РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Враца, 07.12 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 17.11.2022г. /седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева
и с участието
на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №160 по описа на АдмС
– Враца за 2022г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК, вр. чл.
73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Образувано
по жалба на Община ***, представлявана от К.А.К.-* на Община ***, чрез * Р.Г.
против РЕШЕНИЕ № РД-02-36-175 от 14.02.2022г., издадено от Заместник Министър и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“
2014 – 2020 г., с което е установено публично вземане в размер на
604 661,72лв. към бенефициента Община ***. С жалбата се твърди, че
решението е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, за което се навеждат доводи. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът
– Зам. министър и Ръководител на управляващия орган на ОПРР, чрез представени по
делото писмени становища от процесуалния
представител * Д.Д. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Излагат
се подробни съображения за законосъобразност и правилност на оспореното
решение. Моли за оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на МРРБ.
Представителят
на Окръжна прокуратура Враца, прокурор В.Вътов дава заключение за неоснователност
на жалбата. Посочва се, че от събраните по
делото доказателства се установява, че има разлика между одобрените и изплатените
средства, като е отчетено и влязлото в сила решение на адм.съд и посочената разлика кореспондира със сумата посочена като публично вземане от страна на
адм.орган. Органа е компетентен, поради което не е налице нищожност. Моли за
отхвърляне на жалбата.
По делото
са събрани писмени доказателства.
Приложена е административна
преписка по оспореното решение.
Настоящият
съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между Министерство на регионалното развитие и благоустройство,
Управляващ орган на ОП “Региони в растеж“ 2014-2020 – ГД „Градско и регионално
развитие“ ***, чрез неговия представител, наричан за краткост Управляващ орган
от една страна и Община ***, представлявана от К.А.К. -* на общината, от друга
страна наричана за краткост Бенефициент е
сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по ОПРР 2014-2020 процедура на директно предоставяне BG
16RFOP001-1.019 „Изпълнение на
интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Враца“ част
от процедура BG16RFOP001-1.001-039 “Изпълнение на интегрирани планове за
градско възстановяване и развитие 2014-2020“ № от ИСУН - BG 16RFOP001-1.019-0004-С01
№ РД-02-37-73/02.05.2017г. Неразделна част от договора е приложение Е2 –общи
условия към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР
2014-2020.
С писмо
№ 99-00-6-1053/16/26.11.2020г. на РУО на ОПРР бенефициентът Община *** е
уведомен относно приключване на процедура по одобрение на искане за плащане
№4/окончателно/ по административния договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 16RFOP001-1.019-0004-С01.
По това искане за плащане са изискани допълнителни пояснения и уточнения от
органа и такива са представени от Община ***, видно от данните по преписката. Също
така е видно, че по искането за окончателно плащане от страна на Община *** са
отчетени с окончателния финансов отчет разходи в размер на
1 173 403,67 лв., като от тях са верифицирани разходи в размер на 222 209,85
лв. /стр.97/. Приложени са и съответните писма от ИСУН за представяне на
допълнителна информация по искане за плащане, както и писмата с които е
изискана.
С писмо
на УО, чрез ИСУН е уведомена Община ***,
чрез Кмета, че се верифицират разходи в размер на 101 987,85 лв.,
представляващи стойността на действително извършена финансова корекция на основание установена и регистрирана
нередност в искане за окончателно плащане, като е посочена и как е разпределена
сумата. Със същото писмо се уведомява, че в резултат на прекратяване на
регистрирана нередност не дължи
сума в размер на 429 825,41 лв., като е
посочено и как е разпределена сумата по съответните искания за плащания /стр.100/.
Установява
се, че
с решение № РД-02-36-1620/13.11.2020г.
на УО на ОПРР е наложена финансова корекция на Община *** в размер на
766 244,49 лв., която сума е сбор от
429 852,41 лв. и 336 419,08 лв., която следва да не се верифицира
при последващи искания за плащане. Решението е обжалвано и отменено с
решение № 129/16.04.2021г., по адм.дело №637/2020г. на АдмС – Враца и оставено
в сила с Решение № 10958/01.11.2021г. на ВАС,
като този факт е и служебно
известен на съда.
По това решение на оспорващия е верифицира
допълнително сума в размер 101 987,85 лв.,видно от данните по
делото.
Също
така от данните по делото, вкл. и
изготвен и приложен от УО доклад за фактически констатации относно проверка по
проекта, изпълнен от Община *** се установява, че на бенефициентът Община ***
по сключения АДПБФП е преведена сума в общ размер на 3 199 995,29
лева, както следва: авансово плащане на 29.09.2017г. в размер на
1 399 997.94 лв., по първо
искане за плащане в размер на 1 039 410.06 лв. на
04.04.2018г. и по второ искане за
плащане в размер на 760 387.29лв. на 15.08.2018г. Този факт се потвърждава
и от заключението на ВЛ, както и не е
налице спор между страните.
С Решение
№РД-02-36-175/14.02.2022г. на Зам.министър и Ръководител на управляващия орган
на ОПРР 2014-2020 е установено публично вземане в размер на
604 661,72 лева към бенефициента Община ***, представлявана от * К.К., *
на Община ***. В решението е посочено, че общо верифицирани разходи по АДПБФП № BG
16RFOP001-1.019-0004-С01
на Община *** са в размер 2 595 333,57 лева, като платените суми по
авансови и междинни искания за плащане са в размер на 3 199 995,29 лева. Прието е, че
към момента на постановяване на акта платени средства към бенефициента по
договора надвишават верифицираните разходи по АДПБФП/2 595 333,57лева/
с 604 661,72 лева. Съгласно чл.31 от АДБФП, платени на бенефициента
разходи, които се установяват, като надплатени, подлежат на възстановяване от
бенефициента на УО по реда на Наредба № Н-13/08 юли 2016г., изм. с Наредба №
Н-3/22 май 2018г. Тоест в решението са посочени, както правните, така и
фактическите основния послужили за издаване на същото.
Със
заповед № РД-02-14-1116/31.12.2021г.
на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство е определена * Д.И.-** на регионалното развитие и
благоустройство за Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г.
По
искане на оспорващия е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза по делото с ВЛ Д.Н.. От
заключението на ВЛ е видно, че общия размер на одобрената безвъзмездна
финансова помощ по договора е
3 932 762,43 лева/т.1/. В т.2 ВЛ
е посочило извършените междинни плащания: авансово плащане на 29.09.2017г. – 1 399 997,94лв.,
1-во междинно плащане – 04.04.2018г. и
сума в размер на 1 039 410.06 лева, 2-ро междинно плащане на 15.08.2018г. и сума в размер на 760 387,29
лева или общо 3 199 995,29 лева.
В т.4 е посочило наложените финансови корекции по договора, акта с който са
наложени и размера. Посочено е, че с Решение № РД-02-36-1620/13.11.2020г. е
наложена финансова корекция в размер на 766 244,49лева, която е отменена с
решение на АдмС-Враца и оставено в сила с решение на ВАС и същата
отпада. Дължимата сума е в размер на 146 014.42 лв., в
резултат на направено от него изчисление. В с.з. ВЛ поддържа представеното от него заключение,
като дава пояснения, че заключението е изготвено на база предоставената документация по делото
и при проверка в Община ***, като
не е посетила органа в ***.
В с.з. на ВЛ
е поставена допълнителна задача, както и да извърши проверка на място
при адм.орган в ***. Във вр. с
поставената допълнителна задача на ВЛ Д.Н. от същото е изготвено и представено
допълнително заключения по делото. От същото се установява, че сумата по
решение № РД-02-36-1620/13.11.2020г. от 429 825.41 лева е верифицирана и
платена на община *** по искане за плащане №2 –сума от 172405.01 лв., изплатена
заедно с верифицираните средства на 29.03.2018г. и по искане за плащане №2 сума от 25742,40 лв., изплатена на Община ***
заедно с верифицираните средства на 06.08.2018г. /въпрос1/. Втората сума
посочена в решение №
РД-02-36-1620/13.11.2020г. на УО в размер на 336 419.08 лева не е удържана от
УО, като тази сума е прогнозна на ФК, реално дължима е определената ФК в размер
на 101 987.85 лв. /въпрос 2/. Решение № 10958/01.11.2021г. на ВАС е в полза на Община *** и
е верифицирана сума и платена 429 852.14
лева, както и е верифицирана и сума от 101987.85 лева, която сума е определена
от УО – ФК /въпрос 3/. По окончателно искане за плащане УО е верифицирал обща
сума на допустими разходи в размер на 222 209.85 лева, както и доверифициране
на разходи в размер на 101 987.85 лева/четвърти въпрос/. В пети въпрос ВЛ
посочва общо верифицирани разходи по договор
BG 16RFOP001-1.019 са както следва:
първо искане – 1 039 410.06 лв., второ искане - 1 231 725.81 лева, доп. верифицирани - 222 209.85 лв.,
доп.верифицирани 101 987.85 лева
или общо 2 595 333,57 лева.
В с.з. на 17.11.2022г. ВЛ поддържа
допълнителното заключение. Пояснява, че
в предходното заключение реално е отразила разходите във вр. с договора. В
допълнителното заключение за разликата по Решение № РД-02-36-1620/13.11.2020г.
за сумата от 429 825.41 лева не е била информирана и не е извършила
проверка по предходното заключение. Не е
установила реално, че тази сума е
верифицирана и платена, което е
установила при проверка на документацията при органа и за това е и последната
констатация, която е отразила в допълнителното заключение. Допълнителното
заключение на ВЛ не е оспорено от страните, докато основното е оспорено от
органа, в последната му част относно дължимата сума.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168
от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на
оспорения акт, в законноустановения срок по
чл.149,
ал.1 от АПК и против административен акт, който подлежи на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на оспорване е Решение №
РД-02-36-175/14.02.2022г. на Зам.министър
и Ръководител на управляващия орган на ОПРР
2014-2020, с което е установено публично държавно вземане в размер на
604 661,72 лева към бенефициента Община ***.
Решението
е издадено от компетентен орган. Със заповед №
РД-02-14-1116/31.12.2021г. * Д.И. - ** на регионалното развитие и
благоустройство е определена за Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г., като са
й възложени функции да ръководи и организира дейността на УО на ОПРР
2014-2020г. и ОПРР 2007-2013г., както и да подписва съответните документи,
изрично посочени в заповедта, вкл. и да издава актове за установяване на
публични вземания във вр. с чл.62 от ЗПФ по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК/т.8/,
поради което и оспореното решение е
издадено от компетентен орган. Оспорения акт е издаден
и в изискуемата от закона писмена форма,
като съдържа фактически и правни
основания, мотивиран е и отговаря на изискването на чл.59, ал.2 от АПК. В тази
насока възражението на оспорващия, че решението не е мотивирано е неоснователно.
Издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон. Видно от данните по преписката по всяко едно искане за плащане
бенефициентът е уведомяван, както и са искани съответните обяснения и пояснения
във вр. с искането, като такива са били своевременно представени от оспорващия, ведно
с доказателства, вкл. и по окончателното искане за плащане. Видно от данните по
преписката за установеното публично вземане до оспорващия е изпратено и писмо чрез ИСУН.
Съгласно
чл.30 от АДБФП, платени на бенефициента разходи, които се установяват, като
надплатени, подлежат на възстановяване от бенефициента на УО по реда на Наредба
№ Н-13 от 08 юли 2016г., изм. с Наредба
№ Н-3 от 22 май 2018г. Съгласно чл.31 от договора всеки разход по чл.27 и
чл.28, който е платен от УО на бенефициента се третира като недължимо платен
разход и бенефициентът е длъжен да го
възстанови на УО.
Съгласно
чл.35, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба № Н-3
от 22 май 2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативни програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество /Наредба № Н-3 от 22 май 2018г./ бенефициентът
възстановява предоставената с акта по чл.2, ал.1 /АДПБФП/ финансова подкрепа,
когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или
неправомерно усвоена по см. на чл.162, ал.2,т.8 от ДОПК. Предоставената
финансова помощ на бенефициентът подлежи на събиране по този ред.
Съгласно
чл.19, ал.3 от Наредба № Н-3/22 май
2018г. от УО на ОПРР 2014-2020, при верификация на окончателно искане за
плащане, се извършва преглед за спазване на условията на административния
договор за безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно
чл.166 от ДОПК установяването на
публични взeмания се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако
в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се издава от
ръководителя на съответната администрация.
Съгласно
чл.63, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ /ЗУСЕСИФ/ / управляващият орган може да изисква
допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и
окончателни плащания, както и разяснения от бенефициента, когато сума, включена
в искането за плащане, не е дължима.
С писмо
№99-00-6-1053/16/26.11.2020г. на РУО на ОПРР бенефициентът Община *** е
уведомена относно приключване на процедура по одобрение на искане за плащане
№4/окончателно/ по административния договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 16RFOP001-1.019-0004-С01.
След преглед на окончателното искане за
плащане по АДПБФП, УО на ОПРР е установил, че общо верифицирани разходи по
договора са в размер на
2 595 333,57лв., а платените суми по искания за авансово и междинно плащане са в размер на 3 199 995,29 лв., поради което
верифицираните суми по договора са по малко от платените с 604 661,72 лв. и
същите подлежат на възстановяване, поради което и с оспореното решение е
установил публично вземане в размер на
604 661,72 лв. към бенефициента Община ***.
Този
извод на адм.орган е правилен и се
подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на ВЛ.
Видно от доказателствата по делото, че
на Община *** по сключения АДПФП № BG16RFOP001-1.019-0004-C01 са изплатени по авансово
и междинни искания за плащания сума в размер на 3 199 959,29 лв. Също
така се установява, че на Община *** е верифицирана сума по съответните искания за плащания в размер на 2 595 333,57лв., както
следва по първо искане за плащане – 1 039 410.06 лв. на 30.11.2017г.,
по второ искане за плащане е верифицирана
сума в размер на 1 231 725,85 лв. на 30.03.2018г.
и по искане
за окончателно плащане е верифицирана сума в размер на 222 209,85 лв. на 01.11.2019г. Във вр.
с Решение №10958/01.11.2021г. на ВАС е
верифицирана сума в размер на 101 987,85 лв.
Следва
да се посочи, че в Решение №РД-02-36-1620/13.11.2020г. на УО, което е отменено
с решение на АдмС-Враца и оставено в сила с Решение №10958/01.11.2021г. на
ВАС посочената сума в размер на 766 244,49 лева е сбор от 429 852,41 лв. с ДДС, която е
верифицирана и платена по договора с изпълнителя и
336 419,08 лв. с ДДС, която следва да не се верифицира при последващи искания за плащане. Видно е, че
сумата от 429 852,41 лв. е била верифицирана и платена на общината по
искания за плащания №2 и №3, като този
факт се установява и от заключението на ВЛ, а сумата от 336 419,08
лв. не е била удържана от общината, същата е прогноза на финансова
корекция, реално дължима е била определена по решението финансова корекция в
размер на 101987,85 лв., която сума е верифицирана. Същото се установява от допълнително заключение на ВЛ.
Тоест от данните по делото се установява, че
общо верифицирани разходи на Община *** по АДПБФП са
в
общ размер на
2 595 333,57лв., а изплатени от органа по договора в размер
на 3 199 959,29 лв. и е налице
разлика между изплатените суми и верифицираните по договора с 604 661.72
лв., поради което тази сума се явява надплатена
по договора. Същата подлежи на
възстановяване на основание на чл.35,ал.1,т.2 и ал.3 от Наредба
№Н-3/22.05.2018г. и чл.30 и чл.31 от АДПБФП, както е приел и органа в
оспореното решение. Налице е разлика между одобрените и изплатените
средства по договора, като в случая е отчетено и влязлото в сила решение на съда,
като посочената разлика кореспондира със сумата посочена като публично вземане от страна на адм.орган в
решението. Този извод се потвърждава от събраните по делото доказателства,
както и от допълнителното заключение
на ВЛ, което не е оспорено от страните и
съдът го кретитира.
Следва
да се посочи, че първоначалното заключение на ВЛ е изготвено на база проверка на документите в Община *** и
в същото изрично е посочено, че няма документ от който да е видно, че е
извършено окончателно плащане по договора. Докато в допълнителното заключение е
извършена проверка на място и при ответника и при същата е установено, че е
налице окончателно плащане по договора,като по искането за окончателно плащане
е верифицирана сума в размер на 222 209,85 лв., по решението с наложена ФК
на общината, отменено от съда сумата в
размер на 429 852.41 лв. е била преведена
на общината по искане за първо междинно плащане и по второ
междинно плащане, като сумата от 336 419,08 лв., посочена в същото
решение е прогнозна и не следва да се верифицира при последващи искания за плащане, по
решението допълнително е верифицирана сума в размер на 101 987,85 лв., които
факти не са били установени от ВЛ по първоначлно даденото от него заключение. С
оглед на това е налице и разминаване в заключенията на ВЛ, за което ВЛ в с.з. дава
пояснения за това и на какво се дължи разминаването.Съдът изцяло кредитира
допълнителното заключение на ВЛ, а не кредитира заключението на първоначалното заключение на ВЛ, в което е посочило сума различна
от дължимата, тъй като не е извършило проверка на място при органа от
една страна, а от друга страна не е установило
че е налице окончателно плащане по договора и верифицираната сума по
това окончателно плащане, както и сумите
по решението за ФК, отменено от съда. Също
така ВЛ е направило своите констатации по това заключение на реално извършените
разходи от общината, като не е взело предвид реално верифицираните суми от
органа по договора.
С оглед
на изложеното съдът приема, че посочената в решението сума в размер на
604 661,72 лв. е правилно определена от органа и подлежи на
възстановяване, тъй като е налице разлика между платените по договора
суми и реално верифицираните от органа суми по направени искания за
плащания от бенефициентът.
Възражението
на жалбоподателя, че адм.орган не изпълнил задълженията си по чл.26, 28, 34 и
36 от АПК- не е уведомен адресата на акта за започналото адм.производство, не
му е осигурена възможност да участва в производството и да представя относими
доказателства е неоснователно. От адм.преписка е видно, че по всяко едно искане
за плащане от общината, УО е уведомявал същата, както и е искал допълнителни
пояснения, като такива са давани от жалбоподателя, уведомяван е и за сумите
които са верифицирани и тези които не са верифицирани по сключения договор. Също
така е уведомен и с
писмо чрез ИСУН за сумата, която подлежи на възстановяване. Цялата финансова
информация се намира в ИСУН и е достъпна за общината.
Възраженията
на оспорващия, че е налице предходно
решение с установено публично вземане в размер различен от настоящия е без правно значение, тъй като това решение
е било оспорено и отменено от съда. В настоящото производство от събраните доказателства
се установи по безспорен начин, че определения размер на публичното вземане от
органа с решението е правилно определен
и подлежи на възстановяване, като надплатен по АДПБФП. В тази насока
възражението на оспорващия е неоснователно, като следва да се посочи че на плащане
подлежат само верифицираните
разходи от органа, а не реално
извършените разходи от бенефициентът по договора.
С оглед
на изложеното съдът приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно,
като издадено от компетентен орган, съдържа правни и фактически основания,
постановено е при спазване на процесуалния и материалния закон, както и целта
на закона да се възстановят надплатени и недължими суми по АДПБФП. Жалбата е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При
този изход на спора на ответника се дължат разноски, като искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е направено своевременно. На ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.143,
ал.1 от АПК във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
което се определя от съда в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева. Други разноски не са претендирани.
Водим
от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община ***, представлявана от К.А.К.-* на Община ***, чрез * Р.Г.
против РЕШЕНИЕ № РД-02-36-175 от 14.02.2022г., издадено от Заместник Министър и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“
2014 – 2020 г., с което решение е установено публично вземане в размер на
604 661,72лв. към бенефициента
Община ***.
ОСЪЖДА
Община *** да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 /двеста
и петдесет/.
Решението
подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14- дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
АДМ.СЪДИЯ: