М О Т И В И
по НОХД № 2386/2018 г. по описа на Пловдивски районен
съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
спрямо подсъдимата В.М.К., родена на
*** ***, ****, българска гражданка, с начално образование, безработна,
неженена, неосъждана, ЕГН: **********, за
това, че за периода от месец ноември 2014 г. до месец ноември 2017 г.
включително в с.Брестовица обл. Пловдив, след като е осъдена с Решение
№1963/10.05.2014 г. постановено по гр. дело № 15423/2013 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, влязло в сила на 27.11.2014 г., потвърдено с Решение №
1633/26.09.2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив по гр.дело № 2297/2014 г. съзнателно
не е изпълнила задължението си да издържа свой низходящ – детето си И.В.Н. с
ЕГН ********** в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37 /тридесет
и седем/ месечни вноски в размер на 85 лв. /осемдесет и пет/ лв. всяка или общо
3145 лв. /три хиляди сто четиридесет и пет лева/- престъпление по чл. 183, ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимата В.К.,
като моли съда да я признае за виновна в извършването на вмененото й във вина
деяние. Счита, че фактическата обстановка се установява от доказателствата по
делото и от признанието на подсъдимата. Моли, като се вземат предвид представените
в последното съдебно заседание доказателства, сочещи за пълното плащане на
дължимата за инкриминирания период сума за издръжка на детето, спрямо
подсъдимата да се приложи привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК.
Адв. Б. – защитник на подсъдимата К., моли съда да
приложи привилегировата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК спрямо подзащитната
му.
Подсъдимата В.К. се явява в съдебно заседание. Поддържа
изцяло защитника си и моли съда да не я наказва.
Пловдивски районен съд – VІІ н.с. като се запозна със
събраните в хода на съдебното следствие доказателства намира за установено
следното:
До 2009 година свидетелят В.А.Н. и подсъдимата В.М.К.
живели на семейни начала. По време на съвместното им съжителство на ***г. се
родила тяхната дъщеря - И.В.Н. с ЕГН **********. След раздялата подсъдимата В.К.
напуснала съвместно обитаваното жилище и отишла да живее в с.Братаница
обл.Пазарджик. Детето И.В.Н. останало да живее при своя баща - свидетеля В.А.Н.
***. С Решение № 1963/10.05.2014 г. по гр. дело № 15423/2013 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 27.11.2014г., което било потвърдено с
Решение №1633/26.09.2014г. на Окръжен съд гр. Пловдив по гражданско дело
№2297/2014 г. упражняването на родителските права спрямо малолетното дете – И.В.Н.
било предоставено на неговия баща- свидетеля В.А.Н.. Подсъдимата В.М.К. била
осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното й дете в размер на 85 лева,
чрез неговия баща и законен представител - свидетеля В.А.Н., считано от
26.09.2013г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката. От влизането в сила на
съдебното решение, с което подсъдимата В.К. била осъдена да заплаща издръжка за
своето дете - месец ноември 2014г. до месец ноември 2017г. включително същата не платила нито една
месечна вноска за дължимата от нея издръжка за детето й, тоест същата не е
платила 37 месечни вноски, всяка в размер на 85 лева или общо 3145 лева.
По делото е постъпила декларация от В.А.Н., в която
заявява, че са му възстановени щетите в размер на 3145,00 лева и няма никакви
имуществени и неимуществени претенции към подсъдимата.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена
от показанията на свидетелите В.Н. и И.Н., дадени на досъдебното производство,
както и от останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата
В.М.К. е осъществила съставомерните признаци на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец ноември 2014 г. до месец ноември 2017 г.
включително в с.Брестовица обл. Пловдив, след като е осъдена с Решение
№1963/10.05.2014 г. постановено по гр. дело № 15423/2013 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, влязло в сила на 27.11.2014 г., потвърдено с Решение №
1633/26.09.2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив по гр.дело № 2297/2014 г.
съзнателно не е изпълнила задължението си да издържа свой низходящ – детето си И.В.Н.
с ЕГН ********** в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37
/тридесет и седем/ месечни вноски в размер на 85 лв. /осемдесет и пет/ лв.
всяка или общо 3145 лв. /три хиляди сто четиридесет и пет лева/. Налице е
проявление на обективните признаците на състава на престъплението.
Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като бездействие от страна
на подсъдимата, насочено към противоправно задържане на дължимата и присъдена
издръжка за малолетното му дете. Безспорно общественоопасните последици са
налице в резултат на бездействието на подсъдимата. Затова тяхната конкретна
оценка се определя от засягането на обществените отношения и настъпилите
последици и така те безспорно определят цялостната квалификация на
престъплението.
От субективна страна подсъдимата В.М.К. е извършила
престъплението при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същата е съзнавала обществено опасните последици и е търсила
настъпването на техния резултат, свързан с неизплащане на дължимите суми за
издръжка на детето си. Тя е осъзнавала, че от извършваните от нея действия
настъпва съответния противоправен резултат, в противовес на установените
отношения за защита на децата. Същата е била съгласна с общественоопасният
характер на поведението си и е целяла настъпването на тези общественоопасни
последици.
При така установената безспорна фактическа обстановка
и правна квалификация, съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и
изискванията на чл.54 от НК намира, че съгласно изискванията на чл.183 ал.3 вр.
ал.1 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първоинстанционния
съд деецът е изплатил дължимите суми. В случая по делото има постъпила декларация
от бащата и законен представител В.Н., находяща се на л.179, депозирана в хода
на съдебната фаза на наказателното производство, в която същият заявява, че
няма никакви имуществени и неимуществени претенции към подсъдимата и щетите му
са възстановени. Ето защо съдът намира, че следва да се приеме, че до
приключване на съдебното следствие подсъдимата е изпълнила това обективно
изискване и няма други настъпили вредни последици. Затова тя следва да се
освободи от налагане на наказание, като са налице обективните предпоставки за
това - до момента спрямо нея не е прилаган този институт, защото тя не е
освобождавана от наказателна отговорност по тази разпоредба, възстановила е
причинените имуществени вреди от престъплението, в което е обвинена, няма
настъпили други вредни последици за пострадалото дете. Предвид тези обективни
предпоставки, предвиденото наказание, а именно “лишаване от свобода” или
”пробация”, не следва да се налага. Ето защо не следва да се налага наказание
на подсъдимата В.М.К..
Причини за извършване на деянието – ниска правна
култура.
Мотиви – стремеж към противозаконно забогатяване.
Съобразно горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ
