№ 4
гр. Трън, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20251740200004 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Л. Г. З., с ЕГН: **********, с адрес: ***********,
обл.Перник, против Наказателно постановление № 24-0361-000126/09.12.2024г. на Началник
РУ Трън при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7 предл.1
от ЗДвП, на Л. Г. З., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба”
общо в размер на 50 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на
чл.137 А ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 24-0361-
000126/09.12.2024г. на Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, е незаконосъобразно. Иска
съдът да отмени Наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Не взема становище по
съществото на спора.
Въззиваемата страна Началник РУ-Трън не се явява, и не изпраща представител пред
ТРС.
Трънският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 25.11.2024 г. в 13:51 часа в общ.Трън, на път II-63 в района на с.Неделково
свидетелите В. Б. и В. А. – служители при РУ-Трън, изпълняващи задълженията си по линия
на КАТ спрели за проверка товарен автомобил И. Д. с рег.№ РК ** ** ВР за проверка. При
проверката установили, че водача – въззивника Л. З. управлява превозното средство без да е
поставил и закопчал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.
Свидетелят В. Б. съставил на въззивника Акт за установяване на административно
1
нарушение (АУАН) Серия GA № 579028 от 25.11.2024 г. - за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП. Въззивникът Л. З. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата
25.11.2024 г. В графата за възражения отбелязал, че няма такива.
Въз основа на този акт Р.И. - Началник РУ Трън, (упълномощен от министъра на
МВР със заповед 8121з-1632/02.12.2021г.) издал срещу Л. Г. З., с ЕГН: **********
Наказателно постановление № 24-0361-000126/09.12.2024г., с което на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП наложил на З.
административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева. Наказателното
постановление е връчено лично на въззивника срещу подпис на дата 11.12.2024 г., след което
е обжалвано от З. с жалба, подадена в ТРС на 04.03.2025г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля В. Б. и св.В.
А., съдебно –медицинска експертиза, както и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК - АУАН Серия Серия GA
№ 579028 от 25.11.2024 г.; справка картон на водача; Заповед № 8121Зз-1632 от 02.12.2021 г.
на Министъъра на вътрешните работи.
Показанията на свидетелите Б. и А. описват фактическата обстановка по
констатация на нарушението и последващото съставяне на АУАН, който е инициирал
административно-наказателната процедура. Те кореспондират и с твърдяното от въззивника
относно това, че същият е управлявал МПС без да е поставил задължителния предпазен
колан, и бил спрян от служителите на полицията когато се готвел да сложи обезопасителния
колан. Поради горното настоящия съдебен състав приема, че гласните доказателства следва
да се ценят като обективни, безпристрастни и следва да се ползват при формулиране на
фактическите и правните си изводи (касателно деянието) събраните по делото гласни
доказателства. Въз основа на показанията на свидетеля Б. разпитан в хода на съдебното
следствие от ТРС 2-ри състав, и от АУАН се установява, че същият е съставил в
присъствието на св. А. АУАН GA № 579028 от 25.11.2024 г..
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия GA №
579028 от 25.11.2024 г. като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава
отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения Акт констатации и
фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Справката
картон на водача, както и цитираната по-горе Заповед на Министъра на вътрешните работи
са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила
за посочените в тях обстоятелства. Поради това ТРС ги кредитира. Въз основа на справката
картон на водача съдът установява предишните нарушения по ЗДвП на Л. З.. На база
цитираната по-горе Заповед на Министъра на вътрешните работи, съдът приема, че
конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица. Съдът
допусна и изслуша СМЕ, заключението на която е, че „наличното вродено заболяване на
жалбоподателя не променя нивото на защита на водача, в зависимост от положението на
предпазния колан.“
2
При така установените факти, ТРС формира следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено на
16.02.2025 г., а жалбата е депозирана на 04.03.2025г., съдът приема, че тя е подадена в
законоустановения срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена
срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред ТРС. Поради това жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица. Според
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че
Р.И. е имал правото да съставя НП.
В случая нарушението и нарушителят са установени на 25.11.2024 г. Датата на
деянието (25.11.2024 г.) съвпада с датата на установяване на нарушението и нарушителя,
както и с датата на съставяне на АУАН – 25.11.2024 г. Между датите на съставяне на Акта и
на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от 6 месеца. Поради
това съдът приема, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН.
Актът е съставен в присъствието на дееца и му е връчен екземпляр от него срещу
подпис. В АУАН изрично е записано, че В. А. е присъствала при установяване на
нарушението и при съставянето на Акта. Това, че той е колега на актосъставителя не прави
Акта негоден да породи правни последици, тъй като законът не забранява нарушението да е
установено от двама полицейски служители, единият от които да състави Акт, а другият да
бъде вписан като свидетел по Акта. Според съдебния състав в случая са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното
постановление е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. С думи в АУАН и в НП е записано, че водачът е бил без поставен и закопчан
обезопасителен колан при наличието на такова оборудване в автомобила. Задължението на
водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице
задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и
изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които
не попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на
обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и принципа, че
правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в
Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства,
сочещи, че нарушителят е лице измежду посочените в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. За пълнота: в
ал. 2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени изключения от посоченото правило, като е
регламентирано кои лица могат да не използват обезопасителни колани. Една от хипотезите
касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан. За физическо състояние, което не позволява на лице водач на МПС или пътник, да
3
използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини е невъзможно, противопоказно или нежелателно поради риск от
възможна увреда или застрашаване на здравето му да се поставя такъв. Законът не
предвижда специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача, за да се
обоснове прилагането на изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Поради това
посоченото в нормата обстоятелство може да бъде установено чрез медицински документ,
съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на
обезопасителен колан т 2 и т. 3 – т. 3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.)
лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди, а в хода на
съдебното производство по обжалване на НП и с извършване на съответната експертиза. В
случая в съдържанието на ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство не е
посочено изрично, че състоянието му изисква освобождаване от задължението да поставя
обезопасителен колан по време на движение на МПС. Същевременно заключението на
извършената СМЕ е категорично относно това дали въззивникът е сред категорията лица,
чието физическо състояние не позволява ползването на това предпазно средство.
Обстоятелството, че жалбоподателя е с намалена трайна работоспособност не води
автоматично до отмяна на задължението му да ползва обезопасителен колан при
управлението на МПС.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 137а ал. 2, т. 3 от ЗДвП съгласно, която могат
да не използват обезопасителен колона лица с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани
съобразно техните нужди. В настоящият случай е видно, че жалбоподателят не страда от
заболяване, че да е необходимо да управлява автомобил специално адаптиран към някакви
специфични негови нужди и респ. не е управлявал такъв автомобил.
Нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с
дадената му правна квалификация. В Акта и в НП фигурират всички правно значими
обстоятелства за съставомерността на деянието по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият
съдебен състав счита, че в хода на административно – наказателното производство са
спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – фигурират датата,
мястото, автора на нарушението, описание на деянието и квалификацията му по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. Непоставянето на обезопасителния колан не се оспорва и от нарушителя.
От всичко изложено по-горе следва изводът, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са довели до реално ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност
същият да разбере в какво точно е обвинен. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по
същество.
От събраните по делото доказателства (основно от АУАН по аргумент от чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП) се установява, че на 25.11.2024 г. в 13:51 часа в общ.Трън, на път Перник-
4
Мещица-Брезник-Трън-Стрезимировци, в посока от гр.Брезник към гр.Трън въззивникът
управлявал товарен автомобил И. Д. 35.8, с рег.№ РК **** ВР. При извършена проверка на
път II-63 в с.Неделково, км.32+800 В. В. Б. и В. Й. А.– служители при РУ Трън изпълняващи
задълженията си по линия на КАТ спрели за проверка товарния автомобил и констатирали,
че Л. З. управлява превозното средство без да е поставил и закопчал обезопасителен колан, с
какъвто автомобилът бил оборудван. Това обстоятелство е било възприето от полицейските
служители Б. и А., поради което било възпроизведено в съставения на място Акт.
Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството
водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във
формата на бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за
използване на предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на
обезопасителен колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателя има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал лек
автомобил. Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т. т. 10,
11 и 12, б. "а" от ДР на ЗДвП.
Гореизложеното показва, че водачът жалбоподателят Л. З. не е използвал
обезопасителен колан по време на движение на автомобила, макар последният да е бил
оборудван с такъв, което означава, че водачът на МПС-то доказано е осъществил от
обективна страна нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед доказаността на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП от обективна и
субективна страна на водача на автомобила следва да се наложи административно
наказание. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан и в този смисъл нарушава чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП се санкционира с "глоба" в твърд размер - 50 лева. Поради това в случая наличието на
смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства е ирелевантно, тъй като за
въпросното нарушение законодателят е предвидил санкция в точно определен отнапред
размер.
Съдът не счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП е маловажно, и че
следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е
формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Поради всичко това настоящият съдебен състав счита, че в случая не следва да се
прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от изложеното по-горе съдът достигна до извода, че процесното
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, при законосъобразен и
справедлив размер на наложеното наказание, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат претендираните разноски,
извършени от въззивника. Доколкото по делото от въззиваемата страна не са направени
искания в този смисъл, съдът не дължи произнасяне.
5
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0361-000126/09.12.2024г. на
Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7
предл.1 от ЗДвП, на Л. Г. З., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, обл.Перник, му е
наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 50.00лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл.137 А ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
6