№ 58
гр. гр. Лом, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200469 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК ****, гр. ****,
представлявано от управителя си В. М. В., чрез адвокат Г.М. – САК, обжалва
издаденото от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана
и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП Е. Д.,
упълномощена със Заповед № **** на председателя на КЗП Наказателно
постановление № ****, с което на осн. чл. 45, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В с. з. административнонаказаното дружество се представлява от адв.
Г.М. от САК, който моли да бъде отменено издаденото НП, поради допуснати
процесуални нарушения и липса на извършено нарушение, алтернативно –
при приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява. По делото е постъпило писмено становище от старши
юрисконсулт С. Д., в което моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
С НП № **** на Директор в Регионална дирекция за областите Видин,
Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за това, че при сключване на договор за заем
Microcredit № ****, на 02.07.2021 г. е изискал заплащане на еднократна такса
под формата на така наречена от него допълнителна услуга „връщане в 30-
дневен срок“ в размер на 231.00 лв., като действие, свързано с усвояване и
управление на кредита, с което е нарушил забраната в ЗПК да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество жалбата се явява неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:
На 02.07.2021 г. в офис на „Микро Кредит“ АД в гр. Лом е сключен
договор за заем Microcredit № ****, по силата на който дружеството отпуска
заем в общ размер на 3 300 лв. Общата сума за погасяване е 4 456,26 лв., на 18
погасителни месечни вноски от 247,57 лв. Сумата за получаване от
кредитоискателя е 3069,00 лв., тъй като е предвидена и цена на допълнителна
услуга „връщане в 30-дневен срок“ – 231,00 лв., която се удържа от общата
сума на предоставения за ползване заем. Към договора за заем е сключен и
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № **** за
допълнителни услуги „Комфорт“ и допълнителна услуга „връщане в 30-
дневен срок“. Пакетът „Комфорт“ е за срок от 18 месеца с месечна вноска от
207,37 лв. или кредитополучателят ще трябва да заплати още 3732,66 лв.
Според договора за заем, допълнителната услуга „връщане в 30-дневен срок“
представлява възможност на потребителя да върне изцяло сумата на заема в
размер на 3300 лв. до 31.07.2021 г. без да се начислява лихва върху
главницата за този период. Цената за тази допълнителна услуга е 231,00 лв.,
2
която се удържа от общата сума и не подлежи на връщане, независимо дали
потребителят се е възползвал от тази възможност.
На 08.07.2021 г. е извършена проверка от служителите на КЗП РД –
Монтана – Ж.Ф. и В.Ц. в офиса на „Микро Кредит“ АД в гр. Лом, на ул. ****.
Изискани са да бъдат предоставени от кредитора два броя типови договори за
сключени заеми. След прегледа им се установило, че и в двата договора
„Микро Кредит“ АД изисква от потребителите да плащат такса за връщане в
30-дневен срок, като договор за заем № **** е за сумата от 3300.00 лв. за срок
от 18 месеца и в самия договор е включена такава такса в размер на 231.00
лв., която се удържа в момента, в който се усвоява отпусканата сума. Освен
това в Договора за потребителски кредит имало опция кредитополучателят да
се откаже от него в 14-дневен срок, ако заплати главницата и дължимата
лихва за срока от 14 дни. Според проверяващите това било в противоречие с
връщането в 30-дневен срок без такса, тъй като в един момент по Общите
условия и по Договора можеш да се откажеш и да върнеш сумата в 14-дневен
срок, след като заплатиш главницата и лихвата, а в същото време заплащаш
услуга „връщане в 30-дневен срок“, която позволява да върнеш сумата в 30-
дневен срок без лихва. За проверката е съставен констативен протокол №
**** (на л. 108-111 от делото). До „Микро Кредит“ АД е изпратена покана за
съставяне на АУАН. На 18.08.2021 г. бил съставен и АУАН от св. Ж.М. в
присъствието на св. В.Ц. и К.И.. Актът е връчен на С. Н. Т. – изрично
упълномощено за това лице, със задължение да го предаде на управителя на
дружеството. В законоустановения 3-дневен срок от „Микро Кредит“ АД е
постъпило възражение против съставения АУАН с подробно изложени
съображения. АНО обаче го оставил без уважение и на 21.09.2021 г. издал
Наказателно постановление № ****, с което наложил на дружеството
съответната имуществена санкция.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството - С. Н. Т.. Видно
от нотариално завереното пълномощно с рег. № **** /л. 36 от делото/ С. Т.
3
може от името на „Микро Кредит“ АД да подписва и получава всякакви
документи, свързани с проверките, вкл. АУАН. Именно това и се е случило
на 18.08.2021 г. С. Т. е присъствал при съставяне на акта, а впоследствие го е
и получил, за което е съставен констативен протокол № **** от същата дата
/л. 34-35 от делото/. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е
подадено и възражение против акта, поради което и не може да се приеме, че
по някакъв начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Както АУАН, така и издаденото впоследствие НП притежават всички
изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Посочени са както
датата на извършване на нарушението – 02.07.2021 г., така и мястото му –
офис на „Микро Кредит“ АД в гр. Лом, ул. ****. Именно на посочените дата
и място е сключен въпросният договор за заем, в който е изискано и
заплащането на еднократна такса под формата на „допълнителна услуга“.
Затова и неоснователни се явяват наведените с жалбата аргументи за
нарушение на чл. 57, ал, 1, т. 5 ЗАНН.
По същество съдът намира, че от „Микро Кредит“ АД е извършено
описаното нарушение. Според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК: „Кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита“. В процесния договор за заем Microcredit
№ **** е предвидена и допълнителна услуга „връщане в 30-дневен срок“.
Цената на тази услуга е 231 лв. и дава право на потребителя да върне изцяло
сумата на заема - 3300 лв. до 31.07.2021 г., без да се начислява лихва върху
главницата за този период. Цената на допълнителната услуга се приспада от
предоставената сума /3300 лв./, т.е. потребителят получава 3069 лв.
„Връщането в 30-дневен срок“ е предвидено в самия договор за заем /а не
само в договора за допълнителни услуги, както се твърди в жалбата/.
Въпросното връщане е именувано „допълнителна услуга“, но
актосъставителят и АНО правилно са преценили, че става въпрос именно за
такса, свързана с усвояването и управлението на кредита. Това е така, защото
в самия договор е предвидено, че за „услугата“ следва да се заплатят 231,00
лв. /чрез приспадане от получаваната в заем сума/. Тези 231,00 лв. се
заплащат при сключването на договора и не подлежат на възстановяване,
независимо, че „услугата“ може да не бъде използвана. Т.е. без заплащането
на тази сума не би могъл да се сключи договора и съответно - да се усвои
заемът. Затова по съществото си заплащането на допълнителната услуга
4
представлява всъщност прикрита такса за усвояване на кредита. Както
правилно се отбелязва в становището на ст. юрк. Д., става дума именно за
заобикаляне на закона от административнонаказаното дружество – с
позволени средства е постигнат непозволен резултат, а именно – нарушение
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В жалбата са развити аргументи, че предвидената в договора услуга не
е свързана с усвояване и управление на кредита. Следва обаче да се има
предвид, че естеството на събираната такса се извлича не от нейното
наименование, а от смисъла и предназначението, за които се събира /в този
смисъл е и константната съдебна практика на АС – Монтана – Решение № 153
от 31.03.2021 г. по КАНД № 131/21 г.; Решение № 71/15.02.2021 г. по КАНД
№ 37/21 г.; Решение № 158 от 01.04.2019 г. по КАНД № 79/2019 г./. В
конкретния случай, както беше посочено, наименованието „услуга“ в
договора има за цел единствено да прикрие, че става въпрос за такса за
усвояване на кредита. Ето защо и съдът намира, че от „Микро Кредит“ АД е
нарушен чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което и правилно, обосновано и
законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на дружеството. От същото не са представени доказателства и не
са изложени аргументи, които да опровергаят направените констатации от
проверката или да омаловажат тежестта на деянието. Не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за норма,
която безспорно гарантира правата на кредитополучателите. Нещо повече, в
случая се касае за една трайно наложила се практика в дейността на
дружеството, целяща заобикалянето на закона, и с която се нарушават
правата на потребителите. Наложената „имуществена санкция“ е в
минималния размер, предвиден в чл. 45, ал. 1 ЗПК - 3000 лв. и не може да се
приеме за несправедливо административно наказание.
Водим от горното, съдът намира, че депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, за това
и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Директор в Регионална дирекция за
5
областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП Е. Д., упълномощена със Заповед № **** на председателя
на КЗП Наказателно постановление № ****, с което на „МИКРО КРЕДИТ“
АД, ЕИК ****, гр. ****, представлявано от управителя В. М. В. на осн. чл. 45,
ал. 1 от ЗПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/, за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК
****, гр. София да плати на Регионална дирекция за областите Видин,
Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. /сто
и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението, препис от него да бъде изпратен на
Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със
седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП Е. Д. за сведение и
изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6