Р Е Ш Е Н И Е
Номер 130 13.07.2018 г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На четиринадесети юни две хиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Диана Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 62 по
описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
В
исковата молба се твърди, че на 12.10.2017г „Е.Б.Е." ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд - Несебър за вземанията си към „П." ЕООД в размер на 739,62
лв., представляващи стойността на доставената до обекта на ответника ел.
енергия и предоставени мрежови услуги за периода 20.12.2016г. - 31.01.2017г.,
57,50 лв., представляващи стойността на обезщетението за забава за периода
07.02.2017г. - 11.10.2017г., законна лихва върху горепосочената главница от
12.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
По входираните документи е образувано ЧГД № 951/2017г. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, връчено по реда на чл.47 ГПК,
поради което дружество подава настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Ищецът „Е.Б.Е."
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл.
7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника .
В месечния срок е постъпил писмен отговор
от ответната страна с който се извършва признание на иска.Предсатвени
са и доказателства за плащане на сумата по фактурата.
Отговора е изпратен за становище
на ищцовата страна, която в депозирано такова
вх.№3199 от 09.05.2018г. признава за постъпилите плащания. Претедира
направените от дружеството разноски-75 лева държавна така и извършените
разноски в заповедното производство.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Ищецът по
производството в собствено становище от 09.05.2018г. е посочил, че ответникът е
признал иска, предмет на настоящото производство. Това обстоятелство е отделено
като безспорно между страните от съда с опрадаланието
по чл.140 от ГПК Поради горното, съдът намира, че следва да се произнесе по
реда на чл.237 ал.1 от ГПК.
Основен спор между
страните е дължимостта на разноските.
По разноските:
Разноските по заповедното
производство се претендират от ищеца. Относно разноските за исковото
производство няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
и исковата молба, сумите предмет на заповедното производство, са били дължими
от длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и
обстоятелства настъпили в хода на процеса.
Спорното право е признато
след подаване на исковата молба. С
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г.
е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на
иска, е дължима. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е
настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК,
тъй като извършеното признание е в хода
на исковото производство, поради което не освобождава ответника от задължението
за заплащане на разноски по делото.Действително, уведомлението за производството
по реда на чл.410 ГПК е проведено като длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК, на адреса-седалище а длъжника, но това не отменя задължението му да осигури
възможност за получаване на кореспонденция на вписаните в ТР адреси. Дори за
съда се оказа невъзмоно ответното дружество да бъде
уведомено на посочените в Търговския регистър адреси, като редовното му
призоваване се извърши чрез установяване на адрес за осъществяване на
дейността. Ето защо следва да се
присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение №
200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение
№ 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
На ищеца ще се присъдят 75 лв. за
заплатена държавна такса и разноските по заповедното производство.
Така мотивиран,НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, адрес за кореспонденция град Бургас, улица Х.Б.
№ 93, етаж 2, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.Н.Ш.
ДЪЛЖИ на Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., сумата в размер на 739,62 лева (седемстотин
тридесет и девет лева и 62 ст.), представляваща общ размер на главниците за
неизплатена ел.енергия и мрежови услуги през периода от 20.12.2016г. до
31.01.2017г. за обект на потребление в гр.Бургас, улица Ц.К.*, , ИТН *******,
по кл.номер **********; сумата в размер на 57,50 лева
(петдесет и седем лева и 50 ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва върху отделните периодични вземания общо
за периода от 07.02.2017г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №501/13.10.2017г. по ч.гр.д. № 951/2017
г. на НсРС.
ОСЪЖДА П.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, адрес за кореспонденция град Бургас,
улица Х.Б. № **, етаж *, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала И.Н.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.
сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, от
които лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски за платена държавна
такса, и сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева) за юристконсултско
възнаграждение – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 951/2017 г.
на НсРС и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева –
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :