Р Е Ш Е Н И Е
№260035, 05.02.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
деветнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Мария Пеева
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
търговско
дело №29 по описа за две хиляди и двадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск по чл.432,ал.1 от КЗ.
Предварителна бележка:
Производството по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1250лв. е прекратено, поради оттеглянето на този иск от
ищеца, с определение, взето в с.з. от 24.11.20г., влязло в сила като
необжалвано от страните, считано от 02.12.2020г.
Ищецът Г.М.И., ЕГН **********,***,
адв.С.М., моли съда да осъди ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ №87, да му заплати по сметка *********** при *********** АД, на която е титуляр, обезщетение
в размер на 200 000лв. за неимуществените вреди, претърпени във връзка със
смъртта на сина му М. Г.И., починал вследствие на птп от *****г., състояло се
на пътя гр.******- гр.****, ведно със законната лихва върху търсеното
обезщетение, считано от 10.01.20г., тъй като на 09.01.20г. изтекъл предвидения
в закона тримесечен срок, в който ответникът следвало да даде отговор на
претенцията му за присъждането на търсеното обезщетение, но дружеството не му
изплатило такова.
Основал е иска и на твърденията, че
описаното птп е било причинено от Д. Б. Й., при управление на лек автомобил „*****“
с рег.№*****, застрахован към датата на птп за риска задължителна застраховка
гражданска отговорност при ответника, че Д. Й. е бил осъден с вляза в сила
присъда по нохд №1112/2019г. за причинената по непредпазливост, след нарушаване
на правилата за движение по ЗДвП, смърт на сина му, който участвал в същото птп
като водач на л.а. „*****“ с рег.№****** и че птп се състояло, тъй като застрахованото
при ответника лице, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост,
неочаквано и безпричинно навлязло в платното за насрещно движение, в което по
това време се намирал автомобилът, управляван от сина му, и така се стигнало до
фаталния сблъсък, при който синът му починал.
Оспорил е с допълнителната си искова
молба повдигнатите от ответника с отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване на птп от покойния М. И. и за прекомерност на търсеното
обезщетение, с оглед принципа на справедливост /виж допълнителната искова молба
на л.63-л.л65/.
Пледира по същество за уважаване на
предявения иск като изцяло доказан по основание и размер, ведно с присъждане на
разноските по списъка, представен в с.з. от 19.01.21г. /виж списъка на л.210/.
Развива подробно съображения и с писмена защита вх.№262850/26.01.2021г.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№6335/21.02.2020г., с който е
заявил, че предявените искове са допустими, но ги е оспорил както по основание,
така и по размер, като е оспорил изцяло и обстоятелства, на които исковете са
основани /виж отговора на л.52-л.58/.
Признал е, че при наличие на влязла
в сила присъда по отношение деянието на Д. Й., същата следва да се зачете, но е
повдигнал възражение за съпричиняване на птп от сина на ищеца, основано на
твърденията, че: е бил без поставен предпазен колан; нарушил е правилата за
движение по ЗДвП, като на участък с позволена скорост от 90км/ч е управлявал
автомобила си със скорост 93км/ч; управлявал е автомобила си с концентрация на
алкохол в кръвта с 0.17%, която, макар и да е под минимума, определен от ЗДвП,
в комбинация с лекарствените средства диклофенак и ибупрофен, които се прилагат
за лечение на болков синдром, е повлияла способността му за концентрация и за
своевременна адекватна реакция – и всичко това е допринесло за смъртта му.
Повдигнал е и възражение за
прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, с оглед
принципа на справедливост, като е развил подробно и съображенията си за същото.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК,
ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба, тъй че размяната
н акнижа е приключила с подадената от ищеца допълнителна искова молба.
Пледира по същество за произнасяне
от съда, при зачитане на принципа за справедливост при обезщетяване на ищеца за
загубата му, и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от
19.01.21г. /виж списъка на л.212/. Списък на разноските на ответника е
материализиран и с негова молба вх.№23304/14.08.20г. /виж л.35/. В дадения от
съда 10-дневен срок за представяне на писмени защити, изтекъл на 29.01.2021г.
не е депозирал такава.
Съдът, като взе предвид съвкупността
на събраните по делото доказателства и установените в производството релевантни
факти намери, че предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество е основателен и като такъв следва да се
уважи, но до размер от 150000лв., а за разликата до претендираните 200000лв.
следва се отхвърли, при зачитане възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост, като не е налице
основание за намаляване на отговорността му, поради съпричиняване, което остана
недоказано в производството, при следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявеният от ищеца иск е допустим,
тъй като :
Обстоятелствата, на които е основан-
че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на птп, състояло се на
територията на страната, причинено при управление на мпс, застраховано при
ответното дружество, за които търси обезщетение, го поставят в хипотеза на
чл.432, ал.1 от КЗ и прави страните надлежно активно и пасивно процесуално
легитимирани в производството по предявения иск.
Ищецът е спазил изискването на чл.498,ал.3
от КЗ, като преди предявяване на иска на 14.01.2020г. пред съда, е заявил
претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответника
на 09.10.19г. /виж л.43-л.48/ и предвиденият в чл.496,ал.1 от КЗ срок от не
повече от три месеца от подаване на претенцията му е изтекъл към 14.01.20г., а
ответникът не твърди и не установява в процеса да му е определил и заплатил
търсеното обезщетение в посочения срок, за които отрицателни факти ищецът не
носи тежест за установяване на твърденията си.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 18.09.20г., първо по
делото, без възражения от страните, съдът е приел по делото доклад, с който е
очертал релевантните за предявения иск и за повдигнатите от ответника
възражения факти и е разпределил между страните доказателствената тежест за
установяваването им /виж протокола от това с.з., в частта на л.92-л.95/.
2. При очертаните за предявения иск
релевантни факти и при стояща върху ищеца тежест за установяването им, както и
при зачитане на основание чл.300 от ГПК на влязла в сила случая присъда относно
състоялото се птп, в производството се доказа, че :
2.1. На *****г., на главен път ****,
км.****, облл.******, при управление на л.а. „*****“ с рег. №*******, Д. Б. Й.,
ЕГН **********, като е нарушил правилата за движение на чл.6,т.1, чл.20, ал.1 и
чл.21,ал.1 от ЗДвП и на чл.63,ал.2, т.5, изр.1 от ППЗДвП, по непредпазвилост е
причинил смъртта на на М. Г.И., ЕГН **********, поради което е осъден с влязла
в сила на 05.09.19г. присъда и са му наложени предвидени в НК наказания, и е
постановено, иззетият като веществено доказателство по досъдебното производство
л.а „*****“ с рег.№******, да се върне на Г.М.И. /виж присъдата на л.8/.
2.2. Пострадалият при птп М. И. е
починал на същата дата -20.11.18г. като неженен, и е оставил за свои наследници
родителите си Г.М.И. и В. Г. И., от които първият е ищец по делото /виж
удостоверение за наследници на л.13/.
Освен починалия на *****г. син М. Г.И.,
В. И. и Г.И. са имали и друг син със същото име- М., роден през *****г. и
починал на *****г., и имат и дъщеря В. И., родена през ****г., която е жива
/виж удостоверението от 17.10.19г. за съпруга и родствени връзки на л.41 и и
показанията на св.М. П., депозирани в с.з. от 18.09.20г., на
л.99-л.лице-л.100гръб/.
2.3. Към дата *****г., л.а. „****“ с
рег. №*****, управляван при птп от *****г. от Д. Й., осъден за причинената при
това птп по непредпазливост смърт на М. И., е бил застрахован за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД /виж: разпечатката на данни от системата на
ГФ на л.103, представена от ищеца; застрахователната полица на л.120, съща и на
л.122, представена от ответника въз основа вменено му задължение по чл.190,ал.1
от ГПК/.
2.4. Смъртта на второто му мъжко
чедо, е била преживяна и се преживява от ищеца и в хода на това производство изключително
тежко и мъчително, като изцяло го е променила.
Баща и син, които до датата на
смъртта на М. живеели в един дом, си били изключително близки и всичко правели
заедно, преди смъртта на М.. Синът се занимавал с ремонти на коли и селскостопанска
техника, като бил научил всичко от баща си, който преди птп работел в *********
в *****.Синът му работел с мерак, това, което бил научил, като и двамата
правели много услуги на съседи, които редовно ги търсели. Баща и син заедно
отглеждали в двора си и зеленчуци, за да правят от тях зимнина, заедно измазали
и облицовали кащата си. Никога не били се спречквали, обичали да обмислят
заедно нещата. В дома им често се събирали приятели на М., който бил много
добър и лъчезарен и винаги бил заобиколен с хора и обичан от хората.
Новината за смъртта и на този му син
поразила ищеца и това негово състояние не се е променило във времето и две
години по-късно.
Когато полицията отишла да съобщи за
смъртта на сина му, той изгубил свяст и паднал на земята, като се наложило да
го свестяват с инжекции за успокоение, не знаел къде се намира и дори
инжекциите не помогнали много.
След това събитие Г. коренно се
променил. Станал много сприхав и раздразнителен към близките си, дори за елементарни
неща. Проявява безразличие към мъжката работа в домакинството /прибиране на
дървата за зимата/, с нищо не се занимава, като дори формално да се съгласи при
покана да се направи нещо, после витае някъде и стои безучастен. Не желае вече
да се среща с никого и много рядко, един единствен негов добър приятел успява
да го откъсне от къщата, за да събират мед заедно. Дори когато идвали хора за
помените у тях, той оставал за пет минути с хората, а после изчезвал и го
намирали да плаче в някоя друга стая. Често изчезвал от дома си, без да каже
нищо, и после се оказвало, че е на гробищата, стои там и от всичко се е
отрекъл, защото счита, че все едно животът му е свършил, въпреки че има и друго
дете. Припаднал отново, когато му върнали колата, с която синът му катастрофирал,
и после витаел някъде, без да пророри и дума. Получил толкова силен тремор на
ръцете, че дори не може да се нахрани сам, а водата пие от чаша със сламка, към
която се навежда, защото не може да я вдигне от масата. Отслабнал много и
трагедията за него била много голяма. Наложило се да посети психиатър и му били
изписани и хапчета /виж показанията на св.П., съжител на дъщерята на ищеца и
сестра на погиналия М., на л.99лице-л.100гръб, а по отношение посещението при
психиатър и предписанието на прием на медикаменти за известно време- и
рецептурната бланка от 24.09.2019г. на л.37/.
3.При стоящо в тежест на ответника
установяване на фактите, на които е основано възражението му за съпричиняване
на птп от покойния син на ищеца, а по този начин- и на смъртта му, същите не се
установиха с допуснатите му гласни доказателства и прието заключение
вх.№261579/18.01.21г. на допуснатата му комплексна СМАТЕ, като:
3.1. Твърдението на ответника, че
като водач на л.а. „****“, с който е участвал в птп от ****г., М. И. е пътувал
без поставен предпазен колан:
Не се установи с показанията на
двамата допуснати му свидетели Г.К. и Г.К., пристигнали като екип от автопатрул на мястото на състоялото се на ******г.
на пътя гр.*****- гр.***** птп, които си спомнят птп, но не знаят дали водачът
на взелия участие в това птп лек автомобил „******“ е бил с поставен предпазен
колан, тъй като задачата им е била да обезопасяват движението на
местопроизшествието, за да го запазят, а с отваряне на двата автомобила, които
били много деформирани от сблъсъка, се занимавал екип на пожарната безопасност,
който пристигнал непосредствено след тях на мястото на произшествието /виж
показанията на тези двама свидетели на л.214гръб-л.215лице/;
Не се установи и с приетото по
делото заключение на комплексната допусната на ответника СМАТЕ, съгласно която,
от материалите, въз основа които заключението е изготвено, е видно, щото лекият
автомобил „****“, управляван от М. И., е бил съоръжен с преден ляв предпазен
колан, на мястото на водача /виж отговора на в.4 на л.206/, както и че този
колан е бил срязан от екипи на пожарната и на ЦСМП, които са извадили двамата
водачи от автомобилите, взели участие в това птп, която интервенция е
характерна за изваждане от мпс на пострадал с поставен предпазен колан Тези
данни, както характерът на тежките травматични увреждания, причинили смъртта на
М. И., които са такива от директен удар на жизнено важни органи в коремната
кухина и тазовата област, довели до остра кръвозагуба и бързо последвала след
нея остра сърдечно- съдова недостатъчност, са дали на експертизата основание да
заключи, че най-вероятно М. И. е бил с поставен предпазен колан непосредствено
преди състояване на птп, въпреки че в проверената медицинска документация
липсват описани травматични увреждания на трупа му, които са характерни и
специфични при правилно поставен предпазен колан /виж отговора на в.5 на л.206
и л.207/.
Отделно от горното, експертизата е
заключила еднозначно, че при установения в случая механизъм на птп- при пряк
челен удар между двете пътни превозни средства, настъпил при скорост на
движение на всяко от тях от съответно 88км/ч и 87км/ч., след навлизане на лекия
автомобил „*****“ в лентата за насрещно движение, в която се е движел лекият
автомобил „*******“, който удар е довел до хлътване на части от купето на
последния навътре, а оттам- и до тежките увреждания на М***** И. ***, при
условията на директен удар, носенето или неносенето на предпазен колан би било
в случая без съществено значение за намаляване степента и тежестта на телесните
увреждания, довели до смъртта му /виж отговора на в.седми на л.208/.
3.2.Твърдението на ответника, че М. И.
е съпричинил птп и смъртта си, тъй като способността му да реагира адекватно и
да предотврати птп е била повлияна в случая от комбинацията на наличен в кръвта
му алкохол от 0.17 промила и употребата на лекарствените средства диклофенак и
ибупрофен, се отрече от събраните доказателства, доколкото:
Макар от представения от ответника
протокол №******. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта на М. И. да е установено твърдението на ответника, че в
изпратената за изследване кръвна проба е установено наличие на алхохол с
концентрация 0.17 промила /виж л.138/, приетото по делото заключение на
комплексна СМАТЕ е отрекло категорично възможността тази минимална концентрация
на алкохол, дори и да е била съчетана с употребата на двете лекарства-
Диклофенак и Ибупрофен, за което ответникът не е събрал никакви доказателства,
не би могла да окаже каквото и да е влияние върху възможността на шофьора да
управлява автомобила си, да възприема правилно и да реагира своевременно на създалата
се пътна обстановка, а що се касае до установената при изследването
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, тя е определена като „субклинична“
степен на алкохолно опиване, която е в рамките на грешката от 0.20 промила на
газхроматографския метод на изследване, който е бил използван в случая /виж за
използването протокола на л.138, непосредствено над Заключение и отговора на
въпрос осми от СМАТЕ на л.208-л.209/.
3.3.Твърдението на ответника, че М. И.
е управлявал при птп автомобила си със скорост от 93км/ч и по този начин- по-висока
от разрешената от 90км/ч за пътя, на който се е състояло птп, и с това свое
поведение е съпричинил същото и смъртта си, е опровергано от приетото по делото
заключение на СМАТЕ, с която се установи, че непосредствено преди удара,
скоростта на мпс, управлявано от М. И., е била 87км./ч., докато разрешената в
случая такава е от 90км/ч -за път извън населено място, който не е автомагистрала
/виж отговора на въпрос първи на л.205/. Освен това и което е по-важно в
случая, със заключението и с отговорите на в.л. С. в с.з. от 19.01.21г. се
установи, че водачът на лекия автомобил „*****“ е нямал никаква възможност да
предвиди навлизането на другия автомобил в своята лента за движение, тъй че и
да реагира на същото, за да предотврати настъпването на птп. Поради това, макар
да не са налични обективни данни, от които да може да се определи дали
управляваният от него автомобил е променял скоростта си преди момента на удара,
но като това не изключва възможността преди удара той да е бил със задействана
спирачна система, може да се каже, че М. И. е нямал техническа възможност да
избегне птп чрез безопасно екстремно спиране на управлявания от него автомобил,
при скоростта, с която двата автомила са се движели непосредствено преди птп, и
неочакваното навлизане на другия участник в птп в лентата за насрещно движение,
в която е управлявал автомобила си М. И. /виж отговора на въпрос трети на л.205-л.206/.
4.При тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора.
4.1. Предявеният от ищеца иск за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди е
основателен, доколкото при стояща върху него доказателствена тежест, тъй
установи всички предвидени от закона релевантни факти за ангажиране
отговорността на ответника в случая, като доказа, че е претърпял
неимуществените вреди, описани в исковата молба- изпадане в много тежко
психическо, душевно и емоционално състояние, вследствие смъртта на сина си, че
претърпяването на тези вреди е вследствие използването на мпс, застраховано при
ответника за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите към датата на птп, което се е състояло на територията на
страната, и че за претърпените от него вреди застрахованото лице отговаря към него,
като увредено лице, съгласно българското законодателство, доколкото всеки,
който виновно причини вреди другиму, е длъжен да ги поправи /чл.45,ал.1 от ЗЗД/, а съгласно чл.477,ал.1 и чл.493,ал.1,т.1 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически лица за причинени от тях
на трети лица неимуществени вреди, свързани с използването на мпс, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство и застрахователят
по тази застраховка покрива отговорността на застрахования за тези вреди,
включително неимуществените вреди при смърт, като за обезщетяването им
увреденото лице има право на пряк иск срещу застрахователя /чл.432,ал.1 от КЗ/.
4.2.
Отговорността на ответника, която е функционална в случая, може да бъде
намалена при съпричиняване на птп и на смъртта от пострадалото лице /чл.51,ал.2
от ЗЗД/, но за целта ответникът следваше да установи както фактическите си
твърдения, довели според него до принос на М. И. към състояване на птп, така и
че описаното негово поведение е станало причина за състояване на птп, а
ответникът не установи нито едното, нито другото.
Напротив, установи се от допуснатите
му доказателства, че М. И. е управлявал автомобила си в границите на
разрешената за съответния пътен участък скорост от 90км/ч, най-вероятно с
поставен предпазен колан, че е нямал никаква техническа възможност да предотврати
птп, а още по-малко- смъртта си, вследствие на директния удар с автомобила,
управляван от застрахования, както и че минималното количество алкохол в кръвта
му, освен че е в границата на грешката при използвания газхроматографски метод,
и е несъществено, по никакъв начин не би могло да повлияе върху поведението му
като водач, и до съпричиняване на птп и смъртта му, дори в комбинация с
посочените лекарствени средства, за които не се установи от ответника да са
били използвани от него.
Поради това, възражението на
ответника за съпричиняване на птп от М. И. и на смъртта му, като недоказано в
случая, не може да доведе до намаляване на отговорността му на това предвидено
от чл.51,ал.2 от ЗЗД основание.
4.3. Възражението на ответника за
прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, с оглед принципа на
справедливост, се намери от съда за основателно, вследствие което искът следва
да се уважи частично- до размер от 150000лв., който съдът намери за справедлив
в случая, и да се отхвърли за разликата до претендираните 200000лв., при
следните съображения:
Доводите на ответника, свързани с
това възражение, са правни, а не фактически, доколкото е очертал с отговора си
при повдигането му принципни положения и критериите, които се използват от
съдилищата при извършване на преценката за справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди /виж л.55-л.56/.
От своя страна, ищецът е оспорил
това възражение, навеждайки контра доводи основно с допълнителната искова молба
/виж в частта на л.64лице-л.65лице/.
За определяне справедливия размер на обезщетението,
следващо се на ищeца,
съдът съобрази общо установените от съдебната практика при приложение на чл.52
от ЗЗД постановки, че понятието
"справедливост" не е абстрактно, а свързано със съвкупната преценка на
редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се определи размер, който най-
пълно да компенсира увредените лица за претърпените от тях вреди, но също тъй
да е адекватен на обществено-икономическите условия и стандарта на живот към
датата на определянето му, тъй че да не се стигне до противоречие с другия
основен принцип на правото за недопускане на неоснователно обогатяване, като се
вземат предвид обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на
пострадалия, степента на родство между него и лицата, които претендират
обезщетение, действителните съществували помежду им отношения, силата,
интензивността и продължителността на негативните последици от случилото се за
търсещите обезщетение лица, други относими за целта фактори.
Предвид горните
категорично възприети от съдебната практика критерии и принципи за определяне
на справедливия размерна обезщетението за неимуществени вреди, вярна и
съответна на същото е тезата на ответника в отговора, че при преценката на съда
следва да се търси баланс между двата основни принципа- за адекватно
обезщетяване на увреденото лице, без да се стигне до нарушаване на забраната за
неоснователно обогатяване, тъй че реакцията на ищеца в допълнителната искова
молба, пренесена на личната плоскост, че е абсурдно да се смята, че той цели
неоснователното си обогатяване в случая, защото правото му да получи
обезщетение е нормативно закрепено, на практика не съответства на принципната
теза на ответника, както и на задължението на съда в случая да вземе тези два
принципа предвид едновременно, когато прави преценката си за размера на
обезщетението, без правото на ищеца по чл.432,ал.1 от КЗ да влиза в
конфронтация с изискването на чл.52 от ЗЗД по никакъв начин.
В този конкретен
случай, извън горните принципни постановки, съдът взе предвид, че:
Ищецът търси
обезщетение за неимуществени вреди в качеството си на родител на починалия свой
син, който към датата на смъртта си е бил на ** години-т.е касае се до лица в
степен на най-близка родствена връзка и до загуба от родител на дете, което е било
в разцвета на зрелостта си и като няма данни да е страдало от заболявания, при
които смъртта му би била очаквано събитие.
В скалата на
негативните житейски събития смъртта е най- тежката възможна загуба, тъй като е
невъзвратима, а когато се касае до загуба на дете от родител, различна от
обичайната биологична поредност, при която се очаква по-възрастният да си отиде
от този свят преди по-младия, и когато тази загуба е внезапна и неочаквана,
както е в случая, обезщетенито, което би могло да послужи за обезвреда, макар
да се касае до щети, които не подлежат на оценка, следва да се определи във
възможно най- висок размер, в сравнение със случаи, в които търсещите
обезщетение лица са от по-далечен родствен кръг, загиналият е член на
семейството, който е страдал от заболявания, които биха могли да доведат до
смъртта му и без внезапното събитие, станало конкретна причина за настъпването
и, или е на възраст, при която, с оглед средната продължителност на живота в
страната смъртта му е вече едно реално предвидимо, макар и неясно относно
конкретния му момент на настъпване бъдещо събитие.
Освен, че е лице
от най- близкия родствен кръг, загубил дете на млада възраст, ищецът е имал и изключително
близки и топли отношения с покойния си син, който и към датата на смъртта си е живеел
заедно с родителите си в един дом и заедно с баща си и с негова помощ и
подкрепа е извършвал работата, с която се е занимавал, което също изисква
определяне на обезщетение в по-висок размер от случаи, в които родителите и
детето, въпреки близкото си родство, са установили самостоятелно живот, в който
рядко имат възможност да общуват и да споделят радости и скърби.
Установи се още,
че търпените от ищеца във връзка със загубата на сина му неимуществени вреди са
с изключителна сила, интензивност и продължителност, като освен че това събитие
го е променило коренно, той го преживява и до момента без скръбта му да
намалява, наложило се е да приема лекарства, в опит да се справи с последиците
от станалото, и до момента посещава гробищата, за да общува там със сина си,
вместо да общува с останалите членове на семейството си и с приятели, въпреки
че има и друго живо дете, но като очевидно детето от мъжки пол за него е
означавало много, след като е нарекъл и втория си син с името на покойната
друга рожба от мъжки пол- т.е установи се в случая интензивност и тежест на
негативните последици, които ищецът е търпял и търпи, по-високи от обичайните
при загуба на дете, довели и до засягане на психичното му здраве, наложило
медикаментозно лечение, както и до траен тремор, направил го неспособен да
обслужба ежедневните си насъщни потребности, каквато е храненето и приема на
вода.
Обстоятелствата,
при които синът на ищеца е починал, не рефлектират в случая върху преценката на
съда за справедливия размер на обезщетението, което му се следва за тази
загуба, защото ищецът не е бил очевидец на птп и не се събраха данни за
обезобразяване и/или разчленяване на трупа при птп, които обстоятелства се
зачитат от практиката като изискващи по-висока степен на обезвреда от случаите,
в които липсват. Не се считат за такива факти изтъкнатите от ищеца с писмената
му защита обстоятелства, че според приетото заключение, за М. И. птп било
непредотвратимо и че му били нанесени тежки увреждания, довели до смъртта му,
както и че трябвало да бъде изваден от автомобила след намесата на
специализирани екипи, защото не от такова естество са фактите, вземани предвид
от съдилищата в практиката им, за които обстоятелствата, при които се е
състояло птп оказват влияние върху преценката за справедливия размер.
Що се касае до
спора на страните относно обстоятелството следва ли възрастта на ищеца, който е
бил към датата на смъртта на сина си на **год, а към датата на завеждане на
делото на **год., да играе роля при преценка на справедливия размер на
обезщетението, което му се следва, съдът счита, че реакцията на ищеца срещу
този изтъкнат от ответника критерий е правно необоснована, защото действително,
както ответникът се е позовал изрично в отговора си в тази връзка, възрастта на
увредения е посочена като едно от обективно съществуващите обстоятелства, които
съдът следва да вземе предвид при преценката на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди при смърт в незагубилото значение и имащо
сила на задължително тълкуване по приложение на закона ППВС №4/1968г. /виж
раздел ІІ/. Друг е въпросът, когато съдът съобразява това обективно
обстоятелство, какво значение ще му отдаде. В случая, изтъкнатото от ответника,
че възрастта от **год. е близка до средната продължителност на живота в
страната по данни на НСИ, е вярно, а ако трябва да сме съвсем точни, данните на
НСИ относно средната продължителност на предстоящия за 2017г.-2019г. живот на
населението на РБ по пол и области, без изключване на основните класове причини
за умиране, за област ***** и пол мъжки е 71.8год.- т.е. ***** от тази на
ищеца. Тези обективни факти, както и ищецът счита в допълнителната си искова
молба обаче, следва да се зачетат като причина да му се определи час по-скоро
адекватно за целта обезщетение, за не си отиде невъзмезден за скръбта, която
търпи, а от друга страна, увредата му следва да е по-висока и затова, защото на
тази възраст е обичайно родителят все повече да разчита на подкрепата и помощта
на децата, които е отгледал, от която в случая е лишен, а несъмнено нуждата му
е по-голяма от тази на родители, които са по- млади и за които, поради това,
самостоятелното справяне с живота е по-лесно. Да, установи се ищецът има и
друго живо дете, но също така, че дъщеря му живее в ****, и макар да посещава
родителите си всяка седмица, не може да е непрекъснато с тях, както е бил
покойният негов син. Що се касае до факта, че ищецът е понесъл загуба на още
едно мъжко чедо, който се установи в процеса, и който се изтъква от него като
водещ до засилване на преживяванията му и тяхната тежест, това може и да е
така, но няма отношение към финционалната отговорност на ответника, която иска
да бъде ангажирана в случая, тъй че не се зачита от съда като обстоятелство,
което следва да доведе до повлияване на преценката за справедливия размер на
обезщетението, което ответникът му дължи.
За фактите, които
прие по-горе за установени със събраните по делото гласни доказателства, съдът
съобрази на основание чл.172 от ГПК евентуалната заинтересуваност на св.П.,
като дългогодишен съжител на дъщерята на ищеца, от изхода на спора, но въпреки
това намери, че дадените от него показания могат да се ценят изцяло, тъй като
кореспондират на обичайните за аналогични житейски ситуации преживявания на
родител, а и поведението на свидетеля при разпита му остави у съда впечатление
за пълна искреност и неподправеност.
По отношение съпоставимостта
на следващото се на ищеца обезщетение със стандарта на живот в страната и
разбирането за справедливост, съобразено с обществено- икономическите условия,
съдът взе предвид, че:
Синът на ищеца е
починал при птп през ******г. и макар до приключване на устните състезания по
делото през януари 2021г. да са изминали само малко повече от две години, в рамките на това време е налице съществена
промяна в икономически план, настъпила със световната пандемия от Ковид 19,
довела и до сериозни последици в социално-икономически план, което следва да
доведе до завишаване на справедливия размер на обезщетението в сравнение със
случаи, когато такива промени не са настъпили междувременно.
По дебата на
страните дали предвидените законодателно лимити на застрахователно покритие и
тяхното нарастване във времето са обективен белег за икономическите условия,
които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди за всеки конкретен случай и дали има
основание същите да се считат за водещ критерий при определяне на
обезщетението, което е платимо от застрахователя, в размер, по-висок от случаи,
в които се касае до обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие
не на птп, а на други събития- трудова злопулука, битови инциденти, хулигански
прояви и т.н., съдът счита, че тезите, застъпени и от двете страни, са
принципно и теоретично верни, доколкото в съдебната практика нерядко
завишаването на лимитите на отговорност е било сочено като показателно за
промяната на икономическите условия в страната. Това, което обаче е важно в
случая, е конкретното съобразяване на фактите, свързани с икономическата
обстановка, а не теоретизирането върху приложимостта на този критерий за
преценка на справедливия размер на обезщетението. Затова, принципната позиция,
която този състав застъпва във връзка с лимита на отговорност е, че значението
му за преценката по чл.52 от ЗЗД не следва да се абсолютизира, защото, както
личи от разпоредбите на КЗ, понятията застрахователната сума /лимит на
отговорност/ и застрахователно обезщетение са различни и законодателят по
никакъв начин не обвързва пряко размера на обезщетението с размера на
застрахователната сума. Както застрахователят изтъква, последната и нейният
размер не би следвало да съставляват критерий за определяне на обезщетението за
вреди, дължимо от застраховател, в размери, по-високи от тези, в които се дължи
обезщетение от преките причинители на вреди, различни от застраховани по
смисъла на КЗ лица. А иначе, както и промяната в размера например на
минималната работна заплата за страната, който е нормативно определен, така и
промяната в лимита на отговорност, също нормативно определен, са действително
обективни белези за промяна в иконимическата обстановка, които, макар да не
следва да се абсолютизират, могат да послужат като ориентир за това как същата
се променя, а оттам- и как това влияе при определяне на размера на
обезщетението, тъй че то да е адекватно на тази промяна и доведе до изискуемата
се от закона възможно най-пълна компенсация на увреденото лице за търпените от
него неимуществени вреди. В контекста на казаното и извън кризата, причинена от
пандемията Ковид 19, съдът взе предвид все във връзка с икономисечката
обстановка в страната още и това, че докато към *****г., когато птп се е
състояло, минималната работна заплата за страната е била 510лв./мес., към
датата на приключване на устните състезания по делото през януари 2021г.,
минималната работна заплата за страна е в размер на 650лв./мес., а към същите
две дати, предвидените в закона лимити на отговорност за неимуществени вреди
вследствие на смърт са били съответно 10 000 000лв. и
10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Тези обективни факти на нарастване са също показателни за това, че
настъпилите промени в икономически план налагат увеличаване на размера на
обезщетението в сравнение с това, което би било достатъчно при настъпване на
събитието.
Прегледът на
съдебната практика за размера на обезщетенията, определяни от съдилищата за
неимуществените вреди, претърпени от родител по повод смъртта на дете за същите
две години, макар и да сочи на едни широки граници между 100 000лв.-200 000лв.,
според спецификата на всеки един конкретен случай, е ясен ориентир за
общественото разбиране за справедливия да послужи като обезвреда за този род
събития размер, който бележи едно непрекъснато нарастване през годините.
Ето защо, при
съвкупна преценка на обстоятелствата за конкретния казус, съдът намери, че
обезщетение от 150 000лв. е справедливо по размер да обезщети ищеца,
защото:
Както вече се
посочи и по-горе, изтъкнатото на първо място и в писмената защита на ищеца
обстоятелство, че вече по-рано през годините е изгубил още един син със същото
име, не попада в обхвата на фактите, за които ответникът може да бъде държан
отговорен, респективно- не може да доведе до определяне на по-висок размер на
следващото се обезщетение от онзи, който се следва при загуба на дете от
родител;
Липсват
утежняващи обстоятелства, свързани с прякото възприемане на птп и на смъртта на
пострадалия от неговия баща;
Да, установи се
степен и интензивност на неговите негативни преживявания с голяма сила и
продължителност, но някои от акцентите в писмената защита не могат да се
споделят от съда изцяло, и конкретно:
Наистина,
установено е, щото на ищеца е било предписано медикаментозно лечение от
психиатър, но за време от 15дни, както личи от рецептурната бланка, а в хода на
производството не са събирани доказателства относно това, каква е силата на
предписаното медикаментозно средство, за преценка на която съдът не разполага
със специални знания, не е установено приемът му да е продължил и след изтичане
на срока по бланката, нито е представен амбулаторен лист от извършения преглед
при психиатър, тъй че да се намери установено твърдяното в исковата молба и
писмената защита като направено от него при прегледа заключение, щото се касае
до сериозно влошаване на здравословното състояние на нервна почва;
Установи се с
показанията на св.П. явил се при ищеца силен тремор, който влошава качеството
му на живот, но не се събраха в производството писмени медицински данни,
потвърждаващи направеното от св.П. заключение относно причината на тази
състояла се при ищеца промяна, нито за нейното лечение;
Колкото и ищецът
да страда от загубата на сина си, обективен факт е, че той има и друго дете,
което да е негова морална опора в старостта му, още повече при дадените от св.П.
показания за трайно присъствие на дъщерята на ищеца и на св.П. в живота на
ищеца и съпругата му, както през годините преди злополучната загуба на сина му,
така и след неното състояване.
Затова съдът
счете, че предевеният иск следва да се уважи до размер от 150000лв., а за
разликата да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение,
с оглед принципа на справедливост.
4.4. По акцесорното
искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението.
Ищецът претендира
присъждане на законна лихва върху следващото му се обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 10.01.2020г., на която дата е изтекъл тримесечния срок за
определянето и изплащането му от задстрахователя.
Ответникът не е
взел становище по това искане с отговора си.
Съгласно чл.493,ал.1,т.5
във вр. с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай е установено, че
претенцията на увредение е постъпила пред застрахователя на 09.10.19г. /л.43/ и
нито се сочи, нито се установява датата на уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпилото застрахователно събитие, тъй че ищецът има право
да получи присъждане на законната лихва върху присъденото му обезщетение от
09.10.19г., ерго- и от по-късно посочената от него дата, считано от която търси
присъждане на такава- 10.01.20г., тъй че искането му следва да се уважи.
В
частта за разноските.
И двете страни претендират
присъждане на разноски в производството, като в конкретния случай, с оглед
изхода на спора- частично уважаване на иска, и на двете страни се следват
разноски по съразмерност, съответно, съобразно уважената част за ищеца и
съобразно отхвърлената част за ответника.
И двете страни са представили
списъци на разноските си, видно от които:
Ищецът претендира присъждане на разноски в размер от
общо 5700лв. по перата, описани в списъка /виж л.210/.
Ищецът е установил направата на разноските
по първите две пера, в размер на общо 170лв., от които 160лв. за възнаграждение
на в.л. С. по допусната на ищеца СТЕ и 10лв. за два броя издадени съдебни
удостоверения, но разходите и по двете пера са направени във връзка с иска му
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, производството по който е
било прекратено, поради оттегляне на този иск от ищеца, тъй че присъждането на
тези сторени разноски не му се следва.
Що се касае до иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, който е разгледан и по който съдът се
произнася с това решение, ищецът не е сторил разноски, тъй като:
На основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК е
бил освободен от внос на такси и разноски в произовдството по този иск, поради
която причина, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
за внос на следващата се за производството държавна такса от 6000лв.,
определена върху размера на уважената претенция от 150 000лв.
Видно от представения от ищеца
договор за правна защита и съдействие /л.211/, той е бил представляван в
процеса от адв.М. безплатно, в хипотезата на чл.38,ал.1,т2 от ЗА, при
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38,ал.2 от ЗА /виж
пълномощното на л.7/.
В конкретния случай, тъй като искът
на ищеца се уважава частично и в тази връзка му се следват разноски по
съразмерност с уважената част, са налице предпоставките за присъждане в полза
на адвокат М., осъществил процесуалното му представителство по делото, на
възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА, в размер на
4530лв.
Ответникът претендира по списък
присъждане на разноски в прозиводството в размер на общо 7485лв. по перата,
подробно описани в същия /л.212/.
Направата на същите е установена в
производството до размер на 6365лв. /виж съответно л.111-л.115 и л.86/,
доколкото разликата от 1120лв. съставлява начислен ДДС върху уговореното
адвокатско възнаграждение от 5600лв., като упълномощеният адв.Г. е регистриран
по ЗДДС /виж л.87/.
При частично отхвърляне на иска, на
ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от 1591.25лв.,
определени при общ размер на направените разноски от 6365лв., доколкото не се
представиха от ответника доказателства за начислен и заплатен ДДС в размер на
1120лв. по договора за правна защита и съдействие, с уговорено и заплатено
авансово в брой адвокатско възнаграждение от 5600лв.
Воден от
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ №87, в качеството му
на застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по полица № **********, сертификат № ********** от *******г. за л.а. „*******“ с рег. №*********,
да заплати на Г.М.И., ЕГН **********,***, адв.С.М., по
сметка ********** при *********** АД, на която Г.М.И. е титуляр,
обезщетение в размер на 150 000- сто и петдесет хиляди лева за
неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на сина му М. Г.И., починал
вследствие на птп от *****г.,
състояло се на пътя гр.****-
гр.*****, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано
от 10.01.20г., като за разликата до претендираните 200000лв. отхвърля иска.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от
6000- шест хиляди лева, следваща се за производството по т.д. №29 по описа за
2020г. на ПОС държавна такса, от внос на която ищецът е бил освободен в
производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати
на адв.С.Ф.М., вписан при Адвокатска колегия –град ******с личен №********, със
служебен адрес: гр.********, бул.“********“№**, вх.* ет.*, ап.**, сумата от
4530-четири хиляди петстотин и тридесет лева, съставляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, за осъщественото от него
в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА безплатно процесуално представителство на Г.М.И.,
ищец по т.д. №29 по описа за 2020г. на ПОС.
Осъжда Г.М.И.,
ЕГН **********,***, адв.С.М.,***“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 1591.25- хиляда
петстотин деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки- разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: