Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4374 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.03.2020г., гр.д.62799/18г., СРС, 34 с-в
признава за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Г.И.И.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 338.34 лева – главница
за ползвана топлоенергия за периода от 12.06.2015г. до 30.04.2017г., ведно със
законна лихва от 12.06.2018г. до изплащане на вземането; сумата 46.00 лева –
цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 12.06.2015г. до
30.04.2017г., ведно със законна лихва от 12.06.2018г. до изплащане на
вземането; сумата 145.68 лева – обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г.
до 28.05.2018г. и сумата 8.83 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 28.05.2018г., отхвърля иска
за главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 1338.34
лева до пълния предявен размер от 2043.86 лева и за периода от 01.05.2014г. до
11.06.2015г.; иска за главница за дялово разпределение за разликата над сумата
от 46.00 лева до пълния предявен размер от 70.00 лева и за периода от 01.05.2014г.
до 11.06.2015г.; иска за обезщетението за забава за разликата над сумата от
145.68 лева до пълния предявен размер от 338.06 лева и иска за обезщетението за
забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над сумата от 8.83
лева до пълния предявен размер от 16.71 лева, като осъжда ответника да заплати
на ищеца сумата 215.20 лева – разноски за исковото производство и сумата 37.42 лева – разноски по гр. д. № 38446/2018г. по
описа на СРС, 34 състав, а ищеца да заплати на ответника сумата 150.62 лева –
разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не
са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.32, ал.1 от Общите условия изискуемост на вземането най-късно в края на
текущия месец, следващ месеца на задължението, считано от публикуване на покана
в интернет страницата на търговеца. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете Г.И.И. оспорва
жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които
се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният
съд приема следното:
Предявяването на заявлението по чл.410 ГПК от „Т.С.”
ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични
вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна енергия и
дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3
вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от
12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила
от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен
срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има
предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава
за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на
тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е.
изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. В случая, след
като заявлението е подадено на 12.06.2018г., към тази дата са погасени по
давност вземанията за главницата за част от процесния период от преди задължението
за м.05.2015г. На основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по
давност са съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница.
Исковете за стойност на главница и мораторна лихва са неоснователни за
отхвърлените размери и периоди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част, с която са уважени
исковете, като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява разноски
от 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Същото е уговорено до
минимума по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г., МРАВ, поради което
неонователно е възражението за прекомерност.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03.2020г., гр.д.62799/18г., СРС, 34 с-в в
частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Г.И.И. искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.
1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.И.И. дължи на „Т.С.”
ЕАД по иска за главница за доставена топлинна енергия разликата над сумата от
1338.34 лева до пълния предявен размер от 2043.86 лева и за периода от
01.05.2014г. до 11.06.2015г.; иска за главница за дялово разпределение за
разликата над сумата от 46.00 лева до пълния предявен размер от 70.00 лева и за
периода от 01.05.2014г. до 11.06.2015г.; иска за обезщетението за забава за
разликата над сумата от 145.68 лева до пълния предявен размер от 338.06 лева и
иска за обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за
разликата над сумата от 8.83 лева до пълния предявен размер от 16.71 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.