№ 389
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 524/09.04.2025 г. по т.д. № 1700/2024 г. на СГС, VI-8 състав е
отхвърлен предявеният от ищцата А. С. Д., ЕГН ********** против “Уайърлес
Електрик“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
прогласяване нищожността на решения на извънредното Общо събрание на
акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол от 12.08.2024г., а
именно: 1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на дружеството; 2.
за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването
на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични акции с право на глас, с
привилегия за обратно изкупуване и с номинална стойност от 1 лв. при определени
условия; 3. за одобряване на изменения в устава на дружеството, поради това, че
същите решения вече са били взети от общото събрание на акционерите на събрание
проведено на 31.05.2024 г.
Със същото решение са отменени, по предявените от А. С. Д., ЕГН **********
против “Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК ********* при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, решенията на извънредното Общо
събрание на акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол от
12.08.2024г., а именно: 1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на
дружеството; 2. за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв.
чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични акции с
право на глас, с привилегия за обратно изкупуване и с номинална стойност от 1 лв.
при определени условия; 3. за одобряване на изменения в устава на дружеството.
Ответникът “Уайърлес Електрик“ АД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен евентуалният иск по чл.
1
74 ТЗ с твърдение, че решението в тази част е недопустимо, а евентуално неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. По отношение твърдяната недопустимост се поддържа, че ищцата не
може да упражнява самостоятелно правото си на иск за защита на членствено
правоотношение, тъй като наследила акции от наследодателя заедно с други лица.
Разпоредбата на чл. 177 от ТЗ говорела общо за правата по акцията и не провеждала
каквото и да било разграничение въз основа на видове права. С оглед на това липсвало
каквото и да е правно основание за избирателно прилагане на правилото на чл. 177 от
ТЗ само по отношение на някои права по акцията, както твърдял ищецът по делото.
Поддържа се още, че тя упражнява правото си на иск при злоупотреба с право.
Злоупотреба с право било налице, тъй като нито едно от предложените за гласуване
решения не носело вероятност за негативно засягане на дружествените интереси. От
друга страна, от предявените в настоящото производство искове не се установявало
наличие на видима и действителна полза за правата и законните интереси, както
непосредствено за ищцата, така и за останалите наследници на въпросните акции.
Затова и предявените искове не водели до друг явен резултат освен до фактическо
блокиране на дейността на Дружеството.
Изложени са и доводи за неоснователност на иска по чл. 74 ТЗ. На първо място
се сочи, че е необосновано становището на първоинстанционния съд, че към
12.08.2024 г. и до момента на постановяване на Решението уставният капитал на
Дружеството не е бил внесен изцяло. Ставало дума за курсова разлика от 2.12 лева,
която била дотам несъществена, че същата била лишена от правно значение и не била
годна да обоснове извода за наличие на нарушение на нормата на чл. 228, ал.1 от ТЗ.
Неправилно било и становището на първоинстационния съд, че процесните
решения на ОС са взети в нарушение на чл. 228, ал .1 о т ТЗ. Изгубване на правото на
глас поради забава на вноски не било предвидено от закона. Такава последица от
забава на вноски не се предвиждала и от устава на Дружеството. Невнасянето на
остатъка от дължимата вноска не влечало загуба на правото на глас, освен в случай на
изключване на акционера, каквото не било налице в процесния случай.
Неправилно било и становището на първоинстанционния съд, че процесното
решение за увеличение на капитала на Дружеството е взето в нарушение на
разпоредбата на чл. 192, ал. 5 от ТЗ. Липсвал текст в Търговския закон, който да
въвежда изискване за пълно внасяне на капитала като условие за вземане на решение
за увеличение на капитала (чл. 192, ал.2 от Търговския закон). Такова изискване имало
към момента на вписването. Затова неправилно и необосновано било становището на
СГС, че процесното решение на ОС за увеличение на капитала страда от порок,
поради това, че капиталът на Дружеството не е изцяло внесен.
Направено е искане първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
обезсилено, а евентуално отменено като незаконосъобразно.
Ищцата А. С. Д. е депозирала отговор, в който е изложила доводи за нейната
неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Във връзка правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата А. С. Д. е твърдяла в исковата си молба, че тя, в качеството си на
съпруга, заедно с дъщерите си М. и Н. са наследници на А. А. Д., починал на
27.05.2023 г. Приживе той бил акционер в ответното дружество “Уайрлес Електрик“
АД. Акционерите на последното взели решения на Общо събрание, проведено на
12.08.2024 г. за създаване на два класа акции в капитала на дружеството, за
увеличаване на капитала от 50 000 лева на 500 000 лева чрез издаване на 450 000 нови
клас А привилегировани поименни акции с право на глас и били приети изменения в
Устава на дружеството. Ищцата поддържа, че тези решения са нищожни и
незаконосъобразни. Относно твърдяната нищожност излага твърдения, че решения със
същото съдържание вече били взети на предишно Общо събрание от 31.05.2024 г.,
поради което сега оспорваните решения ги препотвърждавали, поради което били без
предмет и при изчерпана компетентност на Общото събрание, а от там и нищожни.
По отношение твърдяната незаконосъобразност се излагат три групи твърдения.
Първо, че във връзка с незаконосъобразността на предходно взетите решения било
висящо търговско дело, както и че вписването им било спряно по реда на чл. 536 ГПК,
поради което не следвало да бъде допускано вписване на същите обстоятелства по
последващо взети решения. На следващо място се твърди, че решенията са взети без
акционерите да имат право на глас, тъй като към 12.08.2024 г. капиталът не бил внесен
изцяло, а правото на глас, съобразно чл. 228, ал. 1 ТЗ се пораждало след внасянето на
вноските от акционерите. На трето място се поддържа, че решенията противоречали и
на чл. 192, ал. 5 ТЗ, който изисквал да е внесен целият капитал преди да се вземе
решение за неговото увеличение, а в случая не бил внесен целият капитал.
Направено е искане решенията, взети на ОС от 12.08.2024 г. да бъдат прогласени
за нищожни, а евентуално да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът “Уайърлес Електрик“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с
който е оспорвал допустимостта и основателността на исковете. Твърдял е, че ищцата
не разполага с процесуална легитимация, доколкото същата наследила акциите на А.
Д. заедно с други лица, а съгласно чл. 177 ТЗ наследниците не разполагали с
възможност самостоятелно да упражняват правата по съпритежаваните акции. Искът
бил недопустим и защото при предявяването му ищцата злоупотребявала с правото на
иск. Оспорваните решения не били в ущърб на ответното дружество, нито нарушавали
права и интереси на ищцата или другите наследници. По отношение основателността
на исковете се поддържа, че не е налице твърдяното препотвърждаване на предходни
решения ,тъй като тъй като решението за увеличаване на капитала по предходното ОС
е с незавършен фактически състав и не се е осъществило. Сочено е, че на второто ОС
са взети решения, като при тях са отстранени пороци на предходно взетите решения.
Изложени са доводи за неоснователност на твърденията за липса на довнасяне на
капитала и резултирането на това обстоятелство на правото на глас на акционерите, а
освен това е посочено, че капиталът е довнесен до пълния му размер от 50 000 лева
през 2021 г., за което се представяли доказателства. С оглед на изложеното е поискано
производството да бъде прекратено като недопустимо, а евентуално исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, направени са и служебни справки в търговския регистър.
С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни в
отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса
обстоятелствата, че ищцата е съпритежател на акции в ответното дружество
3
придобити по наследство заедно с още две лица; че на 12.08.2024г. е проведено Общо
събрание на акционерите на дружество, в протокола от който са обективирани
сочените от ищцата решения, както и че на 31.05.2024г. е било проведено Общо
събрание на акционерите, на което също са били взети решения за увеличаване на
капитала от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването на 450 000 нови клас А
привилегировани, поименни налични акции с право на глас, и че в Търговския
регистър не е вписано довнасянето до пълния му размер на уставния капитал.
От приетите по делото Приложение към финансов отчет към 31.12.2022 г. на
ответното дружество и извлечения от сметка на ответното дружество в евро с
IBAN:********** се установява, че „Уайерлес Електрик“ АД сочи в счетоводния си
баланс и финансов отчет, че през 2021 г. е довнесен изцяло уставния капитал на
дружеството, но от извлеченията от банковата сметка на дружеството е видно, че всеки
един от четиримата акционери в ответното дружество е превел на 04.03.2021г., съотв.
на 05.03.2021г. по сметка на дружеството сумите от по 4 793 евро или общо 19172
евро, като тази сума, според фиксирания курс на еврото спрямо лева от 1,95583 се
равнява на 37497,17 лв. Размерът на дължимият за довнасяне капитал обаче е 37 500
лв., което е с 2,83 лв. повече от внесеният капитал.
От обявените в Търговския регистър данни по партидата на ответното
дружество се установява, че е отразено вписване № 20250106074433, с което считано
от 06.01.2025г. е отразено внасянето на пълния размер на уставния капитал на
дружеството в размер на 50 000 лв. От приложените към заявлението А5 документи е
видно, че вписването е осъществено въз основа на представено удостоверение от
банка, от което е видно, че всеки от четиримата акционери през 2021г. е внесъл по
4793 евро за записване на целият уставен капитал, както и, че на 20.12.2024г. всеки от
четиримата акционери е довнесъл за целта още по 0,71 лв. (представени са шест
извлечения едно под друго в един и същи файл).
От данните в Търговския регистър е видно, че с актове на съда са спрени
вписванията на взетите на 31.05.2024г. решения на проведено Общо събрание на
акционерите, за увеличаване на капитала от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването
на 450 000 нови клас А привилегировани, поименни налични акции с право на глас,
както и ново решение за увеличаване на капитала от 50 000 лв. на 500048 лв. взето на
извънредно общо събрание, проведено на 26.02.2025 г.
Видно от устава на ответното дружество, в чл.8, ал.1 и ал.2 от него е посочено,
че капиталът на дружеството е 50 000 лв., разпределен в 50 000 обикновени поименни
налични акции с право на глас с номинална стойност от 1 лв., като към момента на
първоначално вписване на дружеството в търговския регистър ще бъде внесен 25 % от
капитала, а именно 12 500 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
По допустимостта:
Доколкото пред въззивната инстанция е пренесен само спорът по евентуалния
иск с правно основание чл. 74 ТЗ, то допустимостта ще бъде обсъждана само по
отношение на този иск.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск
пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмЯ. на решението на общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу
дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването,
4
но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
В трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр. Решение
№ 204 от 6.06.2012г. на ВКС II ТО, по т. д. № 898/2010г., решение № 128/19.11.2009г.
на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
500/2009 г., II т. о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна
проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск,
подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмЯ.. Това качеството
следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание,
взело оспорваните решения.
Искът, предмет на настоящото производство е предявен от А. С. Д. срещу
решенията, приети на Общото събрание на „Уайрлес Електрик“ АД, проведено на
12.08.2024 г. Страните не спорят, че ищцата е била акционер в ответното дружество
към посочената дата, в качеството си на наследник на починалия през 2023 г. акционер
А. Д.. Искът в същото време е предявен на 15.08.2024 г., поради което несъмнено е в
установения с чл. 74, ал. 2 ТЗ срок.
Спорно е било пред СГС, като този спор се поддържа и пред настоящата
инстанция, дали е налице процесуална легитимация у ищцата да защитава
членственото си правоотношение сама, щом е съпритежател на акции заедно с
останалите наследници на А. Д.. По този въпрос е налице трайна и безпротиворечива
практика на ВКС, възприемана напълно от този състав, според която процесуална
легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно
дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи
идеални части от всяка акция. Правилото на чл. 177 ТЗ за определяне на пълномощник
от съпритежателите на акциите, който да действа от тяхно име, касае само
упражняването на материалните права, произтичащи от акциите. Що се отнася до
правото на иск, то не може да бъде отречено за всеки поотделно, защото всеки
акционер влиза в свое отделно членствено правоотношение с дружеството и защита на
същото не може да му бъде отказана по съображение, че някой от останалите
съпритежатели не желае да води иск за защита на своето членствено правоотношение
(в този смисъл са напр. определение по ч.т.д. № 2857/2015 г. на ВКС, II т.о.,
решението по т.д. № 375/2016 г. на ВКС, I т.о. и решението по т.д. № 298/2016 г. на
ВКС, I т.о., цитирани и от ищцата).
Не се установява по делото и да е налице злоупотреба с право от страна на
ищцата, при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ за защита на членственото й
правоотношение. За да е налице такава злоупотреба следва да бъде установено, че
единствената причина за предявяване на иска е да бъде увреден ответника.
Доказателства в тази връзка не са събрани. Напротив, очевиден е интересът на ищцата
да води делото и решенията, свързани с увеличаване на капитала да бъдат отменени,
тъй като увеличаването на капитала на ответното дружество несъмнено ще доведе до
преразпределение на процентното съотношение на акциите от капитала и евентуално
ищцата ще се окаже съпритежател на миноритарен пакет акции.
Доколкото са налице всички предпоставки за допустимост на иска по чл. 74 ТЗ,
то същият е допустим, съответно допустимо е обжалваното решение, постановено по
този иск.
По основателността на иска по чл. 74 ТЗ.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. №
1/2002 г. на ОСГК съдът може да разгледа само основанията за незаконосъобразност на
5
оспорените решения на ОС, въведени с исковата молба или по-късно, но в
преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Разглеждането на други основания е
недопустимо и би довело до недопустимост на съдебното решение. Тези основания
могат да бъдат обстоятелства, водещи до процесуална или материална
незаконосъобразност на взетите решения. От първия вид основания са нарушения на
императивни процесуални норми на закона и Устава за свикване и провеждане на ОС,
които водят до незаконосъобразност на всички взети решения, а от втория вид са
нарушения на императивни норми на материалния закон и материалноправни правила
на Устава при вземането на конкретни решения, които пък водят само до
незаконосъобразност на съответното решение.
Въведените от ищцата с исковата молба основания за незаконосъобразност на
решенията на ОС от 12.08.2024 г., срещу разглеждането на които от първата инстанция
има оплаквания във въззивната жалба, касаят само пороци, свързани с материална
незаконосъобразност на взетите решения и ще бъдат разгледани съобразно обхвата на
твърдяното нарушение.
Ищцата е твърдяла, че са незаконосъобразни всички взети на 12.08.2024 г.
решения поради противоречието им с изискването на чл. 228, ал. 1 ТЗ, който
предвижда, че правото на глас възниква с изплащане на вноската, ако не е предвидено
друго в устава. Тъй като, според ищцата, към датата на ОС не са били внесени в
цялост 50 000 лева, колкото е вписаният капитал на ответното дружество, то
гласувалите акционери са били без право на глас.
Настоящата инстанция намира, че това тълкуване на закона от страна на ищцата,
възприето и от първата инстанция, е неправилно. Съгласно чл. 181, ал. 1 ТЗ акцията
дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на
ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията. Съгласно чл. 228,
ал. 1 ТЗ правото на глас възниква с изплащането на вноската, ако не е предвидено
друго в устава. Според чл. 188, ал. 1 ТЗ, срещу записаните акции акционерите са
длъжни да направят вноски, покриващи опредЕ.та с устава част от стойността на
акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две
години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала.
Разгледани тези разпоредби в тяхната взаимовръзка сочат, че за да възникне право на
глас у акционера, е достатъчно той да внесе вноската, покриваща опредЕ.та с устава
част от стойността на акцията или в случая 25% от стойността й. Чл. 228, ал. 1 ТЗ
изисква да е внесена вноската, като тази вноска е посочената именно в чл. 188, ал. 1
ТЗ, а не пълния размер на стойността на неговите акции. При положение, че ТЗ дава
възможност първоначално да бъде внесана само частична вноска, а остатъкът – до две
години от вписване на дружеството, тълкуването на ищцата би било правен абсурд,
тъй като би означавало до две години от учредяването му дружеството да няма
волеобразуващ орган, какъвто е ОС, тъй като акционерите му няма да имат право на
глас докато не внесат пълния размер на записания капитал.
На следващо място, в подкрепа на горното е и уредбата на последиците от
забава на вноски в чл. 189, ал. 1 и 2 от ТЗ – задължение за лихви, респ. обезщетение за
вреди, и изключване на акционери, които след като им е отправено писмено 1-месечно
предизвестие не са изпълнили задължението си. Т.е., дори невнасянето на остатъка от
дължимата вноска не влече загуба на правото на глас, освен в случай на изключване на
акционера по установения ред, каквато санкция е изрично предвидена в закона.
Доколкото по делото не е спорно, а и се установява от вписванията в търговския
регистър, че към момента на учредяване на ответното дружество са били внесени 25%
от капитала от всички акционери, то към 12.08.2024 г. те несъмнено са имали право на
глас и не е налице незаконосъобразност на взетите решения поради нарушение на чл.
6
228, ал. 1 ТЗ.
На следващо място ищцата е поддържала незаконосъобразност на оспорените
решения поради противоречието им с чл. 192, ал. 5 ТЗ, според който е недопустимо
увеличаване на капитала на дружеството, ако не е внесен определеният в устава
размер. От събраните доказателства и вписванията в търговския регистър се
установява, че първоначално са били внесени 25% от капитала, целият в размер на
50 000 лева, или 12 500 лева. Впоследствие, на 04.032024 г. и 05.03.2024 г. акционерите
са довнесли още по 4 793 евро, или общо 19 172 евро, които по фиксирания курс на
лева към еврото са равни на 37 497.17 лева. Или внесен е капитал в размер на
49 997.17 лева, което е по-малко от пълния размер на капитала с 2.83 лева. Тези 2.83
лева са внесени на 20.12.2024 г., т.е., след вземането на процесните решения на ОС.
Или формално към 12.08.2024 г. не е било налице условието на чл. 192, ал. 5 ТЗ за
увеличаване на капитала.
Настоящият съдебен състав споделя обаче оплакването на жалбоподателя, че
допусната грешка при довнасянето и несъобразяването с точност на валутния курс на
еврото, при което се получава разлика от 2.83 лева, не може да обоснове противоречие
със закона. Изискването по чл. 192, ал. 5 ТЗ е свързано с реално осигуряване
обезпечителната функция на капитала, т.е., не само да е вписан определен по размер
капитал, който служи като обезпечение на кредиторите, но и същият действително да е
внесен. Липсата на 2.83 лева спрямо 50 000 лева е пренебрежимо малка и не е в
състояние да осуети постигането на целта на закона. Ето защо и това основание за
незаконосъобразност на решенията на ОС от 1.08.2024 г. не се установява.
За пълнота следва да бъде посочено, че другия сочен от ищцата порок, свързано
със спряно вписване на предходно решение на ОС по същите въпроси, които са
оспорени и в съда и са в същия смисъл като процесните, не е относим към
законосъобразността на решенията, а по-скоро към законосъобразността на
евентуалното тяхно вписване и съответно е неотносим към иска по чл. 74 ТЗ.
Предвид изложеното искът по чл. 74 ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен
главният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожност на решенията на ОС от
12.08.2024 г. и в тази част същото е влязло в сила.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод относно
незаконосъобразността на взетите на 12.08.2024 г. от акционерите на „Уайърлес
Електрик“ АД решения, противоположен на този на първата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му по иска с правно
основание чл. 74 ТЗ и този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има жалбоподателят. Той е сторил такива в размер на 120 лева за държавна
такса, които въззиваемата следва да възмезди.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 524/09.04.2025 г. по т.д. № 1700/2024 г. на СГС, VI-8
състав в частта му, с която са отменени, по предявените от А. С. Д., ЕГН **********
против “Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК ********* при условията на евентуалност
7
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, решенията на извънредното Общо
събрание на акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол от
12.08.2024 г., а именно: 1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на
дружеството; 2. за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв.
чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични акции с
право на глас, с привилегия за обратно изкупуване и с номинална стойност от 1 лв.
при определени условия; 3. за одобряване на изменения в устава на дружеството и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Д., ЕГН ********** против “Уайърлес
Електрик“ АД, ЕИК ********* при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, за отмЯ. на решенията на извънредното Общо събрание
на акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол от 12.08.2024 г., а
именно: 1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на дружеството; 2.
за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването
на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични акции с право на глас, с
привилегия за обратно изкупуване и с номинална стойност от 1 лв. при определени
условия; 3. за одобряване на изменения в устава на дружеството
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН ********** да заплати на “Уайърлес Електрик“
АД, ЕИК *********, сумата 120 лева – държавна такса пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8