ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 02.04.2018г. гр.Харманли
Харманлийски районен съд
на втори април две хиляди и
осемнадесета година
в закрито съдебно заседание
в състав :
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа гр.д.№173/2018г.
по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Ф.Х.М., ЕГН:********** *** против Г.С.М.,
ЕГН:********** ***, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124
от ГПК за установяване недължимост на вземане. Твърди се, че срещу ищцата имало
издадена заповед за изпълнение в полза на ответника за сумата от 3900 лв. –
главница, дължима по нотариална покана от 25.08.2014г. на Нотариус А.Проданов, с рег.номер 463 на НК
и представляваща обезщетение за лишаване от ползване, сумата от 827,08 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.10.2016г. до окончателното плащане и разноските по
делото в размер на 194,55 лв. Процедурата по уведомяването й била извършена в
нейно отсъствие чрез пускане на уведомление в пощенската й кутия. Сочи, че от
2015г. била в РТурция, като не можела да се възползва от реда на чл.410 от ГПК
и да подаде възражение против заповедта, тъй като не била в РБългария. Освен
това не дължала процесните суми, чиито размер бил и завишен. Счита, че
неправилно била осъдена по реда на чл.410 от ГПК. Предвид това моли за
признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 1200 лв.,
предявена частично от цялата сума от 3900 лв.-главница, представляваща
задължение по нотариална покана от 25.08.2014г.
на Нотариус А.Проданов, с рег.номер 463 на НК, сумата от 827,08 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.10.2016г. до окончателното плащане и разноските по
делото в размер на 194,55 лв. Евентуално моли да се обезсили заповед за
изпълнение №355/04.10.2016г. по ч.гр.д. №669/2016г. по описа на РС-Харманли.
С
разпореждане на съда от 28.02.2018г. е указано на ищцата по делото в 1-седмичен
срок от съобщението да уточни правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК, предвид изложените твърдения за ненадлежно уведомяване
за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и възможността за защита по
друг ред. В указания срок ищцата депозира молба, с която заявява, че не била
уведомена по надлежния ред за заповедта за изпълнение, моли да й се възстанови
срока за подаване на възражение и алтернативно да се приеме, че били налице
основанията за защита по този ред, който бил единственият.
Съдът, като взе предвид
изложеното в исковата молба и уточнителната такава, намира, че са налице
предпоставките на чл.130 от ГПК за връщане на исковата молба поради недопустимост на така предявения иск.
В случаите, когато вземането на
кредитора се основава на издадена в
негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедно
производство законодателят е предвидил
специален ред за защита правата на длъжника. Този специален ред изключва общата
искова защита по чл.124 ал.1 от ГПК. След връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът може да оспори вземането чрез формалното възражение по чл. 414 от ГПК.
Ако пропусне срока за възражение по чл.414 от ГПК длъжникът може да подаде
възражение пред въззивния съд при условията и сроковете на чл.423 ал.1 от ГПК. Ако
длъжникът не подаде възражение заповедта за изпълнение влиза в сила /чл.416
от ГПК/. С влизане в сила на заповедта се преклудират
всички факти, обстоятелства и писмени доказателства, които са относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането. Именно това обстоятелство преклудира
възможността на страната да оспори вземането по общия исков ред /чл.124, ал.1 от ГПК/.
При влязла в сила
заповед за изпълнение единствената възможност на
длъжника е да оспори вземането по реда
на чл.424 от ГПК, като в този случай искът
може да се основе само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражение. В настоящия случай обаче ищцата не
се позовава такива новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства,
които да не са й били известни до изтичане на срока за възражение или с които
да не е могла да се снабди в този срок, поради което и предявеният отрицателен
установителен иск не е по чл.424 от ГПК.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба не може да се приеме и че ищцата е предявила отрицателен установителен
иск по чл.439 от ГПК. За разлика от
исковата защита по чл.424 от ГПК исковата защита по чл.439 от ГПК е допустима
само при образувано изпълнително производство. Според текста на чл.439 ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти ,настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Това
означава, че искът е допустим в
случаите, когато изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение, тъй
като само в исковото производство се провежда съдебно дирене. Искът на ищцата
не се основава на влязло в сила съдебно решение. В Определение
№ 362/ 03. 07. 2015г. по ч. т. д. № 1376/ 2015г. на 2-ро т. отд. на ВКС се приема ,че искът по чл. 439 от ГПК е
допустим също и в заповедното производство, като в този случай изпълнителното
основание е влязлата в сила заповед за
изпълнение. Приема се, че след влизане в
сила на заповедта за изпълнение длъжникът може да предяви иск по чл.439 от ГПК,
чрез който да оспори вземането в изпълнителното
производство, ако искът се основава на „новонастъпили” обстоятелства /за
разлика от хипотезата на чл.424, ал.1 от ГПК, при която обстоятелствата са
„новооткрити”/. При това разрешение на въпроса за допустимостта
на иска по чл.439 от ГПК в заповедното производство предявеният иск отново се явява процесуално недопустим
,тъй като не се основава на „новонастъпили” обстоятелства след влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
С оглед на твърденията в исковата
молба ищцата не е оспорила вземането по реда на чл.414 от ГПК, при което
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Имайки предвид всичко
гореизложеното и при положение, че ищцата не е упражнила правото си на защита
чрез процесуалните способи, посочени в заповедното производство, общата искова
защита по чл.124, ал.1 от ГПК се явява
процесуално недопустима. Следва да се отбележи обаче, че за нея съществува и
още една възможност, посочена по-горе и предвидена в чл.423 от ГПК, а именно да
подаде възражение против заповедта за изпълнение в 1-месечен срок от узнаването
за нея по предвидения в тази разпоредба ред. Отправеното в уточнителната молба
искане за възстановяване на срока за подаване на възражение не може да бъде
разгледано по настоящото дело, доколкото такова възражение е следвало да се
подаде по частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за
изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът при
проверката на исковата молба и съгл. чл.130 от ГПК, изхождайки от твърденията в
нея, намери, че така предявеният иск по чл.124 от ГПК е недопустим, поради
което исковата молба следва да бъде върната на това основание, а производството
по делото следа да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова
молба, подадена от Ф.Х.М., ЕГН:********** *** против Г.С.М., ЕГН:**********
***, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за
установяване недължимост на сумите от 1200 лв., предявена частично от цялата
сума от 3900 лв. - главница, представляваща задължение по нотариална покана
№3928 от 25.08.2014г. на Нотариус
А.Проданов, с рег. № 463 на НК, 827,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.10.2016г. до окончателното плащане и 194,55 лв. – съдебни
разноски, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№173/2018г. по описа на
РС-Харманли, поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване
пред ОС-Хасково с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: