№ 327
гр. Разград , 09.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ чрез
пълномощник против Разпореждане № 2408 от 16. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 1541/ 2021 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без разглеждане заявлението на
Национална агенция за приходите за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417 ГПК срещу Община Разград за сумата 100 057, 29 лв. главница, 466, 93 лв.
лихва за забава и 2 154, 31 лв. разноски, като недопустимо. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде
отменено и делото да бъде върнато на РРС за произнасяне по заявлението.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
НАП за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от
ГПК срещу Община Разград за сумата 100 057, 29 лв. главница, 466, 93 лв. лихва за забава и
2 154, 31 лв. разноски, въз основа на задълженията, установени с Акт № 28/ 16. 06. 2014 г. за
установяване на частно държавно вземане по Договор за безвъзмездна финансова помощ с
рег. № 58231-С002.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без разглеждане заявлението
1
на Национална агенция за приходите, тъй като е прел, че възникналото по силата на
Договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № 58231-С002 правоотношение е
регламентирано като административно и подлежи на контрол в административно
производство. Позовал се е на Определение № 16/ 30. 06. 2017 г. по т. д. № 118/ 2016 г. по
описа на РОС, с което производството по делото е прекратено, издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на същия Акт № 28/ 16. 06. 2014 г. за
установяване на частно държавно вземане са обезсилени.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното:
Т. д. № 118/ 2016 г. по описа на РОС е било образувано по иск с правно основание чл.
422 ГПК за установяване вземане на държавата срещу Община Разград по договор за
безвъзмездна финансова помощ с рег. № 58231-С002 в размер на 45 000 лв. главница, която
е част от установената с Акт за установяване на частно държавно вземане № 28/ 16. 06. 2014
г. главница в размер на 150 900 лв.; сумата 2 211, 10 лв. законна лихва за периода от 29. 08.
2013 г. до 13. 06. 2014 г. , начислена върху главница в размер на 150 900 лв. по издадена в
полза на НАП гр. София Заповед за изпълнение на парично задължение № 2098/ 30. 06.
2016 г. по ч. гр. д. № 1314/ 2016 г. на РС Разград въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С
Определение № 16/30.06.2017г. производството по делото е прекратено като недопустимо.
Определението е потвърдено от състав на Варненския апелативен съд по в.ч.т.д. № 562/17г.
и е влязло в сила на 19.12.2017г. Делото е изпратено по компетентност на Разградския
административен съд.
По повдигнатата препирня за подсъдност от административния съд се е произнесъл смесен
петчленен състав на ВКС и ВАС, като със свое Определение № 29/22.03.18г. по адм.д. №
8/2018г. е потвърдил компетентността за произнасяне по същество на Разградския
окръжния съд и е била възстановена висящността по т.д. № 118/16 г.По делото е
постановено влязло в сила решение.
Акт за установяване на частно държавно вземане № 28 от 16.06.2014 г. е издаден
преди действието на ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г./ Според легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК процесното вземане, представляващо
финансови корекции за недължимо платени суми е с характер на публично държавно
вземане. На основание чл. 166, ал. 2 ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за
публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административно-процесуалния кодекс.
С Определение № 52 от 4.05.2018 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 49/2018 г., 5-членен с-
в, ГК е прието, че когато правоотношенията, предизвикали спора са възникнали и са се
развили преди приемане на закона, § 10, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ няма да намерят
приложение. Новоприетият закон не преобразува правото на иск, което е могло да бъде
2
упражнено в рамките на давностния срок, в право на оспорване по АПК, осъществимо в
кратките срокове по чл. 149, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 на кодекса. Да се приеме обратното,
означава да се обезсмисли достъпът до съд, защото жалбите срещу наложените финансови
корекции биха били просрочени. Затова, в тези хипотези когато изявленията за финансови
корекции са направени преди влизане на закона в сила, но към момента на приемането му
още не са били оспорени по тогава приложимия гражданскоправен ред, следва да се приеме,
че единственото ефективно средство за правна защита на правата на получателите на
безвъзмездна финансова помощ, е предявяването на иск по общия исков ред.
В случая, производството по възстановяване на получената безвъзмездна финансова
помощ е започнало на датата, на която е получена поканата за доброволно изпълнение - 14.
08. 2013 год. , АУЧДВ № 28 е издаден на 16.06.2014 г. , т. е. преди действието на ЗУСЕСИФ.
Доколкото и с Определение № 29/ 22. 03. 2018 г. по адм. дело № 8/ 2018 г. на
петчленен състав на ВАС и ВКС е прието, че компетентен да разгледа и да се произнесе по
претенцията на заявителя въз основа на Акт № 28/ 16. 06. 2014 г. за установяване на частно
държавно вземане по Договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № 58231-С002 е
съдът по общия исков ред, заявлението подадено от НАП по чл. 417 от ГПК е процесуално
допустимо.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на РС Разград за произнася по същество на подаденото заявление.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2408 от 16. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 1541/ 2021 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без разглеждане заявлението на
Национална агенция за приходите за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417 ГПК срещу Община Разград за сумата 100 057, 29 лв. главница, 466, 93 лв.
лихва за забава и 2 154, 31 лв. разноски, като недопустимо и ВРЪЩА делото на същия съд
за произнасяне по същество на подаденото заявление.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4