Присъда по дело №417/2021 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Б. А. А. от с.Дражево , обл.Ямбол за
извършено престъпление по чл.149,ал.2,т.1 ,вр. ал.1 от НК.
Участващия по делото прокурор подържа обвинението,така както е предявено с
обвинителния акт, като счита същото за безспорно установено от събраните по делото
доказателства.За извършеното престъпление пледира на подс.А. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца при условията на чл.54 от НК и
отложи от изпълнение , на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години.Гр. иск се
счита за основателен и се пледира за уважаването му.
Като частен обвинител в наказателното производство е конституирана пострадалата К.
ИЛ. С..Същата е конституирана и като граждански ищец по делото, като е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея ,със съгласието
на особения и представител СТ. ИЛ. Д. ,против подсъдимия граждански иск за сумата от
20000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от пострадалата неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деянието по чл.149,ал.2,т.1 ,вр. ал.1 от НК, ведно с
законната лихва върху тези сума ,считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание обвинението и гражданският иск се подържат от частния обвинител
и граждански ищец и повереникът му адв.Г..Пледира се постановяване на осъдителна
присъда по отношение на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение, уважаване изцяло
на гражданския иск, както и се претендират направените по делото разноски.
Подсъдимият А. участва лично в съдебно заседание.Не се признава за виновен в
извършването на инкриминираното деяние. Дава обяснения в които заявява ,че не е
блудствал с пострадалата С. .В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимият А.- адвокат КараГ.а пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подзащитния й, поради недоказаност на
обвинението.Според защитата събраните по делото гласни доказателства не подкрепят
обстоятелствата , такива каквито са изложени в обвинителния акт.Излага се ,че същите не са
достатъчни за да обосновават осъдителна присъда и моли подзащитния му да бъде
оправдан.Иска се и отхвърляне на предявения гр. иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Б.А. и пострадалата К.С. живеели в с.Дражево , обл.Ямбол.
На 25.05.2020г. пострадалата С. и малолетния и брат М.С. били изпратени от баба си –
свид.Ст.Д. да напълнят туби с вода от селската чешма в с.Дражево.
По пътя за чешмата минали покрай дома на подс.А. находящ се на ул. „Българка“ №
**.В този момент подсъдимият бил в двора си и видял малолетните
свидетели.Подс.А.,който бил употребил алкохол решил да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на пострадалата С..
В изпълнение на така взетото решение за времето от около 14.00 часа до около 19.00ч на
посочената дата под предлог ,че иска да подари кученце подсъдимият извикал на
свид.С..След като той и сестра му спрели , подс.А. излязъл от своя двор на улицата и
отишъл при тях. Подсъдимият хванал за ръката пострадалата и й казал да отиде със него в
къщата му,а на брат и казал да изчака на улицата. След като пострадалата и подс. А. влезли
в двора, последният заключил пътната врата на двора с катинар,хванал отново ръката на
пострадалата и силно я издърпал навътре, към къщата си, въпреки че тя не искала да влиза.
След като влезли подсъдимият заключил вратата на къщата.Пострадалата започнала да
плаче и моли подсъдимият да я пусне да излезе от неговия дом.Въпреки това подсъдимият
1

си съблякъл долнището на анцуга, с който бил облечен и останал пред пострадалата по
долни гащи - боксерки. След това той и наредил да си свали дънките, но пострадалата не го
направила и продължила да плаче и да вика.Тогава подс. А. започнал да я пипа по гърдите и
дупето, след което започнал да я целува по главата, челото и по бузите, за да задоволи
своето полово желание. Пострадалата продължила да плаче и вика,като виковете и били
чути от свид.С..
В един момент подсъдимият оставил пострадалата, вкарал я в банята и я накарал да си
измие лицето със вода.След това я предупредил да не казва на никого за случилото се и
отключил входната врата на дома си.
По същото време пред къщата на подсъдимия дошли свидетелите В.Д.,М.Д. и 11
годишния И.Д..Двамата свидетели видели пострадалата, че е уплашена и плачела, а
подсъдимият пълнил туби с вода . След това той отключил катинара на входната врата на
своя двор и пострадалата излязла на улицата, като продължавала да плаче и казала на
свидетеля Д., че подс. А. я пипал по краката.
Пострадалата и свид.С. се прибрали в своя дом и разказали за случилото се на баба си
.Свид.Д. разстроена от чутото тръгнала да търси обяснение от подсъдимия.Не го намерила
в дома му и се обадила на полицията.На подадения сигнал се отзовали свид. Г. и Д.Д.
полицейски служители при РУ –Тунджа –Ямбол.Двамата се опитали да разговарят с
подсъдимия ,но той бил в неадекватно състояние ,видимо пиян и дал несвързани
обяснения за случилото се.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна психологично-
психиатрична експертиза на пострадалата С. от заключението на която се установява че тя
е способна с оглед нейното физическо и психическо състояние правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.ВЛ са
посочели ,че за нея данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,
както и за дефицит в интелектуално-паметовата сфера.Възприема и отразява адекватно
реалните факти и събития и реагира съответно на възприетото.Според ВЛ пострадалата не е
склонна към лъжа или оправдателно поведение. Тя е личност от екстровертен тип, със
задоволителен речников фонд на български език.Развитието на интелекта е в нормата за
възрастта, образованието и социалния опит.Всестранно ориентирана, без данни за
нарушения във възприятнопредставната дейност. Мисловния процес е с нормален темп и
структура.Волево - в норма. Без нарушение при протичане на когнитивните процеси.
Видно от заключението на комплексно психологично-психиатрична експертиза подс.А. е
разбирал значението на своите постъпки.Според ВЛ резултатите от проведеното изследване
сочат склонност към повишена социална желателност и лъжа.Същият възприемал и
отразявал адекватно реалните факти и събития и реагирал съответно на възприетото.По
време на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. По време на
деянието и след него подс.А. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.При разпита им в съдебно заседание ВЛ сочат
,че не са констатирали заболяване или психотична симптоматика, т.е да са налице данни за
за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и за дефицит в
интелектуално-паметовата сфера.
В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени и комплексни
психиатрично- психологични експертизи и на свидетелите М.Д.,В.Д. и М.С..ВЛ са дали
заключения ,че свидетелите са в състояние правилно да възприемат фактите от значение за
делото и да дават достоверни показания по тях.Според ВЛ развитието на интелекта им е в
границите на нормата за възрастта, образуванието и социалния опит.
ВЛ са дали заключение ,че свид.Д. и С. не са склонни към лъжа или оправдано поведение , а
резултатите за свид.Д. са в границата на нормата.
2

От приложената справка за съдимост се установява ,че подс.А. е неосъждан.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата
се установява от събраните доказателства – частично от обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели , назначените експертизи и писмените
доказателства.
Подсъдимият не се признава за виновен като дава обяснения за причината за
пребиваването на пострадалата в дома му,както и действията му там. Основен свидетел в
случая е пострадалата С. и в този смисъл същественият въпрос по делото е доколко следва
да се кредитират именно нейните показания, като се отчита, че се касае за разказ за
събитията, изложен от дете /към момента на събитията и понастоящем е малолетна/.
Обсъждайки показанията на пострадалата, съдът намира за необходимо да изтъкне на първо
място, че тя не преиначава събитията за да навреди на подсъдимия,както самия той твърди в
обясненията си. С оглед ниската си възраст и начинът по който самата пострадала осъзнава
случилото се, то тя явно не е склонна и не е способна да съчини подобна история.В
съдебното заседание пострадалата е разпитвана подробно и прави впечатление една
категорична последователност в твърденията й.Тя последователно и подробно описва какво
точно е направил подсъдимият,как я хванал за ръката и я издърпал в къщата си и какви
действия е извършил.Не без значение за достоверността на твърденията на пострадалата са
изнесените от нея данни ,че подсъдимия е бил с боксерки ,след като си свалил късите гащи,
което съответства и на обясненията му ,че на инкриминираната дата носил боксерки ,т.е
това обстоятелство тя не би могла да знае , ако не го е възприела лично.
Освен това начинът по който пострадалата е изживяла този акт на подсъдимия, начинът
по който го обяснява е достатъчно показателен за това, че тя не е приела доброволно
случващото се и че действително подсъдимият е употребил принуда за да извърши
деянието.
Също така показанията на пострадалата са подкрепени и от показанията на брат и свид.С.,
който също се явява очевидец на част от извършените действия по отношение на сестра му
от страна на подс.А.. При този свидетел не са установени задръжки в умственото му
развитие, данни за психично или друго заболяване,поради което правилно е възприемал
фактите. Показанията на този свидетел по отношения на действията но подсъдимия по
отвеждане на сестра му в къщата ,виковете й да я остави и състоянието й след излизането от
къщата са безпротиворечиви и напълно подкрепят показанията на пострадалата .
На следващо място показанията на пострадалата се подкрепят и от показанията на
свид.В.Д., М. Д..Макар свидетелите да не са очевидци те са възприели пострадалата
непосредствено,след като излязла от дома на подсъдимия и сочат ,че плачела и била
уплашена - състояние характерно за жертва на сексуално насилие.В тази насока са и
показанията на свид.Д., която по сходен начин описва състоянието на внучката си след
деянието.
С оглед особения характер на делото, съществен фактор относно показанията на
пострадалата се явяват данните от заключението на комплексната психологично-
психиатрична експертиза, извършена от специалисти по детска психиатрия. В заключението
си вещите лица са категорични, че пострадалата не е склонна да преиначава факти, да внася
измислици – напротив склонна е конкретно да изложи реалните обстоятелства, като
преживяното е оставило траен негативен спомен.
Всичко това ,наред с последователната категоричност в твърденията на пострадалата в
крайна сметка убеждават съда в достоверността на нейните показания.
Що се касае до изложеното от защитата ,че в тази връзка следва да се имат предвид
показанията на свид.Г.Г., според които пострадалата не е имала следи от наранявания, от
разкъсвания на дрехите, нито е била притеснена и уплашена, следва да се има предвид
3

следното:С оглед на употребената принуда от подсъдимия изразяваща се в хващане и
дърпане на ръката й очевидно е ,че пострадалата не би могла да получи телесни
наранявания, нито по този начин да бъдат разкъсани дрехите и, а обстоятелството,че към
него момент не е била разстроена по никакъв начин не дискредитира показанията и.
Съдът намира за необективни обясненията на подсъдимия относно причината за
пребиваването на пострадалата в дома му, както и действията му там. Подс. А. обяснява ,че
пострадалата влязла сама в дома му от любопитство за да разгледа къщата му.Така
изложената причина, съдът намира за житейски нелогична доколкото се касае за дете на 11
години, чиито интереси и любопитство на тази възраст са съвсем различни, още повече ,че
не се установи подсъдимият да се е намирал в особено близки отношение със семейството
й.Подсъдимият в обясненията си твърди ,че малолетната пострадала се уплашила и
разплакала от силното затваряне на вратата в резултат на течение , както действията му
единствено били да я успокои и да я заведе до банята да се измие.Тези обяснения
противоречат на заявеното от малолетната пострадала, подкрепени от показанията на
нейния малолетен брат и тези на свидетелите В.Д., М.Д. и Ст.Д. относно състоянието на
малолетната след излизане от дома на подсъдимия-уплашена и стресирана, което състояние
е напълно обяснимо за дете станало обект на сексуално посегателство.
Обсъжданите обяснения на подсъдимия за действията му на инкриминираната дата съдът
отчита единствено като израз на защитната му функция в процеса, и предвид на
установената нелогичност по отношение на твърдяната от него причината пострадалата да се
намира там, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани с доверие относно
посочените обстоятелства.Не без значение за това са и дадените противоречиви обяснения
от подсъдимия на полицейските служители провели разговор с него за тези обстоятелства.
Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите С., В Д. ,М. Д. и
С.Д..В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на тези доказателствени средства,
настоящият съдебен състав констатира, че същите, макар и да имат леки разминавания на
моменти/което е обяснимо с оглед изминалия период от време и най вече ,че тримата
свидетели са малолетни в тяхната цялост следва да се кредитират, доколкото показанията
им са еднопосочни по отношение на състоянието на пострадалата и заявеното от нея за
случилото се .
Съдът не кредитира единствено показанията на свид.В.Д., даден в хода на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281,ал.5 от НК в частта ,в която заявява ,че след
като отишъл до дома на подсъдимия чул пострадалата да плаче и да вика на подсъдимия да
отключи вратата, тъй като свидетелят при разпита в хода на съдебното следствие сочи ,че е
отишъл до дома на подсъдимия когато пострадалата е излязла, което съответства и на
показанията на свид.М.Д. и м С..
Показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г. и Г. Г. следва да бъдат
кредитирани с доверие, тъй като няма никаква причина за колебание досежно истинността
им.
Съдът възприема и дава вяра на депозираните заключения на изготвените експертизи,
като счита същите за безпристрастни, обективни, компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит и с оглед материалите по делото.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните
правни изводи:
Подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал.ал.2,т.1 ,вр. ал.1,
тъй като вВ неустановен час на 25.05.2020 г. за времето от около 14:00 часа до около 19:00
часа, в с. Дражево, общ. Тунджа, обл. Ямбол, в частен дом, намиращ се на ул. „Българка“ №
**, е извършил действия - опипал по гърдите и дупето, целунал по главата, лицето и бузите
с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление,по отношение на лице,
4

ненавършило 14 годишна възраст - К. ИЛ. С. ЕГН: **********, като употребил за това сила -
хванал за ръката К.С. и силно я издърпал с ръка към къщата си.
За блудството в конкретната му форма ,следва да се отбележи,че то е двуактно
престъпление, като изпълнителното деяние се изразява в извършване на действия , насочени
към възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като съпротивата на
жертвата се сломява посредством употребата на сила или заплашване или привеждането и в
безпомощно състояние.
От обективна страна подсъдимият е осъществил и двата акта от изпълнителното деяние.
Безспорно е доказано, че същият е употребил сила като е хванал за ръката пострадалата и
издърпал към къщата си и така е лишил същата от възможност за съпротива. От друга
страна с оглед доказателствата по делото е безспорно, че подсъдимата е малолетна, като към
датата на осъществяване на престъпното посегателство спрямо нея е била на 11 годишна
възраст. Действията на подсъдимия по опипване на гърдите и дупето на пострадалата и
целуване по главата , лицето и бузите безспорно са такива, които целят възбуждането на
полово желание у извършителя. От друга страна няма спор по делото, че в конкретния
случай не е било извършено съвкупление между пострадалата и подсъдимия. Ето защо и
съдът счита, че от обективна страна е доказано осъществяването на блудствени действия от
подсъдимия спрямо пострадалата, както и следва да се счита за доказано, че в конкретния
случай те са били придружени с използването на сила, т.е. налице е този квалифициращ
признак на деянието от обективна страна обуславящ по-тежката правна квалификация на
деянието по смисъла на ал.2, т.1 на чл.149 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, съзнавал е, че извършва блудствени действия
с малолетно лице, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от тези си
действия и пряко е искал тяхното настъпване.
По отношение на наложеното на подсъдимия наказание.
Съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от
НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя – подсъдимия А., съдебното
му минало, възрастта му, определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране
на наказанието на подсъдимия А. за престъплението по чл.149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК
съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото,
съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението законът
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита голямата разлика във възрастта между подсъдимия и
пострадалата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни,здравословното му състояние и обстоятелството
,че подсъдимия не е употребил груба сила и заплаха, а употребената такава в случая е
ниска до степен да покрие минималните критериите за съставомерност на деянието .. Ето
защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното
от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице сериозен превес на смекчаващите
вината обстоятелства. От друга страна същите не се явяват многобройни смекчаващи или
изключителни такива. След като се отчете, че в случая са налице и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счита че няма основание да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 от НК, поради което и определи на подсъдимия наказание при условията на чл.
54, ал.1 от НК, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на две години.
Съдът счита ,че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК
при подсъдимия.Съгласно разпоредбата на чл.66,ал.1 съдът може да отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери ,че за постигане целите
5

на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието.Съобразно съдимостта на подсъдимия към момента на извършване на
процесното деяние, същия е неосъждан и определеното наказание е под три години
лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода.Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция.Законът изисква съчетаване на двете цели на
наказанието.Независимо ,че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът,
за да приложи чл.66,ал.1 от НК ,следва да направи констатация ,че и с условното наказание
лишаване от свобода може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху други
членове на обществото.В настоящият случай подобен извод би могъл да бъде
направен.Съдът прецени ,че е възможно постигане целите на генералната и специалната
превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК , и без ефективно изтърпяване на
наказанието при изпитателен срок от четири години.
По отношение на гражданския иск.
Частично основателен се явява и предявения от пострадалата граждански искове спрямо
подсъдимият. От неправомерните действия на подсъдимия пострадалата е претърпяла
неимуществени вреди – унижение и срам. С оглед характера на деянието на подсъдимия А.,
то същият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата сумата от три хиляди лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В
останалата му част до двадесет хиляди лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен,
като недоказан в тази му част. За да уважи в този размер гр. иск съдът съобрази съобрази,
характера на причинените неимуществени вреди, доколкото блудствените действия не са
засегнали съществени личността на пострадалата, както и установеното по делото
обстоятелство, че с оглед ниската възраст и незрялост на малолетнатая, случилото се не се е
отразило негативно на половото и възпитание и психиката и в тази връзка не е налице
посттравматичен стрес съответно случилото се не е било възприето от нея като значим
стрес.
Съдът осъди подсъдимия да заплати и направените от гр. ищец разноски по делото в
размер на 800 лв., за адвокатско възнаграждение, която сума е вписана в договора за правна
помощ.
При този изход на делото в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените от ОД
на МВР-Ямбол разноски в размер на 2635,20в., както и сумата от 260 лв. в приход на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

6

Номер на акта:	73
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия:	Николай Иванов Кирков

Дело:	20212330200417
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Присъда по дело №417/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите