Р Е
Ш Е Н
И Е № 129
Град Несебър, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Диана Каравасилева като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 583/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.286 от Търговския
закон, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът “Н.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** П.**, представлявано от управителя К.А.К.,
твърди в исковата молба, че между нето и ответника „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, к.к. Е.В.Б.***, улица М.**, община Несебър,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Д.В., е
сключен безсрочен Договор за ежемесечно счетоводно обслужване от 31.01.2009г.,
с който ищецът, в качеството му на изпълнител, се е задължил да извършва
абонаментно обслужване на счетоводството на ответника-възложител, който от своя
страна се е задължил да заплаща на изпълнителя ежемесечно абонаментно парично
възнаграждение в размер на 200 евро с включен ДДС. Ответникът е изпълнявал
задълженията си по договора като е заплащал уговореното парично задължение до
месец юни 2016-а година включително. Ищецът е продължил да изпълнява
задълженията си като е доставял на ответника уговорените счетоводни услуги, но
последният е преустановил плащанията си и които възлизат на сумата в размер на
12 126 лева. Поради изпадането си в забава ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на 1 504,96 лева, общо за периода от 01.07.2016г. до
31.01.2019г. След като ответникът е преустановил да извършва плащания на
дължимите от него парични задължения по договора, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 80/2019г. по описа на Несебърския районен съд, който е
уважил искането и е издал заповед за изпълнение на претендираните суми, срещу
която длъжникът по заповедта – ответникът по настоящото дело, е подал възражение.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато съществуването на
вземането, което ищецът има срещу ответника за сумите, предмет на издадената по
реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В подадения от ответника „В.“ ЕООД отговор на исковата молба същият
заявява, че счита иска за неоснователен с довода, че ищецът не е предоставял на
ответника счетоводни услуги по причина, че от 2016-а година „В.“ ЕООД не е
извършвал търговска дейност. Едновременно с това обаче посочва, че страните са
договорили за предоставената от ищеца, лично или чрез трети лица, услуга
ответникът да заплаща възнаграждение в размер на 600 евро годишно, но и че
договорът между двете дружества е бил прекратен, а страни по облигационната
връзка са продължили да бъдат ответника, в качеството му на възложител, и
адвокат Николай Коларов, в качеството му на физическо лице, въпреки, че е
едноличен собственик на капитала на „Н.Б.“ ЕООД. Това дружество не е
предоставяло на ответника счетоводни услуги, нито страните са съставяли
протокол за приемане на работата съгласно договора. Моли искът да бъде
отхвърлен, а ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените от
последния разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявения
иск, като възразява срещу твърденията в отговора на исковата молба, че
ищецът-изпълнител не е изпълнявал задълженията си по договора. Изпълнението на
договорните задължения през претендирания период, през който договорът е
обвързвал страните, включително и че ответникът-възложител е бил наясно за
всяка дейност на ответника и е приел извършената от ищеца работа, счита за
доказани от представените по делото писмени доказателства, включително и от
водената между страните кореспонденция във връзка и по повод извършването на
отделните счетоводни услуги. Изпълнението на договорните задължения е било
точно, счетоводството на ответното дружество е било редовно водено през
процесния период. Отказът на законния представител на ищеца да приеме
предложението на ответната страна за намаляване размера на уговореното
договорно възнаграждение означава, че не е изменян договора, и в частност
първоначално уговореното месечно възнаграждение, още по-малко може да се
приеме, че на това основание процесният договор между страните е бил прекратен.
Ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща на ответника уговореното
месечно възнаграждение за предоставените счетоводни услуги. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество се
представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който заявява,
включително и с отделни писмени молби, че неизпълнението на договорните
задължения от страна на ищеца за „пълно счетоводно обслужване“ се изразява
основно в нередовното водене на счетоводството на ответника и нередовни
записвания в книгите си, неиздаване на ежемесечни фактури за тези услуги и
непредоставянето им на ответника. В резултат на преустановената през 2016-а
година от ответника търговска дейност, счетоводното обслужване е било
необходимо да се сведе единствено до нулеви декларации и изготвяне на годишни
счетоводни отчети, в резултат на което дължимото месечно възнаграждение е
следвало да бъде редуцирано до 50 евро, съответно 600 евро за година. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.01.2009г. между „В.“ ЕООД,
от една страна, в качеството му на възложител, и Н.О., от друга страна в
качеството му на изпълнител, е сключен Договор за абонаментно обслужване, по
силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва
цялостно счетоводно обслужване на дружеството-възложител, срещу месечно
възнаграждение в размер на две минимални работни заплати, който, определяем по
този начин, към сключването на договора е в размер 200 евро с включен ДДС, чиято левова
равностойност е 391,17 лева, платими до 5-о число на съответния месец, за който
се дължи. Съгласно чл.4 от договора цялостното, редовно и качествено счетоводно
обслужване, което Н.О. се е задължил да извършва, включва следните дейности:
организиране формата на счетоводство за дружеството; изготвяне на индивидуален
сметкопан на дружеството; редовно завеждане и поддържане на приходно-разходната
документация; редовно и правилно водене на счетоводните книги на дружеството;
редовно изчисляване на работните заплати и дължимите от дружеството хонорари;
редовно изготвяне на месечен баланс, както и отчет за приходите и разходите;
редовно изчисляване на амортизационните изчисления на активите на дружеството;
осигуряване на заверка и годишния счетоводен баланс на дружеството от
експерт-счетоводител (при необходимост); представяне на изготвения отчет за
финансовото състояние (годишна данъчна декларация за приключване на финансовата
година) на дружеството за защита и заверка пред данъчно-финансовите власти;
извършване на оценка на активите и пасивите на дружеството, както и
инвентаризации, съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
За приемането на резултата от извършената
работа – пълния отчет на работата на изпълнителя, е предвидено да се състави
приемно-предавателен протокол.
Като права на възложителя в
договора са уговорени: да иска справка относно финансовото състояние на
дружеството във всеки един момент, когато поиска (чл.8.2), както и ако при
приемането на резултата се установи, че има недостатъци, неясни факти, данни за
попълване и други, възложителят има право да поиска отстраняването им,
коригиране и допълване за сметка на изпълнителя (чл.13). В чл.14 и чл.15 от
договора е предвидена възможност за възложителя да прекрати договора: когато
изпълнителят не изпълнява качествено посочените в чл.4 задължения или ги забавя
неоснователно, и ако са налице съответни отклонения и недостатъци при свършената
работа (неправилно изготвени справки, неточно водене на счетоводната
документация, изготвяне на баланси и отчети с отклонения от изискванията на
Закона за счетоводството). Предвидена е и отговорност за изпълнителя при забава
при предаване на годишния отчет или баланс на възложителя, съответно и на
данъчно-финансовите органи, по вина на изпълнителя, като в случая дължи
възстановяване на всички глоби и други имуществени санкции, както и начислени
лихви, както и при грешки, непълноти, неточности, направени в отчети, баланси и
други счетоводни документи, представени на данъчно-финансовите органи, за които
възложителят няма вина и които водят до налагане на имуществени санкции на
дружеството-възложител.
На 26.06.2009г. М.Д.В., в
качеството му на управител на „В.“ ЕООД е упълномощил адвокат Николай Здравков
Коларов, който тогава е бил съдружник в Н.О.,
и Живка Въчкова Петрова, да представляват „В.“ ЕООД и неговия законен
представител пред Банка ДСК“ ЕАС с правото да теглят и внасят суми по банковите
сметки, да получават информация и документи за наличностите и плащанията по
тях, да подписват банкови документи и извършват преводи; да представляват
същото това дружество пред Агенцията по вписванията, Булстат, НАП, НОИ,
данъчната администрация във връзка с регистрацията на дружеството по ДДС и
настъпили промени в състоянието на дружеството, както и да подават, подписват и
представят всички изискуеми документи, справки, декларации, актове, протоколи и
други, във връзка с документалното счетоводно отчитане на стопанската дейност;
да преупълномощава трети лица по свой избор с част от правата по пълномощното.
На 09.01.2012г. адвокат Н.З.К.е
преупълномощил Росица Станчева Кирчева, с която „Н.Б.“ ЕООД е имало сключени
граждански договори, с които последната се е задължила да предоставя пълно
счетоводно обслужване на всички фирми, които имат отделно правоотношение с „Н.Б.“
ЕООД, и Мирослава Емануилова Камбурова с правата да представлява „В.“ ЕООД и
неговия законен представител пред Банка ДСК“ ЕАС с правото да получават
информация и документи за наличностите и плащанията по тях и да представлява
това дружество пред Агенцията по вписванията, Булстат, НАП, НОИ, данъчната
администрация във връзка с регистрацията на дружеството по ДДС и настъпили
промени в състоянието на дружеството, както и да подават, подписват и
представят всички изискуеми документи, справки, декларации, актове, протоколи и
други, във връзка с документалното счетоводно отчитане на стопанската дейност
на дружеството и Ревизионните актове, издадени от НАП.
През 2016г. М.Д.В., в качеството
му на управител на „В.“ ЕООД отново е упълномощил адвокат Н.З.К.със същите
права, свързани с представителството и документалното и счетоводното отчитане
дейността на дружеството.
На базата на сключения между двете
дружества договор и упълномощавания, през периода месец септември 2015г. –
месец май 2019г. включително, пълномощникът Росица Станчева Кирчева е подавала
до НАП справки-декларации и VIES
декларации по ЗДДС от името на данъчно задълженото лице „В.“ ЕООД, подавани са
годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък, а именно на 28.02.2016г., 28.03.2017г.,
17.02.2018г. и 02.03.2019г., изготвени са счетоводните баланси, отчетите за
приходите и разходите, отчетите за собствения капитал, отчетите за паричните
потоци по прекия метод, Оповестяване към ГФО през същите години, като
управителят Марк Василев изрично е заявявал, че приема отчетите и възлага на
адвокат Николай Коларов, който от 20.06.2017г. е едноличен собственик на
капитала на „Н.Б.“ ЕООД, деклариране на финансовите отчети в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията, което е ставало с нарочно съставени от управителя
на „В.“ ЕООД протоколи за приемане на
финансовите отчети и подписани от него.
Между страните не се спори, че за
процесния период – от 01.07.2016г. до 31.01.2019г., ответникът – възложителят
по договора, не е заплащал уговорените месечни възнаграждения в размер на 200
евро, левова равностойност 391,17, или общо сумата в размер на 12 126 лева
с включен ДДС.
За вземането си ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 80/2019г. по описа на Несебърския районен съд,
който е уважил искането и е издал Заповед № 38 от 25.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът „В.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, к.к. Е.В.Б.***, улица М.**, община
Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Д.В.,
следва да заплати на кредитора “Н.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** П.**, представлявано от управителя К.А.К., сумата в размер на
13 631,23 лева, от които основна договорна главница по договореното
вземане в размер на 12 126,27 лева, лихва за забава върху договорената
главница за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2019г. в размер на 1 504,96
лева, както и законната лихва върху главницата от 01.02.2019г. до окончателното
плащане на сумите, както и сумата в размер на 2 273 лева – разноски по
делото. Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът по нея –
ответникът по настоящото дело, е подал възражение по чл.414 от ГПК, за което е
бил уведомен заявителят и му е указано, че може да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщаването. Съобщението за това е получено от заявителя на 14.05.2019г.
Установителният иск, въз основа на
който е образувано настоящото производство, е предявен на 11.06.2019г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
В случая съдът намира, че по
делото е доказано, че между страните са съществували облигационни отношения по
сключен писмен договор за абонаментно счетоводно обслужване, както и че този
договор, сключен през 2019г., е продължил да обвързва страните до 2019г. – края
на претендирания период. Този договор не
е бил нито прекратяван нито е изменян и в частност относно размера на дължимото
възнаграждение.
В тази връзка и по повод наведения
от ответника довод в исковата молба за неизпълнение или за лошо и неточно
изпълнение на договорните задължения от страна на ответника, за който довод са
направени и съответните уточнения и конкретни твърдения за такова неизпълнение
в съдебно заседание, следва да се има предвид, че ответникът – възложителят по
договора, не се е възползвал от предоставените му в договора (чл.14 и чл.15) да
прекрати действието на договора на това основание, след като е счел, че от
страна на изпълнителя има некачествено и неточно изпълнение или недостатъци в
работата. Законът му дава възможност и да претендира обезщетение за твърдените
от него вреди (чл.79 - 85 от ЗЗД), но в процеса такива не са предявени като
насрещна претенция, нито са въведени под формата на възражения. Поради всичко
това няма основание да се намалява размера на дължимото от възложителя
изпълнение на парично задължение по договора, който е обвързвал валидно
страните през процесния период, още по-малко следва да се приемат за верни
голословните твърдения на ответната страна, че писменият договор бил „устно изменен“
в частта относно размера на първоначално уговореното възнаграждение, или пък,
че изпълнителят е бил заменен – през процесния период е възникнали и
сйществувало друго облигационно отношение с друг изпълнител.
Действително в изпълнение на постигнатите
между двете дружества договорености за предоставяне на счетоводно обслужване,
фактическите действия по ежемесечното счетоводно обслужване са извършвани от
Росица Станчева Кирчева. Последната обаче е извършвала счетоводните услуги
както от името и за сметка на „В.“ ЕООД, в резултат на преупълномощаване, така
и в изпълнение на гражданския договор, сключен с „Н.Б.“ ЕООД. От друга страна
от страна на ответника не се въвеждат твърдения по същество, че дейностите по
счетоводното обслужване не са извършвани от служител на ищцовото дружество, а
трето лице е било ангажирано с изпълнението на договора. В договорите за лична
незаместима престация личността и личните качества на длъжника са превърнати в
техни съществени елементи – чл.73 от ЗЗД, като особените характеристики на
длъжника са мотивирали договарянето. При договорите, сключени с оглед
личността, определяща е не спецификата на задължението – изработване на продукт
на интелектуален труд или извършване на физически действия, а възлагането на работата
за изпълнение именно на лицето – длъжник по договора. Настоящият случай не е
такъв, още повече, че довереникът е ЕООД, което е юридическо лице и е немислимо
то да извършва прякото изпълнение на задълженията по договора.
Ирелевантно е обстоятелството дали
ответното дружество е развивало или не е развивало търговска дейност през
процесния период, т.е. без значение е дали е осъществявал е стопански операции,
защото тези обстоятелства не се отразяват на дейността на изпълнителя по
процесния договор – той дължи изпълнение, включително и защото „В.“ЕООД е
продължил да бъде данъчно задължено лице, в това число и да декларира
определени обстоятелства, за което е било необходимо изготвянето и подаването
на множество документи.
След като в настоящия случай
ответното дружество е приело без възражения извършените счетоводни услуги за
процесния период, то същото дължи заплащане на ищеца на уговореното между
страните възнаграждение.
Неоснователно се явява възражението
на ответника, че издадените от ищеца проформа фактури, в които са отразени
общият размер на дължимите суми по периодичните плащания по процесния договор
за претендирания период и общия размер на обезщетението за забава не били
свеждани до знанието на ответника, по който начин ответникът не е бил канен да
изпълни. В този случай е приложима разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, като след като
в договора (чл.3) е определен конкретен падеж на всяко едно периодично плащане,
покана не е необходима за да изпадне длъжникът в забава. Плащането не е
обвързано и от предварително издаване на фактура. Това означава, че паричните
задължения по договора са били изискуеми от датата на падежа на всяко от тях и
не зависят от издаването на фактура. Редакцията на чл.113, ал.1 от ЗДДС съдържа
в себе си задължение за данъчно задължените лица да издават фактури след
настъпване на данъчното събитие, съответно след получаване на авансово плащане
по доставката. В този смисъл е и редакцията на чл.220 от Директива 2006/112/ЕО.
Същевременно обаче чл.113, ал.4 от ЗДДС посочва само крайния срок за издаване
на фактура без да поставя изрични изисквания или забрани по отношение на
началния момент, в който следва да се издава фактурата. С оглед улесняване на
задължените лица и за да не се препятства търговския оборот, и предвид
съществуващата свобода на търговските взаимоотношения с оглед, че в
законодателството не се съдържа забрана за издаване на предварителни документи,
различни от изискваните съгласно счетоводното и данъчното законодателство, се е
наложило в търговския обичай, съгласно който по предстояща доставка се издават
т. нар. проформа фактури, които могат да послужат за основание за извършването
на банковите преводи, като съответно фактура се издаде в срока по чл.113, ал.4
от ЗДДС след настъпване на данъчното събитие, съответно получаване на
плащането. В този случай издаването на подобни предварителни документи
(различни от тези по чл.112, ал.1 от ЗДДС), документиращи предстоящи доставки,
не представлява нарушение на данъчното или счетоводното законодателство.
С оглед доказването на иска по
основание и размер, а именно, че ответникът дължи парични плащания по възмезден
договор, сключен между страните и действал между тях през претендирания период,
съответно не се доказа неизпълнение или частично изпълнение на договорните
задължения от страна на кредитора, което да представлява правоизключващо
основание за плащане, същият следва да бъде уважен като такъв, както и
акцесорната претенция за лихви.
С оглед правилата на процеса, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 273 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лева, или общо сума по разноските в
размер на 2 273 лева, съгласно списъка на разноските. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно предвид предмета на делото, неговата фактическа сложност
предвид многобройните писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и изразени
становища, включително и по отношение направените от ответната страна
възражения и оспорвания. Следва да се има предвид, че заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар в действителност не се счита за прекомерен, след като и
заплатеният от ответната страна такъв е в близък размер.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и по направените в заповедното производство разноски, които съдът намира
за доказани в пълния им размер от 2 273
лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
На ответника не се дължат разноски
по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото, поради което
претенцията му за заплащане на сумата в размер на 1 500 лева,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, к.к. Е.В.Б.***,
улица М.**, община Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала М.Д.В., ЧЕ ДЪЛЖИ на “Н.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** П.**, представлявано от управителя К.А.К., сумата в размер на 12 126,27 лв. (дванадесет хиляди
сто двадесет и шест лева и 27 ст.), представляваща неизплатени парични
задължения по договор за абонаментно счетоводно обслужване от 31.01.2009г.,
представляващи периодични плащания, дължими през периода месец юли 2016г. до
месец януари 2019г. включително, ведно със законната
лихва за забава, считано от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 1 504,96
лв. (хиляда петстотин и четири лева и 96 ст.), представляваща общ размер на
мораторната лихва върху отделните периодични плащания, дължима общо за периода
от 01.07.2016г. до 31.01.2019г., за които суми е издадена Заповед № 38 от
25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 80/2019г. по описа на Несебърския районен
съд.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, к.к. Е.В.Б.***, улица М.**, община Несебър,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Д.В., ДА
ЗАПЛАТИ на “Н.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** П.**,
представлявано от управителя К.А.К., сумата в размер на 2 273 лв. (две хиляди двеста седемдесет и три лева),
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 80/2019г. по
описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, к.к. Е.В.Б.***, улица М.**, община Несебър,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Д.В., ДА
ЗАПЛАТИ на “Н.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** П.**,
представлявано от управителя К.А.К., сумата в размер на 2 273 лв. (две хиляди двеста седемдесет и три лева), представляваща
направени разноски в настоящото исково производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „В.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, к.к. Е.В.Б.***, улица М.**, община
Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Д.В.,
за осъждането на “Н.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** П.**,
представлявано от управителя К.А.К., да му заплати сумата в размер на
1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени по
настоящото дело разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: