№ 670
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. В. С. срещу Решение № 260347 от
08.02.2021г. по гр.д. № 2513/2020г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с което на основание чл.
181, ал. 1 от ЗМВР и л. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивницата срещу
ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от Директора Даниел Пашов искове за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 4 320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими
суми за храна в размер на 120 лева за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
24.02.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 668.29 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяко дължимо
месечно задължение до 24.02.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че неправилно и в противоречие с чл. 1 от ЗМВР, в
обжалваното решение ВРС е приел, че служебното правоотношение на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, каквато е ищцата, се урежда единствено с
разпоредбите на ЗДС. До изменението на ЗМВР в ДВ, бр. 60/2020г., ищцата като държавен
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е имала всички специфични права и задължения
предвидените в нормите на ЗМВР за служителите в системата на МВР. Основният спорен
въпрос по делото е дали в процесния период, ищецът е бил държавен служител по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗДС и дали при уреждане на неговия статут се прилага и специалния ЗМВР.
1
В зависимост от това, следва да се определи съобразно правната уредба на ЗМВР /в сила от
28.11.2014г./, кои са служителите на МВР, на които се следва храна или левовата й
равностойност. Счита, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се
урежда, както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР, като общите разпоредби се
прилагат по отношение тази категория служители само и единствено при липса на изрично
специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на
статута на тези служители от приложното му поле противоречи на основните принципи на
управление на държавната служба в МВР, съгласно чл. 141 от ЗМВР. Чл. 181, ал. 1 от ЗМВР
се прилага по отношение на всички служители на МВР, като за определяне кръга на лицата
имащи право на безплатна храна или левовата й равностойност следва да се изходи
единствено и само от разпоредбите на ЗМВР, който изрично урежда, че в хипотези на
преобразуване по силата на закона на правоотношенията на служителите в такива по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се дължи левовата равностойност за неосигурена храна. Това
разрешение следва да се приеме и с оглед справедливото и равно третиране на работниците
и служителите в системата на МВР. На служителите, на които по силата на закона
правоотношенията се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР съгласно § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗМВР. По
делото не е било установено, че в исковия период на ищцата е била изплащана определената
сума за храна и как е определено индивидуалното месечно възнаграждение на ищцата, а от
представените платежни бележки се установява, че след м. февруари 2017г. не са
начислявани и изплащани пари за храна. Отправила искане в тази връзка за постановяване
на решение, с което обжалваното такова да се отмени, а предявените искове да се уважат с
извод за основателност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от ОД на МВР, гр.
Варна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. В. С. срещу ОД на
МВР, гр. Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4320 лв., претендирана като сбор от
дължими и неплатени допълнителни средства за храна в размер на 120 лв. месечно за
периода 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 648.92 лв.,
представляваща общ размер на мораторната лихва, за периода от датата на падежа на всяко
2
месечно задължение до 24.02.2020г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищцата
е служител в системата на МВР, като със Заповед № 8121К-349/24.01.2017г. на министъра
на вътрешните работи е назначена като държавен служител при ответника, съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, считано от 01.02.2017г. От този момент до сега заема длъжността
„старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД на
МВР – Варна. До 31.01.2017г. й е била изплащана ежемесечно допълнително левовата
равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгласно чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР. От 01.02.2017г. до сега тези допълнителни средства не се начисляват и не й се
изплащат. Като държавен служител, чийто статут се урежда със ЗДС е служител на МВР и
съгласно чл. 181, ал. 1 от специалния закон би следвало да й се осигурява храна или
равностойността й. Със Заповед на министъра от 01.07.2015г. левовата равностойност на
храната за служителите на МВР е определена на 120 лв. Във всяка последваща заповед,
отменяща предходната и последната от 2019г. този размер е идентичен. От 01.02.2017г. за
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не се определя размер на средствата за
храна съгласно чл. 181, ал. 4 вр. ал. 1, поради което не е изплащана полагащата й се
допълнително равностойност на храна. Непосочването на служителите по чл. 142, т. 2 от
ЗМВР в тези заповеди не отменя установеното от закона право на храна, респ. на левовата й
равностойност, като липсва основание за по-неблагоприятно третиране на тази категория
служители с всички други такива, които полагат труд по трудово и или служебно
правоотношение. Отправила искане в тази връзка за положително произнасяне по
предявените искове.
В отговор на исковата молба, ОД на МВР – Варна признала възникналото и
съществувало между страните служебно правоотношение на посочената длъжност.
Оспорила обаче исковете по основание с доводи, че в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР са предвидени
три категории служители, служебното правоотношение на които е уредено в три различни
закона, а именно: държавни служители – полицейски органи и органи на ПБЗН; държавни
служители и лица, работещи по ТПО. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, а съгласно ал. 4 –
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда от ЗДСл. Статутът на ЛРТП се
урежда при условията и по реда на КТ и ЗМВР /чл. 142, ал. 5/. С изменението на ЗМВР от
2017г., служебните правоотношения на държавните служители, за които се прилага § 86 от
ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ се преобразуват в такива по ЗДСл. Законодателят
изрично е определил статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да е по ЗДСл, в
който не се предвижда предоставяне на храна или левовата й равностойност, а съгласно чл.
181, ал. 4 от ЗМВР на тази категория служители се осигурява безплатна храна при
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи
напитки при полагане на труд през нощта. За периода до 02.02.2017г. ищецът е имал право
да получава и е получавал левовата равностойност на храната, размерът на която се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи. След този момент на ищеца не е
3
изплащана левова равностойност за храна, поради това, че същата не се дължи. Съгласно §
69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР на ищцата е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Формирането на
работната заплата за държавните служители със статут по ЗДСл в МВР е съобразено с
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Така отправил искане
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, че със Заповед № 8121К-349/24.01.2017г.
на министъра на вътрешните работи на основание чл. 9, чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл и проведен
конкурс, ищцата е назначена за държавен служител на длъжността „старши експерт“ в група
„Управление на човешки ресурси“ към сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна.
Със същата заповед на ищцата е определена основна месечна заплата в размер на 1471 лв.
Не е спорно също обстоятелството, че в исковия период на ищцата не е заплащана
допълнително левова равностойност на храна, както и че съгласно нарочни заповеди
издавани от министъра на вътрешните работи определеният месечен размер на левовата
равностойност за храна през целия период е 120 лв.
Пред ВРС е проведена ССчЕ, от заключението на която се установява, че ищцата е
встъпила в длъжност считано от 31.01.2017г. в ОД на МВР – Варна. За отработен един ден за
м. 01.2017г. й е начислена ЗПЛ.ДЛЖ.ДС ЗДСл – 66.90 лв. и лични добавки – 3.14 лв. В
исковия период 01.02.2017г. до 31.01.2020г. на ищцата не е начислявана левовата
равностойност на храна за служители на МВР, която в случай, че се дължи е в исковите
размери.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Спорът по делото е доколко ищцата с оглед заеманата от нея длъжност в рамките на
служебното й правоотношение има право на допълнително плащане, извън основната
месечна заплата, под формата на левовата равностойност на храна в рамките на исковия
период.
Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност е
регламентирано в чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на
МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 – на държавните
служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и
4
снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност, чийто размер се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, а условията и редът за предоставянето й се определят с наредби на министъра на
вътрешните работи /ал. 4 и ал. 5/.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр.
14/2015г., в сила от 1.04.2015г./, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред. ДВ бр. 14/2015г., в
сила от 01.04.2015г./ е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само
статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се за
два специални закона – ЗМВР и ЗДС, които намират приложение по отношение различните
категории служители в рамките на системата на МВР. Приложението на специалния закон
/ЗДСл/ при уреждане служебното правоотношение на конкретната категория служители в
системата на МВР, изключва приложението по отношение на същото правоотношение на
другия специален закон /ЗМВР/. С § 86 от ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ е прието, че за
държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. Т.е. до
прекратяване на служебните им правоотношения, категорията служители по т. 2
законодателно се приравняват по статут на държавните служители по ЗМВР. С § 69, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗМВР /Обн., ДВ, бр. 81 от 2016г., в сила от 01.02.2017г./ от друга страна, е
предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше
образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6
на същия параграф, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, самият закон определя
начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното
правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. С ежегодни заповеди,
издавани от Министъра на вътрешните работи, на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
5
ЗМВР, каквато е и ищцата преди преназначаването й считано от 01.02.2017г., е определена
левовата равностойност на храна в размер на 120 лева месечно. На това основание съгласно
установеното от вещото лице в ССчЕ за м. 01.2017г. и за отработен 1 ден й е начислена
левовата равностойност на храна. Считано от 01.02.2017г., когато ищцата е преназначена по
посочения ред, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната
не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от нея основно
възнаграждение. Съгласно заключението на ССчЕ след този момент на ищцата не е
начислявано допълнително към основното възнаграждение левовата равностойност на
храна. При това положение следва да се приеме, че служителката няма право на отделно
допълнително възнаграждение за храна извън основното й възнаграждение. По делото не се
твърди от ищцата, съответно и не се установява, че определеното основно възнаграждение
на ищцата в рамките на заявения период не е формирано съобразно критериите на § 69, ал. 6
от ПЗР на ЗИДЗМВР /Обн., ДВ, бр. 81 от 2016г., в сила от 01.02.2017г./. Твърдението е за
дължимо отделно и допълнително от основното възнаграждение плащане, съставляващо
левова равностойност на храна, каквото право на допълнително плащане в исковия период
ищцата няма. Ако се приеме обратното, че ищцата като държавен служител в системата на
МВР - чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има право на храна или нейната равностойност съгласно чл.
181, ал. 1 от ЗМВР, то тя би била поставена в по- благоприятно положение в сравнение със
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се преобразували в
служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./, доколкото би
получавала храна, респ. равностойността й веднъж като съставна част от основното си
възнаграждение и втори път, отделно като допълнително плащане.
Наред с изложеното, ищцата е назначена по служебно правоотношение в МВР, на
основание § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ и съдържанието на
служебното й правоотношение се урежда от специалния ЗДСл. В специалния закон не е
предвидено в полза на служителите на държавна служба да се предоставя храна или нейната
парична равностойност, аналогично на уредбата по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Тази изрична
законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази категория
служители на МВР, изключва приложение на другия специален закон по аргумент за
празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от друга страна, изрично е предвидено, че
статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, а
изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи
длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2, сред които чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е въведено едва със ЗИД
на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 1.10.2020г./. Следователно за периода от
01.02.2017г. до 01.10.2020г. ищцата, като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, по
отношение на който е приложим ЗДСл няма право на храна, респ. на паричната й
равностойност като отделно плащане от основното възнаграждение. До 01.02.2017г., както и
след 01.10.2020г. за тази група служители в МВР, държавни служители по чл. 5 от ЗДСл,
извършващи дейности свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през
6
нощта от 22:00 до 6:00ч. правото на получаване на храна или левовата й равностойност е
изрично законодателно уредено. В периода от 01.02.2017г. до 01.10.2020г. обаче приложими
спрямо тези служители са били само разпоредбите на ЗДСл и същите нямат уредено в
закона право на допълнително плащане под формата на левова равностойност на храна.
Ето защо предявените на това основание главен и акцесорен искове са недоказани по
основание и следва да се отхвърлят. Идентичен правен резултат в решението си е
постановил и ВРС. Решението като правилно следва да се потвърди.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260347 от 08.02.2021г. по гр.д. № 2513/2020г. по
описа на ВРС, 43-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7