РЕШЕНИЕ

    №

гр. София, 31.10.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 317 по описа за 2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Ищците Б.К.Х. и С.К.Г. (конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалната ищца М.С.Л.) поддържат, че на 08.09.2020 г., около 8:50 ч., в гр. София, ж.к. „Младост“, в района на вход/изход на 8-мо СУ „Васил Левски“, лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. № *******управляван от  Ю.Л.К., при извършване на маневра заден ход, удря първоначалната ищца М.С.Л., която се е движела с бастун, непосредствено до оградата на училището. Настъпилото произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-436/08.2020 г. и е образувано досъдебно производство. Поддържа, че непосредствено след инцидента М.Л. е откарана от екип на Спешна помощ в „УМБАЛ Св. Анна“ АД, където е хоспитализирана в Отделението по ортопедия и травматология за периода от 08.09.2020 г. до 14.09.2020 г. в тежко състояние, с множество хематоми по главата и тялото, с окончателна  диагноза: „Счупване на горния край на раменна кост (хумерус)  закрито.“

 Ищците сочат, че поради сложността на фрактурата, на 10.09.2020 г. е извършена операция под обща анестезия, при която е направена вътрешна фиксация с плака и винтове.  Поддържат, че в периода на болничния престой тяхната наследодателка и майка, пострадала при пътнотранспортното произшествие, е търпяла интензивни  и продължителни болки и страдания. Извършената операция е последвана от смяна на превръзки, отстраняване на конци, следоперативна лекарствена терапия, контролни прегледи и рехабилитация. Предстои повторна операция за премахване на остесинтезния материал, която отново е свързана с болки и страдания. Вследствие на удара, се поддържа, че М.Л. е изпитвала силни болки по цялото тяло, претърпяла е множество болезнени натъртвания последвани от отоци и посиняване. Изпитвала е силно главоболие, световъртеж, стрес. Затруднен е нормалния й начин на живот, както и този на нейните близки, които следва да полагат грижи за нея, поради невъзможността й да се обслужва самостоятелно. Ищците сочат, че с писмо изх. № 002-2 от 04.01.2021 г., ответното дружество З. „А.И.“ АД е отказало изплащането на обезщетение.

            Ето защо, ищците молят съда, да им бъде присъдена сума в размер на 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие, както и сума в размер на 2 351 лв., представляваща имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на завеждане на исковата молба  - 11.01.2021 г. до окончателното плащане.

          Ответникът З. „А.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице сочения в исковата молба механизъм на пътнотранспортното произшествие. При евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което се изразява в нарушаване на чл. 108 ЗДвП. Поддържа, че в момента на настъпване на произшествието, пострадалата се е движила като пешеходец, несъобразявайки поведението си с нужните мерки за безопасност. Счита размера на претенциите за завишен и недоказан. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от влязло в сила решение от 17.05.2021 г., постановено по НАХД № 3578/2021  на СРС, НО, 129 с-в, Ю.Л.К. е призната за виновна, в това че на 08.09.2020 г., около 8:50 ч., в гр. София, при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. № *******по пътното платно на паркинга пред 8-мо СУ „Васил Левски“ с посока на движение от вход/изход на училището към ул. „проф. Арх. Станчо Белковски“, при извършване на маневра „движение назад“ нарушила чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост блъснала със задната си част на автомобила пешеходката М.С.Л., и с това и причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б“а“ НК, като на основание чл. 78а от НК и е наложено административно наказание.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК и приетото в т. 15 от ТР №6 от 06.11.2013 г., по тълк. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС решението по чл. 78а НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила присъда, обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от посочения от ищците делинквент; противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление, поради което е и противоправно; вида на телесните увреждания, приети в решението на наказателния съд, както и виновността на водача на автомобила.

Установява се от писмо изх. № 002-2 от 04.01.2021 г. от ответното дружество, че  З. „А.И.“ АД е отказал изплащането на обезщетение.

            Съгласно изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно изготвена, механизмът на пътнотранспортното произшествие е следния:

            На 08.09.2020 г. около 08:50 ч. в светлата част на денонощието в гр. София, ж.к. „Младост 1“ (кв. „Мусагеница“) от ул. „Проф. арх. Станчо Белковски“ към ул. „Без име“ се движи лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. № *******, управляван от  Ю.Л.К.. За посока на огледа е приета посоката по ул. „Без име“ с посока от вход/изхода на 8-мо СУ „Васил Левски“ към ул. „Проф. арх. Станчо Белковски“ и левия край на платното за движение. За ориентир е приета пресечната точка от мисленото продължение на първия ъгъл на сграда „Кабинет по дентална медицина - София ДКЦ-5 Филиал Мусагеница“. Улица „Без име“ в района на пътнотранспортното произшествие е предназначена за движение на пътни превозни средства в двете посоки, покрит от дребнозърнест сух асфалт. Когато автомобилът потегля на заден ход, той се намира от мястото на удара на отстояние 11,2 м., а пешеходката на отстояние 5,84 м.          В този миг пешеходката се разполага между двете линии, преминаващи покрай предната и задната стени на задната дясна колона на каросерията на автомобила и затова задната дясна колона на каросерията я скрива и водачката няма възможност да я види. Водачката няма възможност да види пешеходката и през огледалата за обратно виждане и останалите прозорци на каросерията. При потегляне, водачката ускорява автомобила до скорост 5 км/ч и с тази постоянна скорост продължава да го управлява към мястото за паркиране. Опасната зона за пълно спиране на автомобила с максимална интензивност от скоростта на движение преди пътнотранспортното произшествие 1,81 м. за време 1,4 сек. Поради дъгообразната траектория на движение на автомобила на заден ход и поради движението на пешеходката, обзорността на водачката към пешеходката с течение на времето се променя. В началото на времето за движение с постоянна скорост до удара остава време 7,37 сек., автомобилът се намира на отстояние 10,24 м., а пешеходката 4,91 м. от мястото на удара и е видима за водачката както през външното дясно огледало за обратно виждане, така и през задния прозорец непосредствено или чрез вътрешното огледало за обратно виждане. Когато до удара остава време 4 сек., автомобилът е от мястото на удара на отстояние 5,56 м., а пешеходката на 2,67 м. и остава видима през задния прозорец непосредствено или чрез вътрешното огледало за обратно виждане. Водачката не спира и настъпва удар между автомобила и пешеходката. Първият контакт е между задната дясна част на пешеходката и задната част на лекия автомобил в областта на задната броня. След удара пешеходката пада по лице и получава счупване на лявата раменна кост в горната част непосредствено под раменната става и хематом в областта на лявото слепоочие.

            Съгласно заключението, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката както през дясното външно огледало за обратно виждане, така и през задния прозорец когато автомобилът се е намирал на отстояния от 10,24 м. до 5,56 м. от мястото на удара, а след това - през задния прозорец. Тези отстояния на автомобила са по-големи от стойността на опасната зона за пълно спиране на автомобила 1,81 м. и водачката е имала възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие, ако предприеме спиране с максимална интензивност. В тази насока са и показанията на водача на автомобила Ю. Л. К..

            От приетото по делото и неоспорено заключението на съдебномедицинска експертиза се установява следното:

            В резултат на пътнотранспортното произшествие М.С.Л. е получила следното травматично увреждане: фрактура на левия хумерус (раменна кост) в горната част, непосредствено под раменната става, на фона на остеопоротична костна структура, както и малък подкожен хематом в ляво, което е видно и от фотоснимката от стр.10. На фотоснимката от стр.12 се вижда обширен хематом засягащ цялата външна част от лявата мишница на ищцата, от рамото до лакътната става. Такива хематоми са характерни след фрактури на големи кости, каквато е раменната и се дължат на кръвоизлива идващ от самата фрактура на костта.

Извършено е  оперативно лечение на фрактурата, изразяващо се в кръвна репозиция на фрагментите и фиксацията им с импланти, в случая плака с винтове (не са отбелязани усложнения на фрактурата в оперативния протокол). Ищцата е била оперирана под обща венозна анестезия на 10.09.2020 г., като след кръвната репозиция на фрагментите е бил поставен имплант - плака с винтове (не е отбелязано колко са бинтовете).

Следоперативния период е протекъл спокойно, без данни за сетивни и циркулаторни смущения на крайника. М.С.Л. е изписана в добро общо състояние, с указания за сваляне на конците на 14-ия ден и контролен преглед на 24.09.2020 г (за който няма амбулаторен лист в делото). По делото не са представени медицински документи за хода на възстановителния процес при ищцата (контролни прегледи и рентгенови снимки, евентуални усложнения и проведена рехабилитация).

Първите няколко дни понасяните болки са с висока интензивност, след което докато ръката е била в имобилиращата ортеза, същите са били умерени до слаби, с изостряния при опит за раздвижване на раменната става. Медицинските критерии за носенето на тази имобилизация, за възрастта на ищцата е 40 дни, като през периода е била необходима и чужда помощ при самообслужването. Още докато ръката е имобилизирана се назначава рехабилитация на свободната китка и пръсти, а след свалянето й, вече постепенно на лакътната и раменната стави, когато също е възможна появата на умерена болка.

По медицински критерии, възстановителният срок до ниво на работоспособност и нормално самообслужване от конкретната фрактура, при навременно и адекватно лечение и липса на усложнения, за възрастовата група на ищцата е около 5 месеца. Пълното възстановяване до нормалните активни движения в раменната става след такава фрактура, за хора над 70 години е трудно постижимо и нереалистично. Естеството на фрактурата при ищцата е такова, че за нейната възраст не може да се очаква пълно възстановяване до крайните възможности в активните движения на раменната става и винаги остава известен функционален дефицит, който обаче не пречи на ежедневната битова дейност. В този смисъл остатъчният функционален дефицит на раменната става е трайна последица при възрастни хора от фрактури в горната част на раменната кост.

При възрасни хора и особено при наличие на остеопороза, каквато е намерена при ищцата, не се предприема изваждането на поставените импланти на по-късен етап, поради риск от рефрактура. От наличната фотоснимка в делото (стр.8) показваща оперативния разрез на кожата след изваждането на конците, е видно, че е имало около 10 шева, което съответства на дължина на разреза от около 10-12 см.Този оперативен разрез впоследствие оставя линеен кожен белег със същия размер и с траен характер.

На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че са доказани всички елементи на фактическия състав, обуславящи отговорността на ответното застрахователно дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Относно претенцията на неимуществени вреди

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968г. са следните: полученото увреждане: фрактура на раменната кост на пострадалата М.Л., усложнена от заболяването на пострадалата – остеопороза, интензивните болки в началото на лечението, извършеното оперативното лечение под обща анестезия, периода на частично възстановяване – пет месеца съгласно медицинската експертиза, съгласно която, пълно възстановяване с оглед възрастта е невъзможно, търпените продължителни болки, включително психологически стрес, невъзможност да се обслужва пострадалата сама  и тежко емоционално състояние. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната.

Според показанията на Б.М.Х., съпруг на Б.Х., М.Л. е била в тежко състояние след инцидента, страдала е, след операцията ръката и е била обездвижена, спряла е да ходи  и се е обездвижила. След първия месец са започнали проблеми със сърцето.  

Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 45 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от пътнотранспортното произшествие. До пълния размер от 80 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Законова лихва, следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба.

Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът намира същото за неоснователно. От събраните доказателства, не се установи принос на пострадалата за пътното произшествие.

В така насока са показанията на водача на лекия автомобил Ю.Л.К., която сочи, че е пропуснала за погледне в средното вътрешното огледало за задно виждане и е усетила удар с жената. Извършвала е маневра на заден ход, за да паркира покрай оградата на училището, като на уличката, на която е настъпило ПТП се движат пешеходци, паркират и автомобили.

Относно претенцията за имуществени вреди

Към исковата молба са представени 4 броя фактури, ведно с касови бонове за имуществени разходи (имплант, ортеза за рамо, клесан и копие на рентгенова снимка), на обща сума от 2 351 лв., които съгласно медицинската експертиза са в причинна връзка с лечебно-възстановителния период на ищцата.

Следователно претенцията е изцяло основателна  и следва да се уважи в пълния предявен размер от по 1175,50 лв. за всяка ищца (2712 лв.), ведно със законова лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Относно разноските

На адв. Н.М., се дължи по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, в размер на 1 609,97. На ответника З. „А.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. и за депозит за експертиза в размер на 170 лв.

На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1 894,04 лв. и 230 лв. за депозит за експертиза, съразмерно размера на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

    Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД, ***, представлявано от гл. юрисконсулт Х.И., да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ поотделно на Б.К.Х., ЕГТ ********** и С.К.Г., ЕГН **********, представлявани от адв. Н.М. и адв. П.Д.,***, сума в размер на  по 22 500 лв. на всяка една от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.09.2020 г. в гр. София, по пътното платно на паркинга пред 8-мо СУ „Васил Левски“, по вина на Ю.Л.К., водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. № *******ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.01.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от по 22 500 лв. до по 40 000 (общо 80 000 лв.), като неоснователен.

ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД, ***, представлявано от гл. юрисконсулт Х.И., да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ поотделно на Б.К.Х., ЕГТ **********   и С.К.Г., ЕГН **********, представлявани от адв. Н.М. и адв. П.Д.,***, сума в размер на  по 1 175,50 лв. на всяка една от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, под формата на разходи за лечението в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.01.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД, ЕИК*********, да заплати на на адв. Н.М.,***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1 609,97 лв.

ОСЪЖДА Б.К.Х., ЕГТ ********** и С.К.Г., ЕГН **********, да заплатят на З. „А.И.“ АД, ЕИК*********, „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт и за депозит за експертиза в размер на 170 лв.

ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 1 894,04 лв. и сумата от 230 лв. за депозит за експертиза.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

                                                                                   

  СЪДИЯ: