Р Е Ш
Е Н И Е № 261736
16.12.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14826 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото са искове с правна квалификация чл. 439 вр. с чл. 124 ГПК.
Ищец
Д.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** иска да се признае за установено по
отношение на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 7, че не дължи следните
суми: главница в размер на 1361.65 лева, която представлява неплатена дължима
главница за топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. – 30.04.2007г. ведно
със сумата от 325.79 лева мораторна лихва за периода от 21.02.2008г. до
18.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
21.02.2008г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2620/2008г. по
описа на РС – Пловдив и за които суми са били образувани изпълнителни дела №
***. на V район по описа на ДСИ при РС – Пловдив и изп.дело
№ ***. по описа на *** П.И. с рег. № *** от ***.
В
исковата молба се заявява, че въз основа на изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 2620/2008г. по описа на РС – Пловдив в полза на ответника са
присъдени суми в размер на 2 733.14 лева – консумирана топлинна енергия за
периода от 01.01.2005г. до 30.04.2007г., 525.98 лева мораторни лихви за периода
от 01.03.2005г. до 30.04.2007г. ведно със законната лихва за забава считано от
21.02.2008г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 203.18 лева.
Въз основа на така
издадения изпълнитрелен лист е било образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ
при РС – Пловдив като е била връчена покана за доброволно изпълнение на
20.10.2008г.
На
11.08.2008г. от взискателя – ответника по делото е направено искане за налагане
запор върху МПС на длъжника – ищеца;
На
16.10.2008г. е направено искане за налагане запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца;
На 17.10.2008г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя „Винпром Пещера“, като реално запорът бил наложен на 16.02.2009г.
На
20.10.2015г. било направено искане за уточняване задължението по изпълнителното
дело и за насрочване опис движими вещи в дома на длъжника.
Ищецът
твърди, че последното изпълнително действие е с дата 14.01.2016г. на която дата
е насрочен опис движими вещи, но това действие е недопустимо с оглед
настъпилата перемпция на изпълнителното дело.
Делото е прекратено на 01.07.2019г. по искане
на взискателя, изпълнителният лист е изтеглен и въз основа на него е образувано
ново изп. д. № ***. по описа на *** като в молбата за образуване е поискано
налагането на възбрана върху недвижими имоти
Ето
защо се иска уважаването на такава предявения иск като бъде признато за
установено, че дължимите суми за главница, лихви за забава и разноски са
погасени по давност. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез юрк. П.П. оспорва предявените искове.
Заявява, че по изпълнителното дело при ДСИ са постъпвали ежемесечно плащания
считано от 04.12.2008г. до 20.07.2016г. поради което и давността е прекъсната
на 20.07.2016г., а на 17.07.2019г. е направено искане за налагане възбрана
върху притежаваните от длъжника недвижими имоти. Ето и защо вземанията не могат
да се погасят с кратка 3 – годишна давност. Иска се отхвърлянето на предявените
искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Видно
е че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 2620/2008г. по описа
на РС – Пловдив в полза на ответника са присъдени суми в размер на
2 733.14 лева – консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. до
30.04.2007г., 525.98 лева мораторни лихви за периода от 01.03.2005г. до
30.04.2007г. ведно със законната лихва за забава считано от 21.02.2008г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в размер на сумата от 203.18
лева. Въз основа на така издадения изпълнитрелен лист е било образувано изп.
дело № *** по описа на ДСИ при РС – Пловдив като е била връчена покана за
доброволно изпълнение на 20.10.2008г.
Видно
от приобщеното изп. дело № *** по описа на ДСИ при РС – Пловдив изпълнителното
производство е било образувано на 18.06.2008г.
Първото
изпълнително действие по това изп. д. е наложен запор върху движима вещ МПС от
13.08.2008г. ведно с изпратена ПДИ.
С
разпореждане от 16.10.2008г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника – ищеца по делото, като запорното съобщение е получено на 16.02.2009г.
от работодател „Винпром Пещера“ АД.
Последвалите
действия по изпълнителното дело касаят уточнение на задължението от страна на
взискателя и изпращане на уведомителни писма до длъжника и до третото задължено
лице – неговия работодател.
С
молба от 19.10.2015г. взискателят е поискал насрочване опис движими вещи
находящи се в жилището на длъжника като с разпореждане от 20.11.2015г. е
насрочен опис движими вещи за дата 14.01.2016г. за което обстоятелство
длъжникът е уведомен на 25.11.2015г. Опис движими вещи не се е осъществил тъй
като взискателят не се е явил и не осигурява превоз до мястото на изпълнение,
което обстоятелство е констатирано с разпореждане от 14.01.2016г.
С
постановление от 01.07.2019г. производството по изп. дело е приключено, тъй
като с молба от 28.06.2019г. взискателят е поискал това като на 04.07.2019г.
изпълнителния лист е върнат на взискателя, който е образувал изп. дело № ***.
по описа на *** като последното изпълнително действие е насрочен опис движими
вещи за дата 03.01.2020г.
При
така установената фактология и като се вземат предвид задължителните указания
на т.р. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, нито образуването на изпълнителното дело,
нито ПДИ, нито имуществените справки прекъсват започналата да тече давност след
издаването на ИЛ. Такова прекъсване според ВКС настъпва с предприемането на
съответния изпълнителен способ. Приложението на тълкувателното решение към
настоящия случай следва да се зачете поради обстоятелството, че независимо, че
вземането е възникнало преди постановяването му, изпълнителното дело по което
се вземането се събира понастоящем е висящо и задължителното тълкувание
института на давността се прилага и за него.
Констатира се, че за
периода от 16.02.2009г. когато е наложен запор трудово възнаграждение до
14.01.2016г. когато е насрочен опис движими вещи по изпълнителното дело не са
извършвани изпълнителни действия. Следователно, делото се е перемирало на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК към 16.02. 2011г. като независимо, че в
периода от 04.12.2008г. до 20.07.2016г. са постъпвали суми по изпълнителното
дело за погасяване на задълженията по него, които са отбелязани на
изпълнителния лист течението на давността не е прекъснато, тъй като частичните
погашение на задължението нямат отношение към остатъчния размер на дълга.
Очевидно за ответника, взискател по изпълнителното дело е било ясно, че
секвестируемото трудово възнаграждение и удръжките които са правени на ищеца са
били недостатъчни да покрият дълга като взискателят е разполагал с
процесуалната възможност да поиска приложението на друго изпълнителен способ наред
с наложения запор трудово възнаграждение, каквото и реално е направил с молбата
си за опис движими вещи насрочен за 14.01.2016г.
След 16.02.2011г. е започнала да тече кратката
3-годишна погасителна давност на основание чл.111 буква „в“ ЗЗД, която е изтекла
на 17.02.2014г. с оглед на което задължението за главницата е погасено по
давност, а от там и акцесорните задължения.
Следва да се посочи, че
съгласно приетото от ВКС искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Частичните
погашение на дълга, които в случая са свързани с ежемесечни плащания от трето задължено
лице, към което ищецът е имал вземане не представляват самостоятелни действия
по принудително изпълнение, а са резултат от вече приложен изпълнителен способ.
Всички изпълнителни
действия след 16.02.2011г. по изп. дело № *** по описа на ДСИ при РС – Пловдив
са осъществени по перемирано изп. д. и в този смисъл са незаконосъобразни.
Изпълнителните действия
осъществени по изп. дело № № ***. по описа на *** са осъществени след като
задълженията за главница, лихви и разноски са погасени по давност.
Предвид на гореизложеното
предявения иск се явява доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдените сторените от него разноски по делото
в размер на сумата от 689,46 лева съгласно представения на л. 118 от делото
списък на разноските.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.Д. с ЕГН
********** с адрес: ***, ж.к.Тракия, бл. 141, ет.12, ап.46 НЕ ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 1361.65 лева,
която представлява неплатена дължима главница за топлинна енергия за периода от
01.01.2005г. – 30.04.2007г. ведно със сумата от 325.79 лева, която представлява
мораторна лихва за периода от 21.02.2008г. до 18.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 21.02.2008г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото за които е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2620/2008г. по описа на РС – Пловдив и за които
суми са били образувани изпълнителни дела № *** на V район по описа на
ДСИ при РС – Пловдив и изп.дело № ***. по описа на *** с рег. № *** от ***
поради погасяването им по давност на основание чл.111, буква „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов №
37 чрез юрк. П.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***,
ж.к.Тракия, бл. 141, ет.12, ап.46 сумата от 689,46 лева разноски за настоящето
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
ПМ