№ 2178
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110115514 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. О. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***********, срещу: „********“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано от
********** и "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление в *********, представлявано от ************.
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №
***** от **** г. между „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***********;
- в условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, евентуално чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16,
чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № ***** т **** г. между „********“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***********;
1
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, в евентуалност са предявени
установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде
прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от ****г.,
сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***********.
Предявени са следните обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
„********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
********* да заплати на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********** сумата в размер на 1965 лева, платена без основание по
нищожен Договор за паричен заем № ***** от **** г., сключен между
„********“ АД, с ЕИК ***** и Е. О. С., ЕГН ********** и нищожен Договор
за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между "***********" ЕООД, с
ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН ********** ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2024г.
до окончателното заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ********* да заплати на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********** сумата в размер на 1611,48 лева, платена без основание по
нищожен Договор за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между
"***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН **********, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 06.12.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
В искова молба са изложени следните твърдения:
В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните е сключен
Договор за паричен заем № *****. По силата на договора е предоставена на
кредитополучателя главница в размер на 1 800 лева. Съгласно чл. 4 от
Договора, заемателят следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с
дружеството "***********" ЕООД, с цел да бъде обезпечен кредитът. Такъв
2
договор е сключен между страните на същия ден. Съгласно чл.3, ал.1 от
договора за гаранция е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на
1566,48 лева.
По Договор за паричен заем № ***** ищецът е платил сума за
погасяване на кредита в размер на 3765 лева в полза на „********“ АД.
Счита, че Договора за паричен заем с „********“ АД е нищожен и че
Договор за предоставяне на гаранция, сключен с "***********" ЕООД е
нищожен.
Договорът за заем бил нищожен поради неспазване на условията
предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не
било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не било ясно какви
компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му.
При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то
размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Поради гореизложеното договорът за заем бил нищожен а даденото по
него над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено без
основание.
В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4от Договора е нищожна, тъй
като сключването на договора за гаранция е въведено като условие за
отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на
престациите.
Клаузата на чл.4 от договора за кредит била нищожна, доколкото с нея
се задължава ищеца да сключи договор за гаранция, чието възнаграждение е в
размер на сума почит равна на тази по отпуснатия кредит. В тази връзка
клаузата на чл.4 от Договора за заем, противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за кредит била нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на
потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани
сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
3
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за кредит била
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 от
Договор за заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146,
ал.2 ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният
Договор за гаранция е нищожен.
Твърди, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на
осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи
плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е
бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора
търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на
избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова
вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически
по-слабата страна в правоотношението.
Предявяват се искове на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърди, че
на основание чл.23 от ЗПК при нищожен договор за кредит се дължи връщане
само на чистата стойност по кредита без лихви и разноски. Твърди, че предвид
нищожността на договора за заем ответникът „********“ АД се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца със сума в размер на 1965 лева. В
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че само разпоредбата на чл.4 от
договора е нищожна се претендира сума в размер на 1566,48 лева.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответникът „********“ АД
Прави възражение по редовността на исковата молба.
В него заявява, че предявените установителни искове за недопустими
поради липса на правен интерес и превратно упражняване на права.
В евентуалност твърди неоснователност на предявените искове.
4
Твърди, че нищожността на дадена клауза от договора не влече след себе си
нищожността на целия договор. Такъв бил смисълът и на разпоредбата на
чл.22 от ЗПК. Сочи решение по дело С-453/10 СЕС и С-42/15 на СЕС.
Заявява, че процесният договор за заем бил действителен и не страдал
от пороците сочени в исковата молба. Липсвало противоречие на договора с
чл.11, т.10 от ЗПК.
В процесния договор били посочени годишния процент на разходите
(63.07 %), общата сума, дължима от потребителя (2153,52 лв.) и взетите
предвид допускания (чл.2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока,
за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране,
лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия
договор“).
Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем,
бил изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит
по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин,
като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и
брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима
сума и пр.
Заемодателят нямал задължение да изчислява и посочва нов ГПР при
промяна на условията по договора. ГПР бил изчислен и посочен към момента
на сключване на договора и включвал самолихвата и главницата. ГПР не бил 5
пъти по-висок размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на
което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Не било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възнаграждението за гаранция не следвало да се включва при изчисляване на
ГПР.
Предоставянето на обезпечението не било условие за сключване на
5
договора за кредит, както и сключването на договор за гаранция.
Клаузата на чл.4 от договора била действителна. Допустимо било
изискването за представяне на обезпечение по кредита. Единственото
изискване за кредитора било да посочи тези обезпечения в СЕФ, което било
сторено.
Претенцията по чл.55 от ЗЗД била неоснователна поради липса на
нищожност на договора. Дори и да се приемело, че договорът е нищожен
общо дължимата сума по него била 2153,52 лева при главница 1800 лева т.е.
искът бил основателен за сума в размер на 353,52 лева.
Претендират се разноски.
В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
„***********“ ЕООД
В него се излага становище по редовността на исковата молба. По
допустимостта на установителните искове, които ответникът счита за
недопустими поради липса на правен интерес и превратно упражняване на
права.
В евентуалност заявява, че предявените искове са неоснователни.
Заявява, че договорът за предоставяне на гаранция бил действителен.
Действителността на този договор не зависела от действителността на
договора за кредит. Свързаността между двете ответни дружества не било
основание за включване на възнаграждението по него в ГПР по договора за
заем. Възнаграждението по този договор не бил компонент на ГПР и било
неясно при сключване на договора за заем.
Договорът за гаранция бил сключен само поради желанието на ищеца и
той е можел да избере и друго обезпечение. Ищецът бил информиран за
условията по договора преди сключването му.
Не била налице нееквивалентност на престациите, нито нарушаване на
принципа на добросъвестността.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца или негов
представител не се явява. В писмено становище моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски по делото
включително и адвокатско възнаграждение.
6
Представител на ответниците не се явява в насроченото съдебно
заседание в писмена молба молят за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски. Молят в случай на уважаване на исковете на ищеца
да се присъди справедливо адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Договор за паричен заем № ***** от **** г., Договор за
предоставяне на гаранция № ***** от **** г., Погасителен план по кредит №
*****/**** г., Квитанции за извършени плащания в офис на ответника
„********“ АД – 2 бр. се установява, че на **** г. между „********“ АД и
ищеца е сключен Договор за паричен заем № *****. По силата на договора е
предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1 800 лева със срок
на погасяване 8 месеца. Размерът на месечната погасителна вноска е 269,19
лева, посочени са падежните дати. Фиксираният лихвен процент по кредита е
50 %, ГПР е 63,07% , като е посочено че е изчислен по формулата и съгласно
изискванията на чл.19 от ЗПК. Взетите предвид допускания при изчислението
му са: договорът ще е валиден в посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, няма да бъдат
начислявани разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за
неизпълнение на задълженията по договора, както и други разходи освен
посочените в договора. Общо дължимата сума по договора при допусканията
по чл.8 от него (допусканията, при които е изчислен ГПР) е в размер на
2153,52 лева.
Съобразно чл.3 от договора с подписването му заемателя удостоверява,
че е получил от заемодателя заемната сума.
Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят се задължава в срок от 3 дни от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение по
него, което може да е: 2 физически лица, поръчители, чиито размер на
трудовото правоотношение да е над 1500 лева; банкова гаранция с
бенифициер заемодателя за сумата по договора или одобрено от заемодателя
дружество гарант.
На ****г. е сключен Договор за предоставяне на гаранция между
„***********‘ ЕООД и ищеца, по силата, на който ищецът е възложил на
7
гаранта, който се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на
„********“ АД за гарантиране на изпълнение на задълженията му по
процесния договор за кредит.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за гаранция е уговорено
възнаграждение за гаранта в размер на 1566,48 лева, платимо разсрочено на
вноски по начините уговорени в процесния договор за кредит. „********“ АД
е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задълженията му по
договора.
Видно от приложените разписки и погасителни план към договора, на
който са нанесени платените суми по него, които са следните: 465 лева на
09.04.2024г., 465 лева на 26.07.2024г., 480 лева на 23.08.2024г., 680 лева на
24.09.2024г. и 1675 лева на 18.10.2024г., с което кредита е приключен. Общо
платените суми по кредита, включително и за гаранцията са в размер на 3765
лева в полза на „********“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №
***** от **** г. между „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***********;
- в условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, евентуално чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16,
чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № ***** т **** г. между „********“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***********;
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, в евентуалност са предявени
установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде
8
прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от ****г.,
сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***********.
Предявени са следните обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
„********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
********* да заплати на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
************** сумата в размер на 1965 лева, платена без основание по
нищожен Договор за паричен заем № ***** от **** г., сключен между
„********“ АД, с ЕИК ***** и Е. О. С., ЕГН ********** и нищожен Договор
за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между "***********" ЕООД, с
ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2024г.
до окончателното заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ********* да заплати на Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********** сумата в размер на 1611,48 лева, платена без основание по
нищожен Договор за предоставяне на гаранция от ****г., сключен между
"***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН **********, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 06.12.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
Съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
- Наличието на сключен Договор за паричен заем № ***** от **** г.
между „********“ АД, с ЕИК ***** и Е. О. С., ЕГН **********, с описаните в
исковата молба условия за сума в размер на 1800 лева;
- Наличието на сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
****г., сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С.,
ЕГН **********, с условията описани в исковата молба при уговорено
възнаграждение в размер на 1566.48 лева, платимо на „********“ АД.
9
- ищецът е изплатил доброволно задължението си по Договор за
паричен заем № ***** от **** г. и по Договор за предоставяне на
поръчителство от ****г. към дата на подаване на настоящата искова молба, по
сметка на „********“ АД в размер на общо 3765 лева, от които по договора за
поръчителство е заплатена сума в размер на 1566.48 лева.
В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност
на договорите за заем и предоставяне на поръчителство, в евентуалност
нищожността на чл.4 от договора за заем; че сумата в размер на 3765 лева е
заплатена без основание по нищожни договор за заем и договор за
предоставяне на поръчителство.
В тежест на ответниците е да докажат при наличие на неравноправна
клауза в потребителския договор, че въпросната клауза е уговорена
индивидуално.
Спорните между страните факти са по отношение действителността на
процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство.
Съдът намира, че процесните договор за потребителски кредит и
договор за представяне на поръчителство за нищожни на следните основания:
Съобразно чл. 8 от договора са посочени ясно допусканията, при които
е определен ГПР, които покриват изискванията за яснота и достъпност за
кредитополучателя.
Посоченият размер на ГПР 63,07 % е по-нисък от предвидения по ЗПК
праг от петкратното ниво на законния лихвен процент, който за 2024г. е в
размер на 67,65%.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след
преценка и на сключеният договор за предоставяне на поръчителство. По
силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
10
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 63,07%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "***********"
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от
ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя
(гаранта) е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Видно от правените плащания от ищеца на „********“ АД, плащанията
и по двата договора са правени едновременно само на „********“ АД, което
обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на заемодателя и е следвало да бъде включен при посочване на
размера на ГПР.
Клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите на
ответника „********“ АД за доброволност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
11
юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който
е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „********“ АД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита.
Съставът намира, че не са нужни специални знания, за да се установи
след вземане предвид и заплащането по договора за поръчителство, че
реалният годишен процент на разходите не е посоченият 63,07 %, а
значително по-висок и надхвърля максимално допустимият по закон от
67,65% към момента на сключване на договора.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
12
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се
явяват неоснователни, като така приетата недействителност влече до такава и
договора за предоставяне на поръчителство на същите основания.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се
уважат, като се прогласят за нищожни Договор за паричен заем № ***** от
**** г. между „********“ АД, с ЕИК ***** и Е. О. С., ЕГН ********** и
Договор за предоставяне на поръчителство от ****г., сключен между
"***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН **********.
По предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Предвид нищожността на процесните договори, разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД повелява, че в случите на неоснователно обогатяване лицето
получило нещо без основание следва да го върне. При нищожни договори за
кредит и за предоставяне на поръчителство липсва основание, което да
обоснове имущественото разместване. На основание чл.23 от ЗПК при
нищожен договор за потребителски кредит потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита. В случая чистата стойност на кредита е в
размер на 1800 лева и надплатеното от ищеца на ответника „********“ АД по
двата нищожни договора в размер на общо 1965 лева, който факт е обявен за
безспорен между страните, следва да му бъде върнато.
Поради това предявения главен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да
бъде уважен.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 246,55 лева – държавна
такса по производството, 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
установителните искове срещу "***********" ЕООД и 1600 лева по
установителните и осъдителните искове, предявени срещу „********“ АД.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на
13
претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същите за
основателни. Несправедливо е по типови искови молби, с предявени искове с
подобен предмет на доказване да се претендира адвокатско възнаграждение,
което надвишава размера на отпуснатия кредит.
Освен това съдът отчита, че по делото липсва фактическа и правна
сложност, процесуалния представител на ищеца не се е явил в проведеното по
делото открито съдебно заседание и предвид Решение на СЕС от 25.01.2024г.
по дело С-438/22 намира, че на ищеца следва да се присъди общо адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, 200 лева по предявените искове срещу
„***********" ЕООД и 300 лева по предявените искове срещу „********“ АД.
Поради това на ищеца се следват разноски в общ размер на 746,55 лева, от
които ответникът „********“ АД следва да заплати 493,33 лева (193,33 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение), а ответникът
„***********" ЕООД 253,22 лева (53,22 лева държавна такса и 200 лева
адвокатско възнаграждение).
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за паричен заем № ***** от **** г.,
сключен между „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за предоставяне на гаранция от ****г.,
сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в ********* и Е. О. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. **************.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „********“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в ********* да заплати на Е. О. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** сумата в размер на 1965
лева, платена без основание по нищожен Договор за паричен заем № ***** от
**** г., сключен между „********“ АД, с ЕИК ***** и Е. О. С., ЕГН
14
**********, и нищожен Договор за предоставяне на гаранция от ****г.,
сключен между "***********" ЕООД, с ЕИК ********** и Е. О. С., ЕГН
**********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 06.12.2024г. до окончателното заплащане
на дължимата сума.
ОСЪЖДА „********“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ********* ДА ЗАПЛАТИ на и Е. О. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********** сумата в размер на 493,33 лева – разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "***********" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в ********* ДА ЗАПЛАТИ на и Е. О. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********** сумата в размер на 253,22 лева –
разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15