Р Е Ш
Е Н И Е
№………./25.09.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на дeвeтнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при участието на
секретар Поли Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1545 по описа за 2017г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с която се иска осъждането
на „Г.И.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 60а, ал.1, т. 1 Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ да
върне придобития с произход от Б.та недвижим имот представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с планоснимачен № 000030, площ по документи 133,270 дка, находящ се в село В.,
местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен, село В..
В исковата молба се
твърди, че на 31.05.2012г между Б.та и „Е.С.“ ЕООД е сключен Договор за банков
кредит по силата на който последният е получил банков кредит в размер на 3 500 000.00
евро. Средствата по кредита са предназначени за закупуване на недвижими имоти и
други инвестиции. Крайния срок за връщане на кредита е 16.06.2014г. На
19.06.2014г между страните е сключен анекс №1/09.06.2014, с който се
предоговаря размерът на погасителната вноска, без да се променя крайния срок за
погасяване на кредита. Уговорен е гратисен период за първата новодоговорена вноска до 15.09.2014г.
Кредитополучателя се е задължил да учреди договорна ипотека върху закупения с
кредита имот в срок до 31.07.2012г. С предоставените по кредита суми на
31.05.2012г „Е.С.“ ЕООД придобива от „М.“ ЕООД, ЕИК *******следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 000030, площ по документи
133,270 дка, находящ се в село В., местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен,
село В. за продажна цена от 4 800 000,00 лева. в кредитното досие липса
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Според данни от системата на
ИКАР по партидата на кредитополучателя, договорна ипотека не е вписана. На
05.06.2014г закупения от „ЕМ СТЕТ“ ЕООД имот е заменен за два имота собственост
на „Г.П.Г.“ АД, ЕИК ******* / със сегашно наименование „Г.И.Г.“ ЕООД/, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 003019, с площ 30,398 дка, находящ се в село С.К.,
местността „Х.Ч.“, обл. Бургас, общ. Средец, село С.К. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. №
003012, площ по док 13,360 дка, находящ се в село С.К., местността „****“, обл.
Бургас, общ. Средец, село С.К.. Договора за банков кредит от 31.05.2012г е
обявен за предсрочно изискуем съгласно чл. 39 от договора с изявление изх.№
8538/13.11.2014г, изпратено на адреса на управление на дейността на длъжника,
като в допълнително предоставения срок за доброволно изпълнение такова не е
последвало. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем прекия длъжника на
баката дължи по договора за кредит общо 3 893 381,97 евро, включваща
главница, лихва, неустойки и комисионна за управление на кредита. С решение
№72/11.01.2016г постановено по т.д. № 1724/2015г по описа на СГС, е обявена
неплатежоспособността на длъжника „Е.С.“ ЕООД и е открито производство по
несъстоятелност, като производството е спряно, впоследствие възобновено с
решение №37/06.01.2017г. По изложените съображения се твърди, че процесният
имот е придобит от ответника с парични средства, които са с произход банката и
че ответното дружество не е изпълнило насрещната си престация към прекия
длъжник на банката, респ.насрещната престация е на значително по-ниска стойност
от полученото. С оглед изложеното се иска уважаването на предявения иск и
присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор
ответникът счита исковете за недопустими, тъй като банката не може да
претендира връщане на имота в нейния патримониум. С иска по чл. 60а ЗБН ищецът
може да претендира единствено връщане на имота в патримониума на
прекия длъжник на баката, за да може тя да
се удовлетвори от него. Претенциите се считат за неоснователни, тъй като имотът не е придобит със средства с произход
банката и насрещната престация не е на стойност значително по-ниска от
полученото. Налице е възмездна сделка – замяна на недвижими имоти и даденото не
надхвърля значително по стойност полученото.
Съдът като обсъди
доводите на страните и сърбаните по делото доказателства приема за установено
следното:
По делото не е
спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че на
31.05.2012г между банката и „Е.С.“ ЕООД е сключен Договор за банков кредит по
силата на който последният е получил банков кредит в размер на
3 500 000.00 евро. Средствата по кредита са предназначени за
закупуване на недвижими имоти и други инвестиции. Крайния срок за връщане на
кредита е 16.06.2014г.
На 19.06.2014г между банката и „Е.С.“ ЕООД е
сключен анекс №1/09.06.2014, с който се предоговаря размерът на погасителната
вноска, без да се променя крайния срок за погасяване на кредита. Уговорен е
гратисен период за първата
новодоговорена вноска до 15.09.2014г. Кредитополучателя се е задължил да
учреди договорна ипотека върху закупения с кредита имот в срок до 31.07.2012г.
Договора за банков
кредит от 31.05.2012г е обявен за предсрочно изискуем съгласно чл. 39 от
договора с изявление изх.№ 8538/13.11.2014г, изпратено на адреса на управление
на дейността на длъжника, като в допълнително предоставения срок за доброволно
изпълнение такова не е последвало. След обявяване на кредита за предсрочно
изискуем прекия длъжника на баката дължи по договора за кредит общо
3 893 381,97 евро, включваща главница, лихва, неустойки и комисионна
за управление на кредита. С решение №72/11.01.2016г постановено по т.д. №
1724/2015г по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на длъжника „Е.С.“
ЕООД и е открито производство по несъстоятелност, като производството е спряно,
впоследствие възобновено с решение №37/06.01.2017г.
Съгласно нотариален
акт № 67, том III, рег. № 5041, н.дело № 336/31.05.2012г по описа на
нотариус Светлозар Стоилов, с район на действие, района на Районен съд – град
Шумен, „Е.С.“ ЕООД придобива от „М.“ ЕООД, ЕИК *******следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 000030, площ по документи 133,270 дка,
находящ се в село В., местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен, село В. срещу
сумата от 4 800 000,00 лева.
С договор за замяна
сключен с нот.акт № 106, том III, дело № 446/2014г
по описа на нотариус В.К., с район на действие, района на Районен съд – град
Средец, „Г.П.Г.“ АД, ЕИК ******* / със сегашно наименование „Г.И.Г.“ ЕООД/
прехвърля на „Е.С.“ ЕООД собственост върху следните имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. № 003019, с площ 30,398 дка, находящ се в село С.К., местността „Х.Ч.“,
обл. Бургас, общ. Средец, село С.К. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 003012, площ по док
13,360 дка, находящ се в село С.К., местността „****“, обл. Бургас, общ.
Средец, село С.К., с граници посочени в акта за собственост. В замяна на
прехвърлените недвижими имоти „Е.С.“ ЕООД прехвърля на „Г.П.Г.“ АД, ЕИК *******
/ със сегашно наименование „Г.И.Г.“ ЕООД/ собствеността върху следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 000030, площ по документи
133,270 дка, находящ се в село В., местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен,
село В. с граници посочени в акта. В пункт трети от договора страните са
заявили, че за уравняване на дяловете не се са заплащани и не се дължат.
От заключението на
ССЕ изготвено от вещото лице Г.М. се установява, че усвоените суми по договора
за банков кредит от 31.05.2012 са в размер на 3 454 700,00 евро;
размерът на непогасените задължения по договора за кредит възлизат общо на
4 061,525,70 евро; „Е.С.“ ЕООД превежда на „М.“ ЕООД на 31.05.2012г сумата
от 2 454 700,00 евро, с левова равностойност от
4 800 000,00 лева, с посочено основание – покупка на недвижим имот.
Съгласно
заключението на СОЕ, изготвено след служебно исканата информация и
доказателства от службите по вписванията в град Шумен и град Средец, пазарната оценка на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен № 000030, площ по документи 133,270 дка, находящ се в село В.,
местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен, село В., към датата на извършване на
замяната (05.06.2014г) е в размер на 3451,00 лева. Пазарната оценка на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. № 003019, с площ 30,398 дка, находящ се в село С.К., местността „Х.Ч.“,
обл. Бургас, общ. Средец, село С.К. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 003012, площ по док
13,360 дка, находящ се в село С.К., местността „****“, обл. Бургас, общ.
Средец, село С.К., с граници посочени в акта за собственост, към дата на
замяната (05.06.2014г) възлиза на 6008,00 лева. Пазарната оценка с оглед на
реално извършени и вписани в Службата по вписвания сделки на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен № 000030, площ по документи 133,270 дка, находящ се в село В.,
местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен, село В., към датата на извършване на
замяната (05.06.2014г) е в размер на 3451,00 лева. Пазарната оценка с оглед на
реално извършени и вписани в Службата по вписвания сделки на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
пл. № 003019, с площ 30,398 дка, находящ се в село С.К., местността „Х.Ч.“,
обл. Бургас, общ. Средец, село С.К. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 003012, площ по док
13,360 дка, находящ се в село С.К., местността „****“, обл. Бургас, общ.
Средец, село С.К., с граници посочени в акта за собственост, към дата на
замяната (05.06.2014г) възлиза на 8708,00 лева. Пазарната оценка на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с планоснимачен № 000030, площ по документи 133,270 дка, находящ се в село
В., местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен, село В., към датата на
придобиването му от „Е.С.“ ЕООД е 2243,00 лева. Заключението не е оспорено от
страните.
Въз основа на
установените по делото факти съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 60а, ал. 1 ЗБН предвижда, че синдикът,
временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката, срещу
всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна
престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото. С
определение № 648 от 15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2209 по описа за 2017 г. на
ВКС, е разяснен характера на този иск, като е прието, че регламентираното в чл.
60а, ал. 1 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет
връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез
междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му (същия или
променен), е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество
е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени
права. Страни по иска са банката, чрез синдиците, а ответник, третото лице,
което се явява носителя (притежателя) на имуществото, с първоначален произход
от банката. Целта на разпоредбата е да направи непротивопоставими на кредитора „КТБ“
АД – в несъстоятелност извършените от нейния пряк длъжник разпоредителни
действия в полза на трети лица с имуществото (включително парични суми),
предоставени от банката, така че спрямо нея това имущество да се счита за
принадлежащо на прекия й длъжник и от което имущество банката пряко (без
провеждане на други производства) да се удовлетвори. Чрез иска по чл. 60а, ал.
1 ТЗ по същество се претендират последиците на настъпила ex lege относителна недействителност
и едновременно с това се осъществява пряко удовлетворяване на вземането на
банката чрез фактическо връщане на имуществото, представляващо елемент от
патримониума на едно трето лице, което означава, че в тежест на това трето лице
по силата на закона и при предвидените в него предпоставки възниква правно
задължение да предаде на банката (върне в масата на несъстоятелността) това
имущество, тъй като по отношение на банката третото лице се счита само за
държател, но не и за негов титуляр. (Така Определение № 358 от 30.07.2018 г. на
ВКС по т. д. № 983/2018 г., I т. о., ТК; определение № 2274 от 11.07.2017 г. по
гр. д. № 3183/2017 г. на САС).
Фактическия състав
на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН съдържа в себе си две алтернативи, при
осъществяването на които, полученото от третото лице подлежи на връщане, за да
може кредиторите на банката да се удовлетворят от това имущество, а именно:
срещу активът с произход банката третото лице да не е престирало нищо или
престираното е на значително по-малка стойност. Общото между двете е
недобросъвестното поведение на третото лице, вследствие на което то се
обогатява неоснователно за сметка на прекия длъжник на банката. Именно заради
проявената от него недобросъвестност, то е санкционирано от закона да върне
обратно полученото по сделката, за да може кредиторите на банката да се
удовлетворят от него.
В процесния случай
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че срещу
заменения имот, придобит със средства с произход банката, прекия длъжник на
банката е получил имоти, чиято равностойност е по-голяма. Следователно с
извършената замяна не е получена престация на по-ниска стойност, поради което
не може да се приеме, че с това се накърняват интересите на банката. Поведението
на ответника не може да се квалифицира като недобросъвестно и като резултат от
това да бъде предпочетен интересът на кредиторите на банката, а не този на
ответника. Незачитането на придобити права спрямо несъстоятелната банка и
възникването на задължение в тежест на ответника за връщане на придобитите имота,
без значение от проявената недобросъвестност, т. е. при установено правомерно поведение
от негова страна, драстично нарушава чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, която
разпоредба има примат над вътрешноправните актове, които й противоречат (чл. 5,
ал. 4 КРБ). Посочената разпоредба от ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде
лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Ако се приеме,
че добросъвестността няма отношение към основателността на исковете по чл. 60а,
ал. 1, т.1 ЗБН, ще сме пред хипотезата на лишаване на един правен субект от
имуществено право, само защото то някога е имало произход от банка, обявена в
несъстоятелност, което по никакъв начин не е в интерес на търговския оборот и обществения
интерес. Такова тълкуване на закона противоречи и на Конституцията на Република
България.
С оглед изложеното
и предвид недоказаността на иска, последният следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на
спора, право на разноски има само ответника. Последният доказва направата на такива
за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер на 1250,00
лева
При тези мотив, съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, предявен чрез назначените от Фонда за гарантиране на влоговете
в банките синдици срещу „Г.И.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да върне на основание чл. 60а, ал.1, т. 1 Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/ придобития с произход от банката недвижим имот
представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 000030, площ по документи
133,270 дка, находящ се в село В., местността „П.Б.“, обл. Шумен, общ.Шумен,
село В. придобит с договор за замяна сключен с нот.акт № 106, том III, дело № 446/2014г по описа на нотариус В.К., с район
на действие, района на Районен съд – град Средец
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Г.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК сумата от 1250,00 лева – разноски за
производството.
Решението може да
се обжалван пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: