О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
09.05.2018г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ състав
На двадесет и шести
април 2018 година В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Милка
Тончева
Като разгледа
докладваното от Председателя
Т.д.н. № 68/2017 г.
по описа на съда за 2017 година
за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по чл.692 ал.3-4 от ТЗ.
Предмет на
разглеждане са депозираните в срока по чл. 690 ал.1 от ТЗ 4 ( четири )
възражения срещу приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ, в
съставения от синдика А.Н. Първи списък на приети вземания, обявен в ТР на 21.02.2018г.-
вписване №20180221123649, а именно:
Възражение
вх. № 782/27.02.2018г., депозирано
от Ц... срещу прието вземане на
„БУЛФИШ 2010“ ЕООД в
списъка на приетите вземания в размер на 164 009.36 лв. Излагат
се съображения, че вземането не следва да се приема, тъй като произтича от
договор за цесия, който по своето естество не е търговска сделка по смисъла на
Търговския закон. Алтернативно се твърди, че част от вземанията са погасени по
давност, а именно в размер на 20 662 лв. С договори за цесия „БУЛФИШ 2010“ ЕООД
е придобило вземанията на ПК „Напредък“ с.Дралфа, общ.Търговище, ПК
„Съединение“ с.Ломци, ПК „Зора“ с.Лиляк към длъжника ОКС Търговище. Вземането на ПК“Зора“ с.Лиляк,, произтича от
сделка с ДМА, сключена на 31.01.2011 година, в размер на 6 000 лв. Твърди се,
че това вземане се е погасило по давност
на 31.01.2016 година, на основание чл.110 от ЗЗД- с изтичане на 5 годишна
давност. Вземането на ПК „Напредък“ с.Дралфа, в размер на 14 662 лв., произтича
от сделка с ДМА, сключена на 30.11.2011 година. Твърди се, че това вземане също
се е погасило по давност на 30.11.2016 година, на основание чл.110 от ЗЗД- с
изтичане на 5 годишна давност. Поради това се моли вземането на първо място да
бъде изключено, евентуално да бъде намалено със сумата от 20 662 лв.
Възражение вх.№ 875/06.03.2018 г., депозирано
от „Т...Д“ АД против включването на
вземането на кредитора „ БУЛФИШ 2010“ ЕООД, в списъка на приетите
вземания- в размер на 164 009.36 лв. Твърди
се, че вземането произтича от привидни договори. Търговското дружество се
легитимира като кредитор на длъжника ОКС Търговище, въз основа на договори за
цесия на вземания, прехвърлени от цедентите ПК „Напредък“, ПК “Иван Стоянов“ и
ПК“Съединение“. Представляващ и трите кооперации е Йордан Любенов Ботунски,
който е представляващ и на длъжника ОКС Търговище. Поради горното страните по
договорите, от които произхождат вземанията, предмет на цесиите, са свързани
лица и са сключили симулативни сделки, с цел увреждане на кредиторите на
длъжника. Това ги прави привидни сделки, а от там и самите договори за цесия
също са привидни, с цел увреждане на кредиторите на ОКС. На следващо място се
твърди, че вземането на кредитора „Булфиш 2010“ ЕООД не е възникнало, т.е. не е
доказано възникването на вземания, които да бъдат прехвърлени на този кредитор.
Не е доказано извършването на доставките на стоките по фактурите, източник на
прехвърлените вземания. При липсата на съществуващи вземания, които да бъдат
прехвърлени, договорите за цесия не могат да породят ефект и да превърнат
„Булфиш 2010“ ЕООД в реален кредитор. Въвежда се и още едно основание, което
прави сделката симулативна. Твърди се, че не са представени доказателства за
наличието на плащане между цедента и цесионера по договора за цесия. При
липсата на плащане по договора, цесията не е породила правно действие. С оглед
на изложеното се моли да бъде изключен от списъка на приетите вземания,
вземанията на кредитора „Булфиш 2010“ ЕООД в общ размер на 164 009.36 лв.
Възражение с вх. № 870/06.03.2018г.
депозирано от „Т...Д“ АД ЕИК *********, се възразява против включването на
вземане на кредитора „Ц...“, в списъка на приетите вземания- в размер на 142 968.00лв. Твърди
се, че вземането в размер на 75 676 лв., предмет на заявление вх.№
559/08.02.2018г., представляващо главница по договор за поръчителство по осем
броя договори за заем, не следва да се включва, поради следните съображения:
длъжник по договорите за заем е ПК“ Напредък“, с.Дралфа, а ОКС Търговище е
поръчител по тези договори. Осъдения длъжник е ПК „Напредък“ с.Дралфа, като
съдебната санкция не се разпростира върху ОКС. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Тъй като
този срок е пропуснат от страна на кредитора, то правото му да претендира
вземанията си от поръчителя е преклудирано. Тъй като представените
записи на заповед са издадени през 2011г., е изтекла погасителната давност;
съгл. чл. 532 ТЗ давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което
е извършено действието.
По отношение на вземането в размер на 67 292 лв., предявено
със заявление вх.№ 562/08.02.2018г. възражението е, че от
представените доказателства се установява, че ОКС не е страна по
правоотношението, въз основа на което се претендира посоченото вземане -
по 6 бр. договора за заем. Въпреки приложените
записи на заповед, молителят не се е позовал на тях, а е претендирал вземането
срещу ОКС в качеството му на поръчител. Моли се да бъде изключено от списъка на
приетите вземания, вземането на кредитора ЦКС, в общ размер на 142 968
лв. ( от общо прието от синдика вземане в размер на
147 468 лв.)
Възражение с вх. № 827/01.03.2018г.,
депозирано от „Ц...“ гр.София, против
включването на вземането на ЦКС в списъка на приетите вземания, като
вземане с поредност чл. 722, ал.1, т.11 от ТЗ - вземане
с произход безвъзмездна сделка. Твърди се, че вземанията на ЦКС към ОКС
произтичат от договори за реклама и договори за поръчителство, които по своята
същност не са безвъзмездни сделки. Поради това се моли да се допусне изменение
в поредността на удовлетворяване на вземането, произтичащо от договор за
реклама, в размер на 4 500 лв., вземането произтичащо от поръчителство по
договор за заем на ПК Дралфа в размер на 75 676 лв. и ПК Ломци, в размер на 67
292 лв., като същото бъде включено в списъка с поредност на удовлетворяване
чл.722, ал.1,т.8 от ТЗ.
Кредиторите
с оспорени вземания оспорват основателността на възраженията.
Синдикът е
депозирал становища по всяко едно от възраженията, като е заявил становище за
неоснователност на възражението на ЦКС относно поредността на вземанията му, с
оглед безвъзмездния характер на договорите. Счел е за неоснователно и
възражението на ЦКС и „ТБ Д“ срещу приетото вземане на „Булфиш 2010“; и за
частично основателно възражението на банката срещу приетото вземане на ЦКС, с
позоваване на чл. 147 ал.1 от ЗЗД.
Длъжникът
не взема становище, не изпраща представител.
Съставеният
от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ е обявен в ТР на 21.02.2018 г. –
вписване 20180221123649.
Възраженията
са депозирани в срока по чл. 690 ал.1 от ТЗ, от правоимащо лице от кръга на
лицата, посочени изрично в разпоредбата на чл. 690 ал.1 от ТЗ, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За да се
произнесе по същество по възраженията съдът съобрази следното:
1.По Възражението на ЦКС и
По Възражението на Т...Д
срещу
приетото вземане на „БУЛФИШ 2010“ ЕООД:
В списъка
на приетите вземания синдикът е включил този кредитор с вземане в размер на 164 009,36 лв.- главница по 5 бр.
договори за цесия – 13-15.12.2018 г.(очевидна е грешката в годината- 2017г.) с
ПК Напредък Дралфа, ПК “Съединение
„Ломци“ и ПК“Зора“ Лиляк, без друга конкретизация или разбивка на отделните
вземания по договорите за цесия.
Производството
по чл. 692 от ТЗ не е исково производство,
в което съдът да разреши със сила на пресъдено нещо въпроса за
съществуването или несъществуването на дадено предявено вземане, респ. приетите
обезпечения. Ето защо и проверката на съда в това производство е до някаква
степен формална и принципна преценка относно това дали представените към
заявлението и в производството по чл. 692 от ТЗ доказателства удостоверяват
съществуването на предявеното вземане.
Неоснователно
е възражението относно характера на договора за цесия. Съгласно разпоредбата на
чл. 616 ал. 1 от ТЗ масата на несъстоятелността на длъжника служи за удовлетворяване
на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски сделки. Договорът за
цесия води до заместване на кредитора в съществуващото правоотношение, което
безспорно в случая произтича от търговски сделки – основно за доставки на
стоки, предоставени авансови парични средства, като се има предвид, че се касае
са взаимоотношения между кооперации и областния кооперативен съюз.
Представените
по делото договори за прехвърляне на вземане (цесионни договори) са редовни от
външна страна, цесията е съобщена от стария кредитор на длъжника, получено е и
надлежно потвърждение. С оглед характера на производството по чл. 692 от ТЗ в
него не се разглеждат възражения относно симулативност, привидност на сделките,
поради което и възраженията на банката в тази насока не се обсъждат от съда.
Без значение за действителността на цесията е и обстоятелството дали цесионерът
е заплатил на цедента договорената с договора цена, в каквато насока е едно от
възраженията.
По възраженията относно съществуването на
вземането, предмет на цесията: Видно от приетата в производството по чл. 625 от ТЗ ССЕ, от представените на вещото лице аналитични справки са установени
задължения на кооперация „О...“ гр.Търговище към
доставчици (табл. 1-1), сред които: ПК“Зора“с.Лиляк- 6000лв., ПК„Напредък“-
Дралфа -7140,40 лв. и 7521.96лв. (общо
14 662.36лв.) чиито задължения са посочени с дата на възникване 30.11.2011г.,
31.05.2012г.- за тези задължения са и представените 3 бр. фактури (с основание
търговско оборудване) – л. 922-
л.924 от т.д 68/2017г. ; както и РКО от 26.08.2016 г. за предоставени от ПК
„Напредък“ Дралфа на ОКС Търговище авансови парични средства в размер на 4
831,57 лв. (л.925). В счетоводна сметка
422.Подотчетни лица (табл.1-4) се води задължение към ПК “Съединение“ Ломци -
67 888.04лв. - за изграждане на зърноплощадка Дралфа; в табл. 1-5.Разчети с
трети лица- задължение към ПК Съединение“-70 627.39 лв.
Доколкото
няма данни по делото относно предоговаряне на задълженията, разсрочване и др.
основателно се явява възражението на ЦКС относно погасяване по давност на
вземанията с дата на възникване 30.11.2011г., респ. 31.05.2012г., поради което
и приетото вземане на кредитора „Булфиш 2010“ ЕООД за сумата от 20 662,36 лв. – следва да бъде изключено от с писъка на приетите вземания.
2.По Възражение с вх. № 870/06.03.2018г.
депозирано от „Т...Д“ АД ЕИК *********, против включването на вземане на
кредитора „Ц...“ в размер на 142 960.00лв.
По
отношение на предявеното вземане в размер на 67 292 лв.- вземането произтича от 6 бр. договори за заем, сключени
между ПК “Съединение“ с.Ломци и ЦКС (приложени) – падежите по тези договори за заем са настъпили в периода м.
май 2012 г. – октомври 2012г.. Кредиторът се е позовал на разпоредбите на чл. 138-148 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ОКС като поръчител. За задълженията по тези договори в
образуваните заповедни производства ЦКС се е снабдило със заповеди за
изпълнение и изп.листи по ч. гр.д.№ 930/2011г., 929/11г., 931/11г. 66/2014г.,
67/14 и 68/2014г. по описа на ПРС, образувано е изп. дело, по което има събрани
суми, съгласно представеното удостоверение от ЧСИ (у-ние № 6670/25.04.2018г.).
В удостоверенито е посочено от ЧСИ, че ОКС не фигурира по изп.листи като
длъжник. Към заявлението си ЦКС е представило 6 бр. записи на заповед, издадени
в обезпечения на вземанията (чл. 5 ал. 3 от всеки договор за заем – „авалиран
от кооперативния съюз, в който членува“) В издадените записи на заповед,
съответстващи по дати на издаване и размер на вземанията (по 15 000лв.) е
записано „Авалираме това задължение, при условията, при които е прието: Поръчител:
подпис (следва положен подпис).“
Предявеното
вземане в размер на 75 676 лв.-
представлява главница по 8 бр. Договори за заем, сключени между ЦКС и ПК “Напредък“
с. Дралфа, и поръчител ОКС-Търговище (с изкл. на договор 25-27/24.01.2011г., където в договора ОКС не
фигурира като поръчител). Кредиторът
се е позовал на разпоредбите на чл.
138-148 ЗЗД за ангажиране отговорността на ОКС като поръчител. В заявлението за предявяване на вземането, във връзка с удостоверяване съществуването на задължението заявителят
се е позовал на установяването му със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по т.д. 223/2013г. на ТОС, с ответник ПК „Напредък“ с. Дралфа,
въз основа на което решение е издаден приложения към заявлението
изп.лист № 1/14.01.2015г. Образувано е изп.производство,
видно от удостоверението на ЧСИ, събрани са частично суми (у-ние
2460/14.02.2018г./, претенцията е за част от непогасеното вземане- само
главница. ОКС-Търговище не е било страна
по т.д. 223/2013г. на ТОС, съответно по изп.лист и не е длъжник по образуваното
изп.производство. Съгласно чл. 7 от всеки договор е предвидено, че заемателят подписва запис на заповед в полза
на заемодателя за сумата по договора, който се авалира от поръчителя. Към
предявеното вземане освен договорите за заем са представени и записи на
заповед, авалирани от председателя на ОКС. И в тези записи на заповед авалиста се
е подписал срещу поръчител - по същия
начин, като при предходните. Посочените в менителничните ефекти падежът на задължението е определен по
реда на чл. 486 ал.1 т.4 вр. с чл. 537 ТЗ- на определен ден, в периода
05.07.2012 – 05.11.2012г.
ОКС не е страна/длъжник
в изпълнителните производства и по двете изп.дела.
Право и задължение на
кредитора, предявил в производството по несъстоятелност вземане, е да посочи в
своето заявление „основанието и размера на вземането, привилегиите и
обезпеченията“ – чл. 685 ал. 2 от ТЗ. По така индивидуализиранато предявено
вземане се произнася синдикът (при съставя на Списъка по чл. 686 ТЗ), съдът по
несъстоятелността (при възражение, при одобряване на списъка на приетите
вземания- чл. 692 ТЗ), съответно – това предявено вземане (прието или не) ще е предмет
на евентуално предявения установителния иск по чл. 694 от ТЗ.
От така заявеното основание е обвързано
произнасянето на съответния орган, в съответната фаза на производството.
От представените доказателства във връзка с основание
на което кредиторът ЦКС е претендирал своето вземане, се установява, че ЦКС не
е предприел каквито и да било действия за събиране на своето вземане срещу
ОКС-Търговище, в качеството му на поръчител/авалист.
Възражението се основава на разпоредбата на чл.
147 ал. 1 от ЗЗД.
„Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен. За разлика от погасителната
давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните
срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно.
В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на
заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата
на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта
на извършваните от страните процесуални действия ( т. 4б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
Безспорно установено е от приложените към заявлението доказателства, както и
цитираните у-ния на ЧСИ, че срокът по чл. 147 ал. 1 от ТЗ е изтекъл. Това
обстоятелство не се и оспорва от ЦКС. Съгласно
разпоредбата на чл. 148 от ГПК прекъсването на давността по отношение на
длъжника няма действие спрямо поръчителя (доколкото предприетите от кредитора по
събиране на вземането са само срещу длъжника).
По отношение на предявеното вземане
за сумата от 67 292 лв. – в заявлението си по чл. 685 ал. 1 от ТЗ заявителят
ЦКС е посочил, че ОКС е
поръчител по
приложените договори и на осн.чл.138-148 ЗЗД. Представени са и записи на
заповед, авалирани от председателя на ОКС-Търговище.
В установената съдебна практика практика по въпроса
относно разликата между поръчителството по ЗЗД и менителничното поръчителство
по въпроса за приложимостта на правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД към
менителничното поръчителство, е прието, че поради съществените разлики между
задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, не се прилага към
менителничното поръчителство принципът на акцесорност на договора за поръчителство,
установен от чл. 147 и 148 ЗЗД, с изключението по чл. 485, ал. 2 in fine ТЗ,
поради което за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите
на чл. 146, ал. 3, 147 и 148 ЗЗД (решение № 216 от 03.01.2017 г. по т. д. №
3204 / 2015 г.;решение № 120 по т.д.№ 988/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС);
„принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право,
установен с разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД, не намира нормативна
опора в правния режим на менителничното поръчителство, уредено в чл. 483 ТЗ –
чл. 485 ТЗ. Независимо от общата си с поръчителството
обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е
неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава. Единственото
изключение е изрично уредено в чл. 485, ал. 2 ТЗ, според който липсата на
редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и
на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика
от поръчителството, при авала един и същ документ материализира
волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение.
Затова недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност
и на едното и на другото задължение“( Решение
№ 185 от 22.11.2010 г. по т.д. № 136/2010 г. на ВКС, ТК).
Възражението се позовава освен на чл. 147 от ЗЗД и на
изтекла давност и по отношение на представените записи на заповед, издадени
през 2011г., с настъпили падежи в периода 05.07.2012 – 05.11.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл. 531 ТЗ (към
която препраща чл. 537 ТЗ) исковете по менителницата срещу платеца се погасяват
с тригодишна давност. В този срок срещу авалиста не са предприемани каквито и
да било действия ( в исково или заповедно производство). Воденото исково
производство срещу длъжника не прекъсва давността по отношение на авалиста (чл.
532 от ТЗ).
Предвид изложените съображения, възражението на Банката се явява
основателно.
3.По
Възражение с вх. № 827/01.03.2018г., депозирано от „Ц...“ гр.София,
против включването на вземането
на ЦКС в списъка на приетите вземания, като вземане с поредност
чл. 722, ал.1, т.11 от ТЗ.
Съдът
намира това възражение за неоснователно.
Има
противоречие в доктрината относно възмездния/безвъзмездния характер на договора
за поръчителство, като преобладаващото е, че договорът
за поръчителство е формален и каузален,
(намерението да се обезпечи едно чуждо задължение) едностранен договор (защото
кредиторът за нищо не се задължава спрямо поръчителя), безвъзмезден и
акцесорен, тъй като отговорността на поръчителя се намира в генетична и
функционална зависимост от чуждия дълг. В
настоящия случай съдържанието на договорите за заем, предвид и характера
на менителничното поръчителство (при липсата на други договорки), биха обосновали извод за поредност по чл. 722 ал. 1 т. 11 ТЗ (чл. 616 ал.2 т.3 ТЗ), но по отношение на така приетите вземания, както бе
посочено по-горе, съдът е приел, че тези вземания са погасени по давност,
поради което и следва да се изключат от Списъка на приетите вземания при
одобряване на списъка.
По
отношение на предявеното и прието вземане за сумата от 4500лв.- вноска фонд Реклама на ЦКС,
доколкото друго не се установява от представените по делото писмени
доказателства, се касае за безвъзмездна сделка, поради което и
правилно синдикът е посочил поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т.11
от ТЗ.
Предвид постановените две определения по възражения срещу
същия Списък, делото следва да се докладва за постановяване на определение на
съда по чл. 692 ал.4 от ТЗ по одобряването на Списъка на приетите вземания.
Въз основа на изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА
ОСНОВАТЕЛНО възражение вх. № 870/06.03.2018 г. депозирано от „Т...Д“ АД ЕИК
********* против приетото вземане в размер на
142 960.00лв. на кредитора „Ц...“ гр. София и включването му в Списъка на
приетите от синдика на кооперация „О...“ гр.Търговище, ЕИК ********* /в открито
производство по несъстоятелност/ по т.д.н. № 68/2017г. на ОС-Търговище
вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 21.02.2018г., с вписване № 20180221123649, което вземане следва да
бъде изключено от Списъка на приетите вземания при постановяване на
определението на съда по чл. 692 ал.4 от
ТЗ.
ПРИЕМА ЗА ОСНОВАТЕЛНО
възражение вх. № 782/27.02.2018г. на Ц... и възражение вх. №
870/06.03.2018г. на „Т...Д“ срещу приетото вземане на „БУЛФИШ 2010“ ЕООД и
включването му в списъка на приетите вземания в размер на 164 009.36 лв. само относно вземане в размер на 20 662,36 лв. (по Договор за цесия от
14.12.2017г. скл.между ПК „Зора“ и „Булфиш 2010“ЕООД за сумата от 6000лв. и
Договор за цесия 13.12.2017г. между ПК“Напредък Дралфа и „Булфиш 2010“ ЕООД –за
сумата от 14 662,36лв), в останалата им част (за вземане над
20 662,36 лв. до 164 009,36 лв.) оставя възраженията без уважение
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно
възражение вх. № 827/01.03.2018г. на ЦКС относно поредността на приетото вземане в размер на 4 500лв. –
главница, с основание на вземането вноска във фонд „Реклама“ – прието с
поредност чл. 722 ал. 1 т.11 от ТЗ. В останалата му част – относно вземането на
ЦКС в размер на на 142 960.00лв. , съдът е приел за основателно възражението на
горепосочените кредитори за изключване на това вземане от Списъка на приетите
вземания.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Делото да се докладва за постановяване на определение на съда
по чл. 692 ал.4 от ТЗ по одобряването на Списъка на приетите
вземания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: