№ 13682
гр. София, 23.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от И. В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110175207 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано след като с Определение от 14.11.2024 г. по гр.
дело № 13175/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав на основание чл.
104, т. 4 ГПК образуваното гражданско дело е прекратено и изпратено като родово подсъдно
на Софийски районен съд.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. Я., чрез
пълномощника си адв. Х. Н., срещу Ц. С. А. с предявени установителни искови претенции
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника следните вземания: сумата от 25 000 лева, представляваща главница по запис на
заповед от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 500 лева – съдебни разноски, които вземания са
удостоверени в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 17535/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 57-ми състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 903/2024
г. по описа на ЧСИ Георги Дичев с рег. № 781 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, както и сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело и сумата от 2 947,96 лева - такси.
При служебно извършената проверка за редовността на исковата молба и
допустимостта на предявените със същата искания съдът е констатирал, че последната не
отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 20.12.2024 г. е указал на ищцата в
едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането, да: 1). уточни дали
основанието, на което оспорва дължимостта на процесните вземания е липсата на поето от
ищцата задължение по ценната книга – запис на заповед, въз основа на който документ е
издаден изпълнителният лист по ч.гр.дело № 17535/2024 г., поради неподписване на ценната
книга от ищцата, съобразявайки, че съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание; 2). посочи в кой конкретно
момент на ищцата е връчена поканата за доброволно изпълнение с препис от
изпълнителният лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и дали ищцата е
1
депозирала писмено възражение по чл. 414 ГПК срещу дължимостта на удостоверените в
същата вземания на посоченото в исковата молба основание; 3). уточни характера на
вземането в размер на сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, като посочи дали се касае за вземане, удостоверено в изпълнителния лист или за
претендирано такова от взискателя в рамките на изпълнителния процес и дали касае
процесуалното представителство в този процес, като в случай, че се касае за вземане,
претендирано като разноски в изпълнителния процес да обоснове интереса си от отричане на
дължимостта му наред с вземанията по този изпълнителен титул, доколкото предмет на
исковата защита по чл. 439 ГПК е признаване недължимостта на вземания, удостоверени в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело; 4). уточни
характера на вземането в размер на сумата от 2 947,96 лева – такси, като посочи какви
конкретно такси включва последната, дали се касае за задължения по изпълнителното дело
или за платени от взискателя и дължими на същия от длъжника, като обоснове интереса си
от отричане на дължимостта им наред с вземанията по изпълнителния лист, доколкото
предмет на исковата защита по чл. 439 ГПК е признаване недължимостта на вземания,
удостоверени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело;
5). формулира петитума на исковата молба (искането си към съда) съобразно горното
уточнение – конкретно оспорените по вид и размер вземания.
Съобщението с препис от разпореждането е връчено на ищцата на посочения в
исковата молба съдебен адрес – чрез пълномощника й адв. Х. Н. на 24.01.2025 г., видно от
разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му, като в указания
едноседмичен срок, изтекъл на 31.01.2025 г., а и към настоящия момент по делото не е
депозирана уточнителна молба в изпълнение на дадените указания.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
съдържанието на исковата молба са изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът, както и в какво се състои искането, като петитумът (искането към съда) следва да
съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения относно спорното материално право, основанието и размера му. За редовността
на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи
служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения, без на този етап
да изследва приложените към същата доказателства. Именно твърденията на ищеца
очертават предмета на търсената от него защита, а оттук и предмета на доказване по делото
и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
Същевременно, съдът взе предвид, че с разпоредбите на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК
законодателят регламентират възможността за искова защита на длъжника в производството
по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност, чрез предявяване на отрицателен установителен иск, имащ за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
В процесния случай, от изложените в исковата молба твърдения не става ясно
основанието, на което ищцата отрича дължимостта на вземанията, удостоверени в това
изпълнително основание и представляващо „новонастъпило такова“ по см. на законовия
текст, не са формулирани твърдения относно влизане в сила на заповедта за изпълнение,
обуславящо наличието на правен интерес от предявения иск, не е обоснован с конкретни
твърдения правния интерес от отричане дължимостта на вземания, които не са удостоверени
2
в процесното изпълнително основание и които представляват адвокатско възнаграждение и
такси в изпълнителния процес, като същите са останали и неконкретизирани по вида си.
След констатираната нередовност на исковата молба, съдът е дал подробни указания до
ищцата за отстраняването им, които са останали неизпълнени.
Изложеното обуславя връщането на исковата молба и прекратяване на производството
по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, за които неблагоприятни правни последици
ищцата е била предупредена с разпореждането от 20.12.2024 г.
С оглед изхода на делото – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството, съдът не следва да се произнася по същество на отправеното искане по чл.
389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете, чрез постановяване спиране на изп. дело
№ 903/2024 г., произнасянето по което е обусловено от висящ исков процес.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 124360/13.11.2024 г. пред СГС, подадена от И. В. Я. и
ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното въз основа на същата гр. дело №
75207/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата, чрез пълномощника й адв. Н., на
посочения в исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3