РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502466 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 чрез юриск.Р.С. против решение №260246/02.07.2021 г.,
постановено по гр. дело №2011/2020г. по описа на Асеновградския районен съд, 3 гр.
състав, с което се признава за установено в отношенията между страните, че Н. А. ИВ. ЕГН
**********, с постоянен адрес гр А. ул. „**** не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София бул Д-
р Петър Дертлиев № 25 сумата от 300(триста)лв, отразена в справка в Централен кредитен
регистър към БНБ по активен кредит от 31.12.2019г. и с което е осъдено дружеството да й
заплати разноските по делото в размер на 680 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения
изложени в жалбата и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. АНГ. ИВ. ЕГН ********** чрез адв.Н.П. - счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда. Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл.
269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на
материалния и процесуалния закон първоинстанционния съд е приел, че длъжникът не е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от стана на първоначалния
кредитор/цедента/ на цесионера, тъй като не се представили по делото доказателства ищцата
де е уведомяване за придобитото от АСВ ЕАД вземане спрямо нея – в представената на л.57
отд.РС обратна разписка липсвало отразяване уведомлението да е получено от адресата; че
не е доказано по делото вземането на Изи Асет Мениджмънт АД по договор за заем от
15.05.2019 г. да е придобито от АСВ АД.
Въззивникът счита, че неправилно РС е приел че ищцата не е уведомена за
извършената цесия, т.е. че АСВ не е нейн кредитор, т.к. от една страна от АСВ са направени
опити за уведомяване по смисъла на чл.99,ал.3 ЗЗД с изпращането на уведомително писмо
за цесия №УПЗ-П-ИАМ/**********.12.2019 г., което се е върнало с отбелязване в обратната
разписка от 31.12.2019 г., че е непотърсено. От друга страна, в отговора на ИМ, от АСВ е
подадена молба ищцата да се счита за уведомена на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията въз
основа на валидно упълномощаване от страна на цедента защото длъжникът не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, тъй като адресът на връчване е
посоченият в договора за кредит и поради бездействие на получателя уведомлението не му е
връчено, независимо от положението от кредитора усилия да изпълни задължението си за
уведомяване; счита, че уведомяването на длъжника не е елемент от ФС на договора за
цесия, поради което длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване само ако
едноввременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор.Цит.съд.практика /р.
№198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС, 1 ГО, р.3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.
на 1 ТО, съгласно които ако към ИМ по иск на цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника с връчване на препис от ИМ, това съставлява надлежно уведомление за
цесията съгласно чл.99,ал.3,пр.1 ЗЗД, прехвърлянето поражда действие на осн. чл.99,ал.4
ЗЗД.Счита, че вземането е дължимо на АСВ, тъй като е падежирало на 05.09.2019 г. и не е
покрито с давност, тъй акто вземанията по договор за банков кредит се погасявет с общата 5
годишна даност по чл.110 ЗЗД.
В отговора на ВЖ, въззиваемата оспорва основателността на въззивната жалба. Като
доказателство за извършената цесия е представен рамков договор за цесия от 16.11.2010
г.,сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и АСВ АД, който счита, че не може да
произведе действие по отношение на договора за паричен заем №3527699 от 2019 г., тъй
като договора за цесия от 2010 г. не е с предмет прехвърляне на бъдещи вземания, а
представеното Индивидуално потвърждение за сключената цесия на осн.чл.99,ал.3 ЗЗД от
26.11.2020 г. е след завеждане на делото и бе било подписано от законните представителни
на Изи Асет Мениджмънт АД; по делото липсвали доказателства, че длъжникът е уведомен
по чл.99,ал.3 ЗЗД .
Тези доводи на въззиваемата не се споделят от настоящия въззивен състав: До
длъжницата е изпратено уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД, което не е връчено на
длъжницата, а се е върнало с отбелязване, че е непотърсено. ПОС намира, че не намира
2
опора в закона и практиката разбирането на АРС, че цесията следва да бъде надлежно
съобщена на дължника преди подаване на ИМ, т.к. цесията е надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към отговора на ИМ, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 ГПК. В тази
насока е и съд.практика на ВКС- р.№78/9.7.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г. 2ТО.
Договорът за цесия поражда своето действие между страните независимо от волята на
длъжника по прехвърляното вземане, тъй като той не е страна по договора за цесия, а се
уведомява, за да знае на кого да престира; длъжникът може да възрази успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор –
в т.см. е р.№139/27.04.2008 г. по гр.д.№4025/2008 г. на ВКС,4 ГО, според което
неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия – до съобщаването на
длъжника той може валидно да изпълни на предишния кридитор с погасителен ефект без
цесията да може да му бъде противопоставена; връчването на уведомлението за цесията на
длъжника чрез процесуабния му представител е надлежно, в който смисъл е и съд. практика
- р.№198/18.01.2019 г. на ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г.,според което процесуалния
представител редовно може да получи копие от ИМ /респективно от отговора на ИМ, както
е в случая – б.м./ и да направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да получи всякакви
уведомления; а в опр.№987/18.7.2011 г. по гр.д.№867/2011 г. на ВКС,4ГО е казано, че ако
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението е надлежно
връчено по реда на чл.47,ал.1 ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че
задължението му по договора за заем не е погасено, следва да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
иска.
По първоинстанционното дело е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на суми по договор за заем с пр.осн.чл.124 ГПК.
Ищцата Н.И. твърди, че не дължи никакви суми на АСВ ЕАД, че не е получавала
кредит от ответника в размер на 300 лв., нито от когото и да било.
От представените по делото писмени доказателства от АСВ е видно, че на 15.05.2019
г. между Н.И. и Изи Асет Мениджмънт АД е подписан договор за паричен заем №3257699, в
който е записано, че същата е получила 300 лв. заемна сума, която се е задължила да върне в
срок от 16 седмици /до 05.09.2019 г./, срещу насрещното задължение на кредитополучателя
да върне сумата от 320 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР – 48,14%.
От представеният рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. е видно, че Изи Асет
Мениджмънт АД е прехвърлило на купувача станали лихвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договор за потребителки кредит, сключени от продавача с ФЛ, които ще
се индивидуализират в ново приложение №1, неразделна част от този договор със съответна
нова дата, което ще има значение на допълнително споразумение към него.С индивидуално
потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99,ал.3 ЗЗД Изи Асет Мениджмънт АД е
потвърдило извършената цесия от 16.11.2010 г. и Приложение №1 към нея от 01.12.2019 г., с
която е прехвърлило на купувача АСВ ЕАД на вземанията, произтичащи от договор за
3
паричен заем, сключен на 15.05.2019 г. с Н. А. И..
По така посочения кредит ищцата не твърди да е извършила плащания нито на новия,
нито на стария кредитор.
Видно от приложените доказателства, на 1.12.2019 г. е било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.11.2010г, на
основание чл. 99 от ЗЗД, между Изи Асет мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит от 15.05.2019 г., сключен между Изи Асет мениджмънт“АД и Н.И.,
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица, а с пълномощно /прието на л.25 от д./
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на стария кредитор всички негови
длъжници. На ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от АСВ с изх. № УПЦ-П-ИАМ /3527699 от 31,12.2019 г., с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД, върнато като непотърсено от длъжника /л.57/; с
отговорът на ИМ по чл.131 ГПК, като ответникът е направил изрично искане ищцата да се
счита за надлежно уведомена за извършената цесия на осн.чл.99,ал.3 ЗЗД .
По изложените мотиви ПОС намира, че предявеният от Н.И. отрицателен УИ за
недължимост на сумите по договор за кредит, цедиран на АСВ ЕАД е неоснователен -
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и вместо него следва да се
постанови ново, с което искът да се отхвърли.
С оглед уважаване на ВЖ, на въззивника следва да се присъдят разноски по делото
пред ПОС в размер на 190 лв., формирани както следва: 40 лв. ДТ и 150 лв.- юрисконсулско
възнаграждение, определено от съда. Пред ПРС разноски не са поискани, поради което не се
присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260246/02.07.2021 г., постановено по гр. дело №2011/2020г. по
описа на Асеновградския районен съд, 3 гр. Състав – изцяло и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. АНГ. ИВ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр А.
ул. „*** против АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАДда се ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София бул Д-
р Петър Дертлиев № 25 сумата от 300(триста)лв, отразена в справка в Централен кредитен
регистър към БНБ по активен кредит от 31.12.2019г. – неизплатената главница по договор
4
за потребителски кредит №3257699/15.05.2019 г., сключен с Изи Асет мениджмънт“АД,
цедиран на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК ********* с договор за
цесия.
ОСЪЖДА Н. АНГ. ИВ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр А. ул. „** да заплати
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 190 лв. –
разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5