за кредит № 80 от
12.11.2019 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане, 14,21
лева – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 15.11.2020 г., 185 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до 21.12.2023 г. и за вземане в размер на
120 лева - такса за проучване и становище за кредитоспособност.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и за разноските, съразмерно с
уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата
от 120 лева - такса за проучване и становище за кредитоспособност, както и за сумата 185
лева – обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до 21.12.2023 г., съображенията за
което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Искането за сумата 120 лева - такса за проучване и становище за кредитоспособност, се
основава уговорка в договора за кредит, съгласно която кредитополучателят дължи
еднократна такава в размер на 2% върху разрешената сума на кредита. Съгласно посоченото
от заявителя, въпросната такса е дължима във връзка с оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Дейността по оценка на кредитоспособността на бъдещия
кредитополучател обаче е задължение на лицата, които предоставят потребителски кредити,
съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. С посочената уговорка в договора се прехвърля върху
длъжника финансовата тежест от изпълнението на задължението на финансовата
1
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващия за
кредит, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК и същата води до неоправдано допълнително
увеличаване на размера на разходите по кредита.
В настоящия случай претенцията на заявителя по същество прикрива истинската цел
на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК), като
този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания (в същия смисъл е и
практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 3909/27.03.2023 г. по
в.ч.гр.д. № 3300/2023 г. на СГС, IV-В състав, Определение № 3848/24.03.2023 г. по в.ч.гр.д.
№ 2172/2023 г. на СГС, VI-В състав, Определение № 2719/01.03.2023 г. по в.ч.гр.д. №
915/2023 г. на СГС, I-Н състав, Определение № 2428/24.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1655/2023 г.
на СГС, VI-Ж състав, Определение № 3622/21.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2601/2023 г. на СГС,
II-Е състав, Определение № 9401/03.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 8338/2023 г. на СГС, II-В и
др.).
По отношение на претендираното обезщетение за забава съдът намира следното:
За дължимостта на сумата от 185 лева заявителят се позовава на т. 3.6.1. от договора за
кредит, съгласно който при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащането на
главницата, кредиторът начислява и събира в допълнение към лихвата по т. 3.1.
(възнаградителната лихва) и обезщетение за забава върху просрочената сума в размер на 10
% годишно, като обезщетението за забава се дължи независимо от начисляването и
събирането на лихвата. Съдът намира, че тази клазуа също е нищожна. Аргументите на съда
в този случай са в насока, че по свята същност договореното обезщетение за забава (по
същество неустойка) представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с
което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и
изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението и в договора е предвидено
едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, което налага извод, че
уговореното обезщетение за забава е в пълно противоречие с посочената разпоредба.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК следва да бъде отхвърлено в посочената част за заявената сума за такса за
проучване и становище за кредитоспособност в размер на 120 лева и обезщетение за забава
в размер на 185 лева.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част или над сумата от 15,53 до пълния заявен размер от 25
лева за платена държавна такса и над сумата от 357,76 лева до пълния предявен размер от
576 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на Е, ЕИК ,, срещу М. Ж. К., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 185 лева – обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до 21.12.2023 г. и за
сумата от 120 лева - такса за проучване и становище за кредитоспособност както и в
частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 15,53 лева до
пълния заявен размер от 25 лева и разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от
357,76 лева до пълния предявен размер от 576 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3