Решение по дело №37/2023 на Административен съд - Шумен

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ...........

град Шумен, 29.03.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                    Председател: Снежина Чолакова

                                                                           Членове: Росица Цветкова

                                                                                          Бистра Бойн

 

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Я.Николова при ШОП, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 37 по описа за 2023г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Д.А.С. *** против Решение № 422/14.12.2022г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 304/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-001803, издадено на 11.08.2022г. от Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, в частта му, с което на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата погрешно се сочи, че със съдебното решение е било потвърдено НП в частта му, с която е наложена и глоба, като жалбоподателят не е съобразил, че липсва такова произнасяне в диспозитива и мотивите на съдебния акт. Излагат се доводи, че въззивният съд не е разгледал задълбочено обстоятелствата, които водят до извода, че липсва повторност в нарушението, понеже от обективна страна процесното нарушение и предходното по ЕФ не били идентични. По тези съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление или връщане на делото на първоинстанционният съд, поради процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като депозира писмено становище на 08.03.2023г., с което поддържа жалбата си и сочи, че дори да дължи глоба, не следва да бъде лишаван от права.

         Ответната страна, Началник сектор към ОДМВР- гр.Шумен, сектор Пътна полиция, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт С., която оспорва депозираната жалба и по аргументи за правилност на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура приема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 08.06.2022г. в 10,02 часа в с.Радко Димитриево, на ул.Бургаско шосе до дом № 5 в посока гр.Бургас, Д.С. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, при ограничение на скоростта в населено място до 50 км./час, обозначено с пътен знак „Д-11“, със скорост 101 км./час. Нарушението било установено с АТСС ARHCAMS1 № 11743С3, като превишението на разрешената скорост било с 51 км./час. Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта на водача при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН по отношение на собственика на автомобила бил издаден АУАН № 1803 на 11.07.2022г. за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП. В хода на административното производство било установено, че с Ел. фиш серия К № 5871896/13.05.2022г. на сектор „ПП“ гр.Стара Загора, връчен на 19.05.2022г., влязъл в законна сила на 03.06.2022г. на нарушителя на осн.чл.189 ал.4, вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ за извършено на 10.05.2022г. нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което приел повторно извършване на нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на водача и наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС„ за 3 месеца на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП. НП било връчено на нарушителя на 30.09.2022г. На 07.10.2022г., в срока за обжалване на НП, нарушителят заплатил 80% от наложената глоба в размер на 1120лв., видно от приложена квитанция от ПОС терминално устройство, на стр.37 от въззивното дело.

На 26.10.2022г. от процесуален представител на наказващия орган е била депозирана молба, с приложено писмено доказателство за плащането на глобата, като в същата е посочено, че на основание чл.79б ал.2, вр с ал.1 от ЗАНН се моли производството в частта за глобата да бъде прекратено, понеже НП е влязло в сила, а по отношение на второто административно наказание, същото следва да продължи по реда на чл.63б ал.1 т.2, във връзка с чл.79б ал.3 от ЗАНН.

        Видно от протокола от открито съдебно заседание от 30.11.2022 г. молбата за прекратяване на съдебното производство в частта касателно първото административно наказание, а именно наложената глоба, е надлежно докладвана от съдията-докладчик, но липсва произнасяне по искането по чл.79б ал.2 изр.2 от ЗАНН. Съответно, няма нарочно определение по чл.63г от ЗАНН, съгласно която разпоредба,  в предвидените от закона случаи, сред които е настоящият, съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд.

        При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че производството пред него следва да се развие по реда на чл.79б ал.3, във връзка с чл.63б ал.1 т.2 от ЗАНН, поради което с оспореното решение се е произнесъл само по отношение наложеното наказание на касатора „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Съдът се е мотивирал, че на основание чл.63б ал.1 т.2 от ЗАНН е провел съкратено съдебно производство и на основание чл.63б, ал.4 от ЗАНН, с определение в открито съдебно заседание на 30.11.2022г. е обявил, че приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.

         Настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради следните съображения:

         Съгласно чл.79б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, обнародван в ДВ бр.109 от 2020г., влязъл в сила от 23.12.2021г., в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. В тези случаи наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, а в случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г.

          При тази нормативна регламентация касационната съдебна инстанция намира, че след като е представено писмено доказателство в първоинстанционното производство за заплащане на сума в размер на 80% от наложената глоба с обжалваното Наказателно постановление, са били налице предпоставките за прекратяване на производството по делото на основание чл.63г, във вр. с чл.79б ал.2 от ЗАНН. С плащането на наложената глоба в привилегирования размер, правото на санкционирания субект да обжалва НП се е погасило / В този смисъл е Определение № 9 от 10.02.2023 г. на АдмС- Шумен по к.ч.а.н.д. № 16/2023г./ Поради това, като не е прекратил изрично съдебното производство в тази част, районният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до липса на произнасяне по депозираната жалба в нейната цялост, което не може да бъде коригирано от настоящата инстанция. Видно от касационната жалба, жалбоподателят не е разбрал, че съдът не е потвърдил НП в частта му относно глобата и излага твърдения, напълно ирелевантни за другото по вид административно наказание, наред с глобата - „лишаването на право на управление“, което е предвидено в основния състав на санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и няма връзка с установената повторност на нарушението.

Постановяване на решението по част от оспореното НП, без произнасяне по отношение на другата му част при надлежно упражнено право на жалба, представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, понеже е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, поради което решението следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, следва първо решаващият съд да прецени дали е налице основанието да се прекрати съдебното производство на основание чл.63г, във вр. с  чл.79б ал.2 от ЗАНН по отношение на разглеждането на жалбата в частта ѝ относно наложената глоба, като определението на съда се връчи на жалбоподателя и му се осигури възможност за обжалване пред касационна инстанция, съгласно чл.63г от ЗАНН. Едва след влизане в сила на прекратилното определение по отношение на наложената глоба на санкционираното лице, съдът може да прецени дали са налице и предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от правоуправление“. Систематичното тълкуване на нормите, регламентиращи съкратено съдебно следствие по чл.63б ал.1 т.2 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл.79б ал.2 изр.2 и ал.3 от ЗАНН, налага извода, че е допустимо съкратеното съдебно следствие в тази хипотеза, когато влезе в сила прекратителното определение за наложената глоба, тъй като в противен случай съдът не може да премине към този ред.

          Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 422/14.12.2022г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 304/2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-001803, издадено на 11.08.2022г. от Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, в частта му, с което на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП на Д.А.С. с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

          

  ВРЪЩА делото на Районен съд Шумен за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

  Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................       ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                             2.........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.03.2023г.