Р Е Ш Е Н И
Е
№ /19.08.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Г.а
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1158 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 18844/04.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 656 от 13.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 9750/2019г. на Варненския районен съд, ХLI-ви
състав, с което е прието за установено, че ****, в
качеството ѝ на ЕТ „Шани – Шенай Тунджерова“, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.***** не дължи на въззивното дружество сумата от
3169.20 лв., претендирана като цена на консумирана ел. енергия за периода от
23.01.2019г. до 22.04.2019г. в обект на потребление, находящ се в гр.*****,
временно преместваем обект – Павилион за закуски, отчитан по абонатен номер
********** и клиентски номер **********, за която сума е издадена фактура №
**********/24.04.2019г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.200 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено наличието на извършено неправомерно присъединяване,
водещо до неизмерване, респ. до незаплащане на част от консумираната ел.
енергия.. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за
присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от *****, в качеството ѝ на ЕТ „Шани – Шенай Тунджерова“,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.******** срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 3169.20 лв., претендирана като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 23.01.2019г. до 22.04.2019г. в обект на потребление, находящ се в
гр.Варна, пл. ***** временно преместваем обект – Павилион за закуски, отчитан
по абонатен номер ********** и клиентски номер **********
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия,
доставяна от ответното дружество в обект представляващ Временно преместваем
обект – павилион за закуски в гр.********, отчитан по абонатен номер **********
и клиентски номер **********, който обект на потребление бил присъединен за
осъществяване на стопанска дейност на едноличния търговец. По информация от
ответното дружество на 22.04.2019г. служители на „Енерго-про Мрежи“ АД
извършили проверка на СТИ на адреса на потребление и въз основа на резултатите
от проверката от претендирали от ищцата заплащане на сумата от 3169.20 лева над
текущо заплащаните сметки за потребена ел. енергия. Ищецът оспорва да е правена
проверка точно на СТИ, отчитащо електроенергията в неговия обект на потребление.
Проверката била извършена в негово отсъствие, на негов представител и на представител
на полицията. Не ставало ясно и как е определен периода на корекцията. Твърди
да не е манипулирал средството за търговско измерване и да не е ползвал през процесния
период допълнително начисленото количество ел. енергия. Оспорват се законосъобразността
на извършената проверка и начина, методиката и основанието на издадената от
ответното дружество фактура.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като допустима, но
неоснователна. Не оспорва, че ищецът е потребител на доставяна от ответното
дружество ел. енергия, че е извършена техническа проверка на изправността на
средството за търговско измерване и резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Страните били
обвързани от разпоредбите на общите условия на ответното дружество, в които
била предвидена възможност за коригиране на сметката на потребителя. На
22.04.2019г. е извършена проверка на измервателната система в обекта на ищеца,
в присъствието на двама свидетели и е констатирано неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа. Безспорно в обекта на ищеца е консумирана
ел. енергия, която не е заплатена от ищеца и с това било нарушено правото на
ответното дружество да получи цената на предоставената на ищеца ел. енергия. За
да се възстанови равновесието между доставеното и заплатеното количества ел.
енергия била предвидена корекционна процедура и същата се явявала правното
основание за получаване на процесната сума.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът
е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на
потребление, находящ се в гр.********, временно преместваем обект – Павилион за
закуски, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
От констативен протокол № 1400970 се установява, че на 22.04.2019г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
измервателната система в обекта на потребление на ищцата. При проверката е
установено наличието на извършени неправомерни присъединявания (прикачени
проводници (мостове) шунтове между вход и изход на токовите клеми на втора и
трета фаза (втора и трета система) на СТИ, осъществени чрез медни проводници
със сечение 10 кв.мм. В протокола е отразено, че неправомерно присъединените
проводници са демонтирани и е възстановена правилната схема на свързване.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – Маргарита Михайлова
Мутафова, с отбелязване „служител“ и Радко Андреев Кънчев, като е отбелязано и
при проверката да е присъствала огледна група I РУ.
Въз основа на констативния протокол,
„Електроразпределение Север“ АД е издало справка от 24.04.2019г. за корекция
при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване за обекта на потребление на
ищцата за периода от 23.01.2019г. до 22.04.2019г. Направени са изчисления въз
основа на ½ от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения и допълнително е начислено количество ел. енергия в размер на 15840
кВтч /л.30/.
Ответното дружество е остойностило
допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура №
********** от 24.04.2019г. за сумата от 3169.20 лева, с получател ЕТ „Шани –
Шенай Тунджерова“.
По делото са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебна електротехническа експертиза.
В заключението си вещото лице по проведената
съебно-техническа експертиза посочва, че средството за търговско измерване е от
одобрен тип, метрологичната му проверка е от 2017г. и може да отчита до 600
кВтч енергия дневно при 10-часово натоварване. СТИ може да измери и отчете за
период от 90 дни изчисленото количество електроенергия. Съгласно записаното в
констативния протокол била установена намеса в СТИ, при която електромерът е
извън клас на точност и неправилно отчита доставяната ел. енергия. При
извършената намеса електромерът е отчитал само част от потребяваната ел.
енергия, като преминалата по мостовете на двете фази електроенергия не се
отчита от СТИ. Извършените изчисления са математически точни при използване на
правилната пропускателна способност на допълнително поставените медни
проводници със сечение 10 кв.мм.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
На следващо място следва да се съобрази, че
разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение №
13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/,
регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 22.04.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 3169,20 лева, претендирана като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от
23.01.2019г. до 22.04.2019г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г.,
в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 18.06.2020г., а именно 330,15 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 656 от 13.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 9750/2019г. на Варненския районен съд, ХLI-ви
състав, с което е прието за установено, че ***, в
качеството ѝ на ЕТ „Шани – Шенай Тунджерова“, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.**** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
Варна Тауърс – Г сумата от 3169,20 лв., претендирана като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 23.01.2019г. до 22.04.2019г. в обект на
потребление, находящ се в гр.*****, временно преместваем обект – Павилион за
закуски, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за
която сума е издадена фактура № **********/24.04.2019г., на осн. чл.124, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** Тауърс – Г да заплати
на **********,
в качеството ѝ на ЕТ „Шани – Шенай Тунджерова“, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.************* сумата от 330,15 лв.
/триста и тридесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: