Решение по дело №467/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на К. А. Г. от ***, чрез адв. К. против Решение № 1012-12-38#1/24.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-261-3/08.02.2023 г., с което е отменено разпореждане № 122-00-261-1 от 07.02.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и разпореждане № 122-00-261-4/08.02.2023 г., с което на К. А. Г. е отказано изплащане на обезщетение за безработица по заявление № 122-00-261/05.02.2019 г.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването, редовно призован се представлява от юрк. С., която оспорва жалбата. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-38#1/24.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-261-3/08.02.2023 г., с което е отменено разпореждане № 122-00-261-1 от 07.02.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и разпореждане № 122-00-261-4/08.02.2023 г., с което на К. А. Г. е отказано изплащане на обезщетение за безработица по заявление № 122-00-261/05.02.2019 г.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на 21.04.2023 г. по пощата с обратна разписка, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

На жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане № 122-00-261-1 oт 07.02.2019 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Същото е отпуснато за периода от 28.01.2019 г. до 27.07.2019 г. (шест месеца) в размер на 42,59 лв. дневно.

По данни от информационната система на НОИ е констатирано, че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов договор от 11.12.2018 г., на длъжност „дърводелец мебелист“ и основно трудово възнаграждение 510.00 лв. За жалбоподателя са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който е определен размерът и периода на паричното обезщетение. Дължимите от работодателя осигурителни вноски не са внесени в приход на държавното обществено осигуряване.

След анализ на данните в информационните системи на НОИ за дружеството „Багора 1“ ЕООД с. Мирово, ЕИК ********* е установено наличие на данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от Държавното обществено осигуряване.

На контролен орган при ТП на НОИ - София-област е възложено извършване на пълна ревизия по разходите на ДОО на „Багора 1“ ЕООД с. Мирово, ЕИК *********. В тази връзка е извършено посещение на адреса по седалище на дружеството и на постоянния адрес на управителя, обективирана в констативен протокол № ПТ-5-22-00876949 от 09.02.2021 г. При посещението по постоянен и настоящ адрес е открито лицето И. Г. К., който по данни от Търговския регистър е едноличен собственик и управител на дружеството. Установено е, че г-н К. живее във фургон при лоши битови условия, отрича да е собственик на фирма „Багора 1“ ЕООД и отказва да декларира това обстоятелство поради влошено зрение. На посочения адрес по седалище на дружеството не съществува обект на фирма „Багора 1“ ЕООД, което е удостоверено и с обяснителна бележка от М. И. И. - кметски наместник на с. Мирово. В тази връзка е подадено искане до Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“' за проверка по спазване на трудовото законодателство и установяване на обстоятелството дали лицата, за които са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, реално полагат труд в цитираното дружество.

От контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” е извършена проверка на „Багора 1“ ЕООД с. Мирово, ЕИК *********, която да установи актуалността на регистрираните от дружеството трудови договори. При посещение на адреса посочен в Търговския регистър в с. Мирово, община Ихтиман е установено наличието на фургон, стациониран пред двора на срутена къща и не са установени обособени работни места и полагане на наемен труд. Установен е контакт с управителя И. К., който живее при лоши битови условия и отрича да е собственик и управител на дружеството. И. К. е осведомил служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, че не познава никое от лицата, за които са подадени уведомления за сключени трудови договори, не знае адреси, на които дружеството осъществява дейност, респективно такива на които се намират работни места. Контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са установили, че уведомленията за сключени трудови договори са подавани до НАП по електронен път с КЕП на св. Е. Д.. Изискано е писмено сведение от св. Д., който отрекъл да е подавал от личната си електронна поща данни до ТД на НАП за регистриране на трудови договори. Заявил е, че не му е известна фирма „Багора 1“ ЕООД, както и че управителят И. К. никога не го е упълномощавал за каквото и да е. Изложил е твърдения, че преди години е губил документите си за самоличност и в тази връзка е злоупотребено с личните му данни. Уведомил е проверяващите, че не е притежавал и подавал заявление за електронен подпис, не притежава такъв и не е подписвал документи с електронен подпис.

Установено е, че паралелно инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна са извършвали проверка на „Багора 1“ ЕООД, които са констатирали, че към момента на проверката дружеството не осъществява дейност на адреса в гр. Варна. От издаден протокол № ПР 1837468/27.11.2018 г. е установено, че в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна на 06.11.2018 г. се е явило лицето Г. Ш. - „представител на работодателя“ и не е представило нотариално заверено пълномощно и исканите от контролните органи документи. От Дирекция „Инспекция по груда Софийска област” е подаден сигнал до Районна прокуратура - Ихтиман. Контролните органи на ДИТ Варна са констатирали, че лицето Г. Ш. има регистриран трудов договор в Регистър на трудовите договори. В тази връзка е извършена проверка по установяване на възникването и реализирането на трудово правоотношение между лицето Г. Ш. и „Багора 1“ ЕООД. Снети са обяснения от лицето Б. Ш. по реда на чл. 46, ал. 3 от АПК, с които същият дава обяснения противоположни на заявеното от управителя И. К.. Лицето не е представило трудови договори, заповеди за прекратяване на правоотношението и други трудовоправни документи.

На контролните органи също им направило впечатление, че в представения от жалбоподателя трудов договор № 006/11.12.2018 г. не е посочена местоработата на същия. От управителя не са посочени обекти на дружеството във Велинград, където жалбоподателят твърди, че е работил, а е заявил, че няма информация дружеството да разполага с такива обекти.

Предвид констатациите от проверките на контролните органи на ТП на НОИ - София-област и Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” в осигурителя „Багора 1“ ЕООД с. Мирово, ЕИК ********* е установено, че К. А. Г. не е осъществявал трудова дейност, която е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 11.12.2018 г. до 27.01.2019 г. (вкл.). За същия период за г-н Г. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01 - за рабстници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудото правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“.

В тази връзка от контролните органи на TП на НОИ - София-област, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания №ЗД-1-22-01145175 от 09.06.2022 г., с които дружеството е било задължено за заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, ,т. 1 от КСО за лицата, за които са подавани данни и за осигуряване, в това число и за жалбоподателя. Задължителните предписания не са обжалвани, влезли са в сила и на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодатeлите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица данните са заличени.

По делото в качеството на свидетели са разпитани св. Б. Ш., В. Г., Е. Д. и П. К., обяснения е дал и жалбоподателя. От всички тези свидетели, преки впечатления за работата на жалбоподателя има само Ш.. Съдът не кредитира показанията му, тъй като те противоречат на кредитираните от съда доказателства - протоколи за извършени проверки и проведени телефонни разговори, обяснения, докладни записки, доклади и т.н., които са изготвени по повод на извършената проверка на дружеството и от които е установено, че последното не е извършвало реална търговска дейност. Останалите свидетели свидетелстват за различни обстоятелства, които нямат реална връзка с предмета на делото. Обясненията на жалбоподателя също няма как да бъдат кредитирани, тъй като са заинтересовани, каквито впрочем са и показанията на Г., с която жалбоподателят живее на семейни начала.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО). Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.

Правилно административният орган е приел, че наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и обезщетение за бременност и раждане, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Извършването на трудова дейност е една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и обезщетение за бременност и раждане. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е. ако не е предоставена реално работна сила.

Следва да бъде отбелязано, че доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице (така Решение № 2524 от 18.02.2020 г. по адм. дело № 12220/2019 г. на Върховния административен съд на Република България – Шесто отделение). В хода на административния процес, както пред НОИ – Пазарджик, така и пред административния съд, жалбоподателят не представя доказателства относно осъществяваните трудови функции във "Багора 1" ЕООД, с. Мирово. По делото е разпитан свидетелят Ш. който твърди, че жалбоподателят е работил около десет дни в "Багора 1" ЕООД, след което е бил със здравословни проблеми, изключващи възможността да работи. От неговия разпит не може да се установи дали настоящият жалбоподател е изпълнявал трудови функции, каква длъжност е изпълнявал, нито времето, през което е бил на работа. Следва да се посочи, че трудовото правоотношение се характеризира с трайност, за времето от около десетина дена, за които се твърди, че Г. е полагал труд е толкова кратко, че реално не покрива тази характеристика. Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ - Пазарджик до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с "Багора 1" ЕООД.

Материалното право на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а и сл. от КСО, като право на такова обезщетение имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая, спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.

Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването, както правилно е приел административният орган. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и при внесени осигурителни вноски.

Предвид извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ – София-област по разходите на ДОО на "Багора 1" ЕООД, с която е установено, че дружеството не извършвало дейност и няма регистрирани търговски обекти. Дружеството не е развивало дейност и данните в Регистъра на осигурените лица са неправомерно подадени. Фирмата е неактивна и няма качество на осигурител, тъй като не е възможно изпълнението на изискванията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Не е спорно също така, че са издадени задължителни предписания, които са влезли в законна сила, с които "Багора 1" ЕООД е задължено да заличи данните по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на К. Г. за периода 11.12.2018 г. – 27.01.2019 г., поради това че е констатирана липса на основания и доказателства за извършване на трудова дейност на наетото по трудово правоотношение лице. Задължителните предписания са изпълнени на 12.10.2022 г., като неправилно подадените данни, за настоящия жалбоподател, са били заличени от регистъра за осигурените лица.

С оглед на това, съдът намира, че правилно е прието за установено, че дружеството не извършва стопанска дейност и Г., за когото са подадени данни в регистъра на осигурените лица, не притежава такова качество. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че не е налице осъществена трудова дейност. С оглед събраните доказателства, недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че реално е осъществявал трудова дейност и че е полагал труд в полза на осигурителя.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, шести състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. Г. от ***, чрез адв. К. против Решение № 1012-12-38#1/24.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-261-3/08.02.2023 г., с което е отменено разпореждане № 122-00-261-1 от 07.02.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и разпореждане № 122-00-261-4/08.02.2023 г., с което на К. А. Г. е отказано изплащане на обезщетение за безработица по заявление № 122-00-261/05.02.2019 г.

ОСЪЖДА К. А. Г. от гр. Велинград, да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.