Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и седми октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8896 по
описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съденинени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 122, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът А.С.Т. поддържа твърдение, че
претърпял значителни неимуществени вреди, които настъпили като резултат от
осъществените от тримата ответници противоправки действия. В исковата молба,
както и в последвалите уточнителни молби за отстраняване на нередовности,
ищецът поддържа твърдение, че през периода от 2007- до 2008г. тримата ответници
едновременно осъществили неправомерно поведение: с поредица от действия – чрез
които породили у ищеца чувство на силно безпокойство, основателен страх за
здравето и живота му депресивно състояние на психиката и в общ план- влошаване
на качеството му на живот. Действайки координирано и съгласувано помежду си,
тримата ответници посещавали работното
място на ищеца и там „вдигали скандали и отправяли заплахи“, проследавали
движението на ищеца по улицата и на обществени места, а през месец май 2008г.
дори отвлекли ищеца и след това го
лишили от свобода против волята му. Така в продължение на една седмица, ищецът
бил в неизвестност, за което били уведомени дори и органите на полицията. Този
период, ищецът бил задържан от ответницата против волята му и принуждаван да се
разпорежда с имуществото си, без да иска това. По това време и в резултат на
оказаното от тримата ответници негативно
психологическо въздействие върху ищеца - били сключени два договора: Договор за
продажба на наследство от 09.07.2008г. и Договор за продажба на наследство от
10.07.2008г., с Т.К.И. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира
за осъждане на ответниците, да му изплатят солидарно сумата от 35 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи от техните
противозаконни действия върху физическото и психическо състояние на ищеца,
заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
Ответниците Т.К.И. и
Б.С.И. оспорват допустимостта и основателността на предявените срещу тях
искове, като поддържат твърдение, че не са извърщвали твърдяните неправомерни
действия, насочени спрямо ищеца.
Ответникът Т.И.Ф.
оспорва иска. Чрез назначения от съда особен представител по чл. 47, ал.6 от ГПК, ответникът отрича да е извършвал лично неправомерни действия по отношение
на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство препис от молба с вх. №
17830/25.06.2008г. по описа на 07 РУП при СДВР- МВР (на лист 114 от делото)
установява отправеното чрез тази молба искане за защита от К.П. срещу „..насилниците Т., Т. и Б...“ за които се твърди, че на 11.06.2008г. „на гарата в Костинброд“ отнели насила от
нея нотариални документи, които били върнати една след съдействие от страна на
полицията. Според подателката на молбата, след описания случай, трите споменати
лица „ни причакват пред входа, заплашват
ни и по телефона...“. В два отделни случая, молителката търсила съдействие
от полицията, за да може да се прибере или да излезе от дома си.
Съдържанието на прието като доказателство писмо от
07.08.2008г. на Началника на 07 РУП при СДВР- МВР (на лист 109 от делото)
установява, че е адресирано до подателката на споменатата вече К.П., за да бъде
уведомена за рзултаатите от извършената проверка. Подателят на отговора сочи,
че при проверката не били установени данни за извършено престъпление, а само за
наличие на неуреден граждански спор, който подлежал на разглеждане по частно- правен
ред. В писмото се посочва, че са били съставени предупредителни протоколи по
реда на чл. 56 от ЗМВР по отношение на лицата Т.И., Б.И. и Т.Ф..
Съдържанието на прието като доказателство писмо с изх. №
5593/13.09.2011г. на Началника на РУП на МВР Костинброд (на лист 111 от делото)
установява, че с него адресантът уведомява адресатите на писмото А.С.Т. и К.С.П.,
че въз основа на тяхната жалба с вх. № Ж-8/2011г. била извършена проверка, но
тази проверка е била прекратена. Органите на досъдебното производство са
приели, че между лицата, чиито отношения са обект на жалбата, е налице неуреден
гражданскоправен спор, който следвало да бъде разрешен от съда.
Съдържанието на прието като доказателство писмо с изх. №
6350/03.12.2010г. на Началника на РУП на МВР Костинброд (на лист 140 от делото)
установява, че с него адресантът уведомява адресата А.Т., за отказа да бъде
подложен на полиграфско изследване и за обстоятелството, че в информационните
масиви на МВР са налице данни за факта, че за периода от 09.07.2008г. до
10.07.2008г. А.Т. е бил обявен за общонационално издирване.
Съдържанието на прието като доказателство писмо с изх. №
425/24.07.2008г. на Председателя на нотариалната камара на РБ (на лист 113 от
делото) установява, че с него адресантът уведомява адресата К.С.П., че Съветът
на нотариусите е разгледал нейната жалба и с протокол №8/2008г. е приел, че не
е компетентен да се произнесе, тъй като при съмнение за извършване на
престъпление жалбоподателката следвало да сезира компетентните органи.
Приетият като доказателство заверен препис от Решение от
03.02.2012г. по гр. дело № 35859/2009г. описа на 42 състав при СРС (на лист
62-70 от делото) установява, че с него
са били отхвърлени предявените от А.С.Т.
против Т.К.И. и Б.С.И. искове с правно основание чл. 27 от ЗЗД вр. с чл. 30 от ЗЗД, за унищожаване, на Договор за
продажба на наследство от 09.07.2008г. и на Договор за продажба на наследство от
10.07.2008г., поради това, че са сключени при измама и заплашване от страна на
ответниците. Приет като доказателство заверен препис от писмо, адресирано от 42
състав на СРС до 31 с-в на СРС (на лист 75 от делото) сочи, че производството
по споменатото гр. дело № 35859/2009г. описа на 42 състав при СРС е приключило
с влязъл в сила съдебен акт и е архивирано с арх. № 32140/2013г. на СРС.
Приетият като
доказателство официален препис от Решение от 17.12.2015. по гр. дело № 23677/2011г.
описа на 45 състав при СРС (на лист 196 от делото) установява, че е постановено при условията на
чл. 238-239 от ГПК и че с него съдът е изразил
воля да уважи предявените от А.С.Т.
против Т.К.И. искове с правно основание чл. 27 от ЗЗД вр. с чл. 30 от ЗЗД, за унищожаване, на Договор за продажба на наследство от
09.07.2008г. и на Договор за продажба на
наследство от 10.07.2008г., поради това, че са сключени поради измама и
заплашване. Решението не подлежи на обжалване т.е. влязло е в сила в деня на
постановяването му.
В дадените пред сда показания, свидетелката К.С.П.
заявява, че е роднина по съребрена линия на ищеца и поради близките и
непосредствени социални контакти с него имала впечатления за факта, че ищецът
бил въвлечен в имотна измама от тримата ответници. В резултат от измамата, ищецът бил загубил
своя дял в съсобствен недвижим имот. Ищецът бил постоянно подтиснат, пиел
антидепресанти от края на септември 2008г. до деня, в който е осъществен
разпита на свидетелката. Приблизително по това време, ищецът взел решение да се
разпореди със своя собствен дял от наследствен недвижим имот, в полза на сина
на свидетелката, но при нотариса узнал, че същият този имот не му принадлежи,
защото бил прехвърлен. Свидетелката възприела, как ответниците Т. и Б. посещавали адреса на дома й (където по същото
време живеел и ищеца), звънели на
входната врата и се представяли за служители на общината. Същите лица „причаквали“ в автомобил пред
дома на свидетелката появата на ищеца и демонстративно „го наблюдавали“, дори в
случаите, в които той бил придружаван и подкрепян от самата свидетелка. Поведението
на ответниците било свързано с намерението им да мотивират ищеца, за се съгласи
да сключи разпоредителна сделка с наследствен имот, който да прехвърли.
Ответниците имали конфликтни отношения с ищцата, защото тя фактически пречела
да се извърши разпоредителна сделка с наследствения имот на ищеца. Ищецът А.
бил много уплашен от случващото се, бил принуден да напусне работа защото
„вечно го било страх“ от поведението на тримата ответници, доколкото последните
го търсили дори на работа. Именно тримата ответници според свидетелката
отвлекли ищеца на 09.07.2008г., като го накарали принудително да се качи в
купето на лек автомобил, а в последствие го държали принудително. Под
въздействието на психологическа принуда, ищецът останал за около седмица, през
която време той бил лишен и от възможността за поддържа връзка за комуникаци.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
По допустимостта
на предявените субективно съединени искове;
Предмет на повдигнатия
пред настоящия съд правен спор е претенция за обезщетение за неимуществени
вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане, което
било осъществено осъществено от тримата привлечени като ответници. Претенцията е предявена за осъждане на тримата
ответници, при условията на солидарност да заплатят на ищеца обеезщетение за
вреди от деликт.
Доколкото предявената от
ищеца претенция и уточнението към нея се основават на твърдението, че всеки от
тримата ответници взел участие в осъществяването на преднамерено и съгласувано между
тях активно психологическо въздействие върху ищеца, в отвличането и в противозаконното
му задържане – съдът намира, че ответниците са надлежно процесуално
легитимирани в процесуалното качество, в което са били привлечени за участие в
процеса. Между същите страни са били водени вече съдебни производства, но сред
тях няма такова с идентичен на настоящото предмет. В този смисъл, като взе
предвид всички изложени по- горе съображения, съдът намира исковете за
процесуално допустими.
По основателността на предявените субективно
съединени искове;
Претенцията се основава
на твърдението на ищеца, че той понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в
психологически страдания, безпокойства и преживени негативни емоции, поради
неправомерното поведение на тримата ищци.
С оглед разпределението
на доказателствената тежест и процесуалната позиция на страните, ищецът бе
длъжен да установи проявлението на предвидените от чл. 45 ЗЗД предпоставки за
възникване на деликтна отговорност на ответниците- противоправно поведение,
вредоносен резултат и пряка причинно- следствена връзка помежду им. Събраните в
хода на процеса доказателства обаче, не мотивират необходимия обоснован извод за
посочените предпоставки.
Пред настоящия състав на
съда бяха представени, допуснати и събрани различни доказателствени средства,
които трябва да бъдат обсъдени като относимост и доказателствена сила.
Първата група
доказателства представляват документи - кореспонденция, разменена между ищеца А.Т.
(и свидетелката П.) от една страна и трети лица- органи на МВР, Нотариална
камара на РБ и др. Тази група доказателства установява само един обоснован
извод - ищецът е потърсил многократно съдействие от органите на МВР, както и
други органи и организации, за да защити свои правата, твърдейки, че е застрашен
от ответниците, респ. че те са нарушили права му. Споменатата група документи
обаче, не установява нито факта на
осъществяване на конкретни действия или
система от действия (поведение), което да е неправомерно, нито пък факта, че такова поведение е било извършено именно от страна на тримата
ответници. Налице са твърдения, които са били разследвани от органите на
МВР, но без крайно заключение за престъпно посегателство.
Втората група
доказателства представляват преписи от съдебни актове - Решение от 03.02.2012г.
по гр. дело № 35859/2009г. описа на 42 състав при СРС (на лист 62-70 от делото)
с което са отхвърлени предявените от
А.Т. против Т.И. и Б.И. искове с правно основание чл. 27 от ЗЗД вр. с чл. 30 от ЗЗД, както и друго, постановено
по- късно Решение от 17.12.2015. по гр. дело № 23677/2011г. описа на 45 състав
при СРС (на лист 196 от делото) с което предявените на същото основание искове
от А.Т. против Т.И. са били уважени, по реда на чл.238-239 ГПК.
Въпреки наличните данни,
че производствата и по двете споменати по- горе дела са приключили, тази група
от доказателства не би могла да обоснове извода за релевираното в исковата
молба неправомерно поведение на ответницата Т.И., нито на някой от други двама
ответници. Очевидното формално противоречие между цитираните съдебни актове
създава индиция за порочност и поради това - съдът не би могъл да обоснове извода
за неправомерни действия на ответницата Т.К.И. на СПН на някои от тези две
решения. По отношение на Б.С.И. – предявения в производството по гр. дело №
35859/2009г. съгласно описа на 42 състав при СРС иск с правно основание чл.27
от ЗЗД е бил отхвърлен. Третият ответник
– Т.И.Ф. не е бил конституиран като страна по нито едно от двете посочени по-
горе производства, поради което и правните последици на влезлите в сила крайни
съдебни актове не го обвързват.
Третата група
доказателства включват показанията на допуснатата по искане на ищеца свидетелка
К.С.П., на които съдът намира, че следва да бъде обърнато особено внимание. Макар
да са насочени към установяване на неправомерния характер на поведението на
ответниците - показанията на свидетелката не допринасят за обосновани категоричен извод в тази насока. Посочените
от свидетелката факти убедително подкрепят извод за трайно влошените отношения
между самата свидетелка – от една страна и тримата ответници – от друга страна.
Изводът за това, че свидетелката е подпомагала ищеца да сезира МВР с молби и
жалби срещу ответниците, както и собственото й твърдение, че ищецът е имал
намерение да прехвърли недвижим имот на сина й, но опитът му е бил осуетен от
ответниците, създава предпоставки за преценка, относно възможната заинтересованост
на свидетелката от изхода на спора.
Съобщените от П. факти,
от своя страна не биха могли да бъдат оценени еднозначно, защото част от тях не
осъществяват формално забранени от закона действия или поведение - напр.
свидетелката поясни, че т.нар. „дебнене“, което реализирали според нея тримата
ответници, се изразявало в продължителен престой на ответниците, в паркиран на
улицата лек автомобил, в близост до дома й. При това обаче, прави впечатление,
че в показанията на свидетелката преобладават оценките, вместо конкретни факти,
чието проявление съдът сам би следвало да оцени.
Твърдението на П. за отвличане на ищеца представлява
хипотетично съждение, което се основава на логическо умозаключение, а не на
доказателства. Обоснованото предположение за „отвличане“, което според П. е било
реализирано от тримата ответници, не е било доказано от компетентните
правозащитни органи на МВР, от които ищецът е потърсил закрила. Споменатите
факти не бяха доказани и пред настоящия съд, който за разлика от органите на
МВР няма право да издирва и служебно да събира доказателства. Доказването на неправомерни действия и
авторството им е основната предпоставка за уважаване на предявените искове.
Фактът, че ищеца е бил
обявен за общонационално издирване за срок от един ден, не обосновава тезата на
ищеца, че той е бил жертва на престъпно посегателство, предприето от тримата
ответници. Тази теза, която е подкрепена от показанията на свидетелката П., не не
би могла да бъде кредтирана безрезервно - особено като се отчита явната
заинтересованост на свидетелката, която очавидно заема активна страна в
конфликта между страните по делото.
В обобщение на
изложените изводи, настоящият съд намира, че предявените от ищеца претенции останаха недоказани по основание.
Поради това, те ще трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на
разноските;
При изхода на спора, на
основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК - ищецът следва да бъде осъден да заплати
на всеки от ответниците направените от него съдебни разноски. Такива разноски
обаче, ответниците не са правили, а при това не са и представили списък по чл.
80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Т. с
ЕГН ********** и съдебен адреса*** срещу Т.К.И. с ЕГН **********, Б.С.И. с ЕГН **********
*** и Т.И.Ф. с ЕГН ********** и адрес-***, субективно
съденинени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 53 от ЗЗД и
чл. 122, ал.1 от ЗЗД - за солидарно осъждане на тримата ответници, да
заплатят на ищеца сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
непозволено увреждане поради пораждане на силно безпокойство, основателен страх
за здравето и живота, както и на депресивно състояние на психиката, произтичащи
от осъществени от тримата ответници противоправки действия, през периода от
2007 до 2008г.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен съд
София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: