РЕШЕНИЕ
№ 12733
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110109524 по описа за 2023 година
Предявени са от ищците Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и Л.
В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу ответниците Г. Б. С., ЕГН
******, с адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*******, Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* и С. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че:
- ищецът Т. А. И. е собственик на 1) едноетажна жилищна сграда с площ от
22,00 кв.м., разположена в северозападната част на ПИ с идентификатор ****, а по-
голямата част от сградата – 21,00 кв.м. попада в ПИ с идентификатор **** в
югозападната му част, обозначена на комбинираната скица към заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза като Сграда I, заключена между т.1, 2,
3, 4, 5, 6 и 1 по зелените линии, състояща от една стая – всекидневна с кухненски кът,
която попада частично попада в контурите на сграда с идентификатор ****.2; 2) на
едноетажна жилищна сграда с площ от 49,00 кв.м., разположена в северната централна
част на ПИ с идентификатор ****, като по-голямата част от сградата – 33 кв.м. попада
в ПИ с идентификатор **** централно в южната му част, обозначена на
комбинираната скица към заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза като Сграда II, заключена между т.3, 14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 5, 4 и 3 по
зелените линии, състояща се антре, баня с тоалетна, всекидневна и две спални и същата
попада частично в контурите на сграда с идентификатор ****.2 и частично в контурите
на сграда с идентификатор ****.3, и 3) на реална част от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. София, с площ от 54,00 кв.м., която площ е заета
от жилищна сграда I и жилищна сграда II, заключена между точки 1, 2, 3, 14, 13, 12, 11,
4, 6 по зелените линии, отразени на комбинираната скица към заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза, попадащи в имот с идентификатор
**** и синята линия, отразяваща границата между поземлен имот с идентификатор
**** и поземлен имот с идентификатор ****, поради придобиването им по давност;
- ищецът Л. В. Р. е собственик на: 1) едноетажна жилищна сграда с площ от
1
45,00 кв.м., разположена в североизточната част на ПИ с идентификатор ****, по-
голямата част от сградата – 36 кв.м. попада в ПИ с идентификатор **** в югоизточната
му част, обозначена на комбинираната скица към заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза като Сграда III, заключена между т.11, 17, 16, 15, 10 и
11 по зелените линии, състояща се от антре, баня с тоалетна, кухня и две спални, и
същата попада частично в контурите на сграда с идентификатор ****.3 и 2) реална част
от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. София, с площ от 36,00 кв.м.,
която площ е заета сграда № III, заключена между точки 11, 17 по зелените линии,
отразени на комбинираната скица към заключението на допълнителната съдебно-
техническа експертиза, попадащи в имот с идентификатор **** и синята линия,
отразяваща границата между поземлен имот с идентификатор **** и поземлен имот с
идентификатор ****, поради придобиването им по давност.
Иска се и отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № ******, дело № 636/2002 г. по описа на нотариус Весела Ивчева.
Ищците извеждат съдебно предявените права при твърдения, че са собственици
на поземлен имот с идентификатор **** с площ от 226 кв.м., при граници: от север ПИ
с идентификатор ****; от изток ПИ с идентификатор ****; от юг ПИ с идентификатор
***** и от запад ПИ с идентификатор ****, с административен адрес: гр. София, ****
по наследство от техния прадядо А И, който го придобил с Нотариален акт № ***** г.
на И. З – І нотариус при Софийски окръжен съд. Още преди застрояването на имота
през 1920-1930 г. А И закупил от тогавашния собственик на ПИ с идентификатор ****
реална част от имота с площ около 100 кв.м., като уговорката била, че се купуват около
4 метра в дълбочина и около двадесет и пет метра по продължение на целия имот,
която площ е застроил с три сгради с обща площ около 90 кв.м., които представляват:
1) едноетажна жилищна сграда с площ от 21,30 кв.м., разположена в северозападната
част на ПИ с идентификатор ****, по-голямата част от сградата – 21,04 кв.м. попада в
ПИ с идентификатор **** в югозападната му част, състояща от една стая –
всекидневна с кухненски кът, която попада изцяло в контурите на сграда с
идентификатор ****.2, и на едноетажна жилищна сграда с площ от 49,13 кв.м.,
разположена в северната централна част на ПИ с идентификатор ****, като по-
голямата част от сградата – 31,78 кв.м. попада в ПИ с идентификатор **** централно в
южната му част, състояща се антре, баня с тоалетна, всекидневна и две спални и
същата попада частично в контурите на сграда с идентификатор ****.2 и частично в
контурите на сграда с идентификатор ****.3, поради придобиването им по давност. С
молба с вх. № 78379/21.03.2023 г. ищците уточняват, че ищцата Т. А. И. живее в
първата и втората жилищни сгради от нейното раждане през 1956 г., а през 1974 г. е
установила фактическа власт върху тях и поземления имот, зает от двете сгради до
настоящия момент, а ищцата Л. Р. В. живее в третата жилищна сграда от нейното
раждане през 1974 г. и упражнява фактическа власт върху същата от 1992 г., както и
върху реална част от имота на ответниците, заета от площта на сградата. Всяка от тях
предявява иск за установяване правото на собственост върху сградите, върху които
всяка от тях е упражнявала владение, както и върху поземления имот, зает от
съответните сгради, собственост на ответниците.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват
иска при възражения, че ищците не владеят реални части от собствения им поземлен
имот с идентификатор ****. Сочат, че ищцата Т. И. не живее в описаните сгради
повече от 20 години. По отношение на първата посочена жилищна сграда с площ от
21,30 кв.м. се излагат съображения, че няма самостоятелен характер, доколкото същата
представлява незаконно построена стая на имотната граница на двата имота и има
помощен характер. По отношение на втората жилищна сграда с площ от 49,13 кв.м. се
сочи, че представляват отделни помещения на една и съща сграда и същите нямат
самостоятелен характер. Сочат, че сграда с идентификатор ****.2, в която ищците
твърдят, че се намират процесните първа и втора сграда представлява полуразрушена и
необитаема сграда, без покрив, с компрометирани външни стени и негодна за
обитаване и за сграда е издадено предписание за укрепване или събаряне. По
отношение на построената в имота сграда с идентификатор ****.3 се излагат
съображения, че същата е построена в грубо нарушение на техническите и нормативни
2
правила. Сочат, че ответниците никога не са учредявали право на строеж на ищците
или техните праводатели, поради което същите не са станали собственици на
построеното в имота на ответниците. Оспорват твърдението на ищците, че владеят
сградите спокойно и необезпокоявано, доколкото ответниците непрекъснато са
сезирали компетентните органи за премахване на незаконните постройки, а по
отношение на земята под постройките никога не са установявали владение.
Ответниците твърдят, че владеят имота явно, несмущавано и непрекъснато повече от
20 г., а именно от 1969 г. и до дне, като в имота е изградена триетажна жилищна
сграда, в която те живеят постоянно. Твърдят също така, че придобили съответните
части от построените от наследодателя на ищците сгради, попадащи в собствения на
ответниците поземлен имот по силата на приращението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения на л. 113 от делото констативен нотариален № ***** г. на
И. З– І нотариус при Софийски окръжен съд, А И е признат за собственик на дворно
място от 225 кв. м., при съседи посочени съседи, и построената в дворното място
паянтова къща с дължина 7 метра и височина 4 метра, с обикновени керемиди.
По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 1******** г., по силата на който С А. С.ов и ответницата Г. Б.
С. си призната за собственици на основание давностно владение върху недвижим имот,
представляващ дворно място, с площ от 172 кв.м., находящо се в гр. София, *******,
съставляващо урегулиран поземлен имот парцел XVI, отреден за имот с пл.№***** по
плана на гр. София, местност ж.к. *****“, при съседи: ул. ******“, парцел *****,
парцел **** парцел *****, заедно със застроената в дворното място жилищна сграда
без строителни книжа, с площ от около 70 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и
баня.
Представена е и скица на поземлен имот № ***** от 30.06.2020 г., издадена от
СГКК – гр. София, на която е отразен актуални статут на поземлен имот урегулиран
поземлен имот парцел XVI, отреден за имот с пл.№ 849, от кв. 74а по плана на гр.
София, местност ж.к. „Разсадника-Коньовица“, видно от който същият представлява
поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр. София, *******, площ 182 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на тайно ползване:
ниско застрояване и съседи: ****, ****, ******и ********.
Представена е и скица от геодезическо заснемане на сградите, построени в
поземлен имот с идентификатор **** (УПИ XV-851) и поземлен имот с идентификатор
**** (УПИ XVI-849).
На л. 66 от делото е приложена скица на поземлен имот № ******* г., издадена
от СГКК – гр. София, за поземлен имот с идентификатор ****, според която имотът е с
адрес: гр. София, *******, с площ 182 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на тайно ползване: ниско застрояване и съседи: ****, ****,
****, ****** ***** Видно от същата скица поземлен имот с идентификатор **** е
идентичен с ПИ *******
Представени са и скица на сграда с идентификатор ****.3, разположена в
поземлен имот с идентификатор **** непосредствено до имотното граница с поземлен
имот с идентификатор **** и скица на сграда с идентификатор ****.2, разположена в
поземлен имот с идентификатор **** непосредствено до имотното граница с поземлен
имот с идентификатор **** и до сграда с идентификатор ****.3.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № ****** г.,
издадено от СО – район „Красна поляна“ С****тоян А. С.ов е починал на 06.11.2017 г.
и оставил за наследници ответниците Г. Б. С. - съпруга, Б. С. А. - син, Д. С. А. – син и
С. С. А. – син.
Прието е като доказателство по делото писмо от кмета на СО – район „Красно
село“, отправено до част от страните по делото, с което във връзка с констатирано
опасно състояние на постройка в поземлен имот с идентификатор ****, са изискани
документи за строителство на сградите в имота.
3
По делото се съдържат и отговори от ищците по делото до кмета на СО, както и
уведомление, жалба до СРП, до 03 РУ на СДВР (л. 107 – 112)
По делото е представено геодезическо заснемане на застрояването в ПИ с
идентификатор **** (л.115) и скица – проект за изменение на КККР на гр. София, чрез
попълване на сгради в поземлен имот с идентификатор **** ( л.116).
На л. 138 от делото е приета като доказателство комбинирана скица за пълна
или частична идентичност на поземлен с идентификатор 68134.1106.13 и поземлен
имот с идентификатор ****.
Постъпили са писма от СО – район „Красна поляна“, от СО – направление
„Архитектура и градоустройство“, в които е посочено, че за сградите, построени в
имот с идентификатор с идентификатор **** - с идентификатор ****.2 и с
идентификатор ****.3 липсват архитектурни планове и строителни книжа.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
******
От показанията на св. ***** се установява, че същата познава ищците Т. И. и Л.
Р., която е нейна племенница и същите живеят на ****. Л. живее там от както се е
родила, като освен нея там живее и сестрата на свидетелката А* още преди да се е
родила Л.. Къщата е построена преди повече от 20-30 години и не е променяна и
премествана, изградена е от стари тухли. Свидетелката не знае някой да е оспорвал
собствеността върху къщата на Т. и Л.. Къщата се ползва за обитаване. Не знае да има
разрушени стени на някоя от къщите. Къщата е разположена в края на двора и се
състои от две стаи, кухня и баня. Няма ограда към съседния двор. Къщите на Т. и Л. са
залепени една до друга. В парцела има още две сгради, в които живеел Чано, на който
е прилепена къщата до техните и след това идва къщата на Т., до улицата. Къщата била
построена от майката на зетя на свидетелката, на която не си спомня името. Къщите
били строени преди 70 години, много стари къщи, нямало нищо достроявано.
Свидетелката е влизала и в другите къщи, имало там две стаи. До къщата на Т. има
постройка, която не е долепена и представлява една стая и кухня. Има и друга
постройка, която е продължение на къщата на племенницата Л., състояща се от една
стая, където преди живяла майката на Т.. В тази две пристройки живее дъщерята на Т..
Едната пристройка била направена преди повече от 20 години, а другата от край време,
къщите са много стари.
От показанията на св. А се установява, че същата познава Л. и Т., същите живеят
на ул. *******и са собственици на старите си сгради, където са живели повече от 40
години. Комшиите им развалили покрива на къщата на баба А, която е майка на Т..
Свидетелката живее в района от 45 години и от тогава къщите са в имота. Съборена
била стена от къщата, където живяла баба А. Свидетелката е видяла как събарят
покрива, не видяла събарянето на стената. Сградите на Т. и Л. се използват за живеене.
Свидетелката знае от баба А, че майката на ответника С. – Т й разрешили да се
преустрои стена на гардероб. След предявяване на скица-проект на свидетелката,
същата посочва, че сградата, за която споделя е първата от лявата страна, граничеща
с*****. Подът на къщата е балатум, а отдолу земя. Т. и Л. не са местили стените на
сградите. Преди нямало тоалетни в сградите, но сега има такива. Л. живее навътре в
третата къща. Постройката, която е с разрушен покрив се състои само от една стая.
Изградена е канализация в къщите, когато са поставили тоалетни. В къщите се влиза от
тясна улица в двора на имота им, като съседите няма от къде да влязат в къщите.
От показанията на св. Янчев се установява, че същият познава Л. и Т., същите
живеят на **** и там имат собственост – къщата на баба Анка, която е майка на Т. и
същата е починала. Свителят живее в квартала от 1976 г. и къщата на баба Анка е там
от тогава, но входът бил от друго място. Там били и всички други къщи в двора. За
постройките входът е от към ул. „Индже войвода“, където е къщата на баба Анка. От
към двора на съседите С., Г. и Даниел не може да се влиза в къщите на ищците. Знае, че
спорът между страните е по отношение собствеността на къщата на баба Анка. Къщата
на баба Анка е построена от преди 45-46 години и съседите никога не са влизали в нея.
Подът на тази къща е от дъски. След смъртта на баба Анка, ищцата Т. позволила на
4
синът си да си направи стаичка, за да я използват като магазинче. Не знае дали къщите
навлизат в съседния двор. В двора живеят много семейства – Т., Чано, който е починал,
Л., Нели, Кощана, а най-отпред в първата стая е Нуша. Всичките са отделни
постройки. Не знае кой е построил къщите. Дворът има врата откъм улицата, от където
се влиза за къщите и за двора. На баба Анка стаята и другата нейна стая са залепени, за
да може чичо Али да използва едната за шиене. До тази къща има друга долепена къща
и след това има още една долепена къща. Пред самите къщи има пътечка откъм
улицата и всеки си влиза в къщата и всеки си има къща.
От показанията св. Ба се установява, че познава семейство А.и, както и Такса и
Л., тъй като живеят на една и съща улица, съседи са. Семейство А.и имат къща на два
етажа и една по-малка стаичка. Дворът има ограда от четирите страни и има врата
откъм улицата. В двора на Т. и Л., като се влиза откъм „Позитано“ по „Индже войвода“
в двора има няколко къщички, които са примитивни постройки, а не солидни къщи. В
двора има 6-7 постройки, които са от по една стаичка. Т. в момента не живее там, но
идва при дъщеря си. Л. живее в дъното на двора в една стая от както се е родила. В
къщичките се влиза през една пролука, няма врата. В двора има и други къщи, не само
тези на Л. и Т.. Свидетелката познава Али – шивача, който е баща на Т. и е роден там и
там е живял. Свидетелката живее там от 76 години. Стаята на Т. е малка, кирпичена.
Сградите са такива, от както свидетелката живее там. Къщите са построени от стари
тухли. В стаите има място, колкото да се сложи легло, маса. В двора има една по-
масивна сграда, която няма отношение по спора. Синът на Т. също живял в този двор, в
стаята, на която паднала стената, докато се оженил. Т. имала братя и сестри, но всички
са починали. Всички са живели в този двор, там са се женили. На границата с А.и има
4-5 сгради, които са построени от 20 години. Али – шивача си има нотариален акт за
старите сгради. Стаята на Али – шивача е издадена към имота на А.и, защото се е
развалила и е изградена на нова. Това се случило преди повече от 20 години.
От показанията на св. Илиев се установява, че същият познава семейство А.и
отдавна, познава и Т., но Л., не я познава. Свидетелят има наследствен имот, находящ
се до имота на А.и, имал работилница в имота до 1994 г. Имотът на Т. и Л. се намира
до този на сем. А.и от другата страна. Къщите са от преди 70-80 години и повече,
направени от кал и кирпич. В двора, където живеят Т. и Л. има около пет къщи. Бабата
на свидетеля е живяла там и от както свидетелят е роден тези къща са там. Т. е живяла
там, но в момента не живее, а за Л. не знае. От улицата се влиза през една малка
пътечка и всички си влизат в постройките. Състоянието на постройките е окаяно, те са
много стари. В двора живеят не само семействата на Т. и Л., живеят и други хора. В
двора има и една голяма къща, но свидетелят не знае кой живее там. В момента
свидетелят живее в кв. „Люлин“ и от 10 години не е ходил на ул. „Индже войвода“. До
1994 г. е бил ежедневно там, заради работилницата, която била на ул. „Позитано“ №
153. Първата постройка откъм улицата е с паднал покрив и стена.
От първоначалното заключението по приетата съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж. Д. Г. и инж. В. Г., което съдът възприема като
обективно, компетентно и професионално изготвено, се установява, че поземлен имот
на ищците с идентификатор **** в кадастралната основа на регулационните планове е
бил нанесен с планоснимачни номера, както следва: през 1931 г. ПИ с пл. № **** през
1951 г. – ПС с пл. № 7, а през 1967 г. – ПИ с пл. № 851, а имотът на ответниците с
идентификатор **** в кадастралната основа на регулационните планове е бил нанесен
с планоснимачни номера, както следва: през 1931 г. ПИ с пл. № *** през *** г. – ПС с
пл. № ***6, а през 1967 г. – ПИ с пл. №***рез действието на всички планове и двата
имота са били маломерни, като имот с идентификатор **** с площ от 226 кв.м. е
идентичен с ПИ с пл. № ***с площ от 230 кв.м., с ПИ с пл. № 6 с площ 222 кв.м. и с
ПИ с пл. № ****7, а имот с идентификатор **** с площ от 182 кв.м. е идентичен с ПИ
с пл. № 849 с площ от 175 кв.м., с ПИ с пл. № 7 с площ 173 кв.м. и с ПИ с пл. № 1056.
Посочени са и площите, за които са отредени двата имота, според регулационните
планове от 1931 г., 1951 г. и 1993 г. – според последния план за УПИ XVI – 849 за ПИ с
пл. № 849 – площ 178 кв.м., а за УПИ XV – 851 за ПИ с пл. № 851 – площ 225 кв.м. и
обща площ 403 кв.м. Вещите лица са заключили, че границата, разделяща двата
поземлени имота е нанесена в действащата кадастрална карта, както е била по архивен
5
кадастрален план преди одобряване на КККР, където местоположението на
регулационната линия по действащия ПУП от 1993 г. между УПИ XVI – 849 за ПИ с
пл. № 849 с площ 178 кв.м. и УПИ XV – 851 за ПИ с пл. № 851 с площ 225 кв.м.
съвпада с кадастралната граница. Границата между двата ПИ не е съобразена с
местоположението на сградите, които в кадастралната карта са нанесени с очертания,
които не съответстват на действителното им местоположение върху терена по площ и
граници. В ПИ с идентификатор **** по действащата към момента кадастрална карта
са нанесени четири сгради – на северната граница Сграда 1 с площ от 38 кв.м. и Сграда
4 с площ 17 кв.м., а на южната граница Сграда 2 с площ 46 кв.м. и Сграда 3 с площ 36
кв.м. Вещите лица са установили, че ПИ с идентификатор **** е плътно застроен, като
сгради 1 и 4 на северната граница попадат и в ПИ с идентификатор 68134.1106.126, а
сгради 2 и 3 на южната граница попадат и в ПИ с идентификатор ****. Описаните в
исковата молба сграда Първа с площ от 21,30 кв.м., сграда Втора с площ от 49,13 кв.м.
и сграда Трета с площ от 44,70 кв.м., които са с местоположение на южната граница на
ПИ с идентификатор ****, в кадастралната карта са нанесени като сграда 2 с площ от
36 кв.м. и сграда 3 с площ от 46 кв.м. Общата площ на Първа, Втора и Трета сграда,
описани в исковата молба е 115,13 кв.м., а общата площ на Сграда 2 и 3 по
кадастралната карта е 82 кв.м. След извършен оглед на място, вещите лица са
установили, че общата застроена площ на сграда 3 е 70 кв.м. е 70 кв.м., като в
границите на ПИ с идентификатор **** попада с площ 55 кв.м., а в границите на ПИ с
идентификатор **** с площ 15 кв.м. Общата застроена площ на сграда 2 е 46 кв.м.,
като в границите на ПИ с идентификатор **** попада площ 35 кв.м., а в границите на
ПИ с идентификатор **** площ 11 кв.м. Достъпът до сграда Втора и Трета, описани в
исковата молба се осъществява от южната им страна, през различни входове от към ПИ
с идентификатор ****, а до сграда Първа достъпът се осъществява от към улицата. При
огледа вещите лица са установили, че сграда Първа с площ от 21,30 кв.м. има вход от
уличната регулационна линия на ПИ с идентификатор ****, а останалите сгради нямат
вход откъм ПИ с идентификатор ****. Вещите лица при извършен оглед на място са
установили следното състояние на сградите:
Сграда Първа с площ от 21,30 кв.м., описа в исковата молба е едноетажна, с
масивна конструкция, стенна с носещи зидани стени. Стените са направени от
единична печена плътна тухла със свързващо вещество глина. Покривната
конструкция е дървена, а покривът е бил покрит с извита покривна керемида, но към
момента сградата е без покривно покритие и дървената конструкция е деформирана,
изметнала и на места изгнила. Сградата е нанесена в кадастралната основа на
регулационния план от 1951 г. Видът на строителството на сграда Първа е типичен за
50-те, 60-те години на миналия век и може да се приеме, че е построена преди 1951 г.
Сграда Втора с площ от 49,13 кв.м., част от която заема южната центарлна част
на ПИ с идентификатор **** описа в исковата молба е едноетажна, паянтова
конструкция, състояща се от комбинация от дървени греди и колони с пълнеж от
единична печена тухла. Покривната конструкция е дървена, а покривното покритие е
смесено: по покрива са нахвърляни найлони, винили от билборд, парчета ламарина и
керемиди. Сградата е нанесена в кадастралната основа на регулационния план от 1951
г. Видна на строителството не може да се определи, но със сигурност е по-стара от 15
години, тъй като от архивни снимки се вижда, че съществува през 2012 г.
Сграда Трета с площ от 44,70 кв.м., част от която заема южната част на ПИ с
идентификатор **** описа в исковата молба е едноетажна, масивна конструкция,
стенна с носещи зидани стени. Стените са от решетъчна тухла. Покривната
конструкция е дървена, а покривното покритие е от битумна рулонна хидроизолация.
Сградата е нанесена в кадастралната основа на регулационния план от 1951 г. Видът на
строителството на сграда Първа е типичен за 50-те, 60-те години на миналия век и
може да се приеме, че е построена преди 1977, 1980 г. в кадастрален лист 335. Може да
се приеме, че е построена преди 1977 г. и след 1951 г.
Вещите лица са установили, че сградите, описани в исковата молба не са
нанесени като самостоятелни обекти в кадастралната карта, нанесени части от същите
сгради по очертания, които несъответстват по граници и площ на действителното им
6
местоположение върху терена. Сгради 2 и 3, попадащи в ПИ с идентификатор **** по
действащата кадастрална карта са с площи, съответно Сграда 2 – 46 кв.м. и Сграда 3 –
36 кв.м., а частите от сграда Първа, Втора и Трета, описани в исковата молба, които
попадат в ПИ с идентификатор ****, не са нанесени в действащата кадастрална карта.
Вещите лица са заключили са заключили, че сграда Първа и Втора са с нарушена
носеща конструкция, липсващо покривно покритие, аварирала покривна конструкция и
същите не отговарят на изискванията на чл. 169 от ЗУТ – т.1, 3 и 5. Третата сграда
отговаря на изискванията.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че сградите, описани в исковата
молба са на отделна конструкция, но са долепени до съществуващите сгради в ПИ с
идентификатор ****, а Сграда Трета, описана в исковата молба е долепена до
съществуващата сграда в ПИ с идентификатор ****, отразена на скицата като сграда №
4.
От приетата по делото заключение по допълнителната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от същите вещи лица, което съдът възприема изцяло като
обективно, компетентно и професионално изготвено, се установява, че Сграда I има
един вход откъм улицата и един зазидан вход откъм ПИ с идентификатор ****,
отразени със стрелки на скицата в заключението. Към момента на огледа сградата не се
обитава. Сграда II има два входа от към ПИ с идентификатор **** за две отделни стаи,
отразени със стрелки в зелен цвят на скицата към заключението. В тази сграда
съществува един голям отвор за прозорец или врата. Към момента на огледа двете стаи
не се обитават. Сграда III има само един вход откъм с идентификатор ****. Сградата
се обитава като жилище. Вещите лица да изготвили скица към заключението, в която в
зелен цвят и с цифри са отразени очертанията на сградите, предмет на исковете,
съобразно действителното им положение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаването на предявения положителен установителен иск за правото на
собственост на поцесните недвижим имот, ищците следва да докажат при условията на
пълно и главно доказване, че са придобили собствеността върху процесните сгради и
реални части от поземления имот, въз основа на упражнявано давностно владение,
продължило повече от 10 години за посочения в исковата молба период.
Доколкото ответниците противопоставят възражения, че са собственици на
процесните сгради по силата на приращението с оглед притежаваното право на
собственост върху поземления имот, в който са построени сградите, то същите следва
да докажат, че са собственици на поземления имот въз основа на упражнявано
давностно владение.
По предявените искове за установяване правото на собственост на ищците върху
реални части от ПИ с идентификатор ****, съдът намира следното:
Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който
включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото
господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно
съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които
постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на
собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на
фактическото господство върху имота да е продължило. Съгласно разпоредбата на 79,
ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
За доказване правото на собственост на ответниците върху ПИ с идентификатор
**** е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 120, том I, рег. № 911, дело № 636/2002 г., по силата на който ответникът Г.
Б. С. и нейният покоен съпруг и наследодател на всички ответници Стоян А. С.ов, са
признати за собственици на основание давностно владение върху недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 172 кв.м., находящо се в гр. София, *******,
7
съставляващо УПИ парцел XVI, отреден за имот с пл. № 849 от кв. 74а, м. „Разсадника
– Коньовица“, при съседи: ул. „Индже войвода“, парцел XV-851, парцел III-850, парцел
I-847, заедно със застроената в дворното място жилищна сграда без строителни книжа,
с площ от около 70 км.м. С приетото по делото заключение по първоначалната СТЕ
беше установено, че така описания имот в представения нотариален акт е идентичен с
ПИ с идентификатор **** с площ 182 кв.м., според действащия кадастрален план.
Според даденото разрешение с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело
№ 11/212 г. на ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В този смисъл и доколкото ищците
оспорват правото на собственост на ответниците само досежно частта от имота им,
заето от сградите, предмет на иска, същите носят доказателствената тежест да докажат
правото си на собственост на конкуриращо се основание, изключващо правата на
ответниците, като в случая съдът съобрази, че ищците не се легитимират с акт за
собственост. Твърдението на ищците, че техният общ наследодател А И е закупил от
наследодателя на ответниците реална част от ПИ с идентификатор **** с площ от
около 100 кв.м. остана недоказано. Друг е въпросът, че при установената маломерност
на двата имота – този на наследодателя на ищците и този на ответниците, е
недопустимо разпореждането с реални части, за което съдът ще изложи подробни
съображения по-долу.
Съдът намира, че по делото беше доказано, че наследодателите на ищците, а
след тяхната смърт ищците, са установили фактическа власт върху процесните реални
части от поземлен имот с идентификатор **** най-късно през 1951 г., когато са
построени страда 1, 2 и 3, предмет на иска, част от които попадат в този ПИ. Така при
съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, в това число от тези, допуснати
на ответниците, се установи, че трите сгради, предмет на исковите претенции на
ищците са построени от преди повече от 70 години в същия вид и обем, в какъвто
съществуват и към днешна дата. Свидетелските показания в тази им част напълно се
подкрепят от заключението по първоначалната СТЕ, вещите лица по която са
установили след справка в Архивните кадастрални планове, както и чрез оглед на
сградите, че Сграда Първа и Втора, описани в исковата молба и отразени на скицата
към заключението са вероятно построени преди 1951 г. (същите са нанесени в
кадастралната основа на регулационния план от 1951 г.), а сграда Трета е построена
между 1951 г. и 1977 г. (същата е нанесена в кадастралния план от 1977 г.).
Същевременно по делото беше доказано посредством заключение на
първоначалната СТЕ, че ПИ с идентификатор **** е маломерен – с площ по – малка от
250 кв.м. и е бил винаги маломерен и според старите регулационни планове – от 1931 г.
до 1993 г. С оглед на това съдът дължи преценка за възможността да се придобива
реални части от такъв имот, предназначен за ниско жилищно застрояване, като има
предвид действащите закони по време на упражняваното от ищците и техните
наследодатели владение. Така, към най-ранния момент, в който е установена
фактическа власт върху реални части от ПИ с идентификатор **** (през 1951 г.) е
действал Закона за планово изграждане на населените места (отм.), който въвежда
минимални изисквания за лице и площ на поземлените имоти и ограничава
прехвърлянето и придобиването по давност на имоти, които не отговарят на
изисквания за площ и лице. Съгласно чл. 40 на ЗПИНМ (отм.) парцелите по дворищно-
регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба
на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди
съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели, а в
ал. 2 е предвидена забрана за придобиването им по давност – „такива части не могат да
бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност“. В
следващата алинея пък е предвидено изключение по отношение на отчуждителните
сделки и завети, само ако тези части се включат в съседен парцел при спазване на
8
действащите разпоредби. След отмяната на ЗПИНМ през 1973 г. е приет и действал до
приемането на ЗУТ – ЗТСУ (отм.), в чл. 59 на който е запазена забраната да се
придобива по давност или чрез сделка реална част от маломерен имот – така, според
ал.1 реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на
изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за
прилагане на закона. Запазено е изключението, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към
съседен имот. Същата уредба е приета и със ЗУТ през 2001 г. в чл. 200, според който
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Въведено е
изключение в ал. 2, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен
имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или
се присъединява към съседен имот. Изискванията за минимални размери на имотите –
площ и лице са запазени през действието на различните благоустройствени закона,
като по време на действието на ЗТСУ (отм.) и Правилника за прилагането му
парцелите за малкоетажно застрояване в градовете следва да са с размери: най-малко
14 м лице и 300 - 1000 кв. м повърхност, а поред ЗУТ 14 м. лице и 300 кв.м.
повърхност.
В случая по делото беше доказано, че процесният ПИ с идентификатор **** е
бил с площ между 173 и 182 кв.м. през периода на осъществявано владение,
респективно същият не е отговарял никога на изискването за лице и площ,
следователно реални части от такъв имот не могат да се придобиват по давност. Реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в
хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ, респективно
чл. 59, ал. 2 ЗТСУ (отм.), какъвто не е настоящия случай (в този смисъл са Решение
№1109/09.12.2008г., постановено по гр.д.№3117/2007г. на ВКС, Решение
№1008/14.09.2009г., постановено по гр.д.№3465/2007г. на ВКС и Решение №
102/30.05.2016 г. по гр.д. № 5728/2015 г. на ВКС и Решение № 105/12.11.2018 г. по гр.
дело № 3109/2017 г. на ВКС, I-во ).
С оглед изложеното по-горе предявените от ищците искове за признаването им
за собственици на основание давностно владение върху реални части от ПИ с
идентификатор ****, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По отношение на предявените от ищците искове за установяване правото им на
собственост върху Сграда Първа, Сграда Втора и сграда Трета, индивидуализирани в
исковата молба и в последващите молби , съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от двете заключения на СТЕ се установи, че част от
сградите, предмет на делото попадат в пределите на ПИ с идентификатор ****, за
който ответниците твърдят, че са собственици, поради което се позовават и на
придобиване на същите сгради по силата на приращението, на което ищците
противопоставят притежавано право на собственост въз основа на давностно владение,
поради което съдът следва да обсъди, както правото на собственост на ответниците
върху ПИ с идентификатор **** по отношение на спорната част и направените в тази
връзка възражения, така и противопоставяните права от ищците. За доказване правото
на собственост на ответниците върху ПИ с идентификатор ****, както беше посочено
по-горе, е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № ******** г., по силата на който ответникът Г. Б. С. и нейният покоен съпруг
и наследодател на всички ответници Стоян А. С.ов, са признати за собственици на
основание давностно владение върху недвижим имот, представляващ дворно място с
площ 172 кв.м., находящо се в гр. София, *******, съставляващо УПИ парцел XVI,
отреден за имот с пл. № 849 от кв. 74а, м. „Разсадника – Коньовица“, при съседи: ул.
*********, заедно със застроената в дворното място жилищна сграда без строителни
книжа, с площ от около 70 км.м. С оглед горния извод на съда, че ищците не могат и не
са придобили по давност спорните реални части от поземления имот, то като
9
собственици на същите се легитимират ответниците. Действително съгласно чл. 69 ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго, на която разпоредба се позовават ответниците, като
собственици на поземления имот, в който попадат част от сградите, предмет на
предявените искове. На този придобивен способ обаче ищците противопоставили
своето право на собственост на конкуриращо се основание, а именно придобиването по
давност, който при доказването му ще изключи правата на ответниците.
В случая при съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, в това число
от тези, допуснати на ответниците, се установи, че трите сгради, предмет на исковите
претенции на ищците са построени от преди повече от 70 години в същия вид и обем, в
какъвто съществуват и към днешна дата. Свидетелските показания в тази им част
напълно се подкрепят от заключението по първоначалната СТЕ, вещите лица по която
са установили след справка в Архивните кадастрални планове, както и чрез оглед на
сградите, че Сграда Първа и Втора, описани в исковата молба и отразени на скицата
към заключението са вероятно построени преди 1951 г. (същите са нанесени в
кадастралната основа на регулационния план от 1951 г.), а сграда Трета е построена
между 1951 г. и 1977 г. (същата е нанесена в кадастралния план от 1977 г.).
Същевременно от показанията на всички разпитани свидетели, в това число и
допуснатите на ответниците, се доказа, че от раждането си ищцата Т. И. е живяла с
родителите си в Сграда Първа и Втора (първите сгради откъм ул. „Индже войвода“, а
след смъртта на родителите си, сама с децата си. Установено беше също така от
показанията на св. Балабанова, че към момента ищцата Т. И. не живее в процесните
имоти, но там е живял синът и тя често го посещавала. Доказано беше също така, че
ответниците никога не са оспорвали упражняваната фактическа власт, не са
противопоставяли собственически права, а напротив семейството на ищцата Т. И., а
след смъртта на родителите й, същата лично е упражнявал фактическа власт върху
двете постройки явно, спокойно и несмущавано. Съдът намира, че по делото се доказа
и намерението за своене, като част от владението, доколкото пак от показанията на
разпитаните свидетели се доказа, че именно бащата на Т. И. – Али е построил
процесните къщи. Следователно ищцата винаги е смятала процесните сгради за свои –
първоначално на семейството й, а след смъртта на родителите й, като лично нейна
собственост. Доколкото по делото беше доказано, че двете къщи са построени преди
1951 г., това означава, че това е най-късният момент, от който наследодателите на
ищцата Т. И. са установили фактическа власт върху същите, респективно владение,
която след смъртта на родителите й, Т. И. е продължила да упражнява явно, спокойно и
несмущавано до датата на подаване на исковата молба, а именно около 72 години.
Съдът съобрази също така и предвид събраните по делото гладни доказателства, от
които се установи, че към момента и отдавна ищцата Т. И. не обитава фактически
сградите, като там известно време е живял синът й, а към момента двете сгради са
необитаеми, в какъвто смисъл са и възраженията на ответниците. С напускането на
имотите обаче владението не е изгубено, доколкото по делото липсват доказателства, а
и ответниците на твърдят друго лице да е установило фактическа власт върху имота,
респективно владението да е отнето, или същото да е изоставено.
По отношение на упражняваната фактическа власт върху сграда Трета от страна
на ищцата Л. А. И., съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните доказателства
се установи, че фактическа власт върху сграда е установено между 1951-1971 г., когато
е построена сградата от наследодателите, а след това същото е установено и
продължено от ищцата Л. А. И.. В този смисъл са показанията на всички разпитани
свидетели, които последователно и безпротиворечиво изнасят данни, че същата живее
в процесната сграда от раждането си и до днес продължава да живее в същата и я счита
за своя. Същевременно никой не е оспорвал собствеността й, в това число и от страна
на ответниците.
За придобиването по давност на процесните къщи е от значение същите да имат
характер на самостоятелни обекти, а на обсъждане следва да се подложат и
възраженията на ответниците относно несамостоятелния характер и нарушената стена
и покривна цялост на сграда Първа и Втора, както и незаконният им характер. Следва
да се отбележи, че по делото липсват строителни книжа за двете сгради, а и страните не
10
твърдят да съществуват такива. Съгласно § 16 ПР ЗУТ строежите, изградени до
07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат
на премахване. Подобна уредба е съществувала и ЗТСУ (отм.), като съгласно §2, ал. 1
на ПР, не се премахват по реда, предвиден в закона, незаконни строежи или части от
строежи на жилищни и вилни сгради и на сгради за сезонно ползуване, построени до
влизане в сила на тези изменения и допълнения на закона, в регулирани или
нерегулирани терени, когато сградите са построени за задоволяване на остра жилищна
нужда на собственика или на негови деца.
В случая по делото беше доказано, че двете сгради са строени преди 1951 г. без
строителни книжа. Преди 1951 г. нормативен акт, в който се съдържат правила за
застрояването на урбанизираната територия е Закон за благоустройство на населените
места (отм.), обн., ДВ, бр. 117 от 31.05.1941 г. Според чл. 164 от същия сграда
(постройка), по смисъла на този закон е всеки строеж, над или под земята, ограничен
от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни,
домакински, стопански или други нужди. В този смисъл от заключението на СТЕ се
установи, че сграда Парва и Трета са с масивна конструкция, а сграда Втора е
паянтова, и трите сгради имат носещи колони, стени и покрив от различно покритие.
Нарушаването на целостта на стената и част от покрива на сграда Първа не е
равносилно на погиване, поради което следва да се приеме, че и трите постройки
представляват сгради. Същевременно се установи по делото, че същите имат
самостоятелно значение, не са функционално свързани, както помежду си, така и със
съществуваща масивна сграда в имота, която не е предмет на настоящия иск.
Процесните сгради същевременно са търпими строежи съгласно параграф 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като към настоящият момент реално съществуват и няма
открита процедура за тяхното премахване, поради което представляват обект на право
на собственост. В този смисъл последователно в съдебната практика се приема, че
самостоятелен обект на вещни права е строеж, който съществува фактически и който
отговаря на юридическите критерии за обособеност, съобразно вида и
предназначението на построеното.
Същевременно с Решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о.
е прието, че че незаконният строеж, дори в режим на нетърпимост, е годен обект на
вещни права и съответно на прехвърлителни сделки, което напълно се споделя от
настоящия съд. В мотивите на решението да изложени съображения, че до влизане в
сила на ЗУТ не е имало изискване за установяване законността на строеж при
извършване на разпоредителни сделки, т. е. всеки самостоятелен обект на вещни права
е можел да бъде предмет на прехвърлителна сделка независимо дали е законен или не.
Изискването за установяване законността на строежа, респ. на търпимостта на
незаконен строеж, е въведено с § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ бр.
82/2012 г. /. и то с оглед на нотариалното производство. Липсва изискване за
установяване законността, респективно търпимостта на строежите за държавните и
общински имоти-частна собственост, които се прехвърлят с писмен договор или в
процеса на приватизация. Липсва подобно изискване при индивидуалното
принудително изпълнение. Следователно може да се приеме, че незаконният строеж,
дори в режим на нетърпимост, е годен обект на вещни права и съответно на
прехвърлителни сделки, респективно може да бъде придобит по давност.
В практиката на ВКС е прието също така, че нормата на § 16 ПР ЗУТ не е
императивна и сделка с незаконен строеж без удостоверение за търпимост е валидна,
тъй като смисълът на уредената в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ забрана за прехвърляне на
строежи, за които няма строителни книжа, без да е представено удостоверение за
търпимост не е да извади тези строежи от гражданския оборот, а единствено да обърне
внимание на приобретателя, че ако строежът подлежи на премахване като незаконен,
той ще поеме разходите по премахването му. След като незаконният строеж е годен
обект на вещни права, същият може да бъде придобиван от субектите по всички
уредени в закон придобивни способи. При спор за собственост на незаконен строеж е
11
относимо единствено дали има влязла в сила заповед по чл. 225 или чл. 225 а ЗУТ за
премахване на строежа и то само, ако не е налице позоваване, че правото на
принудително изпълнение на държавата е погасено по давност съгласно
предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК – в този смисъл е Решение № 60087 от
28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2020 г., II г. о., ГК. В контекста на изложеното,
по делото нито се твърди, нито са представени доказателства за издадена заповед за
премахване на строежите. Налице са данни за започнала проверка от компетентните
органи, но липсват данни за приключването й.
При тези данни съдът намира, че предявените искове от ищеца Т. А. И. за
установяване правото и на собственост върху сграда Първа и Втора, предмет на иска и
предявения от ищцата Л. В. Р. иск за установяване на правото и на собственост върху
сграда Трета, описана в исковата молба, за основателни, поради което следва да бъдат
уважение.
При този изход на спора право на разноски имат и ищците, и ответните. Ищцата
Т. А. И. претендира разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както
следва: 413,50 лв. платена държавна такса, 29,40 лв. половината от платената такса за
вписване на искова молба, 554,40 лв. половината от платения депозит за първоначална
и допълнителна СТЕ, 2,50 лв. половината от платената държавна такса за съдебно
удостоверение и 4900 лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответниците са
релевирали своевременно възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно и следва да бъде
намалено до размера на 3450 лв., който размер е съответен на факическата и правна
сложност на делото, както и със защитавания материалния интерес. Следователно
общия размер на сторените разноски от страна на ищеца Т. А. И. са в размер на
4449,80 лв., от които съобразно уважената част на предявените искове (два уважени
иска и един отхвърлен), следва да се присъди 2/3 от сторените разноски, или сумата от
2966,53 лв.
Ищцата Л. В. Р. претендира разноски, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, както следва: 291,66 лв. платена държавна такса, 29,40 лв. половината от
платената такса за вписване на искова молба, 554,40 лв. половината от платения
депозит за първоначална и допълнителна СТЕ, 2,50 лв. половината от платената
държавна такса за съдебно удостоверение и 4900 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Ответницит са релевирали своевременно възражение за прекомерност
на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно и следва да бъде намалено до размера на 3450 лв., който размер е
съответен на факическата и правна сложност на делото, както и със защитавания
материалния интерес. Следователно общия размер на сторените разноски от страна на
ищеца Л. В. Р. са в размер на 4327,96 лв., от които съобразно уважената част на
предявените искове, следва да се присъди сумата половината, или сумата от 2163,98
лв.
Претендираните от ищците разходи за изготвяне на комбинирана скица в размер
на 155 лв. не следва да се възлага в тежест на ответниците, тъй като този разход не
представлява разноски по водене на делото.
Ответниците също имат право на разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове, като искане в този смисъл е направил единствено ответникът С. С.
А.. Същият претендира разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в
размер на 205 лв., платен депозит за вещо лице, 10 лв. платена държавна такса за 2 бр.
съдебни удостоверения и 800 лв. платено адвокатско възнаграждение. Следователно
ответникът С. С. А. е сторил разноски в общ размер на 1015 лв., от които в тежест на
ответниците следва да се присъди 2/5 ат сторените разноски (два отхвърлени иска и три
уважени), или сумата от 406 лв., за която всяка от тях отговаря за половината, или по
203 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Т. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****, срещу ответниците Г. Б. С., ЕГН ******, с
адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, Д.
С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* и С. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *******, положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** е собственик на: 1)
едноетажна жилищна сграда с площ от 22,00 кв.м., разположена в северозападната част
на ПИ с идентификатор ****, а по-голямата част от сградата – 21,00 кв.м. попада в ПИ
с идентификатор **** в югозападната му част, обозначена на комбинираната скица
към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза като Сграда I,
заключена между т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 по зелените линии, състояща от една стая –
всекидневна с кухненски кът, която частично попада в контурите на сграда с
идентификатор ****.2 и 2) на едноетажна жилищна сграда с площ от 49,00 кв.м.,
разположена в северната централна част на ПИ с идентификатор ****, като по-
голямата част от сградата – 33 кв.м. попадаща в ПИ с идентификатор **** централно в
южната му част, обозначена на комбинираната скица към заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза като Сграда II, заключена между т.3,
14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 5, 4 и 3 по зелените линии, състояща се антре, баня с тоалетна,
всекидневна и две спални и същата попада частично в контурите на сграда с
идентификатор ****.2 и частично в контурите на сграда с идентификатор ****.3, по
силата на давностно владение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
срещу ответниците Г. Б. С., ЕГН ******, с адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******* и С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на гр. София, с площ от 54,00 кв.м., която площ е заета от жилищна
сграда I и жилищна сграда II, заключена между точки 1, 2, 3, 14, 13, 12, 11, 4, 6 по
зелените линии, отразени на комбинираната скица към заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза, попадащи в имот с идентификатор
****, и синята линия, отразяваща границата между поземлен имот с идентификатор
**** и поземлен имот с идентификатор ****, поради придобиването им по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Л. В. Р. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****, срещу ответниците Г. Б. С., ЕГН ******, с
адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, Д.
С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* и С. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *******, положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Л. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** е собственик на:
едноетажна жилищна сграда с площ от 45,00 кв.м., разположена в североизточната част
на ПИ с идентификатор ****, по-голямата част от сградата – 36 кв.м. попадаща в ПИ с
идентификатор **** в югоизточната му част, обозначена на комбинираната скица към
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза като Сграда III,
заключена между т.11, 17, 16, 15, 10 и 11 по зелените линии, състояща се от антре, баня
с тоалетна, кухня и две спални, и същата попадаща частично в контурите на сграда с
идентификатор ****.3, по силата на давностно владение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
срещу ответниците Г. Б. С., ЕГН ******, с адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******* и С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на гр. София, с площ от 36,00 кв.м., която площ е заета от сграда № III,
заключена между точки 11 и 17 по зелените линии, отразени на комбинираната скица
към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, попадащи в
имот с идентификатор **** и синята линия, отразяваща границата между поземлен
имот с идентификатор **** и поземлен имот с идентификатор ****, поради
13
придобиването им по давност.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН ******, с адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******* и С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на
Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Индже войвода“ № 1, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2966,53 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН ******, с адрес: гр. София, *******, Б. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******* и С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на
Л. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 2163,98 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 203 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Л. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
на С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 203 лв. – разноски в производството.
КОМБИНИРАНА СКИЦА, изготвена към заключението по допълнителната
съдебно-техническа експертиза ДА СЕ СЧИТА неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14