№ 6686
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110116098 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1, 2 и предл.3 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от З. Р. Д. срещу [фирма] искове за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от сключения между страните
Договор за паричен заем № 5780691/01.02.2022 г., предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на
825,00 лева, както и на клаузата на чл.5, ал.2 от сключения между страните Договор за
паричен заем № 5780691/01.02.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 143,49 лева, поради противоречие и заобикаляне на закона – чл.10а, чл.11,
чл.19, ал.4 ЗПК, накърняване на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са в облигационна връзка по
силата на сключен Договор за паричен заем № 5780691/01.02.2022 г. Поддържа, че
съгласно чл.1, ал.3 от договора, трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 825,00 лева. Сочи още, че
съгласно чл.3 от договора, заедно с гореописаната такса, трябвало да върне сума в общ
размер на 2 606,78 лева, при получена сума от 1500,00 лева, при ГПК 49,34 % годишен
лихвен процент, 40,32 % годишен лихвен процент и лихвен процент на ден 0,11.
Твърди също, че в чл.5, ал.2 от процесния договор било предвидено заплащането на
неустойка в размер на 143,49 лева, като по този начин общата сума, която следвало да
върне на ответното дружество достига общ размер от 3 156,78 лева. С оглед
1
предходното, ищцата излага доводи, че клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от процесния
договор са нищожни поради противоречие и заобикаляне на закона – чл.10а, чл.11,
чл.19, ал.4 ЗПК, накърняване на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗПК. Поддържа, че е налице накърняване на добрите нрави поради
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
тъй като със заплащане на сумата за експресно разглеждане на документите и
предвидената в чл.5, ал.2 от договора неустойка, отпуснатия заем се оскъпява двойно и
води до злепоставяне интересите на ищцата и извличане на изгода за кредитора. Освен
предходното, ищцата твърди, че събирането на такси и комисионни за допълнителни
услуги е в противоречие с чл.10а ЗПК, както и че е налице заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага и доводи за неравноправност на
процесните клаузи, тъй като същите не са индивидуално договорени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищцата моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на процесните две договорни клаузи. Претендира
направени в хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва твърденията на ищеца, че
между страните е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем, но оспорва
твърденията на ищцата за нищожност на клаузите на чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.1, ал.2 от
същия. Поддържа, че съгласно чл.5 от договора, ищецът се е съгласил и задължил в
срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения,
подробно описани в него. На заемателя дори било дадено право да избере кой вид
обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. С оглед предходното се
изразява становище, че твърдението, че неустойката била уговорена в противоречие с
добрите нрави, било голословно. Поддържа, че се съгласно чл.29 ЗПК всеки заемател
има възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, като в случай, че ищцата е
разбрала, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл.5 от договора, е
могла да се откаже от него и да избегне неблагоприятните последици. Излага се още, че
непредставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще
успее да събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е
основния му предмет на търговска дейност, следователно и източник на приходи.
Оспорват се твърденията за заобикаляне на закона с поставянето на изискването за
предоставяне на обезпечение, като се излагат доводи, че право на кредитора е да
обезпечи предоставени кредит, а дали е адекватно е индивидуална преценка на
заемателя, който свободно сключва договор за кредит. По отношение на изложените
съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане
на документите се сочи, че ищцата е имала възможност сама да реши дали да се
възползва от услугата или да изчака 10 дни. Поддържа се, че искането за експресно
разглеждане на документите създава за заемодателя допълнително задължение за бърза
2
реакция и ангажиране на допълнителни ресурси, поради което той е свободен да
определи какъв да е нейния размер. Оспорват се твърденията на ищцата, че таксата за
експресно разглеждане на документите заобикаля закона с доводи, че тя не е действие
по усвоявани е управление на кредита, тъй като представлява услуга, предхождаща го
времево и няма задължителен характер. Оспорват се твърденията за противоречие на
клаузата на чл.1, ал.3 от договора с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По
изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за паричен заем Standart 14 № 5780691, от който
се установява, че на 01.02.2022 г. страните са сключили договор, по силата на който
ответното дружество „Вива Кредит” ООД предоставило на ищцата З. Р. Д. заемни
средства в размер на 1 500.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема
40.32%, годишен процент на разходите – 49.34% и срок за погасяване на заема 44
седмици. В чл.1, ал.3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 825,00
лева. Съгласно чл.5, ал.1 заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1.
поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен
трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да
няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2.
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя, посочено в чл.3, ал.1, т.7, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. Съгласно чл.5, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1,
заемателят дължи неустойка в размер на 550,00 лева, като уговорката е тя да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в
този случай дължимата вноска е в размер на 143,49 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 3156,78 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно е
ненуждаещо от доказване обстоятелството, че страните са сключили договор за
паричен заем № 5780691/01.02.2022 г.
Изхождайки от предмета на договор за паричен заем Standart 14 № 5780691/01.02.2022
г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК. С оглед
предходното, договорът трябва да отговаря на императивните разпоредби на този
закон.
С оглед предходното, съдът намира, че предвидената в чл.1, ал.3 от процесния
договор такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 825,00 лева не се дължи от ответника. Това е така, тъй като тази клауза
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочената разпоредба
нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса е повече от половината от отпуснатия
кредит – 825,00 лева при отпуснат заем в размер на 1500,00 лева. В случая нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима,
тъй като процесната такса е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана
с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги
не трябва да са свързани с него. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва
да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно
от предходното, сумата от 825,00 лева е нееквивалентна с оглед предоставената в заем
сума, поради което е и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП,
следователно нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Предвидената в чл.5, ал.2 от процесния договор неустойка в размер на 550,00
лева, надвишава 1/3 част от заемната сума, поради което води до извод за излизане на
неустойката от нейните присъщи обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като води до неоснователно обогатяване на кредитора – настоящ ответник.
Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се
кумулира към погасителните вноски и мораторната лихва към тях, не се намира в
никакво съотношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя
4
да върне заетата сума, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин в договора, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи още, че изискване
на обезпечение на задължение с поемане на поръчителство от физическо лице, което да
отговаря на определени изисквания създаващи значителни затруднения за
изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката от договора. Именно възнаградителната
договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че
клаузата за неустойка от договора въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като е почти
съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля и
ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР.
В допълнение на горните аргументи за нищожност на неустойката, за
неизпълнение на договорно задължение съдът намира за необходимо да посочи, че
добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП
е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с
оглед правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата на
търговеца и на потребителя. /в този смисъл е решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1777/2015 г., I т.о. на ВКС/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща
до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да
упражнят своите права за защита по договора. В конкретния случай, от начина по
който е уредено задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е
определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Изискванията свързани с кредитната история на
поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити също е свързано със
затруднения – в тази връзка следва да се подчертае, че да се вменява на
кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или
поръчител по друг кредит с кредитора [фирма], който разполага с тази информация, се
намира в сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността. Тази
5
информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който
предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да
извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите
й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г.
ОСТК/.
Отделно от предходното, съдът намира, че главното задължение на заемателя по
договора за заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Поставя се
обаче въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение
на задължението за даване на обезпечение на заемателя и адекватна ли е уговорената
неустойка да обезщети очакваните от неизпълнение вреди, при наличие и на
доброволно изпълнение по договора за заем. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на
съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената
парична неустойка, няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото
време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив,
начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и естествено води до
затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при
евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на
неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона.
Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника,
че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е
информирал клиента за всички условия по кредита, както и че потребителят е имал
свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че ищцата е подписала
договора не може да санира неговата недействителност, като противоречащ на ЗПК.
Обстоятелството, че кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като
повишеният риск оскъпява финансовия ресурс не може да обоснове уговаряне на
неустойка, която фактически представлява допълнителна печалба, а няма
обезпечителна и обезщетителна функция.
Предвид гореизложеното, съдът приема предявените искове за основателни,
поради което клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от процесния договор за заем следва да
бъдат прогласени за нищожни.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В случая ищцата не е направила разноски, тъй като е освободена от заплащане
на дължимата по производството държавна такса, а видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е безплатно
– при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 100,00 лева, представляваща
общодължимата по обективно съединените искове държавна такса, от чието заплащане
ищцата е била освободена.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението. Ето
защо, посоченото в списъка по чл.80 ГПК и претендирано възнаграждение, не обвързва
съда. С оглед предходното и при съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, както и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в общ
размер на 1200,00 лева /по 600,00 лева за всеки от двата обективно съединени иска/.
Тази сума следва да бъде възложената в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3
ЗЗД клаузата на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5780691/01.02.2022 г.,
сключен между [фирма], ЕИК [еик] и З. Р. Д., ЕГН **********, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 825,00 лева, както и на клаузата на чл.5, ал.2 от Договор за
паричен заем № 5780691/01.02.2022 г., сключен между [фирма], ЕИК [еик] и З. Р. Д.,
ЕГН **********, предвиждаща заплащането на неустойка в общ размер на 550,00 лева,
дължима на равни части към всяка от погасителните вноски в размер на 143,49 лева,
поради противоречие на закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат Д.В. М., член на Адвокатска колегия – гр.П., с адрес на кантора:
7
[АДРЕС], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от общо 1200,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищцата по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК [фирма], ЕИК [еик], със седалище и
адрес на управление: [адрес] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8