Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……….  Година 25.08.2020    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

на 25.08.2020г., в закрито заседание в следния състав:

                                                     

                                                         Председател: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                    

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 196 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

          Образувано е по жалба на „М.“ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.З., бул. ***, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Ж.С.Д. против Отказ № 20200722094655-3/28.07.2020 г. на длъжностно лице при АВ – ТР по Заявление вх. № 20200722094655/22.07.2020г. от адв. Ж.С.Д., за вписване прехвърляне на дружествени дялове чрез покупко-продажба между съдружниците в дружеството М.Ч., ЕГН ********** и Й.Д.Ж., ЕГН ********** и вписване на Й.Д.Ж., ЕГН ********** за едноличен собственик и управител на дружеството.

          Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, за което се излагат подробни съображения. Иска се отменя на отказа и даване задължителни указания на длъжностното лице за вписване на заявените обстоятелства.

          Жалбата е допустима.       Разгледана по същество, след преценка на материалите по делото и направените доводи, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

          Според текста на чл. 129, ал. 1 ТЗ (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.), "Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял."

          В жалбата се възразява, че изискването за липса на неизплатени изискуеми възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски не касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове или само втората хипотеза – при прехвърлянето на дялове на трети за дружеството лица.

          Според съда обаче, смисловото и граматическо тълкуването на нормата налага извод, че изискването се отнася до всички прехвърляния на дялове, независимо дали е между съдружници или в полза на трети лица. В своята първа част, нормата предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, за да разграничи случая на прехвърляне на дял на трето лице, когато е необходимо да бъде взето решение от ОС на съдружниците за приемане на това трето лице като съдружник. Изискването за наличие на решение на ОС за прехвърляне на дял на трето лице произтича от персоналните елементи на капиталовото дружество с ограничена отговорност. Тази норма гарантира интересите на оставащите в дружеството съдружници срещу нежелано от тях участие в дружеството на трето лице. С допълването на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ от 2017г. се цели не гарантиране интереса на съдружниците, а да се гарантират вземанията на работниците и служителите по трудови правоотношения, както и вземанията на Държавата за осигурителни вноски. Допълнителен довод, че актуалната редакция на чл.129, ал.1 ТЗ визира и двете форми на прехвърляне на дружествен дял (между съдружници и в полза на трето лице) може да се изведе и от разпоредбата на ал.2 от същия, където такова разграничение за прехвърляне на дялове между съдружници не е уредено. Ако се възприеме приложимостта на новите изисквания на чл. 129, ал. 1 ТЗ и задължението за деклариране по чл. 129, ал. 2 ТЗ само при прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, изменението на закона и волята на законодателя биха се обезсмислили чрез възможността за лесното му заобикаляне, посредством приемане на нови съдружници, на които скоро след това се прехвърлят дружествените дялове на досегашните съдружници, както е в настоящия случай.

          Видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ от 06.07.2017г., въвеждането на изискването за деклариране има за цел да прекрати или ограничи "прекратяването на порочната от години практика фирми със задължения да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани". След като това е преследваната с изменението цел, разпоредбата следва да се тълкува по-широко и да обхване и хипотези на прехвърляне на дялове между съдружниците. Следва да се отбележи и че в конкретния случай, кратка справка на ТР по името на новоприетия (на 20.02.2020г.) съдружник, на когото се малко след това прехвърлят и останалите дялове от капитала на дружеството, показва, че същият през 2020г. участва в подобна схема и в още няколко дружества с ограничена отговорност.

          Накрая, следва да се посочи, че тезата, че новосъздадените изисквания за установяване липса на задължения към работниците и служителите, както и задължителни осигурителни вноски, касаят и двете форми на прехвърляне на дружествен дял, е в съответствие и с изменението на чл. 19 от ДОПК, предвиждащо отговорност за съдружниците, респ. акционерите в определени хипотези за дължимите от дружеството задължителни осигурителни вноски.

          По изложените съображения, съдът приема, че нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, предвиждаща дяловете между съдружници да се прехвърлят "свободно", се отнася само до липсата на необходимост от вземане на решение на ОС за прехвърляне на дела, но не и относно задължението за представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1 на чл. 129, въздигнато като условие за вписване на промяната в Търговския регистър. В този смисъл е налице актуалната практика на Пловдивския апелативен съд, където в Решение №50/02.06.2020 по търг. дело №201/2020г., се приема, че предвиждането дяловете между съдружници да се прехвърлят "свободно" означава само липсата на необходимост от вземане на решение от общото събрание. Според ПАС, смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ води до извод, че изискването за липса на изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите касае всички прехвърляния на дялове независимо дали е между съдружници или в полза на трети лица, което следва и от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към старата редакция на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, т.е. то касае двата варианта на прехвърляне, разглеждани в същата.

          В настоящия случай, заявителят не е представил към заявлението нужните декларации по  чл. 129, ал. 2 ТЗ от управителя на дружеството и прехвърлител на дялове М.Ч.. Такива не са представени  и впоследствие след дадените от ДЛР указания. Ето защо, жалбата срещу отказа се явява неоснователна, поради което отказът ще се потвърди.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20200722094655-3/28.07.2020 г. на длъжностно лице при АВ – ТР по Заявление вх. № 20200722094655/22.07.2020г. от адв. Ж.С.Д.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                          Окръжен съдия: