ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1971
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Стефка Т. Михова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал.
2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, подадена чрез пълномощника му адв. Г., против
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №5334 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2022 г., издадена по ч.гр.д. №10769 по
описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. Д., с ЕГН: ********** , за
сумата от 220 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги и лизинг от 10.01.2020г. и договор за мобилни услуги от
06.03.2020г., както и за разноските за разликата над уважения до пълния
претендиран размер. В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на
районния съд за нищожност и неравноправност на уговорената между
страните клауза за неустойка при прекратяване на договора за мобилни
услуги. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт.
1
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото
на чл. 413, ал. 2 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника В. И. Д., с ЕГН: ********** за вземания, основани на сключени
между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сред които
и процесното вземане за сумата от 220 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 10.01.2020г. и договорен абонамент
от 06.03.2020г.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението, в частта относно претендираното вземане за
неустойка, като е приел, че клаузата от договора за мобилни услуги, на която
то се основава, е неравноправна.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо
първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузата на процесния договор за мобилни услуги. В раздел 11 от
същия е уговорена клауза за неустойка, предвиждаща, че в случай на
прекратяването на договора преди изтичане на срока му по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, той
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
2
стандартните месечни абонаменти.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2,
т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер
на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е
съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.
Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с
предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на
договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето, на които не
съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в
конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в
самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по-
висок размер. При това положение се създават предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до
изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има
право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би
получил при изпълнение на договора.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в Заповед №5334
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2022 г.,
издадена по ч.гр.д. №10769 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е
отхвърлено подаденото от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника В.. И. Д., с ЕГН: **********, за сумата от 220 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и
3
лизинг от 10.01.2020г. и договор за мобилни услуги от 06.03.2020г., както и
за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4