Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 31.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на втори април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 1260 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Х.Х. ***, срещу наказателно постановление № 20-0851-001898
от 11.11.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -
Добрич, с което на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/
месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо
10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA, № 287839 от 27.10.2020 г., съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове
за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна
полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)
е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията
на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Б.Г.Б. е именно
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие
на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно
генериран, актосъставителят е изписал: „Имам
възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта. В действителност в АУАН не са посочени ЕГН на
свидетелите Й.С.К. и Е.И.П., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй
като е посочен адрес по местоработата им и установяването на самоличността им
от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Както вече бе посочено АУАН е съставен в присъствие на двама
свидетели, поради което твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че актът
е бил съставен в присъствието само на един свидетел се явява голословно. От
разпита на свидетелите Й.С.К. и Е.И.П. се установява, че и двамата са очевидци
на нарушението, тъй като същите в качеството си на полицейски служители при
Първо РУ на МВР - Добрич, в състав на автопатрул са констатирали самото
нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията на свидетелите К. и П. се
установява, че същите непосредствено са възприели извършеното нарушение, както
и обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя по
настоящото дело- Д.И.Д.. Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и
описаното от тях нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
страна на жалбоподателя, както и факта на управление на моторното превозно
средство от негова страна е в резултат на непосредствени възприятия.
Обстоятелството, че в АУАН с ръкописен текст е
извършена поправка в часа на проверката, а именно „00:32 ч.“, не е процесуално нарушение, още повече и съществено
такова, тъй като тази поправка е извършена от самия актосъставител, след като
АУАН е бил електронно генериран и разпечатан, но преди същият да бъде предявен
и връчен на нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на
СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в
настоящия случай, че наказващият орган Жулиян Йорданов Минев е началник сектор „Пътна
полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав
намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени, поради което съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че НП било издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
В действителност, в обстоятелствената част на АУАН и
НП е посочено, че жалбоподателят на 27.10.2020 г., в 00:35 часа, е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, като в същото
време е посочено, че проверката е извършена в 00:32 часа, т.е. часът на
проверката предхожда часа на извършване на нарушението. Очевидно в случая се
касае за техническа грешка при изписването на часа на извършване на нарушението
/изписано в 00:35 часа, вместо 00:32 часа/, която техническа грешка обаче не
води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен.
Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че на
27.10.2020 г., Д.И.Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0,72 на хиляда, установено с протокол за
химическа експертиза № 1112/27.10.2020 г., като правилно съобразно нормата на
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са определени и съответните наказания, поради
което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки
защитата си в съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво
нарушение е ангажирана отговорността му. В случая се касае за неточност, която
не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на
нарушителя, което е осъществено в пълен обем.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
На 27.10.2020 г. свидетелите Й.С.К. и Е.И.П., и
двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР - Добрич били в състав на
автопатрул, обслужващ територията на град Добрич. След полунощ на 27.10.2020 г.,
при изпълнение на служебните си задължения, чрез подаден светлинен сигнал, полицейските
служители спрели за проверка движещ се по бул. „Добруджа“ лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ***. При проверката се
установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя по настоящото дело – Д.И.Д..
У полицейските служители възникнало съмнение, че Д.И.Д. управлява моторното
превозно средство след употреба на алкохол, поради което поискали съдействие от
дежурния служител при сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич. На място
пристигнал свидетелят Б.Г.Б. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич. Свидетелят Б.
изпробвал Д.Д. с техническо средство „Алкотест 7410 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN 0265 за
употреба на алкохол, цифровата индикация на който отчела 0,68 на хиляда.
След установяване концентрацията на алкохол в кръвта
посредством техническо средство – „Алкотест 7410 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN 0265, свидетелят
Б.Б. издал талон за изследване № 0049923 /л. 9 от делото/. В талона за изследване
Д. изписал, че не приема показанията на техническото средство, като избрал да
бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, които обстоятелства
удостоверил с подписите си.
Свидетелят Б. попълнил необходимите реквизити в талона
за изследване, съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), като вписал, че проверяваното лице следва
да се яви в Спешното отделение на МБАЛ – Добрич до 40 мин. от връчването на
талона.
Екземпляр от талона за изследване е бил връчен на Д.Д.
на 27.10.2020 г. в 01 ч. и 10 мин., обстоятелство удостоверено с подписа му. Д.
посетил Спешното отделение на МБАЛ – Добрич, където в 01:50 часа на 27.10.2020
г. доброволно дал кръв за изследване, като е бил издаден Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози № 237 от 27.10.2020 г. /л. 7 от делото/.
Видно от приложения по делото протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 1112/27.10.2020 г. на Специализирана химическа
лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД град Варна, в
изпратената за изследване проба кръв, взета от Д.И.Д. се доказва
наличие на етилов алкохол 0,72 %о /л. 6 от делото/.
Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания /чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.), в талона по чл. 3, ал. 2
се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е избрал установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му
да се извърши чрез химическо изследване, като е дал кръвна проба за изследване,
следва да се приеме, че същият е управлявал моторното превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта – 0,72 на хиляда, установена чрез химическо
изследване.
В тази насока е и заключението на вещото лице по
назначената по искане на жалбоподателя, неоспорена и приета от съда
съдебномедицинска експертиза, съгласно което, извършената химическа експертиза
чрез газхроматографски метод на взетата проба кръв доказва наличие на 0,72%о,
като този метод на изследване се явява специфичен за етилов алкохол в кръвта и
е доказателствен.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.), в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление
или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния
кодекс, изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на
химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.
26, ал. 4.
В настоящия случай обжалваното наказателното
постановление е било връчено на жалбоподателя на 17.11.2020 г., удостоверено с
подписа му. Седемдневният срок по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
е изтекъл на 24.11.2020 г., вторник, присъствен ден, в който срок
жалбоподателят не се е възползвал от правото си да поиска повторно извършване
на химически анализ чрез органа по производството – Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Добрич.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да
отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал
съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната уредба,
свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и разпоредбата на
чл. 27, ал. 3 от цитираната наредба, като за полицейските органи не съществува
задължение да запознават изследваните лица с правото им да поискат повторно
извършване на химически анализ, още повече, че законодателят не е предвидил
такова изискване. Имайки предвид, че жалбоподателят, чрез пълномощника си –
адвокат Х.Х. ***, в законоустановения 7-дневен срок, съобразно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу издаденото наказателно
постановление, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено. С други
думи – като лице с юридическо образование, упражняващо адвокатска професия,
пълномощникът на жалбоподателя, ведно с жалбата, депозирана чрез Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, е следвало да депозира и искане
за повторно извършване на химически анализ на взетата кръвна проба, което обаче
не е сторил. При това положение, доводите на пълномощника на жалбоподателя, че
последният е бил лишен от възможността да поиска повторно извършване на
химически анализ се явяват несъстоятелни.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0,5 на хиляда – 0,72 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съобразно
специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН серия
GA, № 287839 от 27.10.2020 г. и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по
делото доказателства. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от
свидетелите Б.Г.Б., Й.С.К. и Е.И.П., който пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършения от тях пътен контрол и чиито
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този свидетел,
нито да се счита, че неговите показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите
по делото писмени доказателства: талон за изследване № 0049923, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози № 237 от 27.10.2020 г. и протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1112/27.10.2020
г. на Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ
„Св. Анна-Варна” АД град Варна.
Съдът кредитира и показанията на водения от страна на
жалбоподателя свидетел Д.Д.Н., чийто показания са в унисон с показанията на свидетелите
Б.Г.Б., Й.С.К. и Е.И.П..
Ето защо съдът намира, че доказателствената сила на АУАН
не само че не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е
безспорно установена в съдебно заседание.
Относно отчетените показания на техническото средство
и възможните отклонения в техническите стойности на измереното съдържание на алкохол
в кръвта на водача:
От данните по делото е видно, че при извършената
проверка от полицейските служители е била установена концентрация 0,68 на
хиляда в кръвта на водача Д.И.Д., отчетена с техническо средство „Алкотест 7410
Дрегер” с инвeнтарен № АRDN 0265. В конкретния случай, както вече бе посочено, с
оглед обстоятелството, че жалбоподателят е избрал установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта му да се извърши чрез химическо изследване,
като е дал кръвна проба за изследване, следва да се приеме, че същият е
управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта –
0,72 на хиляда, установена чрез химическо изследване.
С други думи, какви са техническите параметри на
техническото средство, било ли е преминало същото метрологична проверка, както
и какви са възможните отклонения в техническите стойности на измереното
съдържание на алкохол в кръвта на водача, чрез техническото средство, са правно
ирелевантни обстоятелства.
Следователно, предвид установената в случая
концентрация на алкохол 0,72 на хиляда, налице са обективните и субективните
елементи от състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността на водача.
По отношение на наложените наказания:
Наложените административни наказания глоба в размер на
500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 /шест/ месеца са законоустановени и не подлежат на преразглеждане
от съда.
Конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. В този ред на мисли
съдът намира за нужно да отбележи следното: Нарушението, извършено от Д.И.Д. се
отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока
степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос
за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са
нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно
средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните
последици от алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно
голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума не може да
става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме,
че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно
наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки
не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от
гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният
административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно
наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и
отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), за
нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП /за управление на МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух/ са отнети 10 контролни точки.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на
страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила
за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване
на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване се прилагат разпоредбите на
НПК.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на
наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189,
ал. 3 от НПК, Д.И.Д. следва да заплати по сметка на Районен съд - Добрич разноските
по делото в размер на 200 /двеста/ лв., представляващи възнаграждение на вещо
лице по изготвената съдебномедицинска експертиза в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001898 от 11.11.2020
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич, с което
на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/
месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо
10 контролни точки.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Районен съд - Добрич сторените по делото разноски в размер на 200 /двеста/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/